"Есен" - първият роман за Брекзит

Али Смит напомня, че изборите не се случват само в кабинката, а в решенията на всеки от нас за това как да живее и как да се държи със съседите си.

© "Лист"

Али Смит напомня, че изборите не се случват само в кабинката, а в решенията на всеки от нас за това как да живее и как да се държи със съседите си.



Текстът е препубликуван от рубриката на "Тоест" - "На второ четене". Тя е за книги, публикувани преди поне година, които редакцията желае да препоръча.


Есен
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Шотландската писателка Али Смит е издавана тук-таме на български - преведени са няколко от по-ранните ѝ книги, а сега и последният ѝ проект за четири заглавия за сезоните. Няма го обаче най-известния ѝ чудесен роман "How to Be Both". В него игрите започват още в книжарницата, въпрос на случайност е на какво копие ще попаднеш. Книгата е в две части: една - за XV век в Италия, друга - за съвремието в Англия. В половината тираж се започва с историята за миналото, после тази за настоящето; в другата половина са обърнати. Което все пак определя, разбира се, как изобщо ще разбереш историята. Този пъзел от две части може да изглежда като симпатична, но в крайна сметка безсмислена хрумка - и щеше да е така, ако не му беше дадена плътност в самия роман, който е пълен с експерименти с времето на читателя, игри с езика и изобретателност в разказването на историята.


Пролет
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Така е и в "Есен", първата от четирите сезонни книги на Али Смит, от които три вече са излезли и на български (последната - "Лято" - тепърва ще се появи на английски на 2 юли т.г.). И тук играта започва от самото начало, от първото изречение, парафраза на "Повест за два града": "Това беше най-лошото време, това беше най-лошото време" (в бележка под линия е погрешно отбелязано като цитат, което е озадачаващо, предвид че по-късно е цитирано и истинското начало на Дикенс: "Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време"). Почти всички глави започват с изречение за времето, защото и тук Али Смит ще скача между моментите. "Беше краят на зимата"; "Бил един от дните в седмицата в един от сезоните в една от годините"; "Преди минута бе юни".


А кое е това най-лошо, най-лошо време, с което започва романът? Това са месеците след вота за Брекзит, когато самата Али Смит пише тази книга в съсредоточен поток. От написването на първото изречение до публикацията на завършения том са минали едва няколко седмици. В този период самият въздух в Англия е наситен с тежестта на вота (по-късно от този исторически момент ще черпи вдъхновение и друг писател - Иън Макюън пише своя роман за Брекзит "Хлебарката" за шест седмици).




Зима
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
"Навсякъде из страната хората чувстваха, че това е неправилно. Навсякъде из страната хората чувстваха, че това е правилно. Навсякъде из страната хората чувстваха, че наистина са загубили. Навсякъде из страната хората чувстваха, че наистина са победили. Навсякъде из страната хората чувстваха, че са постъпили, както е редно, а другите са сгрешили. Навсякъде из страната хората проверяваха в Гугъл: "Какво е ЕС?" Навсякъде из страната хората проверяваха в Гугъл: "преместване в Шотландия". Навсякъде из страната хората проверяваха в Гугъл: "вадене на ирландски паспорт".


Хлебарката
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Повест за два града, които съществуват паралелно. Внезапно държавата показва до каква степен е разцепена на две. И това разцепление не идва от разума - навсякъде из страната хората неизменно "чувстват", че са прави.


Книгата става популярна като първия роман за Брекзит и ето че от това започнахме и тук, но също като в живота тази тема е донякъде фон, на който се случват малките и големите събития на героите. Само понякога фонът изплува от мъглата, става много ясен, после пак е само неясна атмосфера. Али Смит е добра в това да връща политическото там, където принадлежи - във всекидневието. Да разказва с хумор за сюрреалистична ситуация, в която не можеш да си извадиш паспорт, защото според бюрократичните правила косата ти е "твърде близо до лицето" (пък ако искаш, после се оправдавай с "Тя е на главата ми. Там расте. И лицето ми е прикачено към главата ми"). Авторката напомня, че изборите не се случват само в кабинката, а в решенията на всеки от нас за това как да живее и как да се държи със съседите си.


Елизабет има за домашно да напише есе за съседа си Даниел Глюк. Това е станало преди много години, когато с майка ѝ тъкмо са се преместили на ново място. Момичето се вълнува от задачата, която ще ѝ даде възможност да опознае интересния възрастен мъж. Майка ѝ трябва да я придружи и да ѝ помогне в срещата, но на нея съвсем не ѝ се занимава: съседът е твърде възрастен, твърде странен, май е гей и има особено изкуство по стените си. Във всеки случай, картините му са твърде различни от тези, които висят в собствения ѝ дом. Затова подкупва дъщеря си: ти си измисли някакви отговори и го напиши, сякаш сме били, а аз ще ти купя подарък.


Диалогът между момичето и възрастния мъж все пак се осъществява. И не за оценка в класната стая - двамата стават близки. Това приятелство се оказва за Елизабет толкова определящо, колкото е всяка среща с възрастен, който води разговор с детето като с друг голям човек. Даниел никога не се държи, сякаш насреща има половин личност. Техните ужасно смахнати разговори, както тя ги нарича, ще променят живота ѝ. Историята с домашното е като семето, от което поникват голяма част от темите в романа: сложната връзка на героинята с майка ѝ, изкуството - кое е прието, кое е твърде странно, предположенията, които правим за другите, възрастта.


Книгата е слънчев ден към края на есента, не безкраен мрачен порой. В нея двама души се срещат и започват да разговарят - ценна рядкост. Техният диалог тече силно и ясно.


Днес обаче Елизабет и Даниел не говорят, поне не в реалността, защото в дните след Брекзит той основно сънува в старчески дом. Елизабет, вече преподавателка по история на изкуството, го посещава и чете до леглото му - за да може, в случай че се събуди, да не го смути с директния си поглед към него. Такава деликатност е рядко срещана в разцепената на две държава. Хората трудно си говорят, по-скоро си крещят. Или пък когато на една стена се появява ксенофобският графит "Вървете си у дома", след няколко дни отговорът заявява очевидното: "Вече сме си у дома, благодарим ви."


Рядкост е и това, на което Даниел учи Елизабет - дори когато си измисля истории, да проявява съчувствие към героите си. Когато тя вкарва жестокост в приказката, той я пита: "Това ли е светът, който искаш да си измислиш и създадеш?" После ѝ казва вече директно:


"И винаги им давай избор - дори на тези герои, които нямат нищо друго, освен костюм на дърво, който да защитава него или нея от мъжа с пушка. С което искам да кажа - такива герои, които са се озовали в отчаяна ситуация, без никакъв избор. Винаги им давай някакво убежище."


Самият роман е пълен с убежища.


И тук, както обичайно за авторката, игрите на думи са постоянни - тя жонглира с няколко хвърлени във въздуха изречения и изглежда, като да го прави със страховита лекота. Част от тези шеги, за жалост, няма как да бъдат хванати в превода, но ми се струва, че на читателя можеше да му бъде малко помогнато на някои места с бележки под линия. Когато Елизабет се разсмива на картина, в която има изобразен огромен женски задник с надпис - според българския превод - "БУМ", не е обяснено, че в оригинала пише BUM, думата за дупе. Може да е обект на дълъг разговор дали е важно изразът "Пък-овски дяволит" да бъде снабден с бележка под линия, че става дума за героя в "Сън в лятна нощ", но аз бих го обяснила - заради това колко много цитати има от Шекспир и нататък в поредицата. А и не само от него впрочем, Али Смит разбърква изречения на куп други автори в този колаж.


Всичко в книгата е разказано в малките моменти във времето, в срещите или в невъзможността за среща. Нищо в сюжета няма да направи "БУМ", но удоволствието от четенето се наслагва. В страниците има много въздух - и съвсем буквално, с късите параграфи и диалога без тирета. Думите някак почти са долетели на страницата и всичко е наситено с радостта на авторката да ги подържи и предаде нататък. И диалогът с читателя се получава.

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 1250 Неутрално

    Видя ли някъде из текста "Тоест", става ясно, че следва опит на някакви снобари да те удавят в бликащата псевдо"различност" на трепетния си интелектуален пубертет.
    40 лева за експеримент, който в добавка не бил и дообяснен - не.

  2. 2 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2809 Весело

    Дълбоки съболезнования на либерастките пишурки, удавени в океана от брекзитна мъка. Да бяха чели нашите местни гении че Брекзит няма да има, та да не врещят толку горчиво сега. И в двата случая обаче, смяната на виртуалните фантазии с реалния свят е болезнено изживяване.

  3. 3 Профил на padrino
    padrino
    Рейтинг: 3326 Неутрално

    Ясно е, че статията е написана от издателството за България за двамата автори 😂😂😂. Ако някой се излъже да си даде парите...имал дал. Колкото до литературната стойност особено на Иън Макюън, наистина разочароващо. Добре, че Амазон имат безплатно издание за Киндъл иначе бих си поискал парите обратно.
    Ако някой му е скучно може да прочете отзивите в Британските медии, 90% споделят моето виждане за тази новела.
    Ако трябва да направя оценка с една дума: Garbage 😂😂😂

    Brevity is the soul of wit
  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4670 Весело

    До коментар [#3] от "padrino":

    Makюън е голям,нему е позволено да пише и слаби помани понявга!

    klimentm
  5. 5 Профил на padrino
    padrino
    Рейтинг: 3326 Любопитно

    До коментар [#3] от "padrino":Makюън е голям,нему е позволено да пише и слаби помани понявга!
    —цитат от коментар 4 на klimentm


    Първо....не е роман а опит за сатаристична новела (103 страници) и второ, когато големите паднат обикновено боли повече, в дадения случай болката се пренася и на читателите. В случая ако наистина искаш да се погрижиш за себе си, моля те не си го причинявай (както е казал Гешефффф 😂😂😂)

    Brevity is the soul of wit
  6. 6 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 3626 Весело

    До коментар [#2] от "Lemmy":

    "Ще се гладува яко " след Брекзит

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  7. 7 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 1130 Неутрално

    ....Добре, че Амазон имат безплатно издание за Киндъл иначе бих си поискал парите обратно....
    —цитат от коментар 3 на padrino

    Дори да го прочетеш от Амазон, не е безплатно. Тогава не плащаш с пари, а с време и внимание, което е все същото. Целта на тази книга е да платиш с второто, като не се отказват, разбира се, да ти бръкнат и в джоба. И трябва да ти кажа че до сега номера минаваше, но времената се промениха.

  8. 8 Профил на cgv37662786
    cgv37662786
    Рейтинг: 604 Неутрално

    До коментар [#3] от "padrino":

    Много ли ти е скучно в тресавището на шотландското село в което живееш че си постоянно по форумите .

  9. 9 Профил на padrino
    padrino
    Рейтинг: 3326 Весело

    До коментар [#3] от "padrino":Много ли ти е скучно в тресавището на шотландското село в което живееш че си постоянно по форумите .
    —цитат от коментар 8 на cgv37662786


    😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂
    Още един "щастлив" и "усмихнат" трол, дерзай другарю, дерзай 😂😂😂

    Brevity is the soul of wit
  10. 10 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1655 Неутрално

    Няма да има Брекзит. Аз не съм разрешил.

    The best way to predict the future is to invent it.
  11. 11 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1655 Неутрално

    До коментар [#9] от "padrino":

    Винаги ми е било чудно какво работиш. Нощен пазач?

    The best way to predict the future is to invent it.
  12. 12 Профил на gmbh
    gmbh
    Рейтинг: 2879 Неутрално

    До коментар [#11] от "EU defender":

    "Винаги ми е било чудно какво работиш. Нощен пазач?"

    Защо ве? 06:05 българско време не е чак толкова рано дори и за събота.
    Тъкмо милкмените са разнесли млякото. 🍶 Пък може да стрелочник в някой rail signal box.
    😎😂

  13. 13 Профил на padrino
    padrino
    Рейтинг: 3326 Весело

    До коментар [#9] от "padrino":Винаги ми е било чудно какво работиш. Нощен пазач?
    —цитат от коментар 11 на EU defender


    Ти си като рибите, помниш за 30 секунди. Вече ме пита няколко пъти и ти го разясних този въпрос 😂😂😂😂😂😂

    Brevity is the soul of wit
  14. 14 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1655 Неутрално

    До коментар [#13] от "padrino":

    Ясно, нощна охрана.

    The best way to predict the future is to invent it.
  15. 15 Профил на padrino
    padrino
    Рейтинг: 3326 Разстроено

    До коментар [#13] от "padrino":Ясно, нощна охрана.
    —цитат от коментар 14 на EU defender


    Глупав си и това си е.....

    Brevity is the soul of wit




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK