Весела Фламбурари: На детето трябва да му бъде позволено да се забавлява с четенето

"Истинският въпрос е "Какво обичат да четат децата ни?", казва детската писателка.

© Личен архив

"Истинският въпрос е "Какво обичат да четат децата ни?", казва детската писателка.



Весела Фламбурари е автор на приказки, романи, пиеси, телевизионни и радио предавания за деца и юноши, статии, студии и рубрики за детска литература, пърформанси. Родена е в Добрич, живее в Атина. Завършила е актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ и История и теория на световната култура в СУ "Климент Охридски".

Носител е на наградите: Аwarded as a co-author of songs of peace (2020), "Най-добър детски фантаст" (2015), плакета "Малкият принц", Босна и Херцеговина (2012), "Константин Константинов" (2011, 2019), "Петя Караколева" (2010) и много други. Автор е на близо 20 детски книги - ""Приказки за мъничета", "Приказки от Горната земя" , "Приказки за театър", "Мина и магията за предсказание", "Майстори на феи", "Коледни приказки" и други.

Честит Първи юни, г-жо Фламбурари. Пораснахте ли?

- Дано сме много честити с празника! Вярвам, че моментът, в който вече не искаш да пораснеш, е точно моментът, в който си осъзнал, че си пораснал. Въпреки че уважавам Пипи, която не иска да "порасне", и че съм на 53 години, аз все още искам да порасна. Искам да порасна поне още толкова и да имам много време за мислене. Смятам, че в нашето забързано всекидневие сме станали много информирани и още толкова действащи. Много често първо действаме, а после мислим, защото обикновено не ни стига времето за осмисляне, съзерцание и измисляне. Аз искам повече време, за да правя точно това - да обобщавам, осмислям и съзерцавам света, а после да измислям най-интересните истории.

Вие формулирахте три закона за детското четене:


1. Във всяка къща трябва да има книги, библиотека с телесни (хартиени книги).


2 . Децата правят това, което виждат, а не това, което им се казва. Ако искаме децата ни да четат, те трябва да видят как родителят чете книга за себе си.

3. На детето трябва да се чете на глас. Не само за лека нощ, а винаги когато това е възможно и след като почне да чете само, като се разменят ролите.

Как стигнахте до тях?

- Моите закони за детското четене са аксиоми. Действат безотказно, стига да се прилагат стриктно. Няма съмнение, че развитието на детската книга и най-вече, че интензитетът на това развитие води до обсъждане на аспекти в общуването между нея и тези, които я възприемат, а в случая това са децата. Редом с развитието на моя процес по възникване на художествено произведение, на особеностите на неговата природа, все по-голямо внимание отделям и на неговото социално функциониране.


Интересуват ме не само теоретичните постройки за ценността на детската книга, но и нейното взаимодействие с читателя, тоест въздействието й върху детето. За мен е много важно да проследявам как децата възприемат фантазното и как фантазното създава устои в техните души. В този смисъл ми е и много важно възрастните да не късат веригата на четенето и да учат децата си да четат. Защото възрастният е този, който трябва да направи усилието, а не детето. На детето трябва да бъде позволено само да се забавлява с четенето, а възрастният е този, който трябва да го убеди, със собственото си поведение, че четенето е ценност.


Вие сте от малкото възрастни, които смятат, че днешните деца четат много. Защо се разминавате с мнозинството?




- Децата ни са свързани непосредствено с четенето, при това много повече от нас възрастните, защото се раждат в една обществена среда, в която интернет пространството е базово. Децата не познават света без интернет, интернетът в тях е просто "вроден". В интернет картинките са много, но най-много са текстовете. Искат или не, децата ни са принудени да четат, а и да пишат. Въпросът значи не е: "Обичат ли да четат децата ни?" Истинският въпрос е "Какво обичат да четат децата ни?"


Мина и тайната на магиите
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Както вече казах, ние големите сме длъжни да убедим децата си, със собственото си поведение, че съществуват изключително голям брой наистина интересни книги. А в книгите се намират всички идеи на света. Аз вярвам в силата на идеите, които чрез символи отразява само добрата художествена детска литератури. Вярвам в силата на нейния принцип на въображение и фантазия. Този принцип всъщност е толкова важен, че дълго време е бил обект на философски изследвания. За Хегел, например, въображението и фантазията са определения за интелигентност като интелигентността като въображение е репродуктивна (това значи да можеш да се учиш от готови примери и да ги прилагаш), а като фантазия е творческа.

Какви щастливци сме, че при децата въображението и фантазията са нещо напълно естествено, много използвано и желано. Стига да положим началното усилие и да подходим с личен пример, децата винаги ще ни изпреварват в четенето.

Смятате ли, че училището отблъсква децата от четенето?

- Училището е хубаво и полезно нещо. Особено, ако е гъвкаво и креативно. В училището трябва да се учи, а това налага дидактика. Децата възприемат дидактиката трудно, но в училище тя е необходима и няма как да се избяга от нея. Съответно справянето на детето с учебниците не е четене, а учене. Двете неща са съвсем различни и не трябва да се приравняват за да могат да бъдат максимално полезни.

Четенето не е дидактическо учене. Четенето трябва, преди всичко, да бъде удоволствие. Най-подходящо за четене е онова, което е интересно за детето, което го изгаря отвътре, което го кара да открива, да се вълнува, да търси отговори за самия живот. Има един проблем с училищните списъци с художествени книги за деца Проблемът е в разминаването на интересите. А това разминаване се корени в разминаването на възможностите на децата да четат сами и техните интереси.


Пипи Дългото чорапче
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Например книгата "Пипи Дългото чорапче" е задължителна за първи клас. Когато са я направили задължителна за децата, които са на седем години, педагозите са имали предвид, че седемгодишните могат да я прочетат сами, въпреки, че са се научили да четат скоро. Този факт е достатъчен за педагозите. Е, да, обаче книгата за Пипи е истински интересна на по-малките деца, които са на пет или шест години, а на седемгодишните тя всъщност вече не е толкова интересна. Вижда им се малко бебешка. (Друг е въпросът, какво откриват в нея възрастните и че тя се харесва и на тях.) И така, с всяка година тези задължителни списъци с художествена литература всъщност или изпреварват или изостават от истинските интереси на децата и юношите.


Винаги и навсякъде повтарям, че четенето на художествени книги не бива да се превръща в дидактическо натрапване в главите на децата.

"Аз взимам една идея от живота на възрастните и я разказвам на децата Но винаги съм убеден, че бащата и майката също ще чуят приказката и може би ще се размислят над нея!" - пише Андерсен в един от дневниците си.

Ханс Кристиан Андерсен и Карло Колоди са велики автори именно с това, че са освободили художественото писане за деца от чудовището на дидактиката. И те, наред с добрите съвременни писатели, винаги ще си останат големи разказвачи на истории, защото разбират, че книгите трябва да докосват децата с интересното си съдържание и пълната липса на дидактически натиск.


Светът на приказките: Андерсен
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Аз не вярвам нито в задължителните училищни списъци с художествени книги, нито в така наречените "книги, написани по актуални теми". За мен няма никакво значение дали това ще е книга за опазване на околната среда, за това как децата да приемат така наречените "различни" деца, или книга за зъбките. Аз вярвам в интересните истории. Книгите, написани по определени теми, за мен, са направо опасни, защото изваждането на "определените теми" води до клиширани текстове, които клишират и мисленето на децата. Интересните истории никога нямат само една "актуална тема". Интересните истории винаги са комплицирани и създават интересни ситуации и пълнокръвни образи и характери.

Кажете ни любимите си детски книги и писатели.

- Обичам да чета романи, повести, стихове, пиеси, приказки и разкази от Аристофан, Уилям Шекспир, Елин Пелин, Ханс Кристиан Андерсен, Братя Грим, Вилхелм Хауф, Светослав Минков, Е.Т.А. Хофман, Карло Колоди, Селма Лагерльоф, Луис Карол, Дора Габе, Туве Янсон, Морис Метерлинг, Николай Райнов, Ръдиард Киплинг, Джон Толкин, Джани Родари, Тери Пратчет, Астрид Линдгрен, Памела Травърз, Валери Петров, Михаел Енде, Антоан дьо Сент-Екзюпери, Богомил Райнов, Беатрикс Потър, Братя Стругацки, Агата Кристи, Ерих Кестнер, Маргарит Минков, Доналд Бисет, Александър Пушкин, Карл Сандбърг, Айзък Азимов, Корнелия Функе, Никола Русев, Филип Пулман, Джоан Роулинг, Борис Априлов, Нийл Геймън, Джоан Харис и още, и още, и още.

Обичам и да разглеждам картинките в книгите за деца. Смятам картинките и кориците в детските книги за наистина много важни. Харесвам илюстрациите на Карл Ларсон, Вадим Лазаркевич, Беатрикс Потър, Петър Станимиров, Туве Янсон, Елза Бешкоф, Джени Нистрьом, Радостина Нейкова, Ролф Лидберг, Тони Улф, Пенко Гелев, Александър Янсон, Ромина Беневенти, Нели Друмева и, разбира се, още други.

Какви са последните детски истории, които Вие измислихте?

Винаги измислям и винаги пиша. Продуктивна съм. Освен това всичко, което напиша, излиза винаги и само детско и това е някаква мистерия. Не вярвам, че съм си го решила само аз, по-скоро, по своите тайни пътища, писането за деца ме е избрало. Затова съм убедена, че детските писатели се раждат "детски писатели". Не че от бебе съм знаела, че ще стана детска писателка, но нещо малко смешно, малко любовно и малко страшно в мен се е готвело точно за такава съдба. Затова винаги съм обичала смешно-любовно-страшничките истории. Да ги чета, да ги разказвам и да ги пиша.

Последните от излезлите ми вече книги са "Nestoumraku. Pricaocrnomibijelom"("Нещото в тъмното. История в черно и бяло", ИК"Bosanskarijec"(LijepaRijecTuzla)), на босненски и сръбски език и "Майстори на феи" (Ателие за българска детска литература "Горната земя"), на български.

А сега, по време на извънредното положение, написах едно класическо фентъзи за юноши, което е мой художествен прочит на древнотракийския мит за бога слънце Загрей. Книгата се казва "Злато от Загрей".

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3462 Неутрално

    А, ако можеше и искаше да чете това дете! Еееех...

  2. 2 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3402 Неутрално

    50 нюанса сиво? Анатомията на Грей?

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  3. 3 Профил на Чубрица
    Чубрица
    Рейтинг: 120 Неутрално

    "Училището е хубаво и полезно нещо."
    Не, не, не! Изобщо не е хубаво! От собствен опит знам. ;)

  4. 4 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 4186 Неутрално

    Повечето деца отдавна са заместили книгата със смартфона и технологиите ! Дори и да ги молиш да четата книги, те просто нямат никакъв интерес - това е проблема, а въпросната авторка не дава никакви признаци да разбира реалността, в която са потънали днешните деца.......

  5. 5 Профил на julia_says
    julia_says
    Рейтинг: 289 Неутрално

    Повечето деца отдавна са заместили книгата със смартфона и технологиите ! Дори и да ги молиш да четата книги, те просто нямат никакъв интерес - това е проблема, а въпросната авторка не дава никакви признаци да разбира реалността, в която са потънали днешните деца.......
    —цитат от коментар 4 на samoedin


    Не е точно така. Ако е хванато от малко с интересни книги; ако телефонът се подаде чак след като се е научило да чете; ако знае, че има правила за ползване на телефон и ако има личен пример, нещата се получават. Дали ще продължи да чете след определена възраст вече зависи доколко навикът е затвърден, дали знае как да си намери нещо интересно, нивото скука и околните. Не го казвам наизуст, имам примери около себе си, имам и вкъщи.

  6. 6 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3480 Неутрално

    До коментар [#5] от "julia_says":

    Ако от малко накарат детето да чете "Малкият принц" със сигурност ще го отблъснат от четенето. "Малкият принц" е най-безинтересната книга за деца. И за възрастни,впрочем.
    За деца са подходящи книгите за Хари Потър...

  7. 7 Профил на julia_says
    julia_says
    Рейтинг: 289 Неутрално

    Напълно съгласна за "Малкия принц". Или пък приказките на Оскар Уайлд.
    Аз бих предпочела "Двойната Лотхен" и/или "Малкият Никола" за първи клас, може би "Ян Бибиян"...Хари Потър - да, но някъде към трети-четвърти, за да не се плаши от дебелината на книгата, а и заради по-късните томове, където героят порасва. Изборът не е малък.

  8. 8 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3464 Разстроено

    Лелката с тези листенца не изглежда съвсем адекватно. Да, детска писателка е, но тук четат хора приблизително на нейната възраст.

    Еретик
  9. 9 Профил на valerie pvi
    valerie pvi
    Рейтинг: 445 Неутрално

    На около 8- 9 години докато бях при баба през ваканцията намерих едно архивно издание на "Под игото" . Е, "изгълтах" я тая книга за отрицателно време . Искам да ви кажа че ни Хари Потър ни коя и да е друга книга ме е накарала така да забравя всичко. Определено мисля , че трябва да се дава на децата много по- рано . А отделно имаме фантастична детска класика.
    А колкото до "Малкия принц" , който някой спомена, е невероятна поетична и по детски простичка философска книга. Но е по- скоро за възрастни .

  10. 10 Профил на kas.
    kas.
    Рейтинг: 1467 Неутрално

    Ако в дома има библиотека. Ако детето вижда как родителите четат. Е, тогава е съвсем нормално и детето да стане четящ човек.
    Имам приятели и дъщеря им е шестгодишна. Има си таблет и си играе с него. Но истински фурор предизвика, когато си подреди легло на куклата, а в ръцете ѝ сложи собствено ръчно направена книга. Е, ако не е виждала родителите си да правят това, дали щеше да си приспи куклата по този начин?

    Животът е като руло хартия - дълъг е, но го хабиш за задници




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK