"Изкуството да четем по лицето" на Ерик Стандоп и Елиса Петрини (откъс)

Издателство "Locus"

Издателство "Locus"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Изкуството да четем по лицето" с автори Ерик Стандоп и Елиса Петрини, предоставен от издателство Locus


Как да използваме тайните на езика на лицето, за да постигнем успех в бизнеса, отношенията и здравето си


Да бъдем по-могъщи, уверени и свързани




Лицето разкрива всичко. От хилядолетия по цял свят се практикуват различни техники за четене по лицето, а днес вече те имат и научно обяснение. Умението да разчитаме лицата ни помага по-ясно и задълбочено да разберем себе си и другите. Нашите уникални черти, белези, оттенък на кожата, микроизражения и мимики ни дават прецизни сведения за вътрешното и външното ни състояние - физическо, емоционално, умствено, здравословно.


Лицето е първият ни език от самото раждане. Родени сме с интуитивната способност да разчитаме и интерпретираме чувствата и израженията на хората около нас.


Изтъкнатият експерт Ерик Стандоп разкрива силата на тази вродена способност, споделя личния си опит, както и много истории, доказващи мощта на този единствен по рода си език. Авторът използва комбинация от три различни школи на физиогномиката и с научна точност разгадава и най-слабо доловимите микроизражения. Стандоп е усъвършенствал умението си да разчита личността, характера, емоциите и дори здравословното състояние на хората просто като наблюдава лицата им.


Тук са посочени конкретните начини, по които можем да използваме четенето по лице в различни сфери - за успех в бизнеса, отношенията, здравето, любовта... Примерите са придружени от детайлни черно-бели илюстрации, чрез които лесно да разпознаваме значението на многобройни черти и форми на лицето. Книгата е уникален пътеводител в древната наука на четенето по лице, чрез която да погледнем под повърхността и да постигнем задълбочено разбиране и знание.


По време на работата ни в ЦРУ непрекъснато ни се налагаше да правим поведенчески анализи на хора. Същото правим и сега в частния сектор и личния живот. Винаги го има фундаменталния въпрос: "Кой е този човек?" С времето се убедихме, че традиционният подход към него може да е пагубен. В тази завладяваща книга Ерик Стандоп ни предоставя решението - нетрадиционното, неоспоримото изкуство на четенето по лице.
Фил Хюстън, дългогодишен служител на ЦРУ


Това е основан на солидни проучвания пътеводител, който стъпка по стъпка разкрива тайните на древно изкуство. Способността за разчитане на скритата информация, която всяко лице съдържа, ще ви осигури не само задълбочено разбиране на хората, с които общувате, техните мотиви и подбуди, действителните личностни особености, но също и поглед върху здравословното ви състояние. Благодарение на широкообхватния дългогодишен опит на Ерик като експерт в тази област в комбинация с дарбата му да представи разбираемо сложните наглед методи имаме възможност да се впуснем в забавно, познавателно пътешествие.
Доктор Брадли Нелсън


Ерик Стандоп е основател на Академията по четене на лицето, лектор и консултант на корпоративни мениджъри, инфлуенсъри и дори на служители от сферата на правоприлагането. Негови клиенти са хора и организации от различни индустрии, от финансовата и технологичната до уелнес и здравната.


Изкуството да четем по лицето
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс "Изкуството да четем по лицето" на Ерик Стандоп и Елиса Петрини


Как започва вашата автобиография? Четящ по лицето би казал, че тя е очертана при раждането - не в смисъл, че животът ви е предопределен, а защото сте родени с определени атрибути, които ще се покажат във вашите характеристики, както и с определени таланти и Житейска цел, за което ще говоря в шеста глава. Наричаме тази същност, тази архитектура на живота ви ваша "личност".


Лицевите форми, описани в четвърта глава, са груби скици на различни личности. След като надраснем бебешките си лица, се появява лицевата форма (а в хода на живота ни може би и втора или трета). Фиксираните ни характеристики - особено очите и устата, но и носът, ушите, веждите и косата - се развиват в уникална конфигурация, която дефинира личността ни, или ядрото на това кои сме.


Когато живеем автентично, изразяваме вродената си личност. Естествено, почти никой не прави това съвършено. Когато използваме вродените си силни страни, за да постигаме Житейската си цел, живеем по "печеливш" начин. Когато не го правим - или когато се връщаме към вродените си слабости, - живеем по "губещ" начин. Повечето от нас прескачат напред-назад между тези модалности на съществуването.


В хода на живота ни нашата личност става подложка на "характера". Характерът не е вроден, а се развива чрез външните влияния: нашата култура, среда и житейска ситуация, семейство, образование, брачни партньори и приятели, дори и малки и съществени житейски преживявания. Четящите по лицето конструират характера по нефиксираните ни характеристики и най-вече лицевите ни изражения, които се генерират от мозъка, но може да се контролират.


Още по-показателни са микроизраженията, защото те се появяват автоматично и само за част от секундата - повече за тях в седма глава. Когато консултирам полицейски разследвания или корпоративни решения за наемане на персонал, често анализирам само личностните черти. Вместо това се концентрирам върху насоки като поведение, жестове и лицеви изражения, включително микроизраженията, които предават характера. Не е необходимо да вземам предвид по-глобалните, несъзнавани сили на личността, а по-скоро се съсредоточавам върху острата чувствителност на човека - кой е той точно в този момент.


В идеалния случай характерът ни би бил успореден на личността ни, но - отново - най-доброто, което повечето от нас могат да постигнат, е някакво припокриване. Когато има ограничена връзка между характера и личността, често сме депресирани, фрустрирани или дори агресивни. Колкото повече личността и характерът са в синхрон, толкова по-силен е интегритетът и удовлетворението, което изпитваме.


За щастие, характерът може да се развива. В действителност моят немски учител ме включи в много интензивен ускорен курс по развитие на характера. Това не беше наказващо или осъдително упражнение, а по-скоро опит да ми помогне да развия потенциала, който той видя в личността ми. По време на чиракуването ми беше видял, че копнея за знания и имам силна склонност към откриване и анализиране. Макар че това са добри черти за четящ по лицето, той искаше повече от мен.


Седяхме в прекрасен ресторант на брега на езеро в немски анклав в Италия. На следващия ден щяха да пристигнат другите му ученици, така че бяхме само двамата.


- Ерик - каза учителят, - знаеш ли кой е един от най-големите ти проблеми? Ти не общуваш. Не умееш да говориш с хората.
- Какво? - Бях шокиран. - Аз бях говорител в радиото. Работех в отдел "Връзки с обществеността". Управлявах огромен персонал.
- Да, но това са били работни места. Ти си се опитвал да постигаш цели. Интересуваш се от твоите цели, но не и от хората.


Продължих да споря, докато той не каза:
- Виждаш ли двойката на онази маса? Те говорят немски. Иди там, представи се и говори с тях.
- Майтапиш ли се? Кой прави така? Това е лудост.
- Е, ако ти не го направиш, аз ще го направя.


Той стана и поздрави двойката, а след това се присъедини към тях за вечерята, докато аз седях сам, бодейки безцелно спагетите. Най-накрая след кафето и топлото сбогуване те си тръгнаха, а той се върна на нашата маса.
- Е, това беше интересно - съобщи той. - И двамата са лекари. На гости на дъщеря си са, която учи в Милано, и решили да направят еднодневна екскурзия


Той продължи да говори за това какво са видели и какво препоръчват, сякаш не беше станало нищо необичано. Чаках за критично важната реплика - неговия урок.


- Отсега нататък е твой ред - каза ми учителят. - Когато нашата група излезе, за да хапне, не ти е позволено да седиш на нашата маса. Вместо това ще трябва да откриеш някой друг в ресторанта, при когото да седнеш и да си поговорите - точно така, както направих аз.


Представете си ужаса ми. През следващите пет месеца обаче правих точно това. Учителят ми и другите си поръчваха вечеря, а аз се обръщах към непознати с думите: "Здравейте, аз съм Ерик. Много ми е неприятно да ви притеснявам, но моят учител иска да практикувам общуване с вас."
Беше, меко казано, смиряващо.


Получих всяка мислима реакция: от любезност до присмех и откровен смях. В Швейцария хората мислеха, че съм луд. В Бавария нагласата беше: "Колкото повече, толкова по-весело! Пий една бира". Колкото и да се ужасявах от всяка среща, започнах да схващам какво означава да взаимодействаш без цели. Моята мантра стана: "Няма нищо, към което да се стремя в този разговор. Просто трябва да съм тук и сега, и да видя в каква посока ще отиде."


Упражнението наистина допълни характера ми, учейки ме да бъда спокоен и да позволявам на интуицията си да ме води. Не бих препоръчал такова изпитание на никой друг. Моят учител обаче създаде тази конкретна дисциплина за мен, за да събуди способността ми да възприемам и да се свързвам с другите - както като начинаещ четящ по лицето, така и като човешко същество.


Историите в тази глава ще илюстрират как личността се изразява и как може да се изживява по най-ефективния начин...


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 1130 Любопитно

    Книгата не е на издателство Колибри?!?!? Как смеете?!?!?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK