Едно нежурналистическо интервю с Жак Превер

"Времето не съществува" казва поетът през 1973 г.

© "Колибри"

"Времето не съществува" казва поетът през 1973 г.



Текстът е препубликуван от сайта "АртАкция". "Отбелязваме 120 години от рождението на Превер, а днес и националния празник на Франция, пише Теа Денолюбова, която е преводач на интервюто. Разговорът между Превер и Познер излиза през юли 1973 година в еротичното списание Playmen . "АртАкция" представя части от публикацията:


Годината е 1973-та. Писателят Андре Познер, изпратен от италианското списание Playmen, бива посрещнат, но не особено топло, в парижкия апартамент на поета Жак Превер. Между картина на Пикасо и голяма маса от орех в студиото, гледащо покрива на Мулен Руж, Андре веднага разбира, че това ще е трудно интервю. Поетът му обяснява, че по принцип отказва всички интервюта и съжалява, че не може да му помогне, въпреки че е приятел на баща му. Това е първи подобен опит на Познер. Въпреки това интервюто все пак се състои, но поема по свой собствен път, без да оставя никакво пространство за въпросите на журналиста. Или по-скоро: без да иска да оставя място за целия онзи свят на възрастните, към който Превер винаги е отказвал да принадлежи.


Следва истинска река от думи, която настига морето на вече написаните от Превер: той не спира да говори. Онова, което после ще бъда определено от Познер като нежурналистическо интервю, е пълно с по детски чистата и весела припряност на поета.




На 15 години Превер започва работа на пазара Rues Des Rennes. През 1924 година се свързва с групата на сюрреалистите. Прави колажи с най-различни снимки, цитати от литературни произведения и изрезки статии. Самият език, с който си служи, прилича на огромен колаж. Слушайки го, се чувствам като момче пред чувала на Дядо Коледа. Дете, което не е много различно от онова, за което Превер ми разказва: Когато бях момче, винаги задавах въпроси на възрастните. Вкъщи бях свободен, родителите ми не обръщаха внимание на безкрайните въпросителни. Но навън, в училище, когато задавах въпрос, ми казваха: напусни, излез. Излизах, но така и не получавах отговор.


Приказки за непослушни деца
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Разбирам, че Превер някога е приел да напише и своя автобиография, но споделя, че никога не е надхвърлил 7-годишна възраст. Направил е добре. Това, казва, е възрастта на мъдростта. Никога не съм я изоставял.


Върху масата на Превер е пълно с кутии, ножици, химикали, моливи, пастели, лепило, снимки - всичко необходимо, за да направи колаж. Изправя се и се запътва към библиотека със стъклени врати. Взима един вестник и прочита: Жак Превер е скандализиран от... После, отваряйки широко очи, казва: Скандалът поражда възмущение. И тъй като прекаленото достойнство ме разсмива, възмущението винаги ми е било чуждо...


Разглеждах пода, ореховите нишки по паркета, прекъснати тук-таме.


Как да нарисуваш птица (Юбилейно двуезично издание)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Сега като че ли е времето на -измите. Разбираш ли какво искам да кажа? Въпрос на мода е. А аз предпочитам модата на жените. Днес имаме еротизъм, структурализъм, мистицизъм. Сякаш всичко е много по-бързо. Преди не беше така. Късно открих истински занаят, който да ми допада и в същото време да ме издържа и да изразява мислите ми. Това беше киното. В началото правех декори, след това бях асистент-режисьор, после пишех сценарии. Работих и за брат ми в една комедия - според публиката, обаче, филмът не беше забавен. А брат ми дълго време не снима нищо. Винаги ми е било приятно да работя с Пиер. За мен той е един от малкото френски режисьори, в чиито филми хуморът се чувства като у дома си. Именно затова малко хора ги оценяват. Когато критиката каже, че това е филм, различен от другите, последствията никога не са добри.


Казвам на Превер, че днес е важно всеки един занаят да бъде първо научен, а след това да се практикува.


Едно време нямаше училища за кино. А и самото то беше презряно от елита и считано за просто панаирно удоволствие. Но от друга страна това позволяваше на хората, занимаващи се с кино, да експериментират, да бъдат свободни и да се забавляват.


Вие сте овладяли киното благодарение на улицата и киносалоните?


Често ходех на кино, няколко пъти седмично. Като момче, а и след това. Винаги с огромно удоволствие. Когато ходехме с баща ми, майка ми и брат ми, билетите не бяха много скъпи, но не бяха по джоба ни. Затова винаги баща ми ни казваше да избързаме напред, ние изтичвахме в залата и сядахме. Така баща ми купуваше само два билета и успяваше да омагьоса касиера.


Усмихва се, сякаш на спомена, а после отваря широко очи така, както другите хора ги затварят, за да разсъждават.


За малко работих и в Courrier de la Presse с Ив Танги, изключителен художник и мой приятел, който почина в Америка. Виждал съм го да рисува, защото Марсел Дюамел му купи първите бои, още когато живеехме заедно на Rue du Château. Така се запознахме със сюрреалистите. Бяха дошли у дома, защото някой беше споменал на Бретон за Ив. След това дори ни изгониха от редакцията заедно. Tрябваше да четем новините, да изрязваме и да изпращаме изрезките до читателите, които искаха да знаят какво се говори и мисли за тях. Там се научих да чета вестници бързо. Не беше за друго, нима се притеснявам да не загубя време? А времето да не би изобщо да може да се спечели? Времето не съществува. Затова чета вестници и подчертавам нещата, които ми харесват, които ме карат да се смея или да мечтая.


Дори да е сам, бихме могли да вярваме, че компания му правят всички негови книги, колажи, снимки, картини, цигарите, телефонът му. Всички негови герои от филми и книги са там и той се смее с тях така, както с гостите си.


Когато бях дете, не виждах мъртвите. По-късно ги видях и ми беше забавно. Но колкото по-напред отиваш, колкото повече продължава живота, толкова повече ги виждаш и вече не е никак забавно.


И после продължава да бъбри. Изглежда, че за него е въпрос на елементарно възпитание да се смееш пред болките на живота, да изкарваш от тях запазената под прахта на времето топлина. Превер говори за и против всичко. Против много неща... и после против още. Не се случва често да срещнеш човек, който да се разтваря пред теб като книга. Книга, която четеш с такова удоволствие.

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Един препатил
    Един препатил
    Рейтинг: 2294 Неутрално


    "Всички мнения трябва да бъдат уважавани. Добре, това го казвате вие. Аз казвам обратното. Това е моето мнение - уважавайте го!"

    Жак Превер

  2. 2 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1398 Неутрално

    Не бойте се!

    Не бойте се, честни и примерни хора,
    вашите покойници се пазят добре,
    те си имат пазачи като тези в затвора
    и рекат ли да бягат, има кой да ги спре.
    Освен туй всеки гроб е добре ограден
    със желязна решетка,
    като детско креватче –
    мярка разумна, ако питате мен,
    предвид на това, че
    може би и в съня ни, наречен
    “вечен”,
    сънища има, тъй че вашият скъп
    покоен роднина, както спи си по гръб,
    да сънува, че още е жив на земята,
    и подобно детенцето, което се мята,
    сънувайки нещо, и той да изрита
    като детско юрганче в съня си гранита
    и – хоп! –
    да се изтърси от своя гроб…
    Какъв ужас! Да падне в живота обратно –
    това би било съвсем неприятно!
    Представете си само: да трябва отново
    с документи и слово
    да се доказват толкоз много неща –
    най-напред обичта,
    после страданието,
    след това завещанието…
    Но спокойно, спокойно, честни, примерни хора –
    покойните нямат възможност за втора
    следсмъртна разходка по нашия свят –
    когато веднъж им е упокоят изпят,
    никакво връщане на старите теми,
    тъй че вашите амфори със хризантеми
    ще стоят непокътнати навред из алеите
    и все тъй азалеите
    ще красят мавзолеите
    и вие без поводи да се тревожите
    преспокойно ще можете
    да градинарствате със своите лейки,
    все така безутешно и дълбоко скърбейки.

    Превод Валери Петров


    Гарнизонен отпуск

    Сложих си кепето в клетката
    и излязох с птичето върху главата си.
    – Я, виж ти,
    откога не отдаваме чест? –
    ни запита майорът.
    – Съвсем не, не отдаваме чест! –
    отвърна му птичето.
    – Е, добре,
    извинявайте, аз пък мислех, че се козирува –
    каза майорът.
    – Извинен сте, на всеки се случва да сбърка –
    отвърна му птичето.

    Превод Иван Бориславов

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  3. 3 Профил на Lazarus
    Lazarus
    Рейтинг: 801 Неутрално

    Някой ден ти ще дойдеш
    във моята стая.
    Казвам "моя", макар че
    чия е, не зная.
    Беше празна, когато
    влязох тук един ден,
    и нямаше друго
    във нея освен
    наниз чушки, червени
    като малък пожар,
    на стената отсреща,
    белосана с вар.

    Останах и вече
    тука дълго живея
    и всеки ден чакам
    да дойдеш във нея.

    Ще дойдеш и дрехите си
    ще хвърлиш на стола
    и пред мен ще застанеш
    неподвижна и гола
    във свойта невиждана
    до днес красота,
    ослепително бяла,
    с червени уста,
    по-червени от чушките
    на стената отсреща,
    и ръка аз към тебе
    ще протегна гореща,
    и двама ще легнем,
    аз до теб, ти до мен...

    И туй само го мисля,
    но знам, един ден
    във тази моя -
    не моя стая,
    днес или утре,
    ти ще дойдеш накрая!

    превод: Валери Петров

  4. 4 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 3762 Неутрално

    Тази любов
    Така бурна
    Така крехка
    Така нежна
    И безнадеждна
    Тази любов
    Хубава като деня
    Лоша като времето
    Когато лошо е то
    Тази любов
    Така истинска
    Така красива
    Така щастлива
    Така игрива
    .......

  5. 5 Профил на Devils Slide
    Devils Slide
    Рейтинг: 1626 Весело

    Аххх, поезия, поезия, ти сладка си като амнезия

    https://www.youtube.com/watch?v=ZZI24UQUvuo (Пантера, лулабай)

    Persistence of Time
  6. 6 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3098 Весело

    Стига са тая поезия. Днес ако не знаете е Световен ден на акулите. Те са интересни.

  7. 7 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1398 Неутрално

    До коментар [#5] от "Saint of Me":

    Предвид грубото и дисхармонично разваляне на поетичната франкофонска тема от твоя страна, се чувствам свободен да постна следното парче, което все пак е поетично и мелодично:

    https://www.youtube.com/watch?v=w8KQmps-Sog Muse Uprising

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  8. 8 Профил на ivangabrovo
    ivangabrovo
    Рейтинг: 730 Неутрално

    Като мълния
    един портокал
    прелита през пречките.
    Затворникът сияе -
    до ушите олайнен -
    тя още ма обича,
    тя мисли за мен.

    По памет; повече от 30 години след като го прочетох; книгата изгубих; не мога да си спомня кой е бил преводъчът.

    Благодаря на всички преди мене, които са цитирали стиховете на Превер.

  9. 9 Профил на Devils Slide
    Devils Slide
    Рейтинг: 1626 Весело

    До коментар [#7] от "Боян Таксиров":

    Мюз са МНОГО яки.

    Мене любимото ми е Хистериа.

    Асасин също е брутал, кючек ритъм, як метъл иначе, богове!

    Persistence of Time
  10. 10 Профил на ivangabrovo
    ivangabrovo
    Рейтинг: 730 Неутрално

    Съжалявам,
    разсеян съм.
    Това е, което си спомням:

    Като мълния
    един портокал
    прелита през пречките
    и цопва във кофата.
    Затворникът сияе -
    до ушите олайнен
    тя още ме обича,
    тя мисли за мен.

    Още веднъж - съжалявам за гафа.

  11. 11 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1398 Неутрално

    До коментар [#9] от "Saint of Me":

    Много страшна музика слушаш :))

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  12. 12 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3098 Неутрално

    "И чувствам - на пристанището блясъка
    превръща ме във водорасло нежно,
    посажда ме завинаги във пясъка
    с очи,с ръце към морската безбрежност."

    Петя Дубарова

    Пред нея всички български поети изглеждат някак си фалшиви и нечисти.

  13. 13 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1398 Неутрално

    До коментар [#12] от "deaf":

    Пред нея всички български поети изглеждат някак си фалшиви и нечисти.
    —цитат от коментар 12 на deaf


    Силно изказване...
    По скоро наивни, бих казал пък аз.




    НЕБИВАЛА СВАТБА

    На Б К П


    Под бойното знаме на труд и сражения,

    през водите на дните

    и намерила брод,

    мойта млада Родина е

    в настъпление,

    към комунизма върви

    моят народ!

    На единия флаг

    язовири са

    в бдение,

    на другия -

    щедри поля

    с едър плод.

    А в средата,

    по главното направление,

    са строени

    завод

    до завод.

    Вий белият вихър

    и яростно брули

    червените корпуси,

    отрупани в сняг,

    а идват на смяна

    дни-караули

    и се усмихват

    пред родния праг.

    Вече сгодена е

    мойта Родина

    на комунизма

    за младия век.

    Сватба ще дигнем

    ний

    догодина,

    весел сватбар ще е

    всеки човек!

    Небивала сватба

    край богата трапеза

    тя

    с нашия труд

    ще празнува

    навред. -

    Машини и рози,

    жита и поезия

    ще бъдат

    за нея

    сватбен букет!

    Пеньо Пенев

    1954



    ЗЕМЯТА ЩЕ БЪДЕ РОДИЛКА

    Земята

    в деветия месец е бременна,

    земята ни

    чуден отрок ще роди.

    Ще бъдеш ти кръстник,

    строително време,

    ти с яката класа

    грижовно ще бдиш!

    Ще бъде снагата му -

    полета безсинурни,

    гласът му -

    на тракторите песента,

    сърцето -

    юзина с могъщи турбини,

    косата му -

    руйнали, буйни жита.

    Ще има артерии -

    релсови линии,

    и огнена кръв -

    електрически ток,

    с очи язовири,

    от небето по-сини,

    той ще оглежда

    простора широк.

    Обичта ни

    към скъпото новородено

    за братството

    път между нас ще открий.

    И хората,

    в нея навеки сближени,

    ще бъдат щастливи,

    ще бъдат добри!

    В последния месец

    земята е бременна,

    жадуван от всички

    отрок ще роди. -

    Родилните мъки

    ще бъдат големи,

    но после живота

    красив ще цъфти!

    Пеньо Пенев

    1949


    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  14. 14 Профил на Devils Slide
    Devils Slide
    Рейтинг: 1626 Весело

    До коментар [#11] от "Боян Таксиров":

    Бичи волумето на илевън - https://www.youtube.com/watch?v=CGLnoUEbld8

    (Найтуиш, романтика отсекъде)

    Persistence of Time
  15. 15 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1398 Неутрално

    До коментар [#14] от "Saint of Me":

    Яко, почти са флюбих...

    Но нека се върнем от романтиката в реалността, демек в хладния, математически изчислен свят, като противовес на интуитивното и вдъхновено докосване до Божественото, стремеж така присъщ на поезията, и осъзнаем, че тези илюзии са минало, щото светът требе да бъде по подреден и сичко да си дойде на местото:

    https://www.youtube.com/watch?v=sdqh17B4Q9k

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  16. 16 Профил на Devils Slide
    Devils Slide
    Рейтинг: 1626 Весело

    До коментар [#15] от "Боян Таксиров":

    На Бьорк и харесвам арми ъф ми, некси по- ми пасва, вървеха с оная на Гарбидж дето му скъсвахме кожата от чекии, ступид гърл май беше.

    Иначе кат каза Бьорк и се сетих за Блър и сонг ту и става грозно, удри - https://www.youtube.com/watch?v=SSbBvKaM6sk

    Persistence of Time
  17. 17 Профил на Кулев
    Кулев
    Рейтинг: 291 Неутрално

    Три клечки кибрит – една подир друга запалени в мрака.
    Едната – за да погледна цяло лицето ти.
    Втората – за да погледна очите ти.
    Третата – за да погледна устата ти.
    Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
    когато до мен те притискам…

    * * *

    Искам три листа любов:
    Бял – да те нахвърля по него, дори и с черни контури…
    Черен – себе си да заключа с останали щрихи от бяло…
    Сив – да запомня, каквото ще има след тебе…

    Жак Превер – „Три клечки кибрит, три листа любов“

  18. 18 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1398 Неутрално

    До коментар [#16] от "Saint of Me":

    Някак си като гледам следния клип, си мисля, колко важно е учтиво да можеш да казваш
    НЕ, благодаря :)

    https://www.youtube.com/watch?v=yI2oS2hoL0k

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  19. 19 Профил на робин от Крузо
    робин от Крузо
    Рейтинг: 1036 Неутрално

    Хммм ... поклон и Хут аб.

    Сутринна закуска

    Той сипа кафе
    в своята чаша.
    После сипа в кафето си мляко,
    после — захар
    в своето мляко с кафе.
    С малка лъжичка
    разбърка
    и бавно изпи
    своето мляко с кафе.
    Остави си чашата,
    без да погледне към мен,
    запали цигара,
    направи от пушека
    кръгчета,
    след това пепелта
    в пепелника изтърси,
    без да продума,
    без да погледне към мен.
    Стана,
    сложи си шапката,
    мушамата облече,
    защото валеше,
    и излезе
    в дъжда,
    без да продума,
    без да погледне към мен.
    Аз хванах главата си
    и мълком заплаках.

    Лек ден от непоънат остров.

    robin ot Crusoe
  20. 20 Профил на guadeloupe.11
    guadeloupe.11
    Рейтинг: 2064 Неутрално

    До коментар [#7] от "Боян Таксиров":

    Trois allumettes une à une allumées dans la nuit
    La première pour voir ton visage tout entier
    La seconde pour voir tes yeux
    La dernière pour voir ta bouche
    Et l'obscurité tout entière pour me rappeler tout cela
    En te serrant dans mes bras

  21. 21 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4262 Неутрално

    На мен ми е останал стихът за гладния беден, за когото
    „Страшен е
    слабият шум на счупено твърдо яйце о тезгяха…“

  22. 22 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1398 Неутрално

    Кой? Враговете ни? Как хитро се преструват!
    С ласкателство коварно те ще те тешат.
    Когато сам останеш, уж въздишките ти чуват,
    когато затъжиш, с теб двойно уж тъжат.
    С тревогите ти лицемерно се тревожат
    и после в зла интрига ще те уплетат.

    Днес чаша в кръчмата ще ги предложат,
    а утре подир фуста ще те отклонят.
    Насред път за да могат да те спрат -
    небето и земята ще сберат!
    Познавам ги! Добре ги опознах! -
    Бях с тях на чашка, думах с тях,
    каквото те ми наумиха...

    Те залъка на дните ми вгорчиха.
    Живот, живот! На младото ми рамо
    ти вчера сложи тежка длан!
    Мечтаното бе в кръчми отмечтано,
    изпита - чашата, смехът - изсмян.
    Тогаз към всичко станал безразличен,
    аз отминавах чужд и мълчалив.
    Забравил бях какво обичам
    и никога не бях щастлив!

    За тези дни ти разкажи,
    за тровещото лицемерие,
    което с клевети, с лъжи
    уби там вяра и доверие.

    Върху сърцето ми лежи
    на спомен камъкът студен.
    Тежи ми, страшно ми тежи
    домът, озлочестен от мен!

    Пеньо Пенев

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK