"Братовчедката на Зорбас" на Рене Карабаш (откъс)

Издателство "Жанет 45"

Издателство "Жанет 45"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Братовчедката на Зорбас" с автор Рене Карабаш, предоставен от издателство "Жанет 45"


"Братовчедката на Зорбас" - нова поетична книга от Рене Карабаш (Ирена Иванова)


Тя има дипломи за преводач и театрален режисьор, но диплома за актриса няма. Което обаче не ѝ пречи да бъде сред най-награждаваните български актриси. На етажерката ѝ са наредени международни награди от филмови фестивали в Локарно, Стокхолм, Сараево, Варна... Сред тях е и "Златна роза", за ролята ѝ във филма "Безбог" (реж. Ралица Петрова). През 2016 година Ирена получава специална покана за членство в Европейската филмова академия, създадена в годината на нейното раждане - 1989.




През 2019 г. на същата тази етажерка с отличията се нарежда и престижната национална литературна награда "Елиас Канети", която Рене Карабаш получава за дебютния си роман "Остайница". Същият роман ѝ носи и две важни номинации - за Роман на годината и Литературни награди "Перото". "Остайница" влиза в официалния каталог Contemporary Bulgarian Prose 2019: Ten Books from Bulgaria на Националния център за книгата заедно с книгите на още девет доказани съвременни български писатели. Романът "Остайница" е преведен вече на френски и арабски и предстои да бъде публикуван във Франция и Египет. Текстове на Рене Карабаш са включени в сборника "Антология на най-превежданите български писатели".


Предишната ѝ стихосбирка "Хълбоци и пеперуди" е с номинация за Национална награда за поезия "Иван Николов", което нареди Рене Карабаш сред най-младите номинирани за наградата поети. Отличена е и с първа награда за белетристика в Националния литературен конкурс "Боян Пенев", а книгата освен в България е представяна и в Кеймбриджкия университет, в Лондон и в Прага.


В областта на театъра Ирена Иванова се развива като режисьор и драматург. Сред нейните театрални проекти са спектакълът "Очи сини коси черни" (по едноименния роман на Маргьорит Дюрас), поставен от нея на сцената на Театър "Възраждане", и участието ѝ в спектакъла "Портретът на Дориан Грей" (реж. Стайко Мурджев, по романа на Оскар Уайлд), на който тя е драматург и асистент-режисьор.


Ирена Иванова е основател на Творческа академия "Заешка дупка", която ангажира като лектори изявени български писатели, сценаристи и драматурзи.


В момента Ирена работи с режисьора Костадин Бонев («Потъването на Созопол», «Далеч от брега») по екранизацията на романа ѝ «Остайница».


Братовчедката на Зорбас
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Няколко неща, които не знаете за себе си"


Казвам се Ирена. На 30 години съм.


Идвам от село Александрово, Ловешко. Живях и учих там до 7-и клас. Като малка не обичах да ходя на детска градина. За малкото дни, в които бях там, сцепих веждата на Ицо с дървено кубче, а когато ни изследваха за глисти, избягах със свалени гащи, пълзяща по стълбите, крещейки на учителката, която ме гонеше, "глупачка", от което тя много се обиди, а аз все още не знаех какво е обида, но знаех вече какво е страх. Вкъщи се научих да пиша, докато майка ми гледаше новородената ми сестра.


После започнах да ходя на училище. Майка ми - главен счетоводител на училището, а баба ми - секретарка с електронна пишеща машина, на която ми набираше стихотворенията, които започнах да пиша. Слагаше ги в папка с името "Папка" - първата ми поетична книга. В училището се носеха слухове, че не съм ги писала аз, а майка ми. За едно бяха прави, пишеше ги някой друг, но не беше майка ми. Диктуваше ми всеки ден, когато останех сама в стаята. Само аз го чувах.


Класът ми беше микрокосмос на селото - състоеше се от български, влашки и турски деца. Оттам разбирам донякъде влашкия и турския език. Говоря на тях предимно обидни неща, защото това ни беше работата тогава - да се псуваме и да се смеем. От училище се прибирах с Лютфие от турската махала и Иваничка от влашката. Всеки ден правехме "клас стани, клас мирно".


Въпреки че 89-а беше минала отдавна, в понеделник ни проверяваха дали сме изкъпани, дали имаме черно под ноктите и дали си носим носна кърпичка. Веднъж отидох на училище с кръстче на врата. Учителката ми го стисна в юмрука си и каза повече да не го нося. Беше червена, като цвета на кръстчето. След няколко дни я видях да обикаля църквата на Великден.


Най-много учехме по биология при учителката Хамиде Юмер Ефенди, която ни казваше "учете, за да не ме излагате, когато отидете да учите в града". Освен че не я изложих, когато влязох в Езиковата гимназия в Ловеч, бях с един от най-високите балове. Опасността да не се изложиш и да покажеш, че си достоен колкото са достойни и градските деца, ми донесе много успех в живота.


Но и много излишна неувереност, чиито утайки нося до днес, защото постоянно на мен, сестра ми и на моите приятели се повтаряше "вие не сте от града". По-късно разбрах, че градът, държавата и континента са просто географски понятия. Защото си дадох сметка, че единственото, което беше важно, е да се целиш в слънцето. В най-лошия случай ще попаднеш сред звездите. ( )"


МАЙКА МИ ОБИКОЛИ СВЕТА


Била е в Париж
разхождала се е
в градината на статуите


Била е в Копенхаген
седяла е
на скалата на самотната русалка


Била е в Пуерто Рико
изчезвала е
във Бермудския триъгълник


Толкова магнити й подарих


често ги подрежда
във формата на къща


БЕЗ СМЪРТ


Баба умря
няколко дни след
нà ти семе от мойте домати
погребението мина нормално
посяхме баба в земята
плакахме много да я полеем
така се правело ни казаха


Мина време и се родиха големи домати
напукани като ръцете й
откъснах най-големия
и тръгнах бавно към къщата
държах го с двете си ръце
новородено което дори не проплаква
разрязах го наполовина и отхапах


смърт няма казваше баба
и една семка засяда между зъбите


ВЪЗМОЖНОСТ ЗА КАПИТУЛАЦИЯ


Тази любов е минно поле
премислям всяка крачка
изчислявам разстоянието между окопите
прехвърлям възможностите за капитулация


Понякога бомбата гърми в краката ми
друг път я чувам далече зад мен
само тогава обърквам огъня ѝ за цвете
което шеметно желая
но не мога да помириша


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 1145 Любопитно

    Много ми е интересен изразът "доказани български писатели". Какво означава? Че може да бъде доказано че имат издадени книги? Ами тогава всеки с издадена книга е доказан писател. А обикновени писатели са тези като мен и теб, които нямат издадени книги.

    А може би доказването е свързано с българщината? Имаш БГ паспорт, ерго ти си доказан БГ писател?

  2. 2 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3033 Неутрално

    До коментар [#1] от "john_3volta":

    Обикновено за доказан се счита този писател,който се чете и след сто години.

  3. 3 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 1145 Любопитно

    До коментар [#1] от "john_3volta":Обикновено за доказан се счита този писател,който се чете и след сто години.
    —цитат от коментар 2 на deaf


    Логичен ти е подходът. Само дето не виждам как се връзва със заглавието "Contemporary Bulgarian Prose 2019"? Откъде да сме сигурни че тези писатели ще бъдат четени и през 2119?

  4. 4 Профил на lynyrds
    lynyrds
    Рейтинг: 526 Неутрално

    ...Мина време и се родиха големи домати..

    Така е, големи са..извънредно големи, като извънредно големия кораб..

    Да съчиняваш дневник за детството когато вече си пораснал и да не си наред с метафорите не стига ни за писател ни за поет..





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK