Въпросът е как четем - като роби или като свободни хора

"Върхът на технологичната ни цивилизация ще бъде преоткриването на роба четец като робот четец", казва филологът Георги Гочев.

© Велин Белев

"Върхът на технологичната ни цивилизация ще бъде преоткриването на роба четец като робот четец", казва филологът Георги Гочев.



В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Георги Гочев - класически филолог, преподавател в Нов български университет (НБУ) по класически езици, антична литература и култура. Превел е "Държавата" на Платон, "Поетика" на Аристотел, "Медея" на Еврипид. Редактор е на литературното списание "Текстил".


Защо четете?


- По навик, заради работата ми, за удоволствие. Мисля обаче, че по-важният въпрос не е защо, а как четем. Платон има едно разсъждение в диалога "Теетет" за говоренето в съда. Че имало едни оратори, наречени от Платон "роби", които говорят по водния часовник и се опитват да поласкаят съдията, и други, наречени от Платон "свободни", които се опитват да достигнат до някаква истина, скачат от тема в тема и никак не се съобразяват нито с времето, нито със съдията. И за четенето, мисля, важи същото. Има читатели роби, които четат по часовник каквото трябва, за да свършат някаква работа или за да се харесат на някой съдник, и читатели свободни, които четат заради любопитството си и подчиняват прагматичното си време на специфичното време на книгата. Читателят роб, прегърбен и оцъклен от будуване над книгите, мъкне на гърба си огромна библиотека като някакъв Сизиф, пуфти и постоянно притуря томове към своето тегло. Свободният читателя - обратно, се носи леко върху книгата, тя него носи, а не той нея. На него му стигат и две-три книги, прочетени внимателно, за да е щастлив. Читателят роб чете количествено, отмята и брои заглавия, свободният читател чете качествено и живее с определени книги, в определени книги. Читателят роб има полигамни отношения с книгите, постоянно се влюбва в една или друга, докато свободният читател държи на дългите връзки с едни и същи книги.




Та въпросът е как четем - като роби или като свободни хора. Иска ми се да чета като свободен човек, но май през повечето време чета като роб.


Какво четете?


Империи от равнината
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


- Довършвам "Империи от равнината" на Лесли Адкинс: биография на британския учен и дипломат Хенри Роулинсън, един от пионерите в разчитането на клинописното писмо. Чета и две книги по история на математиката, преведени на български преди повече от 60 години: "Пробуждаща се наука" на Бартел Ван дер Варден и "Кратък очерк по история на математиката" на Дирк Стройк.


Как избирате книги за себе си?


- Чета тематично. Почвам да чета по една тема и чета, докато не ми омръзне, после минавам на друга тема. Избирам си книгите по теми или автори, които съм започнал да чета.


Какво за четене има върху нощното ви шкафче?


- "Философските съчинения" на Декарт (впрочем един философ и учен, настроен много критично към четенето и книгите), "Избраните съчинения" на Витгенщайн (включващ "Логико-философския трактат" и знаменитите "Философски изследвания", може би най-проникновената книга по философия на езика, писана някога), пети том от съчиненията на Пушкин на български език, който съдържа прозата на Пушкин (прекрасния кратък роман "Капитанската дъщеря" например), един атлас по история на Стария свят (повече за гледане, отколкото за четене), споменатата по-горе книга на Адкинс.


Но вижте, нощното шкафче има особено място в света на читателя. То се появява по едно и също време с работното бюро и те двете образуват система. Ако на бюрото четем и пишем по работа, то на нощното шкафче трупаме книгите, които душата ни чете нощем, докато работният ни Аз спи. Книгите върху нощното шкафче не са за четене, те служат на други, по-символични цели. Ако докато спим например стане земетресение, да грабнем определена книга и да спасим именно нея. Ако пък случайно не се събудим, да намерят до леглото ни точно тази книга, която сме чели за последно. На нощното шкафче стоят книгите с най-важните, последни думи, които ни минават през главата преди това мъничко умиране, което е сънят.


Коя е последаната книга, която ви впечатли?


- "1Q84" на Харуки Мураками. Преди време прочетох половината от първия том и я зарязах, но по време на пандемията се върнах към нея и за седмица прочетох и трите тома. Мураками се занимава в тази книга, а и във всичките си книги с една тема, която е напълно отхвърлена от науката (и хуманитарна, и всякаква) - темата за съдбата. А съдба винаги е имало и продължава да има. Винаги има един по-голям свят на предците, на гените, на чуждите планове, който постоянно ни оплита в някакви свои сценарии, които пречат на личната ни свобода.


Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?


- Нямам нужда от ритуал. Ритуалът е акт, който улеснява прехода от един свят към друг свят, в случая от света на всекидневието към този странен свят на книгата. Е, да, но ние живеем във всекидневен свят, който е не само книжен, ами претоварен с книги. Никога не сме били заобиколени от толкова много книги - никога, въпреки всички приказки за неграмотността на съвременния човек. Така че нямаме нужда от ритуали, за да четем. По-скоро имаме нужда от ритуали, за да не четем. За да не подхождаме към съществуването си като към нещо, което вече е описано.


Електронна книга, аудио или на хартия?


- Предпочитам да чета на хартия, но у дома имаме и един Kindle, който се взема, когато пътуваме. Що се отнася до аудио книгите, не съм слушал записани истории от дете, когато слушах плочи и касети с приказки. Не отхвърлям обаче този формат на книгите. Нека напомня: в древна Гърция и Рим никой не чете сам и наум, книгите били четени на глас от роби четци. Върхът на технологичната ни цивилизация ще бъде преоткриването на роба четец като робот четец.


Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?


- Мога да отговоря по различни начини, но харесвам една формула за четенето, която повтаряше моят учител, проф. Богдан Богданов. Тя гласи, че съвременният човек чете, за да познае себе си като някой друг. Да видиш какъв би бил като някой друг - прекрасен мотив да се чете.


Предпочитаният от вас жанр?


- Романът. Казвам го във връзка и с предишния отговор. Романът е този жанр, в който най-лесно и сравнително безопасно един човек може да живее живота на някой друг. Но с годините чета и повече поезия (която като по-млад изобщо не обичах) и философия.


Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък?


- Но защо въпросът е в минало време? Моля, който чете това и се чуди какво да ми подари, да ми подари: трите тома със съчиненията на Евклид (ще му струват малко над 200 лв), или "Структурална антропология нула" на Клод Леви-Строс (Anthropologie structurale zéro, излязла миналата година, 47 долара в Амазон), или шестте тома на Херман Мелвил на български (ще му струват малко над 30 лв).


Любимият ви литературен герой?


- Този въпрос ме затруднява. Щях да отговоря набързо - Сократ, но е много трудно да се идентифицираш със Сократ. Не само външно - с вид на сатир, грозник, ходи бос, с една и съща дреха зиме и лете, но още повече вътрешно: да не знаеш нищо, да питаш наивно и с ирония, да си доволен просто да бабуваш в раждането на едно знание. Никой от нас не иска да е просто акушер на знание; искаме сами да го родим. А Сократ казва: аз нищо не знам.


Имате ли любима книга, за която никой друг не е чувал?


- Имам любима книга, за която са чували малко хора. Казва се "Бреговете на Сирт" с автор Жулиен Гракх, прекрасно преведена на български от Мария Коева. Макар че Гракх печели наградата "Гонкур" за този роман през 1951 г. (и я отказва), а впоследствие творбите му са издадени в престижната колекция "Плеяд" на изд. Галимар, той и до днес е слабо популярен във Франция, а и навсякъде по света. Няма да кажа повече, за да си остане книгата непозната и да не се налага да търся друга.


На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?


- Ако питате за актуална публицистика, чета текстовете на Веселина Седларска за "Редута", тези на Петя Владимирова за "Дневник", напоследък и тези на Георги Господинов за "Дойче Веле" (макар че нагласите ни към пандемията са съвсем различни).


Как съхранявате книгите си?


- В две библиотеки - една в къщата на майка ми, събрана от родителите ми и допълвана от мен като студент, и една, която събираме с жена ми в нашето жилище.


Коя е последната книга, която ви разсмя?


- "Крака на костенурка" на Николай Грозни, както и тези две книги на Мо Йен: "Изтезание със санталово дърво" във великолепния превод на Стефан Русинов и "Уморен да се раждам и умирам" в също отличен превод на Петко Хинов. Тези книги обаче не са комедии, смехът е сложно смесен с тъгата и всичко - смешно и тъжно - се върти по един сложен начин.


Добрата книга не е нито само смешна, нито само тъжна. Добрата книга е тази, която представя трагичното и като смешно, и смешното като трагично. И изобщо: добрата книга не цели да разплаче или разсмее читателя. Дори и когато разсмива или натъжава, тя има и друго въздействие - по-бавно, отложено във времето. Ако една книга ме разчувства прекалено още докато я чета, значи е лоша книга, с преднамерена патетика, която плава по повърхността като локвички от мазнина в супата.


Коя ви разплака?


- Вж. отговора на горния въпрос. Плачът и смехът са често край на един по-дълъг когнитивен и психологически процес, който вече е протекъл в човека. Плачът и смехът облекчават в края на вътрешния път. Добрата книга прави друго - кара читателя да тръгне на подобен път, като го изумява и го изкарва от зоната му на комфорт. Добрата книга е писана по склоновете на вулкан (където Ницше препоръчва да си строим къщи).


Мога обаче да ви кажа кои са последните две сцени от книги, които ме изумиха. Едната е от новелата на Пушкин "Изстрел", където единият от двамата дуелисти яде невъзмутимо череши от фуражката си, докато другият го стреля. Онзи ще го убие, а той яде череши и плюе предизвикателно костилките.


Морякът, комуто морето обърна гръб
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Другата сцена е в "Морякът, комуто морето обърна гръб" на Юкио Мишима (наскоро излязла на български), където една бандичка момчета убива котка, след което бавно и с наслаждение ѝ разпаря трупа. Отвратителна сцена, описана блестящо от Мишима. Сега това, което той описва, красиво ли е, или грозно? Голяма книга, която казва: едновременно грозно и изумително красиво.


Голямата книга не само събужда възприятията и чувствата - тя ги кара да се объркат. С объркването на възприятията и чувствата започва истинското, по-дълбоко мислене.


Последната книга, която ви ядоса?


- Веднъж попитали Сократ защо живее с тази ужасна жена Ксантипа и той рекъл, че от общуването с нея научава много повече неща, отколкото от разговор с умни и прилични хора. Така е и с книгите, които ни ядосват. Търпеливото прочитане на една лошо написана или глупава книга може да се окаже много по-полезно от прочита на някоя умна.


Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?


- Платон. Но не история на живота ми, а диалог на мое име - както има "Федър", "Федон", "Теетет". За съжаление "Горгий" вече е написан.


Как ще се казва вашата автобиография?


- Ще се казва "Император Нерва", защото съм такъв един нервен и бурлив персонаж. Или "Втори", защото при мен повечето неща се получават от втория път.


Една книга, която не успяхте да дочетете до края?


- Не мога да прочета до края нищо, написано от Хегел.


Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?


- "Одисей" на Джойс, "Вълшебната планина" на Томас Ман, "Името на розата" на Умберто Еко. Не съм чел и Ницше, макар че по-горе го цитирам. Не знам обаче дали ми е особено неудобно.


Коя книга няма да спрете да препрочитате?


- "Диалозите" на Платон.


Как се променя вкусът ви във времето?


Свобода
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

- Мога да кажа, че се е променил, и че не се е променил. С възрастта започвам да чета повече философия - явно философията изисква да си живял повече. От друга страна, в идеалната ми библиотека не са настъпили особени промени: книгите, които чета внимателно и които наистина са ми повлияли, са едни и същи от 20 години. "Диалозите" на Платон, "История на Пелопонеската война" на Тукидид, "Към себе си" на Марк Аврелий, "Разсъждение за метода" на Декарт, романите на Флобер, на Пруст и на Мишел Турние (особено "Метеорите" и "Тримата влъхви"), "Тъжните тропици" на Леви-Строс, "Американски пасторал" и "Човешкото петно" на Филип Рот, "Поправките" и "Свобода" на Джонатан Франзен.


Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?


- Че деленето на часовете на 60 минути и деленето на минутите на 60 секунди идва от вавилонската математика, в която имало шестдесетична позиционна си стема на числата.


Заглавията с активен линк, като читатели на "Дневник", може да купите със специална отстъпка от 10% в Ozone.bg. Използвайте код Dnevnik10. Отстъпката не се комбинира с други актуални намаления.


Книгите на Георги Гочев


"Империи от равнината", Лесли Адкинс


"Пробуждаща се наука", Бартел Ван дер Варден


"Кратък очерк по история на математиката", Дирк Стройк


"Философските съчинения", Рене Декарт


"Избраните съчинения", Лудвиг Витгенщайн


"Капитанската дъщеря", Александър Пушкин


"1Q84", Харуки Мураками


Евклид. Елементи в 3 тома


"Бреговете на Сирт", Жулиен Гракх


"Крака на костенурка", Николай Грозни


"Изтезание със санталово дърво", Мо Йен


"Уморен да се раждам и умирам", Мо Йен


"Морякът, комуто морето обърна гръб", Юкио Мишима


"Диалози", Платон


"История на Пелопонеската война", Тукидид


"Към себе си", Марк Аврелий


"Разсъждение за метода", Рене Декарт


Романите на Гюстав Флобер


Романите на Марсел Пруст


Романите на Мишел Турние


"Тъжни тропици", Леви-Строс


"Американски пасторал", Филип Рот


"Човешкото петно", Филип Рот


"Поправките", Джонатан Франзен


"Свобода", Джонатан Франзен


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 3899 Неутрално

    Изобщо не си задавам такива въпроси, по време на военното положение, например прочетох "Чумата", последната глава на една от книгите на Милен Русков, светът не се е променил, нито манталитета на хората, вече седем века.

  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1844 Неутрално

    Четем кой както може!
    Както се е научил!
    Както му диктува вътрешната необходимост и критичният Разум!

  3. 3 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 2028 Неутрално

    Не мисля, че има читатели-роби, каквито е описал автора.
    Четенето насила се практикува само в процеса на обучението.
    Обученито и четенето за удоволствие са различни неща.

  4. 4 Профил на tall_ship
    tall_ship
    Рейтинг: 786 Неутрално

    Четенето си е дълбоко лична работа, както и книгите, които човек харесва, а мнотго зависи и от моментното настроение. Така че всеки да се чете каквото му доставя удоволствие и го обогатява по някакъв начин.

    FILII MARIS SUMUS
  5. 5 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3480 Неутрално

    Не мисля, че има читатели-роби, каквито е описал автора.Четенето насила се практикува само в процеса на обучението.Обученито и четенето за удоволствие са различни неща.
    —цитат от коментар 3 на atmanpg



    До коментар [#3] от "atmanpg":

    На Запад не е така. С ученето. Там четат малко,но го запомнят и осмислят. И го навръзват със следващото прочетено. В България се чете много,страшно много,но без да се осмисля. Само с цел да се мине по-бързо от един клас,в друг.

  6. 6 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 2028 Неутрално

    До коментар [#5] от "deaf":

    Аха!
    На запад тревата е по-зелена, морето по-синьо, жените по-дашни и т.н.
    А по мое време, когато от "Менса интернешънъл" дойдоха да правят тестовете си в България, бяха доста изненадани.
    Чували сме.

  7. 7 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3935 Неутрално

    Не съм съгласна с твърдението, че хората четат "като роби или като свободни хора". Т. нар. от Гочев "читатели-роби" просто не са читатели. Те изричат/пишат това, което се очаква от тях или им е поръчано. Четенето е удоволствие, информираност, надграждане на знания, но не се свързва по никакъв начин със задължение/поръчка, от която произтича някаква облага. Затова четящите хора имат свои позиции, които отстояват.
    Интервюто не ме "грабна", най-вероятно не съм на нивото на интервюирания, който факт не ме разстройва.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  8. 8 Профил на Baizuo
    Baizuo
    Рейтинг: 2022 Весело

    Аве гранцито как още не е цъфнал да обяви, че е чел повечето от споменатите книги, а особено му е харесала "Бреговете на Сирт" :)

    muncho: "Няма защо да се отричат очевидните и статистически доказани факти, че мнозинството жени не стават за шофьори"
  9. 9 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 3899 Неутрално

    До коментар [#3] от "atmanpg":

    Насила не става, затова и навремето не прочетох нито една от книгите в учебната програма. Талев и Димитър Димов прочетох като завърших училище, а Ботев го знаех от рециталите и тържествата в основното училище.

  10. 10 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 3899 Неутрално

    До коментар [#7] от "Bramasole":

    Старае се да се хареса, според мен, затова звучи сухо и изкуствено, няма искреност.

  11. 11 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3935 Неутрално

    До коментар [#10] от "Тsonkooo":

    И на мене така ми изглежда - особено като прочетох какви книги има на нощното му шкафче.
    Моето разбиране е, че вечер човек чете и за разпускане. Когато четох Ювал Харари, например, беше на части, в зависимост от настрението ми, умората и т. н. Същото беше преди време, с интерес прочетох "Пътеводител в квантовия свят" на Джим Ал-Халили, но това беше по-продължително четене, не като худ. литература. Най-малкото, мозъкът ми не е настроен да "смила" тази информация. Да, удоволствие е човек да научава нещо ново от интересуваща го област, но постоянно да изчиташ само и единствено това?
    Приятен уикенд с интересно четиво! :)

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  12. 12 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 3899 Неутрално

    До коментар [#11] от "Bramasole":

    Благодаря, но се преситих през тези три месеца, и на филми в нета. Открих за себе си южнокорейското кино, всичко започна с "Паразити", после сериали, които са истинско кино от световна величина, мисля че гледах най-доброто, след като проучих коментарите, в нета има доста с английски субтитри. Препоръчвам Eyes of Dawn, Sand glass, Healer.

  13. 13 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 3899 Неутрално

    До коментар [#11] от "Bramasole":

    Поздравявам те със саундтрака на един от най-рейтинговите сериали, второ място за всички времена, не може да не ти хареса.

    https://www.youtube.com/watch?v=CWg9DM_VNd0

    https://www.youtube.com/watch?v=Ka_YFIAwSzk

  14. 14 Профил на chepokalipsis
    chepokalipsis
    Рейтинг: 1083 Неутрално

    Аз на работа не мога да си прочета мейлите за деня дори (които са между 2 и 5, около 2-3 изречения всеки), но когато чета за удоволствие, чета между 400 и 600 страници на ден. За тия 3 месеца, предимно събота и неделя четох и прочетох 11 книги средно по 500 страници всяка. За сравнение имам години, през които не чета и 1 книга.

  15. 15 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3935 Неутрално

    До коментар [#13] от "Тsonkooo":

    Благодаря! :)

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK