TIME: "Американа" е една от десетте най-добри книги на десетилетието

Адичи започва да наподобява своя литературен идол – Чинуа Ачебе.



"Отчасти любовна история, отчасти социална критика и един от най-добрите романи, които ще прочетете тази година."


Това е оценката на Los Angeles Times за романа "Американа" на нигерийката Чимаманда Нгози Адичи. Книгата излиза на английски през 2013 г. и носи на писателката престижните National Book Critics Circle Award за проза и Chicago Tribune за проза. "Американа" попада и в списъците на десетте най-добри книги на 2013 г на New York Times Book Review и ВВС, а редакторите на списание TIME са категорични, че тя е една от десетте най-добри книги на десетилетието.


"Американа" е вече на българския книжен пазар, издадена от "Жанет 45" в поредицата "Отвъд". Преводът е на Бистра Андреева.




"Адичи започва да наподобява своя литературен идол - Чинуа Ачебе - тя безстрашно се заема с тежки теми като расата и идентичността и умело оспорва дълбоко вкорененото възприятие на Запада за африканския живот и култура. Тоест, накратко, тя е писателка с огромен талант, която става все по-добра", се казва в рецензия на Literary Review. Според критиците романът е премислен прецизно, изследва деликатно структурните неравенства, различните видове репресии, ролите на половете, вплита и умело идеята за дома.


Родената през 1977 г. в Нигерия Чимаманда Нгози Адичи е една от най-влиятелните писателки днес. На 19 години заминава да учи в САЩ и остава да живее там. Автор е на сборника с разкази "Това нещо на врата ти" (2009) и на три романа: "Пурпурен хибискус" (2003), "Половин жълто слънце" (2006) и "Американа" (2013). В тях засяга темите за идентичността, расата, имиграцията, половите роли, класата, религията, властта и любовта. Преведени на над 30 езика, романите й са удостоени с 10 престижни литературни награди.


Авторката е печелила стипендия от фондацията "Макартър" (известна още като "стипендията на гениите"), призната е за една от водещите глобални мислители на 2013 г. според списание "Форин полиси", обявена е за личност на годината за 2014 г. от списание "Форбс Африка" и е сред стоте най-влиятелни личности в света за 2015 г. според списание TIME.


Адичи често е канена в медиите да коментира въпросите на деня, свързани с расизъм, феминизъм, постколониализъм, история и политика. Сред американските й почитатели са Хилари Клинтън и Опра Уинфри, а разговорът между нея и Мишел Обама в края на 2018 г. в Лондон спокойно можеше да се проведе на "Уембли" - повече от 60 хиляди души чакаха за билети.


Американа
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Сега Адичи живее и в САЩ, и в Нигерия; често пътува по целия свят, за да говори пред публика. Лекцията й от серията TED Talks от 2009 г. "Опасността от една-единствена история" е сред 25-те най-гледани на всички времена, а "Всички трябва да сме феминисти" от 2012 г. (пак в TED) възпламени световни дебати по темата и беше цитирана навсякъде - от песни на Бионсе до тениски на "Диор". През 2014 г.текстът на въпросната лекция беше доразвит и публикуван като книга. Негово продължение е "Скъпа Иджеауеле, или феминистки манифест под формата на петнайсет предложения" - друго есе, което излиза през 2017 г. и е последната за момента книга на Адичи.

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ivpetr
    ivpetr
    Рейтинг: 467 Неутрално
  2. 2 Профил на oziris
    oziris
    Рейтинг: 1627 Неутрално

    "Адичи често е канена в медиите да коментира въпросите на деня, свързани с расизъм, феминизъм, постколониализъм, история и политика." -това ми е достатъчно да поставя под въпрос цялата статия, качествата на романа и всичките хвалби. Не, благодаря.

  3. 3 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4381 Неутрално

    Американската специфика е доста хора да обичат комедианти и политически гурута да ги обиждат, рядко срещано като нагласа другаде.

  4. 4 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1102 Неутрално

    Всички във форума знаят за ненавистта ми към културалния марксизъм и разните му там маркузета и франкфуртските им школи и по съседски тук The New School for Social Research kind'a crap. Обаче нещата са по-сложни и, ако не се схванат в дълбочина, самите ние, толкова убедени в собственото си превъзходство, няма и да забележим как ни смачква културалният империализъм, другото лице на пост-модернисткия Янус (едното му лице бидейки кутуралният марксизъм), защото той няма и да ни забележи, за да ни обясни колко сме жалки и низши в неговите очи. Преди няколко дни споменах, например, че Library of Congress не приема книги, написани на други езици освен на английски, немски, френски, испански и разните им наречия. За Library of Congess българска култура, написана или изразена на български, не съществува. Внимание на такава примитивна култура се обръща единствено като на някакви туземци, които от немай къде трябва да се споменат, просто защото за нещастие се е случило и те да са на същата земя, на която са господарите. Ето защо, българските расисти трябва да го дават малко по спокойно и, ако им се е запазила поде една гъкна в мозъка, да седнат покрай бирата и да се позамислят малко, пък и да попрочетат това-онова.

    По стечение на обстоятелствата, без да съм бил в Нигерия, съм се докоснал до някаква част от нигерийското общество чрез един изключително интелигентен нигериец, на когото му държах ръката когато правеше дисертацията си и публикувах с него маса статии. Трябва да ви кажа, че когато иде реч за Нигерия, то става дума за нещо много специално. Няма да е пресилено, мисля, да се каже, че елитът на нигерийците, вероятно с голямо основание, има имперско самочувствие спрямо останалите народи в Африка. За това допринася и фактът, че англичаните, за разлика от французите, които са унищожавали народите, когато ги колонизират, са оставили знаменит отпечатък върху организацията, възпитанието, образованието и всичко останало що характеризира високите етажи на една нация.

    Горното се потвърждава и в обсъждания случай, който се отнася до една очевидно много интелигентна и чувствителна писателка. За най-голямо съжаление, въпросната е попаднала под въздействието на много гнила демократска среда, на която засега добре служи. Може би се самозаблуждавам като си мисля, че писателката е много млада и няма опит или, може би просто няма друга алтернатива, за да се закрепи в Америка, та, макар иначе много интелигентна, не се усеща. че я използват за противните си политики. Няма да се учудя, ако я видя един ден осъзнала се и наистина развиваща собственото си, много похвално разбиране, за "The danger of a single story", а не да го изопачава, за да угоди на много агресивните гьобелсови последователи, каквито са днешните демократски тъпаци.

    Така, няма да ѝ се налага да обръща по килифаревски това, което казва тук:

    https://youtu.be/D9Ihs241zeg?t=690

    и което изразява смисъла на цялата ѝ сказка, извъртайки го в противоречие на собствената си основната теза, която е дала и заглавието на сказката ѝ:

    https://youtu.be/D9Ihs241zeg?t=840

    Тя не се забавя да допълни сказката си с това противоречие, за да е в услуга на селска стрина и на цялата долнопробна демокаратска културално-марксистка пасмина, която, единствено с подобно унизително служене може да я пробута през ранговете на заразена с модерния нацизъм, пост-модернизмът, академия. Да не говорим, че въпросната демократска кутурално-марксистка пасмина сама не схваща, че даже и възлюбленият ѝ термин diversity изключва пропагандата ѝ, че, видите ли, всички сме били едни и същи. Но, тръгни да търсиш логика у демократски тъпаци. Няма да стигнеш до никъде и само ще си загубиш времето. Надявам се един ден и самата Чимаманда Нгози Адичи да разбере този трагичен факт и да се върне към себе си и истинския си интелект и доблест.

  5. 5 Профил на aramissss
    aramissss
    Рейтинг: 515 Неутрално

    НА 19 ГОДИНИ ЗАМИНАВА ДА УЧИ В САЩ И ОСТАВА ДА ЖИВЕЕ ТАМ.МА ТЯ НАПРАВО СЕ ЖЕРТВУВАЛА,ВЕ.ДА ОСТАВИ ЧУДЕСНАТА,СПОКОЙНА,УРЕДЕНА НИГЕРИЯ ЗАРАДИ НЕКАКВИ СИ ЩАТИ..
    ТОВА УМЪТ МЕ НЕ ГО ПОБИРА...

  6. 6 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1102 Неутрално

    До коментар [#5] от "aramissss":

    Ся, не съм ѝ адвокат, но тя ясно се изрази по въпроса за чудесността, спокойствието и уредеността на Нигерия. Обратно, в щатите тя си е внушила, че ще има повече възможности за развитие. Но, тя скоро ще разбере каква е цената. Тя нямам как да не разбрере скоро, че подобно "развитие" ще ѝ е разрешено единствено, ако е войник на демократските тъпаци, узурпирали университетите в САЩ. Тя самата не ми изглежда да е тъпа и скоро ще схване измамата и клопката, в която са я хванали. Въпросът е дали ще има доблесста, а и моралната сила да се измъкне от тази лъжа и да се опълчи срещу нея. Само бъдещето ще покаже.

  7. 7 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1102 Неутрално

    До коментар [#5] от "aramissss":

    Виж, погледни това филмче:

    https://www.youtube.com/watch?v=-n8LtRi2i8c

    може би то отговаря донякъде на въпросите ти.

  8. 8 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2046 Весело

    Правилно се е ориентирал Манолча. След като никой не се интересува от маргиналната господиновска проза, закономерно се е обърнем към потиснатите малцинства по света - мигрета, блакнокожи, феминистки, затопляци и т.н. Единственото, което не се връзва в наратива е, че май Чимаманда е хетеро. Засега де.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK