"Наум Шопов. Бележки от един живот" (откъс)

Издателство "Книгомания"

Издателство "Книгомания"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Наум Шопов. Бележки от един живот" под редакцията на Георги Тошев, предоставен от Издателство "Книгомания"


По повод 90-годишнината от рождението на легендарния актьор издателство "Книгомания" и журналистът Георги Тошев подготви биографичното издание "Наум Шопов. Бележки от един живот", което излезе в рамките на популярната поредица "Любимци на публиката".


"Прекарах няколко месеца с мисълта за Наум, а след това - в неговата тиха компания. Предложих му да разкаже в книга своя изпълнен с обрати живот. Живот-път. Наум се замисли. Не след дълго каза "да". "По-добре е аз да го разкажа, а не след време, когато ме няма, други да го преразказват с лъжи!" Мъдрец - това е Наум. Тишината му е вик за човечност. Насъбрана енергия за споделяне. За него думите са важни."
Георги Тошев, 2010




PS
Дест години по-късно Наум е тук.
Наблюдаващ.
Присъстващ.
Усмихва се през погледа на внука си Наум Шопов от сериала «Откраднат живот», пали се на сцената на Сатиричния театър с другия си внук Асен Мутаффчиев в спектакъла «Трима мъже и една Маргарита».
Лиза и Христо, децата на Наум Шопов и Невена Симеонова продължават талантливо и дискретно да са част от света на театъра и киното.
Паметта е действие.
Без антракт.
Георги Тошев, 2020


"Крал Лир", "Вишнева градина", "Последната лента на Крап", "Животът в сън", "Делото Дантон" Театърът остава завинаги първи дом за актьора Наум Шопов.


"Добре се чувствам в театъра. Това е моят първи дом. Може и да звучи сладникаво, но аз наистина съм се родил в него. Живели сме там. Родителите ми не са имали квартира. Били са бедни. Живеели в театъра, в гримьорната. Майка ми бе актриса - Мара Шопова. Баща ми, Христо Шопов, беше директор на театъра, чиновник в читалището. Случило се така, че ме поканили да дойда на този свят в театъра. Малко как да кажа, неочаквано."
Наум Шопов


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


"Наум Шопов. Бележки от един живот", откъс


Филтър
Срамувам се да говоря за себе си съвсем ис¬крено, защото не всичко в мен е чиста вода. Има много мътилка, която трябва да пре¬одолявам, но всеки човек я има. И е длъжен да я прекара през филтъра си, преди тя да излезе през очите и езика му.


Аз съм
Аз съм на 80 години и все още играя в театъра. Как¬во друго е това освен благословия. Благодарен съм, че толкова дълго време се задържах на сцената. Това е дар, дар от Бога Мисля спокойно за живота, който съм имал. Харесва ми. С всичките му трудности по пътя! Дори да не беше моята болест, знам, че един ден ще трябва да сляза от сцената. Дано бъде по-късно! Господи!


Аз съм се появил на тази сцена. И все някога ще сляза от нея. Ще помоля да не отварят капака на ковчега ми. Слагат артистите във фоайето и хората минават, за да им се поклонят. Сигурно и с мен един ден ще стане така. Много обичам репликата на Фирс от финала на "Вишнева градина": "Мина си животът. Сякаш не съм живял. Силици си нямаш вече. Нищо не ти остана. Нищо. Загубеняк..." И Фирс пада и умира на сцената. Оказва се, че е заключен. Другите са заминали. Забравили са го


Моите демони
Театърът ме спаси, защото имах нещо, на което мога да се моля. Театърът за мен е Бог. Той ме спаси от соб¬ствените ми демони. От всичко около мен, което сякаш искаше да ме провали, да ме разсипе, да ме на¬кара да се изгубя по пътя. Театърът е дух. Театърът е светилище. Театърът е жарава. Това трябва да е те¬атърът. Ако тази жарава напусне сцената, няма да има театър. Ще си остане нещо, без което можеш. А театърът трябва да бъде нужен на хората. Те трябва да отиват в него, за да открият частица от себе си. За да видят, че има нещо, което нищо друго не може да им го даде. Нищо друго. И затова казвам, че театърът е Бог. Той ме спаси. Аз щях да потъна там, в нещо си, каквото и да е то. Станах човек благодарение на него.


Зад редовете
Нищо не може да замени приятелството на една хуба¬ва книга. Никой не може да ми отнеме Чехов, нали? Ни¬кой. Моят Чехов. Онзи, когото аз чета. Едва ли друг ще го прочете така, както аз го чета. Аз го чета по свой уникален начин. Всеки път този начин е различен. Всеки прави това. Затова книгата е велика. Защото Ти си този, който я чете. Ти виждаш в нея. Ако си достатъ¬чно любопитен и искрен в желанието да разбереш какво стои зад редовете - значи книгата и авторът са ти приятели. Това е човекът, от когото имаш нужда. Можеш да го прегърнеш.


Можеш да му дадеш от топли¬ната, която носиш. Хората са изменчиви. А книгата е твоя. Както е твое и платното. Филмът също е твой. Защото ти го гледаш, ти го разбираш по свой начин. Много хора могат да го харесат. Има неща в някой любим филм, които те не са разбрали така, както аз ги разбирам. Или усещам. Ти можеш да го усетиш, но важното е, че и аз го усещам, нали? Филмите са големи, когато повече хора усетят нещо. Защото тогава повече хора разбират посланието, което филмът праща към зрителите.


Пазя се
Не съм имал истински приятели. Пазя се от приятелството. Страхувам се от приятелството. Ще се опитам да обясня защо. Ние бяхме петима неразделни приятели в Стара Загора, където съм роден. Бяхме и съученици, и приятели. Заедно изживявахме първите сексуални усещания и първите любови. Бях влюбен безумно в едно момиче, Виолета се казваше. И един от моите приятели на един жур (така викахме на днешните купони) я извел някъде настрана, качил я на друг етаж и я взел, т.е. любили са се. Няколко дни след това той ми се похвали.


Това беше срив за мен. Категоричен срив. Огромно огорчение, което продължавам да нося в себе си. Тогава разбрах, че във всеки човек има нещо подло. И ако не успееш да я смачкаш тази мъничка много любопитна подлост, ако позволиш да пръкне между взаимоотношенията на истинското приятелство, ти не си човек. Ти не можеш да носиш кръста на приятелството. Тогава се срина нещо в мен. И аз повече никога не допуснах до себе си хора, от които се страхувах, че отново ще ме излъжат в приятелството.


Пазел съм се от такива хора. И продължавам да се пазя. Това като че ли вече е генетично заложено в мен. Ако допуснеш някого до себе си - може да те излъже. Може би ще го направи неволно. Но ще те излъже. Аз не искам край себе си хора, които лъжат. Не, не мога да ги търпя. Скъсах. И не давам възможност на онези, за които мисля, че ще ме наранят, да се доближат толкова до мен, че да поискам да се пазя от това. От всяка подлост.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1222 Неутрално

    Ох този Георги Тошев е срам и позор за хроникьорите. Всичките му интервюта, разговори, книги и тв-изяви са в стила на жълтата преса, само че маскирани лигаво като приятелски. Всъщност никой не обича паразити като него, дори интервюираните, които в заника на живота си от суета и все пак някакво его предпочитат размислите им, често доста повърхностни, да бъдат записани!... Човещинка!

  2. 2 Профил на One Hour
    One Hour
    Рейтинг: 519 Неутрално

    Понякога човек има нужда да сподели и най-личните си откровения.
    С неуважение към онези, които го правят за пари разбира се.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK