Любовта към четенето е необяснима като всяка любов

Любовта към четенето е необяснима като всяка любов

© Личен архив Светослав Овчаров



В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Светослав Овчаров - кинорежисьор, сценарист, продуцент, преподавател в НАТФИЗ. Автор е на документални книги, като сценарист и режисьор има зад гърба си над 30 документални и игрални ленти - "Сестра","Ирина", "Жажда", "Врагове", "Зад кадър" и др.


Защо четете?


- Вероятно заради поколенчески навици. Работата ми като преподавател от години ме сблъсква с кандидат-студенти, които не са прочели нито една книга. Тъй като това явление е дълготрайно и почти повсеместно, с мъка приемам, че може би гутенберговата епоха си отива. В наши дни няма нужда да се горят книги.




Какво четете?


- Май чета всичко.


Покрай филмите си чета много архивни документи. При това се опитвам да ги чeта такива, каквито са ги създали авторите им - в оригинал. Ходил съм до другия край на Земята заради оригинали на документи. Външният вид на документите, приписките, резолюциите, дори петната от мастило, могат да бъдат еднакво важни със съдържанието им. Обичам да чета дневници и спомени, въпреки че зная колко лъжливи могат да бъдат те.


Стихове чета с възхищение. Добрият стих е като кристалната топка на магьосника - виждаш онова, което никога няма да видиш, ако не я държиш в ръка.


Не чета вестници. Или поне не преди да се минали двайсетина години от публикациите. Тогава те вече са се превърнали в документ за времето.


Как избирате четива?


- Никак. Те ме избират. Понякога поради професионални търсения, друг път поради дочути случайно думи, трети път - напук на нечие мнение.


Тил
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Хиляда и една нощ
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Във времена на гаснеща светлина
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Чехов: Разкази и повести
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Старият крал и неговото изгнание
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Какво за четене има върху нощното ви шкафче?


- Купчина. Току-що я инвентаризирах: "Хиляда и една нощ"- първи том, разкази на Чехов - издание на "Хемус" от 1947-ма, "Швейк", "Старият крал и неговото изгнание" на Арно Гайгер.


Коя е последната книга, която ви впечатли?


- "Тил" на Даниел Келман и "Зулейха отваря очи" на Гузел Яхина.


Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?


- Зависи от книгата. Има такива, които те впримчват и не можеш да ги оставиш, до последната дума. Така прочетох "Пътник без билет" на Георгий Данелия, например. Смях се, ядосвах се, пак се смях... До заранта. Има и такива книги, които "не ти дават" да ги четеш бързо, напротив, всяка страница, всeки ред те кара да се спреш, за да ги осмислиш. Такива книги понякога отнемат месеци. Обикновено към тях се връщам много пъти. Така стана със "Спомени за войната" на Николай Никулин. Впрочем и двете книги четох на руски, и двете - в интернет.


Електронна книга, аудио или на хартия?


- Електронните книги са удобни. Тъкмо щях да се похваля, че нося "Киндъл"-а при всяко пътуване и се сетих, че веднъж заради електронната книга в ръчния багаж ме изкараха от опашката на летището във Виена и за малко да си изпусна връзката. Пак на едно летище имах голям престой и прочетох в електронeн вид "спомени и размисли" на бивш висш комунистически функционер. Удивих се, как авторът е убеден, че е бил издигнат по заслуги, но свален от поста си по недоразумение. И като не бил вече във властта - всичко тръгнало на провала. Този психологически и исторически тепегьозлук така мe стъписа, че поисках да споделя възмущението си с някого. На пейката до мен дремеше индус със сандали на бос крак. В България, където единствено щяха да ме разберат, бе два след полунощ. Преглътнах и минах на следващата книга.


Четете ли на друг език, освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?


- Предпочитам оригинала, но се сещам за оня, който употребил двайсет години да прочете Шекспир в оригинал, а после разбрал, че всичко е преведено на български и се ядосал, че си е загубил времето.


Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?


- Не подхождам с предубеждение, а с любопитство. Също като към хората. Любовта към четенето е необяснима като всяка любов. Като се срещате с някого, не държите той да бъде ваше копие, нали. Искам да се изненадвам, да се възхищавам, да треперя, да се смея, да се занимавам с интелектуални (и не само) игри. Ако някоя книга ме стъписа, първо търся причината в себе си. Разбира се, има и книги, на които изневерявам, изоставям ги и дори ги забравям..


Не можеш да прочетеш всичко. Както не можеш да имаш всички жени на земята, колкото и да ти се иска. Но си струва да се опита.


Предпочитаният от вас жанр?


- Нямам такъв. Както казваше един мой съученик от средното училище: "Обичам книгите да имат повече пряка реч. Четат се по-бързо." Не се отнасям към това изказване иронично. То показва, че човекът все пак е четял. Важното е книгите да са искрени. Другото е пустословие и клише.


Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?


- Най-добрата? Не зная. Скъпа ми е "За скръбта и разума" на Йосиф Бродски.


Любимият ви литературен герой?


- Колебая се между Швейк и Наташа Ростова. Ако можех да ги събера заедно...


Имате ли любима книга, за която никой друг не е чувал?


- Да отговоря положително би било прекалено амбициозно.


На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?


- По азбучен ред и на първо четене: Ана Ахматова, Боян Папазов, Валери Петров, Габриел Гарсия Маркес, Даниел Келман, Йосиф Бродски, Жан Клод Кариер, Захарий Стоянов, Марина Цветаева, Михаил Булгаков, Ришард Капушчински, Лев Толстой, Сервантес, Симеон Радев, Стендал, Христо Ганев, Томас Ман, Ърнест Хемингуей, Ярослав Хашек...


Как съхранявате книгите си?


- На тенекиени лавици, които обикновено стоят в мазетата и служат за съхранение на компот. Преди няколко години съседите ме наводниха. Така и не разбраха защо толкова се тръшкам за някакви си книги. Между наводнените книги беше първотo издание на Библията на български (онази, преведена от Петко Славейков) , което прадядо ми донесъл от Цариград, когато се връщал от вечното си заточение в Диарбекир през 1879 г., както и седемтомната "История на Балканската война", издание на Щаба на действащата армия. Не искам да разказвам как съм ги сушил. Книгите можеш да избираш, съседите - не.


Коя е последната книга, която ви разсмя?


- "Генерация П" на Виктор Пелевин. Прочетох я преди седмица, цели двайсет години след като е излязла.


Коя ви разплака?


- "Във времена на гаснещата светлина" на Ойген Руге.


Последната книга, която ви разочарова?


- Старая се да не помня разочарованията от книги. Има достатъчно от хора.


Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?


- Уди Алън.


Как ще се казва вашата автобиография?


- Чарли Чаплин написа "Моята автобиография", а учителят ми Георги Дюлгеров зае чудесното "Биография на моите филми". За мен не останаха заглавия.


Една книга, която не успяхте да дочетете до края?


- Като гимназист се бях заел да прочета "Изкуството като процес" на Кръстьо Горанов. Усещах се страшно тъп пред текста и не довърших книгата. Докато бях студент, Кръстьо Горанов беше Ректор на ВИТИЗ и все се притеснявах, че току виж ме срещне по коридора и ще стане дума за книгата му. Постепенно разбрах, че никой, освен самият автор, не я беше дочел докрай, и си отдъхнах.


Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?


- "Замъкът" на Кафка.


Коя книга няма да спрете да препрочитате?


- Библията, "Война и мир" и "Хиляда и една нощ".


Как се променя вкусът ви във времето?


- Преди търсех отговори, сега търся въпроси.


Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?


- Рецепта за "Топчета от сирене с кедрови ядки" от книгата на френско-американския готвач Жак Пепен.


Заглавията с активен линк, като читатели на "Дневник", може да купите със специална отстъпка от 10% в Ozone.bg. Използвайте код Dnevnik10. Отстъпката не се комбинира с други актуални намаления.


Книгите на Светослав Овчаров


"Война и мир", Лев Толстой


"Хиляда и една нощ", сборник с приказки


"Във времена на гаснещата светлина", Ойген Руге


"Генерация П", Виктор Пелевин


"За скръбта и разума", Йосиф Бродски


"Спомени за войната", Николай Никулин


"Пътник без билет", Георгий Данелия


"Тил", Даниел Келман


"Зулейха отваря очи", Гузел Яхина


"Чехов: Разкази и повести", сборник


"Старият крал и неговото изгнание", Арно Гайгер


"Приключенията на добрия войник Швейк през световна война", Ярослав Хашек


Библия


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Още по темата

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на nsa17624486
    nsa17624486
    Рейтинг: 2781 Неутрално

    Нещо ми липсва в препоръчваните книги...Въпреки, че някои са класически, малко казионни ми идват...

  2. 2 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4670 Неутрално

    "Спомени за войната", Николай Никулин е изумителен автентичен разказ за ВСВ написан без украшенията типични за този вид литература

    klimentm
  3. 3 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 889 Любопитно

    И за какви ли кандидатстват тия, дето не са прочели и една книга през живота си?

    Иначе литературните хоризонти и вкусове на този човек са доста семпли, така да го наречем...

  4. 4 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3199 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.Лелина

    Тъпо умозрение.
    Предвид: Владимир Илич е Ленин, и е писал, и е чел, каквото писал.
    Демонстрирал: разбиране.

    "Любовта към четенето е необяснима
    като всяка любов"

  5. 5 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3199 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.Лелина

    Ясно.
    1. Легни си ;
    2. Сподели ;
    3. Кажи си ;)

    "Любовта към четенето е необяснима
    като всяка любов"

  6. 6 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1601 Неутрално

    “Предпочитам оригинала, но се сещам за оня, който употребил двайсет години да прочете Шекспир в оригинал, а после разбрал, че всичко е преведено на български и се ядосал, че си е загубил времето”
    ——
    Мярнах тая глупотия и спрях да чета ... и аз не ща да си губя времето.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  7. 7 Профил на Веселин Дечев
    Веселин Дечев
    Рейтинг: 1551 Весело

    Я дс видим ся кой е чел всички събрани съчинения на Ленин! 😂
    Norman? 😅

    В Русия съм! В Русия съм!
  8. 8 Профил на ivanpopov
    ivanpopov
    Рейтинг: 2813 Неутрално

    Четенето е като дъвченето. За някои е важен резултата, за други самият процес. Последните обичат дъвки, пърите - фазан с трюфели.

  9. 9 Профил на ivanpopov
    ivanpopov
    Рейтинг: 2813 Неутрално

    Я дс видим ся кой е чел всички събрани съчинения на Ленин! 😂Norman? 😅
    —цитат от коментар 7 на Веселин Дечев


    Ленън не е ли бил музикант?

  10. 10 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 1074 Неутрално
  11. 11 Профил на Solomon  Sdron
    Solomon Sdron
    Рейтинг: 58 Разстроено

    Тва е като либофта която изпитваме към честния частник Прокопий и неговия загинал кьопек в Градината на Борисъ!

  12. 12 Профил на Solomon  Sdron
    Solomon Sdron
    Рейтинг: 58 Разстроено

    Я дс видим ся кой е чел всички събрани съчинения на Ленин! 😂Norman? 😅
    —цитат от коментар 7 на Веселин Дечев


    Нормандията е мърляч,той чете само статии за Тръмп!

  13. 13 Профил на Компетентен
    Компетентен
    Рейтинг: 509 Неутрално

    Много превземане в толкова кратък текст.

  14. 14 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 1250 Весело

    "Ходил съм до другия край на Земята заради оригинали на документи."

    Каква стоическа жертва в името на истината. Сигурно за единия хляб не му остават след тези митарства...

  15. 15 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1868 Неутрално

    Харесвам филмите на Светослав Овчаров!
    Хубаво интервю!
    Уважение!

  16. 16 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3566 Неутрално

    Човек е искрен само когато знае,че човекът отсреща ще приеме думите му благосклонно и с разбиране. Това важи за всички хора.

  17. 17 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2369 Неутрално

    Нямам впечатление от филмите на Овчаров, с изключение на "Жажда', който никак не ме впечатли, но има толкова много съвременни филми, български и чужди, които не ми се нравят, че серизно се замислям, дали при мен нещо не е наред.
    Що се отнася, че "любовта към четенето била като всяка любов" - не съм съгласен.
    Основен мотив при четенето е любопитството и като попрочетеш повечко вече и някакъв вкус и тази любов не е "естествена" а е "придобита", затова и има ( доста за съжаление) хора, коит не са заразени. При обичайната любов е доста по-различно, като там нагона играе огромна роля и може да придобиеш някакво лустро, но основното е предопределено - затова, макар и в различни форми е масово разпространена.
    Хубаво нещо е четенето, но и в този случай, както и когато става дума за образование и култура, най-голяма е ролята на семейството и близката до човека среда - приятели и/или роднини, а много хора залагат на обществтото и институциите, което според мен е грешка.

  18. 18 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 2059 Неутрално

    Хареса ми интервюто.
    Съглсен съм с почти всичко, което казава Светослав Овчаров.
    За мен книгата е едно удоволствие, водещо до пристрастяване.

  19. 19 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 2528 Неутрално

    "Кандидат-студенти" се пише с тире, а не слято. Явно за да пишеш, не е достатъчно само да четеш, особено ако работиш в медия, която всяка година възхвалява празника на българската писменост и култура.

    И кандидат-студенти, които не са чели книги е имало винаги. Просто Овчаров не ги е забелязвал преди да стане преподавател.

    А от гутенберговата епоха си отива само печатането на хартия, но не и книгоиздаването, нито пък четенето. От поне 20 години насам на хартия годишно се издават повече книги, отколкото може да поеме пазарът, просто защото продажбите се увеличават. Световното население в последните 5 години расте с 1,1%, а разходите за книги растат с 3%.

    Печатането на хартия ще продължи дълго след като поколението на Овчаров умре. И ще го хранят именно младите хора, а не пенсионерите, освен ако не се появи нов пробив в технологиите.
    В Англия например 63% от хартиените книги се купуват от хора под 44 години, докато при електронните е обратното – 52% от тях се купуват от хора над 45.
    В САЩ хартиени книги четат 67% от населението, но при младите е много повече – 75% от хората между 18 и 28 четат най-малко една хартиена книга годишно.
    Точно затова книгите, които се издават само електронно са нищожна част от предлагането.

    Че увеличение има си личи дори в бедна държава като нашата. Вие самите (Капитал) писахте преди 2 години за разминаванията между усещания и факти. Всъщност четящите хора у нас вече са повече от нечетящите, книжарниците се умножават, приходите растат и има възход дори в продажбите на български автори.
    https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2012/05/24/3184440_kak_mishkata_ne_iziade_knijkata/

    И това все още е така (изключая сегашната рецесия). В малките градове няма достатъчно книжарници, но има библиотеки. И читателите в тях също се увеличават.
    Според НСИ през 2016 регистрираните читатели в библиотеките са се увеличили с 1.8%, а посещенията с 3.1% в сравнение с 2015.
    През 2017 регистрациите са се увеличили с още 3,7%, а посещенията са намалели с 0,9%.
    През 2018 регистрациите са намалели с 3,6%, но посещенията са се увеличили с 6,7%.
    През 2019 регистрациите са се увеличили с 1,9%, а посещенията с 4,1%.

    Че все още сме зле в сравнение със света – зле сме. Но не чак толкова зле, колкото ни се представя, защото е странно как намаляващото население води до увеличаване на потреблението. Явно твърденията за "дълготрайно и почти повсеместно" явление са просто сантиментално клише на уморен културтрегер.

  20. 20 Профил на The Shadow
    The Shadow
    Рейтинг: 1762 Неутрално

    Всичко хубаво, само че книги в мазе НЕ се държат, освен ако не са в запечатани пластмасови контейнери. А много стари и редки книги дори и така не, само горе в библиотеката. Иначе влагата и мухъла им разказват играта.

    “In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel
  21. 21 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1282 Неутрално

    Уважавам и завиждам (благородно!) на хората като Светослав. Имат нероятната способност да обяснят нещо с две думи. Аз също се изразявам добре, поне така си мисля, но съм многословен... Особено ми хареса момента с индиеца!! И четенето в оригинал. Няма да забравя колко се разочаровах, когато прочетох Сонетите на Шекспир на английски. Няма рима, няма стъпка?!? Има само и то завоалиран стил. На английски, който никой вече не говори... А преводите ба Валери Петров и Свинтила са непостижими!! Най ми хареса това:

    Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?

    - Не подхождам с предубеждение, а с любопитство. Също като към хората. Любовта към четенето е необяснима като всяка любов. Като се срещате с някого, не държите той да бъде ваше копие, нали. Искам да се изненадвам, да се възхищавам, да треперя, да се смея, да се занимавам с интелектуални (и не само) игри. Ако някоя книга ме стъписа, първо търся причината в себе си. Разбира се, има и книги, на които изневерявам, изоставям ги и дори ги забравям..
    Не можеш да прочетеш всичко. Както не можеш да имаш всички жени на земята, колкото и да ти се иска. Но си струва да се опита.

    Въпреки, че някои от думите не са негови, добре го е казал...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK