"Там там" на Томи Ориндж (откъс)

Издателство ICU

Издателство ICU



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Там там" с автор Томи Ориндж, предоставен от издателство ICU.


Романът "Там там" от Томи Ориндж - какво не знаем за съвременните градски индианци


В историята и нейното пресъздаване нищо не е черно-бяло. За да добиеш по-добра представа за дадена епоха, трябва да чуеш разкази от различни гледни точки. Най-новата книга в каталога на издателство ICU - "Там там" от Томи Ориндж - предлага нетрадиционен поглед към живота на коренното население на Америка - индианците. Как живеят потомците на древните племена днес? Намерили ли са сили да продължат напред, или са съхранили болката и омразата в колективната си памет? Силно емоционална, едновременна носеща помирение и гняв, романът на автора с индиански корени е удивителен литературен дебют - по думите на американската писателка Маргарет Атууд.




"Там там" е част от нова вълна индианска литература. Томи Ориндж е сред писателите, които експериментират с формата и преосмислят стереотипите за живота на индианеца, затворен в миналото или в резервата. Романът проследява живота на 12 герои, чиито животи се преплитат по най-неочакван начин, а читателят постепенно открива свързващите ги нишки. Героите накрая се събират на Голямото оукландско пау-уау - традиционна сбирка, която събира индианци отблизо и далеч, помага им да общуват и да изразят себе си. Да бъдат заедно.


Попаднала веднъж под светлината на прожекторите, книгата на Томи Ориндж набира популярност и печели интереса на читателите. Към момента "Там там" е преведена на 30 езика, става финалист за наградата Pulitzer 2019 и е избрана за една от 10-те най-добри книги на годината (2018) според New York Times. Интересна подробност, отличаваща българското издание, е, че към излизането на книгата през юни преводачът Велин Кръстев е едва на шестнайсет години.


"Най-специалното за тази книга според мен е това, че не показва индианците с характерния им образ с пера и томахавка, а като част от съвременното общество. Макар и все още не съвсем приети, те имат същите проблеми като всеки градски човек", казва преводачът Велин Кръстев.


Томи Ориндж е роден през 1982 г. в Оукланд, Калифорния, възпитаник на Института по изкуствата на американските индианци. Пълноправен член на племената шайени и арапахо в Оклахома. Понастоящем живее в Ейнджълс камп, Калифорния, със съпругата си Катери и сина им Феликс. "Там там" е дебютният му роман и финалист за наградата Pulitzer 2019.


Идеята му хрумва, след като работи по проект за разказване на истории, който му помага да осъзнае, че индианските истории са практически непознати - особено тези на градските индианци. Като по-млад Томи мечтае да стане хокеист, завършва за тонрежисьор, а по-късно записва магистратура в Института за изкуства на американските индианци. Правата на дебютния му роман "Там там" се продават на ожесточен търг и са придобити от американското издателство Alfred Knopf. Авторът пише романа в продължение на шест години, а в момента работи върху следващия си роман с работно заглавие "Странстващи истории". В него се проследява съдбата на част от героите му от "Там там" след края на случилото се на Голямото оукландско пау-уау.


Превод Велин Кръстев
Дизайн на корицата Люба Халева


Там Там
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Там там" на Томи Ориндж


Преди да се родиш, си бил главица и опашка в езеро, пълно с млечна течност - плувец. Бил си съревнование, загиване, пробив, пристигане. Преди да се родиш, си бил яйцеклетка вътре в мама, която е била яйцеклетка вътре в своята мама. Преди да се родиш, си бил матрьошка от възможности, прибрани една в друга в яйчниците на майка си. Двете половини на хиляди различни шансове, милион глави или опашки, проблясването при въртене на монета.


Преди да се родиш, си бил хрумката да стигнеш до Калифорния, за да забогатееш или да банкрутираш. Бил си бял, бил си черен, бил си червен, бил си прах. Криел си се, търсел си. Преди да се родиш, си бил преследван, бит, потрошен, затворен в резерват в Оклахома. Преди да се родиш, си бил идея, пръкнала се в главата на майка ти през 70-те - да прекоси страната надлъж, за да стане танцьорка в Ню Йорк. Вече си бил по пътя, когато тя не е успяла да осъществи намерението си, отплеснала се е, свърнала е встрани от маршрута си и се е озовала в Таос, Ню Мексико, в комуна, наречена Утринна звезда и посветена на магическите свойства на пейота.


Преди да се родиш, си бил решението на баща ти да се махне от резервата и да поеме нагоре към северната част на Ню Мексико, за да проучи ритуалите около огнището на един индианец от племето пуебло. Бил си светлината в блесналите погледи на родителите ти, пресекли се над същото това огнище по време на церемония.


Преди да се родиш, преди тялото ти да се оформи в нещо повече от сърце, гръбнак, кости, мозък, кожа, кръв и вени, тъкмо когато си започвал да се движиш и да оформяш мускули, преди да си проличиш, издувайки корема на майка си, преди да станеш корема ѝ, преди гордостта на татко ти да се издуе като корем само при вида ти, родителите ти са седели в една стая и са слушали туптенето на сърчицето ти. Сърчицето ти е препускало на неравни интервали. Докторът ги е уверил, че е нормално. Аритмичното ти сърчице не било извън нормите.


- Може би е роден за барабана - предположил баща ти.
- Та той дори не знае какво е барабан - отвърнала майка ти.
- Любима - погледнал я той.
- Човекът каза аритмичен. Значи, че няма ритъм.
- А може би означава, че познава ритъма толкова добре, че невинаги го следва така, както очакваш.
- Ритъмът на какво? - попитала тя.


Но когато си пораснал достатъчно, че майка ти да те усеща, не можела да го отрече. Плувал си в ритъм. Когато баща ти си извадил тимпаните, си ритал майка си в такт с тях или пък в такт със сърцето ѝ, или с някоя от касетите ѝ със стара музика, съдържащи песни, които тя обича и пуска до безкрайност в минивана ви. След като се появи на света и взе да тичаш, да скачаш и да се катериш, барабанеше с пръстите и на краката, и на ръцете си навсякъде, непрекъснато. По маси, по бюра.


По всяка повърхност, която ти попаднеше пред очите, заслушваше се в звука, с който ти отвръщаха предметите, след като ги удариш. Тембърът на почукванията, екотът на звънтенето, металният звук на приборите в кухнята, тропането на вратите, пукането на кокалчетата, почесването по главата. Установи, че всичко издава звук. Всичко можеше да бъде барабанене - независимо дали ритъмът е спазен, или не.


Дори изстрелите и ответният огън, воят на влаковете през нощта, свистенето на вятъра в прозорците. Светът е сътворен от звуци. А във всеки звук се спотайва тъга. В тишината между родителите ти след свада, която и двамата успешно са изгубили. Със сестрите ти седите и през стените се ослушвате за звуци, дебнете за ранни признаци на скандал. За късни признаци на възобновени спорове.


Звуците на църковната служба, онова усилващо се каканижене и вопли, характерни за евангелската литургия, майка ти реди неразбираеми слова, които се извисяват над повсеместния неделен хор, тъжен си, защото не усещаш нищо от това, което се случва в църквата, а ти се иска, наясно си, че ти е нужно, че то може да те пази от сънищата, които те преследват почти всяка вечер - сънуваш края на света и вечния ад, и ти живееш в него, още си момче, не можеш нито да умреш, нито да си тръгнеш, не можеш да направиш нищо, освен да гориш в огнено езеро.


Тъгата те обзема, когато се налага да събуждаш похъркващия си баща в църквата, докато другите енориаши, членове на семейството ти, получават просветление от Светия дух на близките скамейки. Тъгата идва и когато денят се скъсява в края на лятото. Когато улицата опустява, лишена от детска глъч. В багрите на променящото се небе - там също се спотайва тъга. Тъгата пулсира, провира се във всяка пролука, навсякъде, където успее да се настани, през звуците, през теб.


Не възприемаше тропането и почукването като барабанене, докато не започна да свириш на барабан години по-късно. Щеше да е хубаво да знаеш, че винаги си правил нещо инстинктивно. Но в семейството ти се случваха твърде много неща, за да забележи някой, че най-вероятно трябва да правиш друго с пръстите си, а не само да потропваш, да ползваш ума и времето си за друго, освен почукване по всички повърхности в живота си, сякаш си търсиш начин да влезеш.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK