Една лична среща с млада България

Книгата съдържа автентични свидетелства за политическата и социалната обстановка след Освобождението.

© Колибри

Книгата съдържа автентични свидетелства за политическата и социалната обстановка след Освобождението.



Текстът е препубликуван от Портала Култура.


През изминалата година се навършиха 140 години от установяването на дипломатическите отношения между Италия и България. Тяхната история започва на 3 юли 1879 г., когато Доменико Бруненги е акредитиран пред княз Александър І като ръководител на Дипломатическото агентство и консулството в София.


По повод на годишнината издателство "Колибри" среща читателите с книгите на няколко италиански автори - общественици, политически наблюдатели, журналисти, пътешественици, които пътуват в следосвобожденска България, разказват за впечатленията си, за срещите с известни български политици и общественици. Това са: Атилио Бруниалти "Новата България" (1879 г.), Арналдо Карера "История на България" (1888 г.), Джузепе Менарини "България и бъдещето на славяните" (1892 г.), Адриано Колочи "В България" (1885), пътни и военни спомени и "В България след Съединението" на Джузепе Модрич.




Модрич, роден вероятно през 1885 г., е писател и журналист, любител на пътешествията и проницателен тълкувател на видяното. Сред известните днес негови произведения се нареждат пътни бележки и спомени от Аржентина (от Буенос Айрес до Огнена земя, 1890 г.), Истрия (1891 г.), Далмация и Русия (1892 г.). Посветената на България книга е най-ранната от тази серия и съдържа редица подробности за творческата биография на своя автор, но също и автентични свидетелства за външните отношения, политическата и социалната обстановка в страната.


Това, което веднага прави впечатление в пътеписните и репортажни бележки на Модрич, е неговата добронамереност към младата българска държава и българите. Въпреки тази добронамереност той не спестява критиката към напълно "изоставените" "безкрайни поля", които вижда в пътуването си с железницата към София. Покрайнините на новата българска столица при влизането в нея от гарата също са тъжна гледка, "отчайваща работа" - "влажни и мръсни улички, всевъзможни бараки, хиляди магазинчета, съборетини от тръстика, слама и кирпич". Но центърът, площадът с княжеската резиденция му правят много добро впечатление, там добива усещането, че се намира в "сърцето на Европа".


Наблюдателно е окото на италианския журналист, колоритни са описанията на срещите със Стефан Стамболов, външния министър Странски и др. Описва и княжеския дворец, но срещата с Фердинанд остава зад затворените врати. Като цяло читателят ще усети навсякъде в текста добронамереност и позитивно отношение към българите. Същевременно Модрич не губи обективност, особено в наблюденията и изводите, които прави за отношението на българите към Русия и руснаците. Да, те имат топли чувства към тях, но "между това да си спомняш с гореща благодарност за един благодетел и това да желаеш неговото господство има доста голяма разлика", пише той.


Особено колоритно е описанието на Пловдив, град, в който той усеща друга атмосфера и който изглежда "великолепно". Прави и тънко разграничение между българите от юга, както ги нарича, и "северните им събратя". "В разговор с редица видни личности на Пловдив не можах да се сдържа да не им заявя, че "тези симпатични румелийци са балканските неаполитанци."


В България след Съединението
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

В книгата Модрич разсъждава и върху Търновската конституция, прави кратко описание на основните политически сили, прогнозира бъдещето на балканските държави, застъпва тезата, че те трябва да живеят в добросъседски отношения и мир, да си помагат, но, от друга страна, подчертава, че "всяко външно вмешателство би било вредно за националното им развитие".


Със сигурност тези кратки "пътни бележки" на италианския журналист и пътешественик ще заинтересуват не само историци, а и повече читатели, които ще могат да видят конкретен период от миналото през очите на един външен, но добронамерен и умен поглед.

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Vαζελιν Αλbιωνοβ
    Vαζελιν Αλbιωνοβ
    Рейтинг: 295 Неутрално

    Е, "северните им събратя" вече ги няма. Избити, изгонени, възродени, избягали. Там сега оре ТИМ, а бате си строи магистрала, за да си ходи по-лесно на Барселона, такова, Сталинград.

    кравосмешението прави зелката ^¥^
  2. 2 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2916 Неутрално

    Вижте първата рисунка колко стилно и хармонично се е строяло! Без остъклени балкони и нелепо турнати сгради тип мол.

  3. 3 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 1155 Неутрално

    Интересна и смислена книга. Заслужава си човек да я има в библиотеката си. Единствено се чудя къде точно е далаверата на издателството на дъртия комунист Анжел Вагенщайн, че я издава?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK