Истинската история на мадам Тюсо и нейните восъчни фигури

"Малката" на Едуард Кари е квази-автобиографичен роман.

© "Летера"

"Малката" на Едуард Кари е квази-автобиографичен роман.



"Дневник" публикува предговора към романа на Едуард Кари "Малката", писан от Йордан Костурков - белетрист, есеист, преводач и университетски преподавател по английска и американска литература. Текстът е предоставен от издателство "Летера".


През последните две години един нов, различен роман събуди силен читателския интерес, но и интереса на специалистите - "Малката" на Едуард Кари. Роман за живота на прочутата световна знаменитост мадам Тюсо, при това живот, разказан от самата ваятелка на восъчни образи, която днес има открити музеи по цял свят: из Азия - в Пекин, Шанхай, в прочулия се днес Ухан, в Хонг Конг, Токио, Сингапур, Дубай, общо 11, в Европа - Лондон, Париж, Берлин, Амстердам, но и в Истанбул и Прага, в Америка - само в САЩ музеите са 7, в градове като Ню Йорк, Лас Вегас, Вашингтон, Сан Франциско, Холивуд има музей и в далечна Австралия.


Романът е написан от първо лице от близо деветдесетгодишната жена, чиято творческа артистична кариера завършва триумфално в Лондон след многобройни премеждия из Европа, кулминацията на които е дългогодишният й престой в Париж, съвпаднал с годините на Великата френска революция (1789-1799), с нейните герои и жертви, с оръжието на милосърдието, наречено на името на д-р Гилотен, с началото на епохата на Наполеон.




В английската и в световната литература има немалко такива шедьоври - романи, които пресъздават по художествен и документален начин живота на прочути личности. И ние имаме "Романът на Яворов" на Михаил Кремен, и полякът Ян Парандовски написа романа за Оскар Уайлд "Цар на живота", но докато романизираните биографии (например "Морякът на кон" за Джек Лондон на американския писател Ървинг Стоун, а също и другите популярни негови биографии на Ван Гог ("Жажда за живот"), на Микеланджело ("Страдание и възторг"), на Хайнрих Шлиман, Чарлс Дарвин, Камий Писаро ("Гръцкото съкровище", "Произходът", "Нищетата на славата"), както и още толкова много, посветени на Фройд, на американски президенти, всички те създават на поколения читатели представата за съдбите и величието на реални исторически личности. Освен че са романизовани, тези биографии са основно романтични, един закъснял романтизъм от ранния двадесети век.


Малката
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

"Малката" - не по-малко динамичен, интересен, наситен с приключения, не отстъпва на тези и други подобни биографии, но той а по-скоро продукт на постмодерната култура, бих го дефинирал като квази-биографичен и по-скоро квази-автобиографичен роман. Ако търсим сходство - такова има с романите за Дикенс на Ангъс Уилсън ("Светът на Чарлс Дикенс"), на Клеър Томалин ("Невидимата жена. Историята на Нели Търнан и Чарлс Дикенс", "Чарлс Дикенс: биография" - Томалин пише и такива увлекателни биографии на Шели, Томас Харди, Самюъл Пийпс, Джейн Остин, Мери Улстънкрафт, Катрин Мансфийлд. Вероятно такъв списък трябва да се продължи, но всъщност по-скоро да започне с един слабо познат у нас голям майстор на постмодерната проза Питър Акройд, който освен че има пет романа за Дикенс, написа разкошните истории за живота на Джон Милтън, Оскар Уайлд, Чосър, Езра Паунд, Т. С. Елиът, Томас Мор, Шекспир, Нютън, Уилки Колинс, Чатъртън. С Питър Акройд можем да илюстрираме новия подход към романа-биография на поколението от постмодерната епоха: без да е университетски преподавател по литература и теоретик, Питър Акройд се смята за най-добрият познавач на Дикенс, прозата му дори не е само художествено допълнение към академичните изследвания на биографиите на тези автори, романите на Акройд сами по себе си представляват научни "извори". За разлика от "романтичния" подход към жанра на биографията от деветнадесет и началото на двадесети век, който често допълва неизвестното с художествена измислица, постмодерният роман се опитва с цената на всичко да изтълкува всеки детайл, да документира и това, което научните изследвания пропускат, независимо дали читателите имат традиционни и конвенционални очаквания от героите.


Така и в "Малката" част от експеримента е, че това е фактически автобиографичен роман, защото Мари Гросхолц, родена в Швейцария, сама разказва живота си - почти от раждането си, почти до смъртта си. Този разказ е двупланов - пише го от една страна осемдесет и осем годишната жена, както разбираме във финала, макар че в текста има сякаш подсещания, че сме в процеса на създаването на текста, но разказът е и хронологичен и е разказ и на странното дете, родено и останало дребничко, с неговите невинни и наивни спомени за ранното детство и за бащата, с когото се вижда само за броени дни преди смъртта му, което ще носи винаги със сее си неговата сребърна челюст-протеза като материален спомен, за майката, която изчезва от живота й и я зарязва също толкова рано, оставяйки й грозноватата дървена кукличка, другият най-мил спомен за Мари, и тези символни вещи остават с нея, занесени дори в далечния Лондон, където мадам Тюсо е станала идол, на прага на смъртта.
Също като Акройд Едуард Кари е проучил и най-дребните подробности от живота на героинята си - и най-големите фантазии, измислици и фантасмагории, ако проверим, се оказват реални, истински, така умело вплетени в елегантния разказ с езика на детето, изучаващо света, изучаващо езика, дори когато не го разбира, запазило представите си за живота като едно безкрайно детство - в което има и друг свят, различен от реалния и сякаш по-реален - светът на восъчните фигури.


Едуард Кари има талант на художник и романът (той използва такива похвати и в други свои произведения) е илюстриран с изобразителния "език" на вечното дете Мари, което едва на зряла възраст ще се омъжи за един също такъв странник, запленен от театъра, в който за него декорите са по-истински от структурите в живота, от когото ще й останат две момчета и прочутото днес фамилно име Тюсо.


Биографията на самия автор Едуард Кари сякаш не е особено богата на събития. Роден е "по време на една снежна буря" през април 1970 година в Англия. Учи в морско училище като баща си и дядо си, известни морски капитани, но не става моряк. Завършва университета на Хъл, където изучава драма, а след това в Лондон работи като охранител в музея на мадам Тюсо, което сигурно ще изиграе голяма роля в живота му няколко десетилетия по-късно. Там преживява и бомбения атентат на ИРА-извънредни, което събитие сякаш има свой паралел с революцията във Франция, когато мадам Тюсо едва се спасява от гилотината в епохата, когато над 300 000 намират смъртта си, над 2600 "врагове на народа", което може да значи всичко, само на гилотината. Пише няколко пиеси, но е по-известен с театралните адаптации на "Парфюмът" на Патрик Зюскинд и "Пинокио във Венеция" на Робърт Кувър, големият американски майстор на метафиктивна проза, представен откъслечно у нас. Пише и публикува разкази, новели, работи като илюстратор. Повратен момент в живота му е участието ме в прочутата международна програма на семинара по творческо писане на университета на Айова (посещавана и от български писатели) - освен друго там среща и сродна душа - бъдещата си съпруга Елизабет Макракън, американска писателка, чийто най-прочут роман е "Домът на великана", отличена с редица престижни литературни награди.


Двамата имат един син и една дъщеря. Преди да се установи със съпругата си в САЩ, където и двамата преподават творческо писане в университета на Тексас в Остин, Едуард Кари живее известно време в различни градове на Европа, като "главно има пари само да си купува цигари": във Франция, Германия, Дания, Ирландия, поставя свои пиеси в Румъния и Литва, поставя "Макбет" в Малайзия. Преди да публикува "Малката" издава първия си роман "Имението "Обзърватори Маншънс" през 2001, две години по-късно - втория, последван от трилогията "Железарят" (2014-2015). Макар че точно по време на престоя си в Румъния започва да обмисля сюжета на романа за мадам Тюсо, а в Париж прави първите си проучвания в Националната библиотека и се опитва да си представи обстановката от епохата преди повече от двеста години. Пише "Малката" - петнадесет години! Ранните му романи са оценени от критиката, но поне засега му е съдено да се смята, че неговият шедьовър е романът за Мари Тюсо, преведен на много езици с невероятен успех сред читателите не само в САЩ и Обединеното кралство, но в Германия, Русия, Франция...


Ето как описва романовата техника на Кари съвременен английски критик: "От Самюел Ричардсън (бащата на новата литературна форма на Просвещението, романа, чиито шедьоври са "Памела", "Клариса", "Сър Чарлс Грандисон") до Питър Акройд английската проза сякаш предпочита обемните творби. Авторите на по-къси романи - Джейн Остин, Барбара Пим, Анита Брукнър, сякаш са по-редки, по-нетипични. Едуард Кари определено е един от тях" Този отзив, обаче, е писан преди появата на "Малката", в който роман Едуард Кари търси точно мащабите на внушителното повествование по-скоро наистина в традициите на Питър Акройд. Други критици поставят "Малката" някъде сред романите на Дикенс, Даниел Дефо и Маргарет Атуд.


"Малката" не е само квази-автобиографичен роман, това е един оригинален експеримент и с жанра на историческия роман. Създателят на историческия роман сър Уолтър Скот (неговата формула успешно е прилагана от Александър Дюма, Балзак, Толстой, Стендал, Алесандро Манцони, Томас Ман, а преди това и "американския Скот" - Джеймс Фенимор Купър, който адаптира тази формула на Новия континент, за да създаде първия американски роман) на заден план в текста оставя образите на реалните исторически личности, а също и крупните политически и социални събития, като на преден план разиграва сюжета с "обикновените хора" и техните малки съдби. Формулата на постмодерния исторически роман, какъвто е "Малката" на Едуард Кари, е различна - Кари се отказва от романтиката в полза на реализма. Историческите личности от ранга на "малките герои" като Мари Гросхолц, преди да стане мадам Тюсо, позабравени реални фигури като доктор Филип Курциус, лекарят-творец, който въвежда Мари в изкуството на восъчните изображения, и толкова други излизат на преден план като крупни исторически личности, които авторът успява да извади от забравата на времето. Една от магиите на романа е, че в него се появяват уж случайно уж измислени герои, които се оказват точно такива забравени важни исторически личности. На фона на големите събития са проектирани с дребни , но изключителни точни щрихи големите герои на историята - от Волтер и енциклопедистите (Дени Дидро, Русо, Монтескьо, Д'Аламбер ) до Бенджамин Франклин, тогава изпратен от следреволюционна Америка като неин пръв посланик в Париж, до галерията от противоречиви и силни фигури на Великата френска революция - Жан Пол Марат, "Приятелят на народа" - за други "Чудовището на Френската революция", и неговата убийца Шарлот Конде, създателят на терора Жорж Дантон, Максимилиан Робеспиер "Неподкупния" и неговият брат Огюстен, Луи Антоан дьо Сент Жюст, истинският изобретател на гилотината - лекарят Антоан Луи (наречена на него "луизетка"), но въведена масово и преименувана заради друг лекар д-р Гилотен, който я защитава като "хуманен" метод за отнемане на живота.


Восъчните образи на всички тях са създадени и популяризирани от доктор Курциус и неговата помощничка Мари Гросхолц в "Дома на шивача", "Къщата на маймунките", на "Булеварда" близо до заведението за забранени удоволствия "Небесното ложе" на скандалния ексцентричен сексолог доктор Джеймс Греъм с неговите "бани в пръстта". От друга страна - също толкова оригинални и също изработени като фигури от бъдещата мадам Тюсо - са образите на краля Луи XVI, на кралица Мария Антоанета, на принцовете и принцесите, всички те значими исторически личности, с които малката Мари в действителност общува като частна учителка по скулптура и рисуване в двореца "Версай". Историята присъства с впоследствие разрушената "Бастилия", с двореца "Тюйлери", превърнат в затвор, с портите и булевардите на Париж - всичко това и още много други изгубено и унищожено от революцията, възстановено убедително от Едуард Кари в романа.


По-оригинален жив и автентичен "театър" на събитията от началото на 1789 година не биха могли да разиграят нито историческите изследвания, нито романтичната фантазия на романистите от миналото. Фрагмент по фрагмент, персонализирани от опита на главната героиня, тези събития са по-живи от истинските. Те маркират и началото на новата епоха - на Наполеон, чиято бъдеща съпруга, първата императрица на Франция, голямата любов на Наполеон, Жозефин, Мари среща в затвора, където двете чакат да бъдат гилотинирани, но се спасяват по чудо. Романтичният девиз "Революцията изяжда децата си" в романа "Малката" е интерпретиран като "Грозните и ужасни истини на всяка една революция" - дори в името на свободата, на справедливостта, на равенството.


Всеки, който прочете този увлекателен роман, ще влезе в музеите на восъчните фигури на мадам Тюсо вече не за развлечение, а с чувството, че с "Малката" Едуард Кари е намерил начин да съхрани автентичната истина за миналото, за времето.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK