Георгиос Сеферис - най-поетичното противоречие

През 1971 г. великият гръцки поет умира в Атина. Погребението му се превръща в огромна демонстрация - против диктатурата и за демокрацията, която по-късно наистина се връща

© "Захарий Стоянов"

През 1971 г. великият гръцки поет умира в Атина. Погребението му се превръща в огромна демонстрация - против диктатурата и за демокрацията, която по-късно наистина се връща



Текстът е препубликуван от "Свободна Европа".


Георгиос Сеферис, поет (1900 - 1971)


Произход: Гърция, средна класа, артистично семейство.




Образование: Гимназия в Атина, право в Сорбоната.


Интереси: Литература, дипломация, политика.


Най-известни творби: Поетични книги - "Завой", "Щерна", "Роман", "Първи корабен дневник", "Втори корабен дневник", Трети корабен дневник", "Три тайни поеми".


Признание: Нобелова награда за литература (1963)


"В този час чувствам, че самият аз представлявам едно противоречие" - с тези думи великият гръцки поет Георгиос Сеферис започва речта си през 1963 г., когато Шведската академия му връчва Нобеловата награда за литература.


Речта му е озаглавена "Езикът и чудовището" и в нея Сеферис посочва онова, което е едновременно извън и вътре в тези две страховити реалии: "Трябва да търсим човека, където и да се намира той."


Човекът, да, човекът е нещото.


Пък и кой ли друг може да се обърне към Бога с думи като тези: "Мечтите ни / като игличките на пиниите след вчерашния дъжд / събрани пред вратата на къщата, излишни, / искат да изградят една кула, която се руши".


Аргонавти
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Или да напише трагичното: "Сега, когато заминаваш, сега, когато денят на разплатата / изгрява, сега, когато никой не знае вече / кого ще убие и как ще свърши, / вземи със себе си детето, което видя светлината / под листите на онзи там чинар, / и научи го да изучава внимателно дърветата".


Страхотният гръцки поет Георгиос Сеферис с "Астианакс", поема 17 от "Роман" - поетичната му книга, пълна с толкова ирония и драматизъм едновременно. А преводът е на Стефан Гечев - едно от най-хубавите неща, които са влизали в българския поетичен свят изобщо.


Стиховете на Сеферис не са много дълги, но обикновено се наричат поеми. Просто дълбочината на поезията му, нейната наситеност с митологични теми и образи, с алюзии за исторически герои и събития, с философски идеи, препратки и прозрения, създава впечатление у читателя за нещо протяжно като самото време и пространство, предметно като самата материя, макар създадено от най-чист дух.


Йоргос Сифериадис е роден през 1900 г. край Смирна (Измир) - близо до местата, където се развиват много от онези митологични сюжети, за които поетът пише цял живот. Това е на хвърлей от Троя, на пътя, по който минават корабите на Одисей, това е сърцето на свят, изтъкан от лазурно небе, лазурно море и лазурни хора, в който Сеферис, като истински Одисей, успява да се върне много по-късно.


Първо семейството се мести в Атина, после той учи в Сорбоната, а гръцко-турската война от 1922 г. му отрязва пътя към дома задълго. Сеферис цял живот работи като дипломат - в Албания, в Турция, в арабски страни, в Лондон. Първата му стихосбирка "Завой", излиза през 1931 г., последната - "Три тайни поеми", през 1966 г.


Припомни си, тяло
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Избрани стихотворения от Т. С. Елиът
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Междувременно чете не толкова известния тогава Константинос Кавафис, превежда книги от Пол Валери, Езра Паунд, Пол Елюар и, разбира се, Т. С. Елиът.


В началото на Втората световна война се жени за Мария Зану, а войната прекарва в изгнание с гръцкото правителство и се мести - живее в Крит, Египет, Южна Африка, Италия. После продължава дипломатическата си кариера.


Някъде в тази пролука се раждат стиховете за Матиас Паскалис сред розите: "Дали ще срещна старата жена, тъй както слизам?"


Георгиос Сеферис не само пише за митология, но и сам донякъде става митологична фигура, когато се противопоставя на тъй наречения "режим на черните полковници", който през 1967 г. ограничава демократичните свободи и въвежда елементи на диктатура в Гърция.


По Би Би Си Сеферис чете декларация против режима: "Това е състояние на силно вцепенение, при което духовните ценности, които успяхме да опазим с труд и агония, са на път да потънат в блатисти, застояли води. Както се знае, нещата с диктаторските режими в началото може да изглеждат лесни, но в края неизбежно чака една трагедия." И припомня древния припев на Есхил: "Колкото по-дълго аномалията остава, толкова повече злото расте".


През 1971 г. великият гръцки поет Георгиос Сеферис умира в Атина. Погребението му се превръща в огромна демонстрация - против диктатурата и за демокрацията, която по-късно наистина се връща. Но Сеферис вече го няма.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK