Софийските сюжети на Иван Вазов са събрани в сборник

Тази година се навършват 170 години от рождението на патриарха на българската литература.

© Колибри

Тази година се навършват 170 години от рождението на патриарха на българската литература.



Разказите на Иван Вазов със сюжети от живота в София са събрани в сборника "Софийски разкази". Книгата ще излезе от печат до края на месеца. Издател е "Колибри". Тази година се навършват 170 години от рождението на патриарха на българската литература.


Вазов заживява в София през пролетта на 1889 г. и се посвещава на активна обществена и писателска дейност. Шест години по-късно вече е честван официално като Народен поет. В продължение на 15 години пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: "Драски и шарки" (два тома), "Видено и чуто", "Пъстър свят" и "Утро в Банки".


Софийски разкази
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

"В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор "софийски разкази", но значителна част от произведенията са на софийска тематика. Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и околностите на София, понякога със съзнателното намерение да наблюдава поведението и нравите на новите столичани", уточняват от "Колибри".
В сборника са включени 30 разказа, подредени хронологично. Те представляват истинска хроника на събитията в българската столица от края на XIX - началото на XX век. Характерни за белетристичния подход на писателя са живата наблюдателност, усетът към характерни детайли, психологическото проникновение и склонността да се извеждат образи - типове на тогавашната действителност. Любопитното е, че в малко познатия цикъл "Кардашев на лов" Вазов започва да предупреждава за дезинтеграция в българската общност. Въвеждането на трети повествовател е една от особеностите на развитието на Вазов като разказвач.


КАИШЕВ (откъс)




Две крачки по-нататък него го спря един господин с лукаво и безочливо лице, с голям нос и с жълта изрусяла шапка на глава.


- Добрутро!


- Добрутро, господин Каишев.


И фащане за ръце.


- Накъде тъй?


- Тъдява.


- Ще си купуваш нещо? - пита Каишев.


- Ба, не.


- Как сте, добре ли сте?


- Благодаря.


- Не си остарял, бе!


Кардашев иска да продължи пътя си. Той се бои от тая лепка Каишев, винаги отегчително-любезен и фамилиарен с него, благодарение на вехто познайнство, отдавна забравено от Кардашева; той гледа да се откопчи с време, защото загълчи ли Каишев, точка не туря. А сега, по конячния му дъх, той видя, че излиятелността му ще бъде още по-богата. Не бе добра първата му среща тоя ден...


Но Каишев дава да се разбере, че разменените думи са само предисловие на по-важен разговор. Той фаща за ръката Кардашева.


- Аз исках да ви намеря нарочно, да ви поговоря за, една моя припряна работа. Знайте? Вам се надявам. Де живеете, за да дойда днес?


Кардашев се намръщи.


- Днес съм занят, извинете!


- Сè едно: аз само за десет минути ще ви обезпокоя. Де живеете? По кой час мога да дойда? Аз ви търсих на Витошка улица, но вие сте се били преместили оттам. Бягахте от нас!


- Да, аз сега живея на тоя край...


- Улица?


- Любен Каравелов.


- Нумеро?


- Не съм гледал кое е - избъбра с едвам скрита досада Кардашев, който съвсем не можеше днес да се занимава с друго освен с целта си.


- Помислете, забравили сте... Нумеро? - питаше с вторачен поглед немилостивият човек.


Нямаше спасение, трябваше да се обади цялата тайна.


Кардашев обади къщата си.


- Днеска, по един часа, ще ви дойда: петнайсет минути, най-много двайсет само ще ви занимая... Ще ме задължиш много.


- Но аз днес съм много занят, друг път.


Каишев го изглежда с недоумение...


- Не можете ли тука да ми обадите за какво се касае? - попита Кардашев, като предпочиташе да чуе тука поверенията му, за да може и тук да ги остави. У дома си той не желаеше да смутяват размишленията му подобни ненужни впечатления.


Каишев се понавъси, но се покори на необходимостта, приближи се още повече до Кардашева и поверително и ниско зафана:


- Вие сте приятел с министра X? Нали? Знам. Ето каква е работата. Завчера министерството давà на търг една постройка. Аз и Каракушев - знайте Каракушев?


- Знам. Не го знам... Сè едно...


- Аз и Каракушев сме съдружници. Почтен човек... При перетържката ние дадохме последната, най-ниската цена. Следователно, остана върху нас, върху мене и Каракушева, разбирате? Бия аз веднага телеграф в Пеща, за да ми дойдат по-скоро нужните материали, правя една поръчка за петнайсет хиляди лева. Разбирате?


- Разбирам.


- Хъ, задлъжнявам петнайсет хиляди лева... Аз на правителството съчувствувам, т. е. смея да кажа, партизанин съм. Мисля работата съвсем свършена, търгът станал, дума няма за по-друго. Разбираш?


- Да.


- Не щеш ли, сега се обажда Иван Калъчът - той е съдружник с Коста Зàнето - и знаеш ли каква гнусотия прави?


- Не знам.


- Заявил, че сваля още по-ниско цената и желае нов търг. Възможно ли е? Това е сè едно, като да излезе из гората един разбойник и да те промуши в тялото. Моите симпатии към правителството вие ги познавате... Нали?... Аз още от време... Тоя Калъч - интригантин и нищо повече. Защо го оттикнах от съдружеството си - ние бяхме по-лани съдружници по постройките на новата лудница - бил ли си там? - Защо го оттикнах? - Питайте? За една полица, издадена от нас, от Голев и съдружника, джиросана от Джуджева, шконтира я с голямо аджио и после казва: мини я на партидата ми от бъдащата печалба. Бе, пезевенк! Каква печалба още? Оттогава Калъчът - той даже не е православен - той се венча в католишката черква понеже нашите попове не приеха да го турят в брак с братовчедката му... Вие не знаете това?


- Не.


- Зафана тоя папищашин да ме гони и да върви по стъпките ми - навсякъде той се явява на пътя ми. Вчера му рекох: бе кучешки сине - тамо нему - ти всяка човещина си окачил на пирона... Не те щат, ти се увираш като червив; ти на правителството гроб копаеш! Сега иска пък тука да ми подлее вода... Та ето за коя работа исках днес да дойда при вас... Аз... господин министърът може да бъде уверен кой е Каишев!... Слушате?


- Да.


- Затова исках да дойда да ви помоля да кажете на министъра да отфърли с презрение Калъчова... Нека само да го попита в коя черква се е венчал!... Едно - тò...


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2537 Неутрално

    Уважение за издателство "Колибри"!!!!
    Така се прави!
    Така се прави маркетиг и брандиране на градове, на тяхната култура и културно наследство!
    Браво!

  2. 2 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 1319 Неутрално

    Ще я купя задължително......

    До истината се достига с познание! Не влизам в диалог с лумпени !И не храня руски тролове...
  3. 3 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3861 Неутрално

    Чел съм съчиненията на Вазов събрани в 20 тома. Имам ги като наследство от баща ми. И понеже не мога да търпя непрочетена книга в къщи , прочел съм всичките не само вазови съчинения ,но и на много други писатели класици, руски , френски , английски....
    Вазов е слаб белетрист, но от дистанциятана времето е интересен да се види столицата през неговите очи в ония години.
    В "Драски и шарки" веднъж описва своето първо пътуване с трамвай , след откриване на трамвайните линии в София през 1900 година. Без да има конкретна работа , от любопитство се качил в първа класа?! на трамвая за ЖП гарата. Ето как чрез неговите драски и шарки научаваме , че тогава в трамваите на София е имало първа и втора класа. На спирката на гарата се качили селяни от току що пристигналия от провинцията влак. И умирисали трамвая , от което може да се направи заключението , че все пак не е имало плътна стена между първа и втора класа на трамвая.Там се видял със свой познат. Разговорили са се. Вазов му казал , че за първи път се качва на трамвай. Събеседникът му се похвалил , вече три пъти се возил на трамвай.
    Подобни банални историйки представляват драските и шарките на Вазов.

  4. 4 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2537 Неутрално
  5. 5 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3146 Весело

    До коментар [#3] от "tacheaux":

    Може да се извади и заключението,че селяните не са се къпели. И че са имали пари да се возят в първа класа.

  6. 6 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 854 Неутрално

    До коментар [#3] от "tacheaux":

    В "Драски и шарки" веднъж описва своето първо пътуване с трамвай , след откриване на трамвайните линии в София през 1900 година. Без да има конкретна работа , от любопитство се качил в първа класа?! на трамвая за ЖП гарата. Ето как чрез неговите драски и шарки научаваме , че тогава в трамваите на София е имало първа и втора класа. На спирката на гарата се качили селяни от току що пристигналия от провинцията влак. И умирисали трамвая...
    —цитат от коментар 3 на tacheaux


    Сещам се за кой разказ говориш, но там няма такова нещо. Качили са се твърде много хора, та втора класа не могла да ги побере и две влахини майка и дъщеря се набутали в първа. Но Вазов не пише осъдително за тях, а просто разказва случката.

    Има друг подобен разказ за Княжеския трамвай, не помня от кой сборник. На спирка в полето се качил прашен, бедно облечен селянин и седнал до един немец в първа класа. Две българки почнали да мрънкат на немски, че е простак. А накрая при слизането селянинът им проговорил на немски и станало ужасно неудобно, а Вазов пише, че се надявал някой ден да го срещне за да му стисне ръката.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK