"Рифът" - свежа и ентусиазирана литературна магия

Човек, посегнал към тази книга, няма да изгуби нищо, ако я прочете.

© ЖАР-Жанет Аргирова

Човек, посегнал към тази книга, няма да изгуби нищо, ако я прочете.



Текстът е препубликуван от рубриката на "Тоест" - "На второ четене". Тя е за книги, публикувани преди поне година, които редакцията желае да препоръча.


Едит Уортън е най-известна с романа си "Невинни години" (1920), с който става първата жена - носителка на "Пулицър" за литература. Романът е екранизиран от Мартин Скорсезе през 90-те години на миналия век и в него участва съзвездие от актьори. "Рифът" предхожда с осем години "Невинни години", но засяга същата тема - интензивен любовен многоъгълник. Писателката отново използва личния си опит и живот в американското висше общество, за да разкаже пълнокръвно за него като вътрешен човек, а не като далечен наблюдател.


Рифът
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Пътят на Уортън в литературата е дълъг и труден, макар да започва на 15-годишна възраст. Първата ѝ публикация е превод на стихотворението "Какво казват камъните" на Хайнрих Карл Бругш, за който получава хонорар от 50 долара. Семейството ѝ обаче не е искало името ѝ да се споменава, защото по това време писането не е било подходящо занимание за невръстна светска дама. Затова преводът е публикуван под името на сериозен семеен приятел и най-важното - мъж. По същото време тя пише дълга новела, а на следващата година нейният баща ѝ подарява частно издание на нейни стихотворения и преводи, само за лична употреба. Те остават невидими за читателите.
Уортън публикува официално първия си роман четвърт век по-късно, когато вече е навършила четирийсет. До края на живота си написва петнайсет романа, автобиография, седем новели, много разкази и томове с пътеписи, литературна и културна критика. Номинирана е и три пъти за Нобелова награда за литература.




В писмо до Бърнард Беренсън през ноември 1912 г. Уортън изразява съжаление относно "Рифът", наричайки го "лоша и мизерна безжизнена буца". Тези думи потвърждават, че не бива да се вярва особено на самокритичните писатели.


Романът е майсторски. Той е задълбочен в изследването си на ограниченията и опитите за бягство спрямо една консервативна, богата и радваща се на привилегии среда - тази на американската "аристокрация", живееща (или поне летуваща редовно) във Франция, където се развива действието. Авторката не скрива критиката си спрямо нравите и не спестява нищо в наблюденията на преструвките, докато се опитва да изпише болезнената си истина. Това, което е наистина впечатляващо, е, че тя не осъжда. Иронията ѝ не хапе до кръв. Разсъжденията ѝ са дълбоки, детайлни и всеобхватни, но целта им е да представят картината, а не да унищожат с правота и превъзходство персонажите в нея.


А персонажите са лениви прахосници на върха на социалната стълбица. Те са представени като преситени любители на развлечения. Хора, ледени в безчувствеността си, с която се гордеят, и често с потисната сексуалност, но с маниери и поведение, уповаващи се на традиции и предразсъдъци. Болезнена комбинация.


Много критици поддържат интерпретацията, че в тази книга Уортън пише за себе си и разказва за първата си страстна любов. Това се случва малко преди развода ѝ след почти трийсетгодишен брак. В това тълкуване двата главни женски персонажа в "Рифът" - зрялата Анна и младата Софи - показват писателката преди и след влюбването ѝ, а Софи е жизненото ѝ алтер его.


Останалите участници в любовния четириъгълник са дипломатът Джордж Дароу, сгоден за вдовицата Анна Лийт, и синът ѝ Оуен, сгоден за Софи Вайнър. Авторката плете паяжината на техните взаимоотношения с изумителна емоционална интелигентност, деликатност и честност. Внимателно, като с микроскоп от фина словесна фантазия, са проследени малки и големи сърдечни чудеса и борби, предателства и компромиси, събирания и раздели. При това с мяра и без да се стига до ненужна мелодрама. Усетът на Уортън за социално наблюдение, анализ и детайл е забележителен. Езикът и стилът, ритъмът на фразата са едва ли не музикални. Нейното писане доставя почти сетивно удоволствие. По страниците има вихър от танцуващи изречения в главозамайваща хореография. Писането е толкова виртуозно, че читателят може да забрави за сюжета и просто да се остави на образите и красотата. Но писателката не го прави.


Тя е внимателна и извежда докрай историята си. Неин главен двигател е сякаш желанието да се открие къде точно е границата между единия човек и другия в дадена интимна връзка и как се разказва и измисля тя. Как се измисля любовта и какво точно е тя. Едни от най-трудните въпроси. Читателят е свидетел на фокусиране и взиране в отделните етапи на влюбването, на първите думи и озарения и на увличането. Вижда се постепенното движение от едно към друго, а не направо към резултата. Усеща се порив на свежа и ентусиазирана литературна магия, обърната към дълбокото в човека.


В тази бяла магия няма обобщения, а пластове и приемане, даже да коства много, да буди отвращение или да принуждава към бягство някого от героите. Водещи в такова писане са нюансът и човещината. Хвърлена е светлина към красиви истории. Но с добронамерен и категоричен хумор е обърнато внимание и на мрака в хората, който често е арогантен, глупав и еснафски и им пречи да разберат сложността на света. Уортън вади на показ тайните на средата си единствено с желание да я подобри. Затова разказва за разточителни и екстравагантни хобита, за "презрението на светския човек към всичко, което можеше да граничи с професия", или за отношението към "различното като към нещо безнравствено и невъзпитано, а хората, изпитващи чувства, не бяха включвани в списъка на познатите им".


Забележително е и как даже в най-нажежените любовни пререкания няма агресия. Те не са скандали. Те протичат в разговор и без повишаване на тон. Няма заплахи и шантажиране. Липсва насилие, няма сцени или излишна драма, чупене на чинии или удари под кръста - буквални или метафорични. Има диалог и опит за разбиране. Най-вече в погледа на Уортън.


Съжалявам, че тя не е още по-позната на български. В такива книги човек се чувства като у дома си, а за него тя пише следното:


... дом: място, където можеш да се върнеш, място, в което имаш задължения, придобил си навици, четеш книги, място, където да изживееш живота си до смъртта; една скучна, неуютна къща, чиито недостатъци, повреди и неудобства са ти добре известни, но към която си привързан дотолкова, че след време дори не можеш да мислиш за нея като за нещо отделно от теб самия, без да страдаш така, сякаш си изгубил частица от себе си.


Човек, посегнал към тази книга, няма да изгуби нищо, ако я прочете.

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Любов Шейсе
    Любов Шейсе
    Рейтинг: 1263 Неутрално

    С малки изключения "Човек, посегнал към тази книга, няма да изгуби нищо, ако я прочете." важи за всяка книга.

    Редакция промотирала издигната бесилка на протест ме обвини в писане на коментари "призоваващи към насилие" когато слет това попитах "ще бесим ли?". Лъжите помагат ли?
  2. 2 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1659 Неутрално

    “ интензивен любовен многоъгълник. Писателката отново използва личния си опит”
    ——
    Изглежда тясната специализация, жанрът,на тая дама е Vita Fornicata

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  3. 3 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 1075 Любопитно

    50 долара хонорар за превод на стихотворение към края на 19-ти век? С толкова пари простия американец е можел да живее цяла година. В Уикипедията това нещо го няма, иначе бележките са 1:1 преписани оттам. Да не е било държавна поръчка? Щото по същото време толкова дават на Джек Лондон за "Мартин Идън".

  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4574 Неутрално

    Звучи обещаващо и рецензията е човешки написана.

    klimentm
  5. 5 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4574 Весело

    До коментар [#2] от "Gretel":

    Защото книгата се казва "Рифът" ли?!
    Всъщност историите които можеш да разкажеш се изброяват на пръстите на едата ръка,останалото са вариации по темите,важното е да са истински разказани

    klimentm
  6. 6 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1659 Неутрално

    До коментар [#5] от "klimentm":

    “ Защото книгата се казва "Рифът" ли?!”
    ——
    Тая връзка пък откъде я направихте?! Отде накъде? Моето — от цитата от “човешки написаната”рецензия, който приведох. Апропо, нямам нищо против нито рецензията, нито книгата. Вас, ако ви интересува личен опит в любовни многоъгълници, приятно четене.

    А това за пръстите и броя на историите е карикатуризация дето минава в релма на откровената глупост, ще извинявате. А “истински разказани“ е безсмислица

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  7. 7 Профил на lynyrds
    lynyrds
    Рейтинг: 588 Неутрално

    До коментар [#6] от "Gretel":

    Не оставяш нищо неанализирано и без критика . И не пропускаш никой - нямаш милост.
    Тая дама пише за комплекси и незадоволеност - сещаш се

  8. 8 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1659 Неутрално

    До коментар [#7] от "lynyrds":

    “ Не оставяш нищо неанализирано и без критика”
    ——
    И аз самата не се понасям, не се съмнявайте.

    А за сещането — секи с проблемите си... макар да е забавно къде мъжете неизменно поставяте центъра на света... горкият Коперник!

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  9. 9 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1659 Неутрално

    До коментар [#7] от "lynyrds":

    Предлагам облог, за едната “чест” — днес е събота, до следващата събота аз няма да пипам дневника, а Вие няма да го пипате ... центъра на света. Deal?

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  10. 10 Профил на lynyrds
    lynyrds
    Рейтинг: 588 Неутрално

    До коментар [#9] от "Gretel":

    Купи си и прочети книгата...после направи нов коментар,вече от друга ситуация..
    .. После ще ти разкрия защо много малко жени са добри писателки,как всяка със свободно време прописа/ в книжарниците 3/4 от романите са от жени/ и защо тази горе е една от най- добрите..откъм анализа това е по - добре от пипането..
    Ако пък знаеш защо сте такива романистки ,няма да ти губя времето.

  11. 11 Профил на lynyrds
    lynyrds
    Рейтинг: 588 Неутрално

    Понеже си умна ,вече си се досетила за "дълбоката" ми мисъл.
    Феминизма не е да носиш кубинки, черни джинси и дизайнерска блуза а да отличиш такива като Уортън.

  12. 12 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1659 Неутрално

    До коментар [#10] от "lynyrds":

    “ После ще ти разкрия защо много малко жени са добри писателки“

    Въх, нидей! Аз вече знам що си такъф многознайник по женските проблеми —ти си на една ръка разстояние от центъра на вселенската си мъдрост. Нема нужда да ма замергаш с колкото там куб. мм. мъдрост си успял да почерпиш от него при последното си ръкопожатие с него

    Апропо, нямам нищо против авторката. Не съм я чела, а след горната “рецензия” нямам и намерение

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK