"Болка, или немият лебед" от Йордан Костурков (откъс)

Издателство "Хермес"

Издателство "Хермес"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Болка, или немият лебед" с автор Йордан Костурков, предоставен от издателство "Хермес"


Това е роман за една млада жена, преподавателка в провинциален университет - сама, самотна сред толкова много хора край нея. Тя знае всичко за всички, но познава ли себе си? Познава ли любовта, истинската любов и приятелството, не е ли прекалено наивна в преценките си. Главната героиня Лидия ни се разкрива сама в сюжета на романа "Болка", както и чрез романа, който пише - "Немият лебед", започнат като състезание с Антон.


Това е роман за любовта и само за любовта. За романтичната любов, но и за комичната, абсурдната, мелодраматичната любов, за невъзможната, но и за нещастната любов, за несподелената любов. Любовта на Лидия и Антон, на Марко и Айлин, на Ани и нейното момче, на доктор Йосифов, на Саня, на Евелина. В "Болка" е разказана цялата история на Лидия и на всички, с които съдбата я среща.




Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10 тук


"Болка, или немият лебед" от Йордан Костурков


Дали всичко започна в една от онези хладни пролетни утрини, когато човек се събужда с усещането, че ще му се случи нещо прекрасно? Уверен си, че светът е прекрасен, хората са мили и добри, още нищо не се е случило - и така е още по-добре, защото всичко предстои, а това е още по-добре, отколкото вече нещо да се е случило. Светът ти се струва кристално чист, затова хората са красиви, затова са честни, затова са усмихнати.


Хубаво, кой не знае всичко да може да започва така - най-малкото защото в хубавото начало се крие и обещанието за хубав край. Вярно, немците говорят: Endegut, allesgut - Краят добър, всичко добро, Шекспир и той, изтълкуван на български, обещава: "Добрият край оправя всичко", друго си е обаче животът ти - и от самото начало, и в началото на всеки ден, на всяко начинание, да започва добре, това те изпълва с оптимизъм, а и ти, човешко същество, си си песимист и нормалното ти състояние е на тъга, не на щастие, не на радост.


Такива мисли се разливаха в главата на Лидия, в съзнанието и в подсъзнанието й едновременно, защото пък тя беше открила без усмивка свой начин да си създава сама такива усещания, да се вдъхновява и прехласва, макар че умееше и да се възпира, за да не прекалява. Преди години действително й се бе усмихнало щастието да присъства на едно такова неподозирано необикновено място, където, освен всичко друго, в продължение на десет дни на обед и на вечеря в трапезарията сервираха в гарафи "Шато Лафльор".


Особено вечер, до петата чаша, небрежно налята и още по-небрежно изпита, ефектът беше на истински еликсир. Беше го пробвала върху себе си в продължение на тези десет дни. Но след петата - винена! - чаша такъв ефект не се постигаше и тя установи това два или три пъти, така че точно петата беше критична, макар да нямаше нужда всеки път да се изпива това количество. Преди да отпътува от онзи вълшебен край, намери в специализиран магазин бутилки от половин литър - явно тези дози бяха добре познати и на други преди нея.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3143 Неутрално

    На този жанр ли му викаха булеварден роман, абе тия дето ги четяха домакините преди да има турски сапунки.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK