"Математика за феите" е роман за дъщерята на поета Джордж Байрон

Ада Байрон е известна като Ада Лъвлейс . Тя е считана за първия програмист в света.

© "Колибри"

Ада Байрон е известна като Ада Лъвлейс . Тя е считана за първия програмист в света.



Роман за Ада Байрон - дъщеря на легендарния английски поет Джордж Байрон, излиза на български. Автор на "Математика за феите" е Франсиско Х. Хагенбек, известен в България с романа си "Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало". Издател е "Колибри", преводач - Венцеслав Николов.


Математика за феите
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

"Математика за феите" е силен, емоционално наситен и човечен роман за една изключителна жена, която в подчертано мъжкия научен свят на Англия и Европа от първата половина на XIX век е запечатала своето име в аналите на математическите открития. Дъщеря на прочутия и скандален поет Джордж Байрон, тази интересна, умна и красива дама, родила три деца, тормозена цял живот от деспотичната си майка, се чувства по-удобно сред числата, отколкото в тесния корсет на английската аристокрация, към която принадлежи", се казва в анотацията.


Ада Байрон е единствено законно дете на поета. Днес е известна като графиня Лъвлейс. Любопитното е, че тя поставя своята страст към математиката пред блясъка на благородническата си титла и аристократичния живот. Тя прави превода на научната статия "Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж" за машина, наподобяваща компютър, към който тя добавя свои бележки.




Днес Ада Лъвлейс се смята за първия програмист в историята, след като написва алгоритъм за намиране на числата на Бернули в такава форма, че да бъде разчетена от машината (т.е. компютърна програма). Тя всъщност успява да предвиди потенциала на компютрите още през ХlХ век.


Във Великобритания през 1998 г. е учреден медал в чест на графиня Лъвлейс. Той се дава от националното компютърно общество за заслуги в областта на технологиите. Езикът за програмиране ADA, създаден по поръчка на Министерството на отбраната на САЩ, всъщност носи нейно име.


Франсиско Х. Хагенбек е мексиканец, роден през 1965 г. Следва архитектура, по-късно се ориентира към литературното поприще. Твори в най-различни жанрове - автор е на повече от десет романа (исторически, детективски и в стил ноар), сценарии, комикси, детски четива и др. Носител е на редица престижни национални и международни награди, сред тях испански, френски и латиноамерикански. Изявява се и в областта на романизираните биографии, привлечен от живота на интересни личности като мексиканския композитор и певец Агустин Лара и знаменитата художничка Фрида Кало.


Из "Математика за феите" на Франсиско Х. Хагенбек


ГЛАВА I 1823 г.


Тя иде като нощ красива
със чисти звездни небеса.
В лика ѝ лъч и мрак разкриват
най-нежните си чудеса;
не като ден лъчи разлива -
като предутринна роса.


Тези думи прелетяха през главата ѝ като орляк врабци, на които са отворили без време вратата на клетката. Момиченцето изпиваше с поглед всяка буква, направо вкусваше с очи мастилото на книгата. Усещаше, че стихът се сплавя с кръвта, която галопираше във вените ѝ при мисълта, че върши нещо забранено. Пръстът ѝ пробяга върху думите, усети едва доловимата им релефност и вкуси с наслада стиховете, сякаш бяха захаросана пастичка. Кафявите очи на детето се отвориха и усмивката постепенно покри лицето ѝ като прилив, който обгръща брега. Тя погълна думите, които се превръщаха в поезия, и откри, че имаха вкус на грях, както захапването на ябълката от Ева, донесло толкова низости на света. Това беше акт на непокорство, същият грях, който се привеждаше като пример в ревностно проповядваните от баба ѝ религиозни нравоучения. Научеше ли майка ѝ за него, този грях щеше да ѝ докара до главата ужасна беда.


Ако отнемеш от лъчите,
ще се загуби чарът прост,
който изгрява във очите
изпод къдрици-абанос,
където често пъти скрит е
невинен порив, мил въпрос.


Пред нея се появиха още стихове от тази малка книжка с черна подвързия. Момиченцето не можеше да престане да чете, беше обсебено от преживяването на тези чудеса. Седеше на стола пред писалището си, до голямото си легло, ескортирано от капители и от цяла армия възглавници. В спалнята ѝ нямаше нищо, което да отклони вниманието ѝ, а и да имаше, щеше да е без значение, тъй като тя летеше през това стихотворение. Вглъбена в четивото си, не усети как вратата се отвори. Не долови и безшумните стъпки, които преминаха по дъсчения под и стигнаха до мястото, където тя четеше.


- Ада! - чу се глас. Когато той отекна о стените, тя разбра, че е прекалено късно. Треперейки, малката вдигна поглед и се озова срещу майка си едва на крачка разстояние. Момиченцето отвори уста, за да излъже и да каже, че си е писала домашните, зададени ѝ от нейния наставник, но не успя да издаде нито звук. Ужасена, тя само погледна своята родителка, която я разучаваше с гневно изражение и с ръце на хълбоците. Ан Изабела Милбанк Байрон, Анабела, беше дребна на ръст жена, но подобно на парфюм, концентриран в малко шишенце, избухливият ѝ характер можеше да запълни всяко пространство, ако се отпушеше.


Беше всичко друго, но не и сдържана. Благородническата ѝ кръв вземаше връх при всяко действие в живота ѝ. От овладяното до съвършенство дишане до елегантните модни дрехи в стил ампир. Дясната ѝ ръка се вдигна властно, отделяйки се от индиговосинята ѝ рокля с деколте, плътно прилепнало към торса едва на няколко сантиметра от бюста. Дланта ѝ се протегна към лицето на момиченцето и то съзря порцелановата кожа, притежавана от жените със синя кръв в Англия. Това беше кожа на баронеса, всеотдайна майка и учена жена, посветила се на математиката.


Беше красивото бледо покритие на Принцесата на паралелограмите - галено прозвище, което бившият ѝ съпруг, прочутият поет и мислител лорд Байрон, ѝ бе дал във време, когато любовта им все още можеше да се споменава като нещо приятно. За тази жена нещата се бяха променили - нямаше нищо, което да ненавижда повече от мисълта, че дъщеря ѝ може да стане като баща си.


- Какво държите в ръцете си, Ада? - попита Анабела с фалцета си, който напомняше камбаните на катедралата в Уинчестър.


Детето излезе от вцепенението си и тутакси остави настрана малката книжка с черна подвързия до томовете по география, математика и други науки, които чакаха ред да бъдат изучавани. Ръката ѝ се върна в скута ѝ и се скри в един от джобовете на домашната ѝ дреха подобно на изплашен заек, който се шмугва в леговището си.


- Аз просто си готвех домашните, майко - отвърна с пресеклив глас Ада.


Ръката на жената не помръдна, не изчезна и смръщеният ѝ израз. От очите ѝ се излъчваше повече огън от онзи, който едва тлееше в камината в стаята на Ада, до писалището ѝ.


- Тази мека подвързия от черна кожа не ми е позната. Каквато е тънка, не ми напомня на никоя от публикациите на Уилям Френд, които разучаваме толкова задълбочено - заяви с характерния си повелителен глас баронеса Анабела.


- Това е просто есе, майко, кълна ви се - отново се опита да обясни малката, като се обърна, за да вземе няколко въгленови молива за писане и хартия.


- Искам да го видя И никога повече не се кълнете напразно - викате дявола да ви става съучастник, госпожице.


- Аз съм готова за урока. Ако желаете, може да отидем в градината да прегледаме домашните ми. - Тя се опита да отклони посоката на натякването, след което се изправи с учебните си помагала и си наложи като маска невинна усмивка, която породи жест на отвращение у майка ѝ.


- Няма да повтарям Каква е тази книга, Ада Огъс? - агресивно попита майката.


Ада забеляза - родителката ѝ беше толкова ядосана, че от устата ѝ се изплъзна второто ѝ име - Огъста, дадено ѝ в чест на леля ѝ по бащина линия. Това второ име обаче щеше винаги да бъде под забрана за ушите ѝ, тъй като напомняше за семейството на баща ѝ.


- Нищо особено - каза тя и понечи да се изплъзне през празното пространство, оставено между бухналата и дълга майчина пола и отрупаната с книги стена на стаята. Нещо ѝ пресече пътя и внезапно я оглуши - протегнатата ръка на майка ѝ, превърнала се в прицелен право в бузата ѝ снаряд, който се вряза в Ада, докато тя говореше. Огромният златен пръстен на средния пръст на майка ѝ одра единия ъгъл на устните на детето. Звучната плесница продължи да отеква, докато кръвта опръскваше устните ѝ.


- Вироглава сте Помолих ви за нещо. Паметта навярно ви изневерява, госпожичке, но в този дом моите заповеди трябва да се изпълняват безпрекословно. Така че стига сте ми циврили, това наказание си го спечелихте заради нахалството си - каза Анабела. Ада опипа удареното си лице. От раната устните ѝ започнаха да се обагрят в тъмночервено. В очите ѝ набъбнаха няколко сълзи. Нямаше обаче плач или охкане, само поглед и той се впи в причинилия раната пръстен, от който гербът на майчиния ѝ род Ноел сякаш ѝ се подиграваше.


- Книгата, моля - настоя майката.


Сдържайки плача си, Ада взе с треперещи ръце томчето с черна подвързия, докато кръвта разкрасяваше роклята ѝ с малки капки. Понечи да го подаде на майка си, но някакъв инстинкт за самосъхранение я подтикна да не го пуска, когато тя го сграбчи. Няколко секунди двете се боричкаха коя да бъде притежател на книжката. С бързо, почти незабележимо за очите на малката движение майката успя да види заглавието на творбата. Красивото ѝ лице, по което въздишаше целият английски двор на Джордж IV, се обезобрази, възприемайки ужасяваща гримаса на гаргойл. Пронизителен вик раздра въздуха и книгата отново удари Ада в лицето. Този път ударът я събори на пода. Не можа да сдържи повече плача си и заедно със сълзите ѝ, които се смесваха с кръвта, избухна вопъл на болка.


- Негодница! Безсрамница! Защо го направи? - извика истерично Анабела, като тропаше и ръкомахаше като обезумяла. - Единственото поставено в този дом изискване беше погазено от вашия извратен ум! Никога повече няма да стъпите при онези долни плебеи! Оттук нататък ще прекарате целия си живот затворена в тази стая! Вие сте неблагодарница, аз ви дадох добро име, възможност да се изучите и най-добрите учители, а вие постъпвате така с мен, която ви обича повече от всеки друг - продължи да крещи майка ѝ, докато лицето на момиченцето си стоеше приковано в дъските на пода и се мъчеше да се слее с тях, за да успее да се превърне в неодушевен предмет, който не само да не изпитва болка, но да не чувства абсолютно нищо.


- Не - успя да смотолеви Ада.


Искаше ѝ се да каже колко силно ненавижда прекалено подредения и строг живот на майка си, безразсъдното ѝ маниакално отношение към баща ѝ, което я капсулираше в една лъжлива действителност, където всичко свързано с него бе за нея табу, до такава степен, че ѝ бе забранила да чете вестници и бе покрила портрета му с чаршаф до последното ъгълче. Искаше ѝ се да изкаже право в лицето на майка си огорчението си, че настоява тя да се насочи към математиката, за да я отдалечи от сатанинския път на поезията. Искаше ѝ се да ѝ каже това и още много неща. Но не го стори. Стана, пое си въздух и с бързо движение избърса с ръкава си кръвта, която започваше да се съсирва. Взе пособията си за писане и без да удостои майка си с поглед, излезе тичешком от стаята и пак извика:


- Не!


Анабела се опита да я хване, но Ада прояви повече сърцатост и се измъкна през вратата. Жената изръмжа. Искаше ѝ се да вдигне ръка, за да я прокълне, но знаеше, че този жест ще представлява грях в очите на Бога. Баронеса Ноел Байрон впери поглед в пода, където причинителят на целия проблем лежеше захвърлен като забравен на война труп. Стихосбирката беше опръскана с кръв от устата на Ада Огъста Байрон, законна дъщеря на лорд Байрон. Като злостна насмешка капките кръв се простираха по хартията върху последната строфа от стихотворението, написано от самия лорд Байрон:


И кротки, но красноречиви,
по устните и по челото
се гонят блясъците живи
на дух, отдаден на доброто,
на чувства и на ум, щастливи
в единството си с Естеството.


Преди кръвта да успее да покрие последните думи, баронеса Анабела Байрон изведнъж се наведе, взе книгата и я вдигна от пода, сякаш и той беше недостоен да поеме тежестта на превърнатата в слово поквара, която съпругът ѝ бе дръзнал да напише. С широки и енергични крачки и като я притискаше в скута си с омерзение, тя я занесе в стаята до камината, която едва-едва пръскаше оранжеви искри. Въздъхна дълбоко и я хвърли между цепениците, които лакомо започнаха да я поглъщат с пламъците си. Книгата разпали огъня, който сякаш гаснеше в агония. Думите ѝ и кръвта на Ада се сляха в танца на пламъците като двойка прегърнати влюбени, предадени на заколение.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4379 Неутрално

    Eдна от най умните жени изобщо живяли някога,заедно с Бабидж с малко повече късмет можеха да променят хода на човешката история ако първият прототип на компютър беше създаден 200 години по рано!

    klimentm
  2. 2 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4442 Неутрално

    До коментар [#1] от "klimentm":

    Хубаво е да си мечтател....

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  5. 5 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3323 Весело

    "- Не - успя да смотолеви Ада.- Аз просто си готвех домашните, майко - отвърна с пресеклив глас Ада,,,"
    >>> Това като го прочетох и ми стана смешно..:) Насмотолевили тук разни хагенбекцини:)

  6. 6 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3323 Весело

    До коментар [#3] от "Моа Преател Тайпи":
    ти я знайш кака Ада?
    >>> https://bit.ly/3fujZSV
    Ето я кака ти Ада..починала на 36 години. Господ да ти даде мааалко...от нейния талант:)

  7. 7 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 1257 Любопитно

    Ада е била куха лейка, вярваща във феи и в собствената си гениалност. Бабидж просто се е опитвал да я използва за достъп до, и финансиране от, най-висшето общество. Провалил се, така както и с обучението й по математика.

    Ако някой си мисли че тя е написала първия алгоритъм, то нека се запита какво е правила 19 години без алгоритъма й машината на Бабидж! Че нали Бабидж нямаше да е "баща" на компютъра, ако беше чакал 19 години Ада да му напише първия алгоритъм?

  8. 8 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 2016 Неутрално

    До коментар [#1] от "klimentm":

    Eдна от най умните жени изобщо живяли някога,заедно с Бабидж с малко повече късмет можеха да променят хода на човешката история ако първият прототип на компютър беше създаден 200 години по рано!
    —цитат от коментар 1 на klimentm


    То не е до късмет и не са 200 години, а около 100. Не е създаден тогава, защото не е можело да бъде създаден – индустриалното технологично ниво на индустрията не е било достатъчно.
    Машините се появяват тогава, когато трябва. Няма никакво значение дали се е родил отделният гений, който пръв се е сетил. Ако не е той ще се сети друг, както много пъти е ставало.
    И не е достатъчно само да се появят. Трябва индустрията да има нужда от тях и да е готова да ги произвежда серийно на приемлива цена.

  9. 9 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 2016 Неутрално

    До коментар [#7] от "john_3volta":

    Ако някой си мисли че тя е написала първия алгоритъм, то нека се запита какво е правила 19 години без алгоритъма й машината на Бабидж! Че нали Бабидж нямаше да е "баща" на компютъра, ако беше чакал 19 години Ада да му напише първия алгоритъм?
    —цитат от коментар 7 на john_3volta


    Ами нищо не е правила въпросната машина. Бъркаш я с първата му машина, която е просто калкулатор. Ада пише алгоритъм за втората, която така и не е построена. Довършва я синът му чак в началото на 20 век.

  10. 10 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 1257 Любопитно

    До коментар [#7] от "john_3volta":
    —цитат от коментар 9 на tamada


    Нищо не бъркам! Това че не е била машината не е била построена съвсем не значи че Бабидж не е знаел какво се иска от нея, т.е. как работи. Ако си наясно с терминологията, то знаеш че Ада е написала приложение за машина с вече готова ОС. Питам: откъде се е взела ОС, ако Бабидж не я е измислил? Е, ОС не е ли съвкупност от алгоритми и как тогава Ада е първия програмист?

  11. 11 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 1257 Весело

    Много интересен е и израза (от горната статия) че била "тормозена от деспотичната си майка". Е, как няма да я тормози майка й, след като Ада пропиляла парите си (а и част от майчините) по конни състезания. Че дори подлъгала и познати да си ги пропилеят, понеже ги убедила че има алгоритъм за печелене. Толкова по въпроса за Адините алгоритми.

  12. 12 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2161 Неутрално

    Преди време четох някъде тази история и бях искрено учуден колко малко знаем понякога за хората които са повлияли световната история!!!

  13. 13 Профил на Kosta Delev
    Kosta Delev
    Рейтинг: 928 Весело

    До коментар [#12] от "selqnin":

    Как да не знаем - всичко знаем: за експлоатиращия буржоазен капитализъм и британския империализъм, ограбващ благата и труда на страни и народи и потискащ пролетариата с горда песен да литне на крилете на равенството и братството ;)

  14. 14 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2161 Неутрално

    До коментар [#13] от "Kosta Delev":

    Извинете за личният въпрос но – На какви точно химически субстанции сте от рано сутринта- или сте от снощи

  15. 15 Профил на Kosta Delev
    Kosta Delev
    Рейтинг: 928 Весело

    До коментар [#14] от "selqnin":

    О! - не от вчера или от сутринта, а вече почти четири години се надъхвам с антибритански, антикапиталистически, антибрекзит-субстанции... Започвам да се опитвам да привикна с мисълта, че всички англичани са тъпаци, мързеливци и експлоататори, че с нищо не са допринесли за историята, науката, културата... С други думи - пълни головодници и неблагодарници измамени и водени за носа от две оранжеви човечета ;)

  16. 16 Профил на klecho
    klecho
    Рейтинг: 1629 Неутрално

    До коментар [#11] от "john_3volta":

    Знаеш, такъв е цайтгайста на нашето съвремие- жените са истинските гении на човечеството, докато мъжете са примитивни животни, роби на собствената си похот и агресия.

    Фактът ,че 95% от хората в човешката история, оставили следа след себе си са мъже е ирелевантен и се обяснява с потисничеството над жените.

  17. 17 Профил на klecho
    klecho
    Рейтинг: 1629 Неутрално

    Иначе АДА е особено мразена от българските студенти- горките, поради факта, че това е единственият език за програмиране, с който боравят някои изкукали професорчета, все още се изучава, нищо че е мастодонт.

  18. 18 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3358 Неутрално

    UNITED EU UNION

    Верно за езика за програмиране ADA.

    И иронично, бюрократично различно,
    в контраст с поезията...

    По предположение, целта на поръчката е била най-качествен стандарт
    за програмиране на надеждни системи,
    усъвършенстващ по стотици езици в практически и експериментални
    дотогава.

    Нещо като PL/1 - на IBM, години по-рано.
    Всичко най-добро, в едно: от Algol, FORTRAN и COBOL.

    Но не се случи, масов интерес и внедряване.
    Оказа се PL бюрократичен и скучен (ADA).

    Такива мити работи

    "Във Великобритания през 1998 г. е учреден медал в чест на графиня Лъвлейс.
    Той се дава от националното компютърно общество за заслуги в областта на технологиите.
    Езикът за програмиране ADA, създаден по поръчка на
    Министерството на отбраната на САЩ, всъщност носи нейно име."

  19. 19 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3358 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.Лелина

    За сравнение:

    Протестърът в странство "Череп",
    обект на 18 върло несправедливи обвинения,
    не се оплаква на майка от деспотична,
    а от нелоялни партньори в корупцията

    До коментар [#11] от "john_3volta":

    Много интересен е и израза (от горната статия) че била
    "тормозена от деспотичната си майка".

    Е, как няма да я тормози майка й, след като Ада пропиляла парите
    си (а и част от майчините) по конни състезания.

    Че дори подлъгала и познати да си ги пропилеят, понеже ги убедила че
    има алгоритъм за печелене. Толкова по въпроса за Адините алгоритми.

  20. 20 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 2016 Неутрално

    До коментар [#10] от "john_3volta":

    Нищо не бъркам! Това че не е била машината не е била построена съвсем не значи че Бабидж не е знаел какво се иска от нея, т.е. как работи. Ако си наясно с терминологията, то знаеш че Ада е написала приложение за машина с вече готова ОС. Питам: откъде се е взела ОС, ако Бабидж не я е измислил? Е, ОС не е ли съвкупност от алгоритми и как тогава Ада е първия програмист?
    —цитат от коментар 10 на john_3volta


    Откъде ги раждаш такива глупости за терминологията бе, човек? Дори първите електронни мейнфрейм компютри от средата на 20 век още са нямали ОС.

    Машината на Бабидж няма ОС, няма чипсет на дъното, няма инструкции записани в процесор, няма нищо от записания софтуер, който имаш в един днешен компютър. Тя е само механично устройство, т.е. хардуер. Просто сложна железария.
    Те и жакардовите станове са били програмируеми с перфокарти, ни никой не ги нарича компютри, нито пък нарича перфокартите компютърни програми, защото не вършат изчисления, а просто описват поредица от прости еднолинейни действия. Точно както и готварските рецепти са вид програми, но никой не нарича готвачите съставящи нови рецепти програмисти.
    По твоята логика и машинните инженери, които са конструирали двигателя на колата ти са програмисти, понеже знаят как работи и са му сложили интерфейс за управление.

    Бабидж пише няколко програми преди Ада, но не ги публикува. Италианския инженер Луиджи Менабреа също пише една програма преди нея, само че тя е съвсем елементарно изчисление.
    За разлика от тях двамата обаче, Ада въвежда програмния цикъл, въвежда проследяване и управление на променливите (nested loop). Тоест създава фундаментите на програмирането, чрез които машината да "мисли" сама, а не да чака на преки указания за всяко нещо. Нейната програма дори въвежда първия софтуерен бъг – на едно място са разменени местата на две стойности (което може и да е по-късна грешка на печатницата, разбира се).

    И не само това. Нито Бабидж, нито Менабреа са били способни да разберат способностите на такава машина, въпреки че са били инженери. Те гледат на нея просто като на калкулатор с разширени възможности. Ада от своя страна описва машината като устройство, което е приложимо за всякакви обекти, чиито фундаментални отношения биха могли да бъдат изразени с абстрактни операции, следователно могат да бъдат адаптирани за механизма на машината. За да е по-ясно за неразбралите Ада казва, че такава машина един ден примерно би могла да композира музика.

    Именно тези неща правят постижението на Ада Лъвлейс значително и затова я наричаме първия програмист в пълния днешен смисъл на думата. Човек, различен от конструктора, който е способен чрез компютъра да решава широк набор от задачи от различни области, а не само математически изчисления за счетоводители.

  21. 21 Профил на bora bora
    bora bora
    Рейтинг: 1128 Неутрално

    Преди време четох някъде тази история и бях искрено учуден колко малко знаем понякога за хората които са повлияли световната история!!!
    —цитат от коментар 12 на selqnin


    И за мен сега попада в полезрението ми.
    Статията ми хареса,
    Подробностите и уточненията ще търся по нататък.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK