Георги Парцалев: А дали съм бил обичан? Не знам

"Животът така се случи, че всеки път, когато срещах любовта, съдбата ми я отнемаше", споделя актьорът в интервю през 1978 г.

© "Книгомания"

"Животът така се случи, че всеки път, когато срещах любовта, съдбата ми я отнемаше", споделя актьорът в интервю през 1978 г.



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от биографичната книга на Георги Тошев "Георги Парцалев - Хамлет от град Левски". Днес, 16 юни, отбелязваме 95 години от рождението на актьора. Откъсът е предоставен на "Дневник" от "Книгомания".


ОТКЪС


За първа пиеса била избрана "Баня" на Маяковски. Ролите в нея са много, но повечето малки. Как да се удържи егото на толкова талантливи артисти, зарязали театри из цялата страна, за да блеснат на софийска сцена!




На Парцалев е отредена епизодична роля на бюрократа Оптимистенко, секретар на главния герой Победоносов. Въпреки незначителната си поява в спектакъла Георги положил огромни усилия да направи интересен и запомнящ се образ. Прекарвал дълги часове в Народна библиотека, за да изчете всичко за Маяковски. Там се запознал със студентка по руска литература от Силистра на име Анастасия, с която изживели романтична любов. Двамата често били забелязвани в Докторската градина и в малката сладкарница на ул. "Иван-Асен", където редовно си поръчвали боза и реване.


Анастасия и Георги прекарвали цялото си свободно време заедно, говорейки за руска литература и театър. Момичето, което било 9 години по-малко от актьора, е запленено от деликатността на своя кавалер. Техните любовни отношения продължили няколко месеца и приятелите му били убедени, че най-сетне Георги е срещнал жената на своя живот. Но съдбата била отредила друго.


Един ден Анастасия внезапно изчезнала. Случило се седмица преди премиерата на "Баня", която се състояла на 7 април 1957 година. Парцалев бил крайно разтревожен.


Издирвал я в университета, в квартирата, молел нейни колеги и приятели да ѝ предадат да се обади. С часове стоял пред входа на кооперацията на ул. "Дунав", където била нейната квартира. Отчаян, той бил готов да зареже спектакъла и да замине за Силистра, за да я открие. Осъзнавал обаче, че ако го направи, това ще сложи край на артистичната му кариера завинаги.


Любовта или бъдещето му на сцената? Това е въпросът, който не му давал покой.


Дошъл денят на премиерата. Културната общественост нямала търпение да види първия спектакъл на новия театър.


Представлението се играело в салона на "Сълза и смях", билетите отдавна били разпродадени.


Георги Парцалев - Хамлет от град Левски
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

"Баня" се превърнала в най-очакваното събитие в столицата. Според амбициите на режисьора Сърчаджиев спектакълът "трябва да промени публичните представи за хумора в България, да се отличи от всичко, което дотогава се прави в предшестващите раждането на театъра сатирични спектакли". Държи в тайна финала на пиесата. Всички били изнервени от неизвестността, пред която са изправени в най-важната част от спектакъла. От финала зависели и аплодисментите на публиката.


Започнала премиерата. Артистите били напрегнати - нов театър, нов революционен спектакъл, липса на финал. При всяко прибиране зад кулисите се споглеждали с надежда някой да знае как ще завърши това театрално приключение.


Сърчаджиев събрал трупата в антракта и разказал финалната сцена - положителните герои се въздигат, а отрицателните потъват в оркестрината. И така, най-важната част от представлението се изиграла на прима виста. Всеотдайният Парцалев, макар и с малка роля, се хвърлил самоотвержено в кошарата на оркестъра. След него скочили Стоянка Мутафова и другите отрицателни герои.


"Беше такъв зор да се сместим. Приличахме малко на опълченците на Шипка - всеки се мяташе, където види. В цялата суматоха изведнъж чувам Георги с типичната му провлачена интонация: "Мааани се ма, че си тежкотоварна, ша ма смачкаш! Ще спра да дишам!". С единия лакът за малко да му разбия устата.


Затъмнение. Публиката гръмна в аплодисменти. Спогледахме се с Парцалев и другите "лоши" герои. Явно чудото се случи!"


Новият театър на сатирата в София направил силна заявка за бъдещето. Всички били превъзбудени и щастливи от успешната премиера, само Георги останал умислен. Зевзекът, когото всички харесвали именно заради чувството за хумор, внезапно станал мълчалив. Извинението му за пред другите било, че е замаян от успеха.


Никой не подозирал, че вълнението на Парцалев не е само заради този толкова очакван и жадуван дебют на голямата театрална сцена. Сърцето му оставало разбито от неизвестността, той гаснел по своята изгубена любов Анастасия.


"Аз съм карък за обичане. Винаги се влюбвах в неподходящи, а когато срещнах истинската любов, не ми бе писано да я изживея докрай", ще сподели с болка актьорът две години преди да си отиде от този свят.


За тайната му любов със студентката от руска филология знаели малцина. Опарен от няколкото си несполучливи връзки, Георги не споделял с приятелите си за своите силни чувства. Вече мислел за семейство, горещо се надявал, че това щастие ще споходи и него. Въпреки всичко и въпреки инцидентните му преживявания с хора от същия пол. Георги вярвал в любовта между мъжа и жената. И мечтаел да има деца.


СТОЯНКА МУТАФОВА: Имаше нещо, което не можехме да разберем. Усещах го. Питах го. Мълчеше. Нещо го мъчеше. След години, когато вече обикаляхме страната като партньори и на естрадата, той деликатно ми спомена, че денят на премиерата на "Баня" е бил тежък в личен план. След години от близък негов приятел разбрах за тази нещастна любов.


В първия си свободен уикенд Парцалев намерил транспорт и тръгнал да издирва в Силистра къщата на своята любима. Неспокойство го обзело, когато на прага на къщата в един от крайните квартали на града се сблъскал с бабата на Анастасия.


Възрастната жена го погледнала с тъжните си кафяви очи, свалила забрадката си и му рекла: "Ти си Георги! Побързай, защото няма да я бъде дълго нашата Анастасия!".


Очите ѝ се напълнили със сълзи, поканила го да влезе. Неразбиращ и развълнуван, Парцалев пристъпил в къщата. Една слаба и изпита жена на около 50 години стояла безмълвна пред него, а от стаята зад нея надничало малко момиче.


- Аз съм Георги. Къде е Анастасия? Защо не ми се обажда? - попитал притеснено актьорът.


Момиченцето изтичало към непознатия, хванало го за ръката и го завело в стаята. Там, върху голямо легло с метални табли, застлано с бели ленени чаршафи, бледа лежала Анастасия.


Леко отворила очи. Усмихнала се. После се обърнала на другата страна. Тогава Георги забелязал лекарствата и чинията с плодове, оставени върху малка масичка.


- Какво ѝ е?


- Отива си - едвам прошепнала майка ѝ. - Голямото ми момиче си отива


Това била последната среща между двамата влюбени. Анастасия умряла от левкемия месец и половина по-късно, оставяйки Парцалев съкрушен. Тя била последната му любов.


Дори не успели да се сбогуват, думичка не си казали. Било им отредено да се срещнат, да преживеят красиви мигове заедно и без време да се разделят. Години по-късно Парцалев ще си отиде от същата коварна болест.


ПАРЦАЛЕВ, радиоинтервю през 1978 година: Животът така се случи, че всеки път, когато срещах любовта, съдбата ми я отнемаше. Щастлив съм все пак, че познавам това чувство, че преживях тръпката да обичам. А дали съм бил обичан? Не знам.


Всъщност, след родителите ми съм сигурен, че имаше едно момиче, което срещнах преди да стана "др. Парцалев, всенародният любимец". Изживяхме хубави емоции заедно. Уви, за кратко. Тя си отиде твърде, твърде рано След тази любов не съм се чувствах така обичан".


Повече пред никого не споменава за историята с Анастасия. Според близки приятели от онези години тази любовна история го опустошава. И обезверява. Актьорът потънал в мъка. Умело криел от близки и познати драмата, която преживявал. С Анастасия завинаги си отишла тръпката му към нежния пол.


Георги Парцалев вече откровено търсел мъжката компания. След спектакъл или участие на масата му в ресторанта или на бара сядали млади и напети мъже. Сметките плащал Пацо, както го наричали по-близките.


Но никой не можел да отгатне кой е избраникът му. До края на живота си, въпреки различни слухове и клюки, Парцалев не делил дом с друг, освен с майка си и любимото куче.


След трагедията с Анастасия той се завърнал в театъра.


Простил се с мечтата да има семейство и деца и последвал другата си голяма мечта - сцената.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (40)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Dankol
    Dankol
    Рейтинг: 1000 Неутрално

    Ето за такива хора трябва да пишете , а не да героизирате Божков , па дори и да е прав за много неща !

  2. 2 Профил на plamen_b
    plamen_b
    Рейтинг: 1084 Неутрално

    Вечна му памет! Георги Парцалев е един от големите български артисти, които ще помним докато ни има!

  3. 3 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1518 Неутрално

    Разсмиваше ме като дете, от екрана. Сега ме разрева. ... макар, че сякаш има нещо в историята не така, нейсе. Човекът си беше разкошно присъствие, любим! И това “карък за обичане” кърти

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  4. 4 Профил на antonio_vivaldi
    antonio_vivaldi
    Рейтинг: 3341 Неутрално

    При най-добро желание не мога да си представя съвременен актьор или дори режисьор в подобна ситуация. Не само ,че няма да прочете нищо за автора и епохата, ами ще натресе най-безсрамно собствената си просташка интерпретация на пиесата и ще я обезобрази колкото може.

  5. 5 Профил на wwwwww
    wwwwww
    Рейтинг: 635 Разстроено

    Абе Парцалев беше обичан ама не по начина по който му се искаше..

    Да кажем не на педерастията!
  6. 6 Профил на save_knforest
    save_knforest
    Рейтинг: 639 Любопитно

    Обикновено хората, които ни разсмиват от сцената или от екрана и са най-великите комици имат твърде труден личен живот, неизвестен за аудиторията...

  7. 7 Профил на Solomon  Bandaranaika
    Solomon Bandaranaika
    Рейтинг: 0 Любопитно

    Вечна му памет! Георги Парцалев е един от големите български артисти, които ще помним докато ни има!
    —цитат от коментар 2 на plamen_b


    Помним го, и ще го помним!
    Защото Парцалев не е мъртъв....,такива като него не умират!

    Опростачвай и владей!
  8. 8 Профил на Аз съм българче обичам наште планини зелени
    Аз съм българче обичам наште планини зелени
    Рейтинг: 2472 Весело

    До коментар [#1] от "Dankol":

    ,,-А какво е командировка?
    - Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт."😂

  9. 9 Профил на Solomon  Bandaranaika
    Solomon Bandaranaika
    Рейтинг: 0 Любопитно

    Ето за такива хора трябва да пишете , а не да героизирате Божков , па дори и да е прав за много неща !
    —цитат от коментар 1 на Dankol


    Немаш право да лишаваш хората от героя Божков!
    Засега 5 човека не са съгласни с теб,и държат Божков да бъде героизиран!И повече ше станат.
    А Парцалев е жив, и никога няма да умре!

    Опростачвай и владей!
  10. 10 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3056 Неутрално

    Парцалев, Калата, Анастасов, баба Стоянка. Невероятни комици, бог да ги прости. Смял съм се от сърце на техните изпълнения.

  11. 11 Профил на Solomon  Bandaranaika
    Solomon Bandaranaika
    Рейтинг: 0 Любопитно

    Парцалев, Калата, Анастасов, баба Стоянка. Невероятни комици, бог да ги прости. Смял съм се от сърце на техните изпълнения.
    —цитат от коментар 10 на Vlado Nikolov


    А на комикси смееш ли се....,или те разплакват?

    Опростачвай и владей!
  12. 12 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4406 Неутрално

    По-обичан от него надали имаше...

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  13. 13 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 898 Неутрално

    Не знам как го правеха - разсмиваха и разплакваха с мълчание, или с тихи, кротички реплики. Днес - викове, крещене, джангърене и пърдене. Пак разсмиват, ама вече други хора.

  14. 14 Профил на Solomon  Bandaranaika
    Solomon Bandaranaika
    Рейтинг: 0 Любопитно

    Парцалев е тъжен,лицето му излъчва тъга.Кара те да се смееш,а той тъжен.
    Не беше тъжен,той е винаги тъжен.....,защото никога няма да умре.

    Опростачвай и владей!
  15. 15 Профил на Драгомир Дончев
    Драгомир Дончев
    Рейтинг: 348 Гневно

    Как пък не се въздържахте поне тази тема да не оцапате с политически л**на? Вие не сте хора бе!

    Иначе за Парцалев - велик българин! В друга държава не просто щеше да е обичан - щяха да го обожават. Не е разбирал горкия, че не е карък за обичане - карък е, че с е родил в България...

  16. 16 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4406 Неутрално

    Не знам дали е достатъчно известно, че Парцалев е нямал собствено жилище, живял е общо в три квартири в София, и най-голямата му ценност е била разкошната му библиотека със стари и ценни книги. Какво е станало с тях, сигурно Чардо можеше да знае нещо, но него вече го няма...

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  17. 17 Профил на Vassil Stoychev
    Vassil Stoychev
    Рейтинг: 750 Неутрално

    Голям актьор ! Имах щастието да го гледам на живо, като дете през 80-те. Малко след това обявиха, че е починал.

  18. 18 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1648 Неутрално

    Парцалев - светла му памет беше голям актьор!!!
    Ако се беше родил другаде щеше да е световна звезда.
    Тук комунетата го мчкаха, защото беше обратен...

  19. 19 Профил на julesta
    julesta
    Рейтинг: 474 Неутрално
  20. 20 Профил на осмоъ
    осмоъ
    Рейтинг: 417 Весело

    каква хомофобска статия, опитва да внуши, че само хетеросексуалната любов дава истинско щастие...

  21. 21 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1410 Неутрално

    "Георги Парцалев: А дали съм бил обичан? Не знам"

    Почивай в мир Пацо.
    Целият народ те обичаше, обича те още.

    Panta rhei....
  22. 22 Профил на misho73
    misho73
    Рейтинг: 1256 Неутрално

    "... клоунът винаги е тъжен..." както пееше Васко Найденов.

    Какво могат Балканите заедно: https://youtu.be/8yuxnj1AWFk
  23. 23 Профил на Nikolai Tsekov
    Nikolai Tsekov
    Рейтинг: 834 Неутрално

    През 80-те видях Парцалев в нощния бар на вече разрушения ресторант Ропотамо на Цариградско. Влезе облечен с дънков костюм в компанията с две млади момчета и едно момиче. Пиха, пушиха и като си тръгнаха целият бар започна да се подиграва с него така, че Парцалев да чуе разни гнусни подмятания за задните му части. Не им обърна внимание и си тръгна. Въобще около него се нагнетяваше атмосфера на презрение и омраза, макар и само да си отвореше устата и да каже най-баналното нещо, например "Дай ми 300 гр. сирене", цялата бакалия се тресеше от смях. Беше му вродено чувството да разсмива без да полага и най-малко усилие да го прави....

  24. 24 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1648 Неутрално

    До коментар [#21] от "Molossian":

    Може би това съмнение на Парцалев е добър урок за нас като народ и общество - че е добре да се научим да казваме на хората, които обичаме, че ги обичаме докато са живи....
    Защото после много "искрено" ги обичаме и се тръшкаме, но те вече не са сред нас!

  25. 25 Профил на Сатана Ликующий
    Сатана Ликующий
    Рейтинг: 2864 Неутрално

    За съжаление Георги Парцалев и всички живяха в едно абсурдно време. Дано се появи Мойше в дискусията и да разкаже, че сградата на сегашния Сатиричен Театър беше първоначална топлоцентрала с огромен комин. След това се досетиха, че е абсурд това в центъра на София, свалиха тухла по тухла комина, а котелната зала преобразуваха в театър. Обществото живееше в не по=малък абсурд ...

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  26. 26 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2156 Неутрално

    Беше от любимите комедийни актьори най-любим. Спомням си едно интервю с него и когато го попитаха за смешни случки в живота отговори, че една негова позната детска учителка го помолила да се представи като Дядо Мраз на тържеството послучай Нова година и той се съгласил. Още след първите му думи обаче едно от децата възкликнало:
    "Ти не си Дядо Мраз, ти си Георги Парцалев!"
    Беше лесно разпознаваем заради характерния си глас.

  27. 27 Профил на Сатана Ликующий
    Сатана Ликующий
    Рейтинг: 2864 Неутрално

    Аз се радвам, че не съм талантлив, зашото си имам съпруга вече много години и се търпим и уважаваме. При талантите като Георги Парцалев, Алън Тюринг често се срещат отклонения в личните предпочитания. Георги Парцалев имаше знаменит партньор с когото и изнасяха заедно представления и записаха много плочи със сатирично съдържание. Името му беше Енчо Багаров. И двамата бяха таланти, а Парцалев бе и фин човек, деликатен в изказа. Докато Георги Калоянчев май залагаще на типажа - вие сте Бай Ганьовци, ето и аз съм образ на Бай Ганьо!

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  28. 28 Профил на Nikolai Tsekov
    Nikolai Tsekov
    Рейтинг: 834 Неутрално

    До коментар [#15] от "Драгомир Дончев":

    Парцалев щеше да е мултимилионер в Холивуд или друг световен филмов център. Просто не се налагаше във филмите му да се монтира изкуствен смях за да разберат зрителите кога трябва да се смеят... В България уважаваха таланта му, но не го обичаха извън сцената и тонът за това се даваше отгоре. Не го канеха, хвърлиха му един "заслужил артист" от немай къде, а Калоянчев и другите му колеги отдавана бяха "народни". Един собствен апартамент "народната" власт не пожела да му отпусне, а заслужаваше много повече.

  29. 29 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 1071 Неутрално

    До коментар [#16] от "hamiltonf":

    Не знам дали е достатъчно известно, че Парцалев е нямал собствено жилище, живял е общо в три квартири в София, и най-голямата му ценност е била разкошната му библиотека със стари и ценни книги. Какво е станало с тях, сигурно Чардо можеше да знае нещо, но него вече го няма...
    —цитат от коментар 16 на hamiltonf


    Имаше собствено жилище, само че в Левски. След смъртта му го наследи зет му (мъжа на сестра му), след него първата му братовчедка, а после ще отидат при племенницата му, която сега 20 и няколко годишна.

    Книгите му бяха няколко хиляди тома, но не чак стари и ценни. Български и световни класици, и разни неща, които се продаваха свободно (включително пълните съчинения на Ленин и Сталин). Ценното са антиките, които колекционираше – стари предмети, мебели и над 100 икони, някои от 12 век. Завеща ги на Художествената галерия в Левски, а в допълнение майка му дари книги и негови сценични костюми и така в галерията се оформи музей на Парцалев – в центъра до сградата на общината.

    Впрочем това е втората книга за Парцалев. Първата беше от приятеля му Илия Ангелов и излезе преди 20 години.

  30. 30 Профил на Nikolai Tsekov
    Nikolai Tsekov
    Рейтинг: 834 Неутрално

    До коментар [#29] от "tamada":

    Говореха, че е имаб колекция от много скъпи гоблени - май му беше страст да ги поръчва и купува. Сигурно сега е разграбена.

  31. 31 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4406 Неутрално

    До коментар [#29] от "tamada":

    И автора на книгата твърди подобно нещо.

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  32. 32 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 1071 Неутрално

    До коментар [#28] от "Nikolai Tsekov":

    Парцалев щеше да е мултимилионер в Холивуд или друг световен филмов център. Просто не се налагаше във филмите му да се монтира изкуствен смях за да разберат зрителите кога трябва да се смеят...
    —цитат от коментар 28 на Nikolai Tsekov


    То това да си голям в Холивуд (или в кой да е филмов център) не зависи само от таланта. Има един куп големи таланти, които не успяват да пробията и си остават в театъра, а някои и в театъра не успяват.
    А за смеха грешиш. Едно, че не се добавяше във филмите, а в ситкомите и второ почти никога не се монтира. Ситкомите като правило се играеха пред публика, на която се даваше знак къде да се смее. Само че това не зависеше от таланта и обаянието на актьорите, а си беше продуцентски жанров похват. Просто времето беше такова и доста по-късно взеха да се отказват от него.

  33. 33 Профил на Гарван
    Гарван
    Рейтинг: 791 Любопитно

    До коментар [#16] от "hamiltonf": Какво се е случило с Чардо?

  34. 34 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4406 Неутрално

    До коментар [#33] от "Гарван":

    Почина преди няколко дни. "Дневник" го отразиха вчера около обяд.

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  35. 35 Профил на Bedtime for Democracy
    Bedtime for Democracy
    Рейтинг: 1308 Неутрално

    До коментар [#25] от "Сатана Ликующий":

    Едно време е било практика да има ТЕЦ в центъра на града. Който и голям град отпреди 100 години да вземеш и да проучиш ще намериш такава. Тая в Манхатън даже май още работи. Поне комините и си стоят, има ограда и изглежда подържана

    Pure Chewing Satisfaction
  36. 36 Профил на Гарван
    Гарван
    Рейтинг: 791 Неутрално

    До коментар [#34] от "hamiltonf": Тази новина много ме натъжи. Харесвах и го уважавах. Беше като жива енциклопедия за миналото време. Много научих от него. Да почива в мир и съболезнования на близките му!

  37. 37 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7798 Неутрално

    Трагичният герой на българската сатира.

  38. 38 Профил на tedif
    tedif
    Рейтинг: 1573 Разстроено

    А някои от онези,които лижеха задните части на *великия стефчу*, няма ли да се изкаже?!?
    А за бате Георги - поклон и да ти е леко там,където си!На едно по-добро място!

  39. 39 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 6745 Неутрално

    Лека му пръст, много го обичахме цялото семейство, с появата му на екрана и ни караше да се засмеем.

  40. 40 Профил на Willi
    Willi
    Рейтинг: 33 Неутрално

    Лека му пръст.

    Гледал съм общо два филма с Георги Парцалев, типично комунистически сюжет, но си заслужава да се хвърли едно око. Отчасти имат и весели моменти, но със скечове от 70-те години, които не са актуални. За съжаление той почина много млад, но през Комунизам хората да умират млади беше обичайно и желано оз БКП





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK