"Последна спирка Аушвиц" на Еди де Винд (откъс)

Издателство "Сиела"

Издателство "Сиела"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Последна спирка Аушвиц" с автор Еди де Винд, предоставен от издателство "Сиела".


"Последна спирка Аушвиц" от Еди де Винд - единственият мемоар, написан в лагера на смъртта.


Лекарят евреин Еди де Винд пише спомените си още в концлагера. "Последна спирка Аушвиц" е единствено по рода си сведение, което излиза на над 80 езика по цял свят.




Единственият мемоар, написан в най-известния лагер на смъртта - "Последна спирка Аушвиц" на холандския лекар Еди де Винд, излиза по целия свят почти едновременно като ярко свидетелство за силата на любовта и надеждата. Де Винд пише "Последна спирка Аушвиц" върху листата на случайно намерена тетрадка в дните след освобождението му преди 75 години, докато се опитва да спаси тежко болни лагерници от смъртта.


Ние и бъдещите поколения ще разчитаме на текстове като "Последна спирка Аушвиц" да изграждат спомените ни и да са свидетелство за загиналите. В литературата ние продължаваме да помним избитите милиони, които постигат безсмъртие чрез писатели като Еди де Винд.
Джон Бойн, "Момчето с раираната пижама"


Читателите на "Дневник" могат да купят книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Ако в актуалната промоция има по-висока отстъпка - тя важи и за вашата покупка. Използвайте при поръчката код Dnevnik10 и поръчайте книгата тук


Из "Последна спирка Аушвиц" на Еди де Винд


През 1943 г. лекарят евреин Еди де Винд пожелал доброволно да работи във Вестерборк, транзитен лагер за депортиране на евреи в източната част на Нидерландия. От Вестерборк затворниците били пращани в концентрационни лагери, включително в Аушвиц и Берген-Белзен. Казали на Еди, че в замяна на работата майка му ще бъде изключена от списъците за депортиране. Всъщност тя вече била пратена в Аушвиц. Във Вестерборк Еди се запознал с млада еврейка - медицинска сестра на име Фридел. Влюбили се и сключили брак в лагера.


През 1943 г. двамата също били транспортирани в Аушвиц. Там ги разделили: Еди се озовал в Блок 9 като част от медицинския екип, а Фридел била пратена в Блок 10, където се провеждали стерилизации и други варварски медицински експерименти от прочутия с мрачната си слава Йозеф Менгеле и от гинеколога Карл Клауберг.
Еди и Фридел оцелели. Някак си.


Когато руснаците наближили Аушвиц през есента на 1944 г., нацистите се опитали да прикрият следите си. Побягнали и подкарали множеството затворници, сред тях и Фридел, пеша към Германия. Тези маршове на смъртта трябвало да заличат всякакви доказателства за зверствата в концентрационните лагери.


Еди се скрил и останал в лагера. До края на войната щели да минат още месеци. Присъединил се към руските освободители. През деня лекувал често тежко болните, оставени от нацистите лагерници, както и руски войници. Намерил молив и бележник и през нощта започнал да описва с яростна енергия преживяванията си в Аушвиц.
Разбира се, бил травмиран, затова създава героя Ханс, който разказва собствената му история. С малки изключения ужасът от преживяванията му е толкова неподправен и жесток, че не е можел да намери думи, за да го опише от първо лице.


Това е историята на Еди.


КОЛКО ЛИ ДАЛЕЧЕ са тези обвити в мъгла сини планини? Колко ли широка е равнината, разпростряла се под лъчите на пролетното слънце? На ден път пеша за крака, които са свободни. Час с кон в пълен галоп. За нас са по-далече, много по-далече, безкрайно далече. Онези планини не са от този свят, не са от нашия свят. Защото между нас и планините е телта.


Нашите стремежи, дивият тътен на сърцата ни, блъскащата в главите ни кръв са безпомощни. Заради тази тел между нас и планините. Две успоредни огради от бодлива тел под високо напрежение с мъждукащи червени светлини над тях като знак, че тук дебне смъртта, притаила се е и чака всички нас - затворените в този правоъгълник между високи, бели стени.


Картината е винаги една и съща, чувството е едно и също. Стоим край прозорците на нашите блокове и гледаме през изкусителното разстояние, докато гърдите ни се повдигат от напрежение и безсилие. На десет метра сме един от друг. Навеждам се през прозореца, докато жадувам далечната свобода. Фридел не може да направи дори това, тя е затворена още по-сигурно. Аз все още мога да се движа свободно през Лагера. Фридел не може дори това.


Аз живея в Блок 9, обикновен болничен блок. Фридел живее в Блок 10. Там има и болни хора, но не като тези в моя блок. Там, където съм аз, има хора, повалени болни от жестокости, глад и изтощение от работа. Това са естествени причини, водят до естествени заболявания, които могат да бъдат диагностицирани.


Блок 10 е експериментален блок. Жените, които живеят там, са подложени на насилие от садисти, които се наричат професори. Насилвани са така, както никоя жена не е била насилвана преди. Насилват най-прекрасното нещо, което те притежават - тяхната женственост, тяхната способност да станат майки.


Момиче, което е принудено да се предаде пред безконтролната похот на дивака, също страда, но изстъплението, което то изтърпява, се корени в самия живот, в житейските пориви. Мотивът в Блок 10 не е изблик на желание, а е политическа заблуда, финансов интерес.


Наясно сме с всичко това, докато се взираме през равнината в Южна Полша и жадуваме да се втурнем през полетата и блатата, които ни делят от мъгливите Бескиди на хоризонта. Но не само това знаем. Знаем също, че за нас има само един изход, един-единствен начин да бъдем свободни от този ад с ограда от бодлива тел. Смъртта.
Знаем, че смъртта може да ни сполети под различни форми.


Възможно е да дойде като уважаван враг, с който лекарят може да се бори. Дори и тази смърт да има верни съюзници - глад, студ, бълхи и въшки - тя си остава естествена смърт, която може да бъде класифицирана според официалната причина. Но тя няма да дойде при нас така. Тя ще дойде, както е дошла при милионите преди нас тук. Когато дойде, е почти сигурно, че ще се прокрадне, ще е невидима, дори без мирис.


Знаем, че само хитруването прикрива смъртта от очите ни. Знаем, че смъртта носи униформа, понеже газовият кран се развърта от човек в униформа на SS. Ето защо ни измъчва такъв копнеж, докато се взираме в онези обвити в мъгли сини планини. От тях ни делят само трийсет и пет километра, но за нас те са непреодолими. Никога няма да ги преминем.


Ето затова се навеждам толкова от прозореца към Блок 10, където е тя.
Ето затова нейната ръка стиска толкова силно телената мрежа на прозореца ѝ.
Ето затова тя обляга глава на дървената рамка. За да не угасне стремежът є към мен, да не угасне копнежът ни към онези обвити в мъгла сини планини.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2654 Неутрално

    Това трябва да се помни така както болшевишките лагери тип ГУЛАГ и създадени и управлявани от ГУЛАГ.

  2. 2 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 2221 Неутрално

    Това трябва да се помни така както болшевишките лагери тип ГУЛАГ и създадени и управлявани от ГУЛАГ.
    —цитат от коментар 1 на chicago514


    Прав си ! И аз точто това ще направя! Да се знае , да се помни и никога да не се повтаря !С това не бива да се шегуваме и остроумничим :

    Преди 40 години Солженицин разкрива пред Запада истината за „Архипелаг ГУЛАГ“
    Никола Милетич

    28 декември 2013

    Франс прес
    Александър Солженицин като лагерник през 1953 г.

    Преди 40 години – на 28 декември 1973 г., в Париж излиза трудът на Александър Солженицин „Архипелаг ГУЛАГ“. Нареждана сред най-значимите книги на 20-и век, тази антология на сталинския терор променя погледа на хората от Запада върху Съветския съюз.

    Разкритията за мащаба на сталинските репресии ги хвърлят в страшен потрес: стотици хиляди избити по бързата процедура, организиран масов глад, милиони затворници, депортирани цели народи (като кримските татари), милиони жертви…

    Публикувана първо на руски от ИМКА-Прес – издателство на емиграцията, книгата е преведена на близо 40 езика и отпечатана в десетина милиона екземпляра в цял свят. Думата „ГУЛАГ“ (съкращение от „Главно управление на лагерите“) влиза в говоримия език.

    „Ако съдим по въздействието на едно произведение върху хода на световната история, това безспорно е книгата с най-голямо влияние през 20-и век“, твърди литературният агент на Солженицин – френският издател Клод Дюран.

    Реакцията на Кремъл не закъснява: два месеца след излизането на книгата Солженицин е арестуван, лишен от гражданство и експулсиран от СССР. Завръща се в Русия през 1994 г. след двайсетгодишно изгнание.

    В Съветския съюз хората си предават от ръка на ръка томчетата, издадени на руски в Париж, препечатват ги на машина или правят фотокопия.

    „Книгата на Солженицин ни потресе. Още от първите страници (. . .) пред нас се издигна мрачният свят от сиви лагери, обкръжени с бодлива тел, килии за мъчения (. . .) Смъртоносните заледени мини на Колима и Норилск – съдбата на много милиони наши съграждани“, разказва в мемоарите си дисидентът Андрей Сахаров, Нобелов лауреат за мир.

    Години лагер заплашват всекиго, който има вкъщи екземпляр от книгата или я заеме на приятел – сиреч „разпространява антисъветска пропаганда“. Дисидентът Балис Гаяускас получава през 1978 г. десетгодишна присъда, загдето превежда книгата на литовски език."

  3. 3 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3205 Неутрално

    До коментар [#2] от "doroteus":

    Кое "да се помни и никога да не се повтаря"? Там е работата,че дисидентите преживели комунистическите концлагери като Солженицин или Дертлиев у нас,обясняват кои са комунистите и защо са създали концлагерите,докато тук в тази книга на де Винд не става ясно защо нацистите са се отнесли така жестоко с евреите.

  4. 4 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3402 Неутрално

    До коментар [#3] от "deaf":

    и аз наскоро се запитах, защо фашистите са избили всички евреи, не можах да намеря отговор.

    Любовта ще спаси света!!!
  5. 5 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3205 Неутрално

    До коментар [#4] от "hope":

    Не можеш или/и не искаш да търсиш отговора?

    ВСИЧКИ евреи на територията на Германия и Австрия са си живи и здрави,и са били принудени да емигрират от там преди 1938г.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK