"Ако има кръв" е новата книга на Стивън Кинг

В нея са събрани четири новели - "Ако има кръв" , "Телефонът на господин Хариган", "Животът на Чък" и "Плъх".

© "Бард"

В нея са събрани четири новели - "Ако има кръв" , "Телефонът на господин Хариган", "Животът на Чък" и "Плъх".



Четири нови увлекателни истории на Стивън Кинг са събрани в книгата "Ако има кръв" . Тя излезе на английски в края на април тази година.


"Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх... Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия", се казва в анотацията на "Бард".


"Ако има кръв", "Телефонът на господин Хариган", "Животът на Чък" и "Плъх" са поредното доказателство за майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. В "Бележка на автора" Кинг разкрива как се е зародила идеята му за всяка от историите и позволява да се надникне в безграничното му въображение.




Стивън Кинг (72) е автор на повече от 60 книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са "Институтът", "Другият", "Спящите красавици" (в съавторство със сина му Оуен Кинг).


Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг.


ОТКЪС


Телефонът на господин Хариган


Ако има кръв (Меки корици)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Ако има кръв (Твърди корици)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Родното ми градче си беше на практика село с около шестстотин жители (и продължава да е, макар аз да се преместих), но имахме интернет също като в големите градове и с баща ми започнахме да получаваме все по-малко писма по пощата. Обикновено господин Недо ни носеше седмичния брой на "Таймс", листовки, адресирани до "Живущите" или "Скъпите ни съседи" и месечните сметки. Но от 2004-та, годината, в която навърших девет и започнах да работя за господин Хариган горе на хълма, всяка година можех да разчитам на поне четири писма, адресирани на ръка лично до мен. Получавах картичка за Свети Валентин през февруари, картичка за рождения ми ден през септември, картичка за Деня на благодарността през ноември и коледна картичка малко преди или малко след празника. Във всяка картичка имаше пъхнат лотариен билет от един долар за Щатската лотария на Мейн, а текстът винаги беше един и същ: С най-добри пожелания от господин Хариган. Кратко и официално.


И реакцията на баща ми винаги беше една и съща: смях и добродушно, но пренебрежително изсумтяване.


- Той е скъперник - каза татко един ден. Тогава май бях на единайсет, две години след като картичките започнаха да пристигат. - Плаща ти мизерна надница и ти дава мизерен бонус - билетчета за триене от магазина на Хауи.


Аз му напомних, че обикновено поне един от билетите печели по долар-два. В тези случаи татко взимаше печалбата вместо мен от магазина на Хауи, защото непълнолетни нямаха право да играят лотария, дори билетите да им бяха подарък. Веднъж, когато ударих печалба от пет долара, помолих татко да ми купи с тях още билети. Той отказа с думите, че ако насърчи увлечението ми по хазарта, майка ми ще се обърне в гроба.


- Достатъчно е, че Хариган те насърчава. Освен това трябва да ти плаща по седем долара на час. Дори осем. Бог знае, че може да си го позволи. Пет долара на час може и да е законосъобразна надница, тъй като си още дете, но някои биха казали, че е експлоатация на детския труд.


- Приятно ми е да работя за него - казах аз. - Харесвам го, татко.


- Разбирам, а и това, че му четеш и му плевиш градината, не те прави съвременен Оливър Туист, но все пак Хариган е скъперник. Изненадвам се, че е готов да се охарчи за пощенски марки, за да ти праща картички, след като разстоянието от неговата пощенска кутия до нашата е има-няма четиристотин метра.


Докато водехме този разговор, седяхме на предната веранда и пиехме спрайт в стъклени чаши, а татко посочи с палец пътя (черен, както повечето пътища в Харлоу) към къщата на господин Хариган. Тя по-скоро беше имение със закрит басейн, зимна градина, стъклен асансьор, в който обожавах да се возя, и оранжерия в задния двор на мястото, където някога имало обор за крави (преди аз да се родя, но татко го помнеше добре).


- Знаеш колко тежък артрит има - казах аз. - Понякога вече се подпира на два бастуна вместо на един. Разходка до тук направо би го убила.


- Тогава може просто да ти дава проклетите картички - каза татко, но не хапливо, а по-скоро шеговито. Двамата с господин Хариган се разбираха добре. Татко се разбираше с всички в Харлоу. Предполагам затова беше добър търговец. - Бездруго прекарваш достатъчно време там горе.


- Няма да е същото - възразих аз.


- Нима? Защо?


Не можех да обясня. Разполагах с богат речников запас, благодарение на любовта ми към книгите, но нямах голям житейски опит. Знаех само, че ми е приятно да получавам картичките, очаквах ги с нетърпение, както и лотарийните билети, които винаги изтривах с късметлийската си монета, харесваше ми и надписът със старомодния му почерк: С най-добри пожелания от господин Хариган. Сега като се замисля, ми хрумва думата "тържествено". Също както господин Хариган винаги си слагаше някоя от тънките черни вратовръзки, когато ме караше с колата до града, макар обикновено той да оставаше зад волана на практичния си форд да чете "Файнаншъл Таймс", докато аз влизах в супермаркета, за да купя продуктите от списъка му за пазаруване. В него винаги фигурираха полуготови кюфтета и дузина яйца. Господин Хариган понякога изказваше мнението, че след като един мъж достигне определена възраст, може да се изхранва само с кюфтета и яйца. Когато го попитах коя е тази възраст, той отговори "шейсет и осем".


- Когато един мъж стане на шейсет и осем, вече не се нуждае от витамини.


- Наистина ли?


- Да. Но го казвам само за да оправдая лошите си хранителни навици. Крейг, ти не поръча ли сателитно радио за колата?


- Да. - От компютъра на татко, защото господин Хариган нямаше компютър.


- Тогава къде е? Хващам само онова кречетало Ръш Лимбо.


Показах му как се пуска сателитното радио. Той завъртя копчето и мина през стотина станции, докато намери една с кънтри музика. Звучеше "Stand By Your Man".


От тази песен все още ме побиват тръпки и предполагам, че така ще си остане до края на дните ми.


През онзи ден от единайсетата ми година, докато с татко седяхме на верандата и пиехме спрайт, загледани в голямата къща (точно така я наричаха жителите на Харлоу: Голямата къща, сякаш беше затворът "Шоушенк"), аз казах:


- Супер е да получаваш обикновена поща.


Татко изсумтя насмешливо.


- Имейлите са супер. И мобилните телефони. На мен те ми изглеждат като чудеса. Твърде малък си, за да разбереш. Ако беше израснал само с една телефонна линия, към която са вързани още четири къщи - в едната от които живее госпожа Еделсън, която не пускаше слушалката, - щеше да мислиш по друг начин.


- Кога ще ми купиш мобилен телефон? - През онази година задавах често този въпрос, още повече след като излязоха първите айфони.


- Когато преценя, че си достатъчно голям.


- Както кажеш, татко. - Мой ред беше да изсумтя насмешливо, което го разсмя. После каза сериозно:


- Съзнаваш ли колко богат е Джон Хариган?


Свих рамене.


- Знам, че е притежавал фабрики.


- Притежаваше не само фабрики. Преди да се пенсионира беше най-големият шеф в компанията "Оук Ентърпрайзис", която имаше флотилия от транспортни кораби, търговски центрове, верига кина, телекомуникационна компания и кой знае още какво. "Оук" беше една от най-големите компании на Борсата.


- На коя борса?


- На стоковата. Хазартната игра на богаташите. Когато Хариган продаде всичко, "Ню Йорк Таймс" не просто писа за сделката в бизнес раздела си, а излезе с новината на първа страница. Този тип, който кара форд модел отпреди шест години, живее в края на черен път, плаща ти по пет кинта на час и ти изпраща лотариен билет от един долар четири пъти годишно, има повече от един милиард долара. - Татко се ухили. - А най-износеният ми костюм, онзи, който майка ти би ме накарала да даря на бедните, ако още беше жива, е по-хубав от костюма, с който той ходи на църква.


Всичко това ми се стори интересно, особено мисълта, че господин Хариган, който нямаше лаптоп, нито дори телевизор, някога е притежавал телекомуникационна компания и киносалони. Готов бях да се обзаложа, че дори не ходи на кино. Той беше от онези хора, които татко наричаше "лудити", тоест хора, които (освен всичко останало) не харесват новите технологии. Сателитното радио беше изключение, защото той обичаше кънтри музика, но ненавиждаше многобройните реклами по WOXO - единствената радиостанция за кънтри, която хващаше радиото в колата му.


- Знаеш ли колко са един милиард долара, Крейг?


- Сто милиона, нали?


- Всъщност са хиляда милиона.


- Еха! - казах аз, но само защото ми се стори уместно да възкликна. Разбирах колко са пет долара, разбирах колко са и петстотин долара - цената на малкия мотоциклет втора употреба, обявен за продажба на Дийп Кът Роуд, за който мечтаех (напразно, разбира се). Имах и теоретична представа колко са пет хиляди долара, защото баща ми изкарваше толкова на месец като продавач в "Трактори и селскостопански машини Пармело" в Гейтс Фолс. Редовно окачваха снимката на татко на стената като Продавач на месеца. Той твърдеше, че не е голяма работа, но аз знаех, че скромничи. Когато го обявяваха за Продавач на месеца, ходехме да вечеряме в "Марсел", луксозния френски ресторант в Касъл Рок.


- Именно - каза татко и вдигна чаша за наздравица към голямата къща на хълма с многобройните стаи, повечето от които пустееха, и асансьора, който господин Хариган ненавиждаше, но използваше заради артрита и ишиаса. - "Еха" е дяволски добре казано.


Преди да ви разкажа за печелившия билет, за смъртта на господин Хариган и за неприятностите с Кени Янко през първата ми година в гимназията в Гейтс Фолс, трябва да ви кажа как започнах работа в къщата на хълма. Стана заради църквата. С татко ходехме в Първа методистка църква в Харлоу, която беше единствената методистка църква в Харлоу. Преди в града имало и друга църква, в която ходели баптистите, но тя изгоряла през 1996 година.


- Някои хора празнуват появата на новородено бебе с фойерверки - каза ми веднъж татко. Тогава бях на не повече от четири години, но си спомням разговора добре, вероятно защото фойерверките ме заинтригуваха. - С майка ти обаче не се задоволихме с това и решихме да подпалим цяла църква, за да те посрещнем, Крейгстър, и какъв пожар само пламна.


- Не говори така - смъмри го мама. - Може да ти повярва и да вземе да подпали някоя църква, когато на него му се роди дете.


Двамата обичаха да се шегуват и аз се смеех дори когато не схващах шегата.


Тримата ходехме пеша до църквата, ботушите ни скърцаха по отъпкания сняг през зимата, през лятото новите ни обувки вдигаха облачета прах (който мама избърсваше с носна кърпичка преди да влезем), а аз винаги вървях, хванал татко с лявата ръка и мама с дясната.


Тя беше добра майка. Още ми липсваше ужасно през 2004, когато започнах работа при господин Хариган, макар да беше мъртва от три години. Сега, шестнайсет години по-късно, тя все още ми липсва, въпреки че ликът ѝ е избледнял в спомените ми, а снимките не ми го припомнят напълно. Вярно е онова, което се пее в песента за децата без майки: много им е тежко. Обичах татко и с него винаги сме се разбирали добре, но и в това отношение песента е много точна: има твърде много неща, които баща ти не разбира. Като например да направи венец от маргаритки, да ти го нагласи на главата на голямата поляна зад къщата и да каже, че днес не си обикновено момченце, а си крал Крейг. Като например да изпита задоволство, но да не го демонстрира бурно - с хвалби и тям подобни, - когато започнеш да четеш комикси за Супермен и Спайдърмен на тригодишна възраст. Като например да ляга при теб, когато се събудиш посред нощ от кошмар, в който те преследва Доктор Октопус. Като например да те прегърне и да ти каже, че всичко ще се оправи, когато някое по-голямо момче - Кени Янко например - те спука от бой.


В онзи ден имах нужда от такава прегръдка. Една майчина прегръдка в онзи ден можеше да промени много неща.


Да не се хваля, че съм започнал да чета на изключително ранна възраст, беше дар от родителите ми, благодарение на които бързо научих, че дори да имаш някакъв талант, това не те прави нещо повече от другите. Но в малките градчета всичко се разчува и когато бях на осем, отец Муни ме попита дали искам да прочета библейската притча на Семейна неделя. Възможно е да му се беше понравило необичайното естество на идеята; обикновено тази чест се падаше на някой гимназист или гимназистка. Въпросната неделя четох от Евангелието на Марк, а след службата отецът каза, че съм се справил отлично и че ако искам, мога да чета от Библията всяка седмица.


- Каза ми: "Ще ги води малко дете" - обясних на татко. - Пише го в Книга на пророк Исаия.


Баща ми изсумтя, сякаш не се впечатли особено. После кимна.


- Добре, стига да не забравяш, че ти си посланикът, а не посланието.


- А?


- Библията е Словото Божие, а не Словото на Крейг, тъй че да не се главозамаеш.


Обещах, че няма, и през следващите десет години - докато заминах за колежа, където се научих да пуша трева, да пия бира и да свалям момичета - четях от Библията всяка седмица. Правех го дори в най-тежките моменти. Отецът ми съобщаваше кой откъс ще чета една седмица предварително - дума по дума, както се казва. А на сбирката на Методистката младеж в четвъртък вечерта аз му носех списък с думите, които не знаех как да произнасям. Поради това навярно съм единственият в целия щат Мейн, който не само знае как се произнася Навуходоносор, но и как се пише.

Ключови думи към статията:

Коментари (26)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1100 Неутрално

    "Ако има кръв"
    ——
    Помислих, че това е кьопав превод на “ when there is blood” ( ... in the streets), но се оказа, че е кьопав превод на “ If It Bleeds” ( ... it leads ). Кинг си е майстор на образите и тропите, и ако преводът на заглавието(!) е толкоз нескопосан, може да предположа колко от тялото на текста ще е оръфано от превода. Ама, то човек, който го мързи един прост английски да научи, си заслужава да чете огризки... се нещо ще да е останало... кръв там поне.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  2. 2 Профил на mandzo
    mandzo
    Рейтинг: 506 Весело

    До коментар [#1] от "Gretel":

    Трябва ли да питаме Hansel, за да ни каже, че винаги имаш избор - четеш ги на английски и си 6!

  3. 3 Профил на jmf29537805
    jmf29537805
    Рейтинг: 794 Неутрално

    Утре очаквам продължението на разказа.

  4. 4 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1100 Неутрално

    До коментар [#2] от "mandzo":

    “ Трябва ли да питаме Hansel, за да ни каже, че винаги имаш избор - четеш ги на английски и си 6!”
    ——
    Я помислете малко! ... или много, ако Ви е необходимо. Избор може да е: към кого да се обърнете за помощ, когато не знаете нещо ... дали към Hansel или към някой друг ваш приятел от детските приказки, по-акъллия от вас.

    ... Така-а ... асимилирахте ли това изречение? Да довършим:

    В случая, обаче — или знаеш английски и четеш в оригинал, или не знаеш и четеш в превод — за къф избор може да става дума? Изборът е бил направен на времето — дали да научиш чужд език или да лющиш семки на игрището. Настоящето Ви е предопределено от изборите, които сте направили в миналото.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  5. 5 Профил на Мишо Петров
    Мишо Петров
    Рейтинг: 104 Неутрално

    От мен пълен бойкот на всеки недоразвит изрод, подкрепящ политиката на САЩ за толерантност към циганията... включително нахалникът сменил си фамилията на "цар"

  6. 6 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2811 Неутрално

    От мен пълен бойкот на всеки недоразвит изрод, подкрепящ политиката на САЩ за толерантност към циганията... включително нахалникът сменил си фамилията на "цар"
    —цитат от коментар 5 на Мишо Петров
    Ти себе си за доразвит изрод ли се приемаш!?

  7. 7 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2488 Весело

    Стивън Кинг трябва още много леб да изяде,докато стигне висотите на новият любовен роман на Нора Робъртс "Слънчевата Кембъл"!

  8. 8 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3705 Неутрално

    Прочетох първият роман на Кинг преди повече от тридесет години. Беше "Мъртва зона". И продължавам да го чета и харесвам. Дори и романите, които не са ужаси : "Очите на дракона" и "Изкуплението Шоушенк" (страхотна екранизация с Том Ханкс). Препоръчвам го на тези, които харесват този тип литература.

  9. 9 Профил на Николай Георгиев
    Николай Георгиев
    Рейтинг: 1184 Любопитно

    До коментар [#8] от "Vlado Nikolov":

    Изкуплението Шоушенк е с Тим Робинс, не с Том Ханкс. От любимите ми книги и филми е. Всъщност изкуплението е от "Особени сезони" на Стивън Кинг, с подзаглавие "Надежда за вечна пролет". Още са "Способен ученик - Лятото на покварата", "Тялото - Есен над детството" и "Начин на дишане - Зимна приказка".
    И четирите новели са гениални, с коренно различен стил една от друга и от останалите му романи. Други любими са ми "Зеленият път", "Тъмната кула" и който вие казахте - "Очите на дракона".

  10. 10 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2034 Неутрално

    Не харесвам Стивън Кинг!
    Намирам за отвратително насърчаване чрез изкуствата във всичките им форми интереса към насилието!

  11. 11 Профил на kopo
    kopo
    Рейтинг: 225 Весело

    До коментар [#9] от "Николай Георгиев":

    "Гняв", "Дългата разходка", "Бягащия човек" и късите му разкази.

  12. 12 Профил на chepokalipsis
    chepokalipsis
    Рейтинг: 1169 Неутрално

    До коментар [#10] от "selqnin":

    Добре, че не сме от едно село...

  13. 13 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2488 Весело

    До коментар [#8] от "Vlado Nikolov":


    До коментар [#9] от "Николай Георгиев":


    До коментар [#11] от "kopo":

    "Изкуплението" е особено подходящо четиво (филм) днес за негрите в САЩ,защото в него се разказва за бял и негър,които ЗАЕДНО се борят срещу общият им враг - началникът на затвора.

  14. 14 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2034 Любопитно

    До коментар [#12] от "chepokalipsis":

    Много ми е интересно какво точно щеше да се случи ако бяхме от едно село...???

  15. 15 Профил на Darulio
    Darulio
    Рейтинг: 1046 Весело

    До коментар [#14] от "selqnin":

    Щеше да му изгориш книгите на Стивън Кинг насред мегдана.

    "Една от най-долните привички на дребните души е да приписват своите низости и на другите." Оноре дьо Балзак, "Дядо Горио"
  16. 16 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 676 Неутрално

    Щом най-четените новини са страшните,значи има ниша и за такива страшни книги.Това е за хора със скучен живот и без дертове.Ако имаха неизлечимо болен роднина или дете вкъщи едва ли щяха да четат книги с ужаси.

  17. 17 Профил на Николай Георгиев
    Николай Георгиев
    Рейтинг: 1184 Неутрално

    До коментар [#8] от "Vlado Nikolov":До коментар [#9] от "Николай Георгиев":До коментар [#11] от "kopo":"Изкуплението" е особено подходящо четиво (филм) днес за негрите в САЩ,защото в него се разказва за бял и негър,които ЗАЕДНО се борят срещу общият им враг - началникът на затвора.
    —цитат от коментар 13 на deaf


    В книгата Ред е ирландец, а те не са много черни :D

  18. 18 Профил на valtoro
    valtoro
    Рейтинг: 955 Неутрално

    Като за Стивън Кинг трябваше да има и мозък размазан по стената !!!

  19. 19 Профил на G.Okatova
    G.Okatova
    Рейтинг: 1103 Неутрално

    [quote#17:"Николай Георгиев"][/quote]

    И май това е единствената разлика между книгата и филма! Страхотна работа!

  20. 20 Профил на G.Okatova
    G.Okatova
    Рейтинг: 1103 Неутрално

    [quote#17:"Николай Георгиев"][/quote]

    И май това е единствената разлика между книгата и филма! Страхотна работа!

  21. 21 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3705 Неутрално

    До коментар [#9] от "Николай Георгиев":

    Благодаря за поправката. Прав сте. Просто го обърках със "Зеленият път". Извинявам се на всички за грешката си.

  22. 22 Профил на mandzo
    mandzo
    Рейтинг: 506 Весело

    До коментар [#4] от "Gretel":

    Хи хи, се едно нищо не каза ...

  23. 23 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1100 Неутрално

    До коментар [#22] от "mandzo":

    Моя грешка, не дочетох името ти... мислех, че е Мунчо, па то било Мунджо

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  24. 24 Профил на mandzo
    mandzo
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#23] от "Gretel":

    Злобата и простотията са винаги на кантар. По-добре се опресни с приказката "Тримата братя и неволята". Все някой вие виновен и чакате някой да ви оправи.

  25. 25 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1100 Неутрално

    До коментар [#24] от "mandzo":

    Дялна ли си една чекийка от кеф, че съм ти обърнала внимание? Да ти е честита! Мойта благотворителност беше дотука

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  26. 26 Профил на mandzo
    mandzo
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#25] от "Gretel":

    Древната професия винаги преуспява( имайки предвид въпроса ти), някои ги избират даже в парламента! Успех по нататък! Ха-Ха!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK