Никога не говоря за слаби или лоши книги – за тях мълча

"Аз съм човек, който е посветил живота си на книгите, и те изпълват и ежедневието, и работата ми, и свободното ми време, казва Светлозар Желев.

© Орлин Огнянов

"Аз съм човек, който е посветил живота си на книгите, и те изпълват и ежедневието, и работата ми, и свободното ми време, казва Светлозар Желев.



В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Светлозар Желев. Бил е главен редактор на издателство "Сиела", работил е за "Колибри". Водил е стотици премиери на книги и предавания за книги по БНР и БНТ. "Често ме наричат Човека-книга", казва Желев.


Защо четете?


- Защото за мен четенето е като въздуха. Откакто се научих да чета преди 42 години, бях на около 4, не мисля, че има и ден, в който да не съм чел. Както се шегувам понякога, дишам букви, а във вените ми тече мастило. Често ме наричат Човека-книга. По-точно е човек на книгите. Те са моят път, мои спътници, мои приятели, мои близки. Аз сме.




Какво четете?


- Всичко по много. От поезия до булевардна и масова литература. Поезията и високата литература са моето спасение, а масовите мейснтрийм четива са задължителна част от професионалните ми занимания - за да се ориентираш в литературния вкус на обществото, трябва да си наясно какво четат всички - от професорите, интелектуалците и академичната общност до обикновените хора из цялата страна. Все пак повечето книги, които обичам, са с по 500 тираж, но изчитам и тези с по 100 000.


1984
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Фермата на животните
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Прекрасният нов свят
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Времеубежище
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Ако говорим за жанрове - антиутопиите са ми любими, от "1984" и "Фермата на животните" на Оруел, през "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли до "Хроники на последната революция" на Антонио Казас Рос. Последно прочетох "След последната война" на Бенедек Тот, в превод на Мартин Христов, за отвратителното лице на всяка война.


Любими автори е трудно да отделя, но Милан Кундера, Маркес, Пол Остър, братя Стругацки, Гор Видал, особено със "Сътворението" и "Юлиан", Курт Вонегът, Клифърд Саймък, Виктор Пасков, Георги Господинов, Милен Русков, Галин Никифоров са ми сред най-любимите. Всъщност в книгата ми "За бавното живеене и насладата от живота", която излезе преди 3 месеца, съм посочил един кратък списък с около 200 книги, които се надявам да се прочетат от колкото се може повече хора.


Как избирате четива?


- Просто чета всичко, което достига до мен, всичко, за което говорят хората, всичко, което ми препоръчат приятели, и всичко, за което съм прочел, че си струва. Но да са написани или преведени на български език. Само тогава четенето ми носи истинско удоволствие. Чета и на английски и руски език, но само професионално, по работа и за информация.


Влизам в книжарница, в различни книжарници, поне няколко пъти седмично, следя страниците на медиите за книги, следя международните сайтове и специализираните за книги и книгоиздаване. В България следя и книжните блогъри и сайтовете на различни издателства, в чийто литературен вкус вярвам. Радвам се, че много писатели ми пращат ръкописите си, за да ги погледна и да дам съвет, както и няколко издателства - да рецензирам постъпили при тях текстове.


Вярвам, че във всяка книга има нещо полезно и важно, дори тя да е най-слабата и графоманска. И винаги чета книгите до край. Аз съм човек, който е посветил живота си на книгите и те изпълват и всекидневието, и работата ми, и свободното ми време. За тези, които търсят в четенето удоволствието и отмората, мога да препоръчам да слушат приятелите си и хора, чийто вкус споделят, но и книжарите в книжарниците.


Повечето от тях са също отдадени на книгите хора, посветили живота си да бъдат връзката между тях и читателите, те ще ви дадат добър съвет, ще насочат вниманието ви към добра книга и автор. Питайте, не се притеснявайте, много литературни приятелства са се зародили в книжарниците.


Какво за четене има върху нощното ви шкафче?


Опитът
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Фигури
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Поздрави от Хадес
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
- Обикновено са около 10 книги. Понякога и повече, особено когато чета като жури за някоя награда. Тогава стигат и до 60. Сега са "Опитът" на Русана Бърдарска, която чета бавно и с наслада вече два месеца. Никога не ми се е случвало да чета толкова дълго една книга, обикновено го правя за няколко часа независимо от обема. Но тя е толкова "вкусна", плътна, честна, че е като споделяне на живот.


Само две книги се сещам, на които съм им отделял по около месец за изчитането им. Едната е "Доброжелателните" на Джонатан Лител, в превод на Георги Ангелов, една от най-потресаващите книги за злото в човека, и "Фигури" на Мария Попова, в превод на Поли Мичева, заради невъобразимото й богатство, ерудиция, стил и изящно писане.


Другите книги на нощното ми шкафче са поезията на Соня Бранц, Рене Карабаш и Златозар Петров, романите на Яница Радева, "Поздрави от Хадес", "Тежки елементи" на Алеко Желязков, чудесна амалгама от фантастика, антиутопия и абсурдизъм, "Ученикът на Джойс" на Драго Янчар - блестяща литература, а самия Драго Янчар, най-известният и титулуван съвременен словенски писател, е личен познат и прекрасен човек, "Карай плуга си през костите на мъртвите" на Олга Токарчук, "Сянка" на Васил Панайотов, "Хумористична история на българите" на Райко Алексиев. Панаирните ми литературни срещи всъщност.


Коя е последната книга, която ви впечатли?


- Много са. За последните няколко месеца, "Фигури" на Мария Попова, за която споменах, "Трите тела", книга първа от трилогията "Земното минало" на Лиу Цъсин в изключителния превод от китайски на Стефан Русинов, едно от литературните събития в световната фантастика на последните 10 години, съчетаващо история, математика, физика, астрономия, наука и психология, книга, за която много дълго ще се говори не само от почитателите на жанра научна фантастика, но и от всички любители на литература, докоснали се до нея, "Времеубежище" на Георги Господинов, отново много силен универсален и дълбок роман за миналото и неговото осмисляне от писателя, поставил българската литература на световната литературна сцена, и "Опитът" на Русана Бърдарска.


Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?


- Винаги, навсякъде, по много. И през телефона си чета, основно ръкописите. Разбира се, най-обичам да чета легнал вкъщи, много често - с чаша чай. Обичам чай, любими са ми белият чай и млечен улонг, сутрин винаги започвам деня с четене и чаша чай, на първите лъчи на изгрева, често и преди него. Чета и преди да заспя, чета, като пътувам, чета, като почивам, чета винаги, когато мога. И все пак би ми се искало още повече да чета, но всичко трябва да е с мярка, за да носи удоволствие, нищо, дори и най-любимото, не трябва да се превръща в самоцел.


Ако не изпитвам удоволствие, просто не чета. Преди години след един уикенд, в който прочетох 6-7 книги за два дни, по работа, усетих пресищането, неприязънта към бързането, към натиска от това да свърша работата, а не да се наслаждавам на нещото, което най-много обичам да правя. Тогава написах текста, че създавам "Движение за бавно живеене и наслада от живота", и се вгледах повече в себе си. Бавното е хармонията между нашата лична скорост и натиска на външния свят върху нас и трябва да я постигнем, за да се наслаждаваме на всеки миг, на всяка страница.


Електронна книга, аудио или на хартия?


- Всеки формат е добре дошъл. Важно е съдържанието. Аз самият предпочитам, когато чета за удоволствие, да чета на хартия, но по работа чета също толкова и в електронен формат, имам два електронни четеца, както казах, последните години чета основно през телефона си, вече технологиите са толкова развити, че нещата са лесни и удобни. Аудиокнигите пък дават възможност да отделиш време за книгите и в моменти, които е трудно да се концентрираш върху четенето, и да правиш и други неща едновременно.


Важно е да отворим себе си за литературата и емпатията, която тя носи, и за знанието, разбира се. Формата няма значение.


Четете ли на друг език освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате - оригинала или превода?


- Както казах и по-горе, удоволствие ми носи четенето само на български език. Слава богу, имаме блестящи преводачи, благодарение на които световната литература говори и на български език. Те създават собствени светове и великите писатели и поети звучат през техните гласове.


Познавам испанската, португалската, полската, нидерландската, френската, немската поезия благодарение на преводите на преводачи като Рада Панчовска, Александър Муратов и Атанас Далчев, на Цочо Бояджиев и Румен Стоянов, Силвия Борисова, Боряна Кацарска, Кирил Кадийски, Венцеслав Константинов и много други, така е и с прозата, и техните гласове са гласовете на любимите ми Фернандо Песоа, Луис Росалес и Хосе Луис Гарсия Мартин, Чеслав Милош и Адам Загаевски, Артур Рембо и Шарл Бодлер.


Много бих се радвал да ги чета и в оригинал, но талантът на преводачите ни е достатъчно възвисяващ ни до върховете на световната литература. Трябва винаги да им отдаваме полагащото им се уважение.


Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?


- Всички тези неща, защото в книгите има от всички тях. Емпатията е най-важното за мен качество на добрата литература. Съпричастността, сливането, споделянето, въздигането и възвисяването на читателя са тези неща, които никое друго изкуство, според мен, не може толкова добре да пресъздаде и предаде.


Предпочитаният от вас жанр?


- Нека да е антиутопията.


Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?


- "Непосилната лекота на битието" на Милан Кундера, която ми подари моя близка приятелка преди години и тя се превърна в една от най-любимите ми книги, а Кундера, в един от най-любимите ми писатели. Срещата с нея и него беше една от най-важните в живота ми.


Любимият ви литературен герой?


Стършел
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
- Стършел, от романа "Стършел" на Етел Лилиан Войнич. Главният герой е уродлив, смазан телесно от различни житейски обстоятелства, но блестящ ум, който постига всичко със силата на волята, таланта и доброто в себе си. Тази книга ми повлия много, когато бях на 13-14 години. И все още този образ е много близък и важен за мен.


Имате ли любима книга, за която никой друг не е чувал?


- За да не е чувал никой друг, трябва аз самият да съм я написал и с никой все още да не съм я споделил. Имам доста такива в главата си, скоро сигурно или по-скоро може би, ще видят бял свят. Но има много книги, които не са успели да получат полагащото им се внимание и интерес от страна на читателите, затова и създадох "литературен гид" като блог и страница във Фейсбук, като предаване в радио "Бинар" на БНР, като рубрика в "Библиотеката" по БНТ. Именно за такива книги.


Ето няколко от тях: "Супертъжна истинска любовна история" на Гари Щейнгарт, много силна антиутопия, "Хубостта е рана" на Ека Курняван, "Робът" на Исак Бешевис Сингър, "Смъртта на един пчелар" на Ларш Густафсон, "Хроника на последната революция" на Антонио Казас Рос, поезията на Георги Рупчев, Иван Методиев, Данила Стоянова, всички романи на Галин Никифоров, който въпреки наградите си и малко по-голямата популярност през последните години все още не заел полагащото му се място в библиотеките, сърцата и умовете на българските читатели.


Надявам се на любознателността на читателите и те да посегнат към тези книги, защото те съществуват, за да бъдат четени.


На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?


- Ето за това бих искал да напиша книга. Няма да е кратка, никак. По-горе споменах любими поети, сред тях за тяхната гражданска позиция ще прибавя и други любими - Борис Христов, освен един от най-блестящите поети на България, той е един от най-ярките морални стожери, които имаме заедно с Иван Теофилов, Константин Павлов, Радой Ралин, Атанас Далчев. Както често казвам, ако говорим за нива в литературата ни, на най-високото ниво е поезията, после идват разказите и чак накрая е романът. С гениални поети като Ботев, Пенчо Славейков, Яворов, Гео Милев, Лилиев, Дебелянов българската литература е световна.


Ако говорим за сценаристи и драматурзи, имаме Йордан Радичков и Станислав Стратиев, Георги Мишев и Павел Вежинов, Стефан Цанев и Константин Илиев. За журналисти за мен "Задочните репортажи" на Георги Марков остават едни от най-важните свидетелства за случилото се в България за онези мрачни за духовността 45 години, от съвременните бих посочил Бойко Василев и Светослав Иванов, брилянтния фейлетонист и главен редактор на в. "Стършел" Михаил Вешим, публицистиката на д-р Иван Кръстев. Има примери.


Как съхранявате книгите си?


За бавното живеене и насладата от живота
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
- Вкъщи имаме споразумение с жена ми да споделяме дома си само с книгите ми с автограф, а другите, след като ги прочета, обикновено ги дарявам. Имам над 2500 книги с автограф, та разбирате проблема. Дарявам на "Читалнята", това прекрасно начинание на Александър Шпатов и Александра Генова, на ямболската библиотека, и над 1000 книги в Литературен клуб "Перото" в НДК, там те споделят рафтовете с част от личната библиотека на моя вуйчо проф. Любен Бумбалов, които неговата съпруга Мария Рехо и братовчедка ми Лаура Бумбалова дариха. Хубаво е посетителите да имат възможност да разгърнат тези книги.


Коя е последната книга, която ви разсмя?


Хумористична историята на българите
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
- "Хумористична история на българите" на Райко Алексиев. Иронията и самоиронията са най-важната характеристика на интелекта и традициите, които имаме в тази област от Алеко Константинов насам, са за мен най-ярката линия в българската литература.


Коя ви разплака?


- Не си спомням. Всъщност не си спомням да съм се разплаквал на книга. Те могат да ме натъжат, да ме отвратят, да ме наранят, да ме смачкат, но не и да ме разплачат. Като живота. Понякога се просълзявам на филми, но от книга и от житейска ситуация не си спомням. Емпатията на книгата, на добрата литература, ме кара да съпреживявам животи, а животът не може да ме разплаче. Той просто си е живот, с болката, трагедиите, смъртта, разделите, предателствата, радостта, щастието, красотата. Те не насълзяват очите ми, те просто са част от мен.


Последната книга, която ви разочарова?


- Мога да издам многотомен труд за книжните ми разочарования. Но никога няма да го направя. Имам един много важен принцип - никога не говоря за слаби или лоши книги. Не искам да насочвам вниманието на публиката към тях, не искам да ги правя известни, дори с отрицателно споменаване или ревю. Има толкова много книги, които си струват, и на тях трябва да се обърне внимание, за тях трябва да се говори. За лошите - мълча. За някои оглушително мълча. И сега така.


Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?


- Тя продължава да се пише. Всеки ден я пиша с думите и делата ми. А иначе, ако мога да избирам, винаги бих заложил на автобиографията. Но за нуждите на изследването бих помечтал за биография от Мария Попова, дори да попадна в нейното полезрение ще бъде незаслужен комплимент за мен и живота ми, а ако е романизирана биография, фикционално пътешествие, бих избрал Георги Господинов. А като филмиращ - Теодор Ушев.


Как ще се казва вашата автобиография?


- "Щастливецът".


Една книга, която не успяхте да дочетете до края?


- Много малко са. Може би на пръстите на едната ръка се броят. Книги, които са ме вбесявали заради агресията и злото в тях, заради посланията на расизъм, нетърпимост и омраза. Само такива са ме карали да ги захвърля. Защото литературата е оръжие и в ръцете на един добър писател може да манипулира и причини много щети. И да, именно затова отново няма да кажа имената им.


Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?


- "Пинокио" на Карло Колоди. Имам дупки в познанието ми на детската литература. Когато брат ми ме научи да чета, започнах с неговите книги - Карл Май, Майн Рид, и после продължих нататък, на 9 години прочетох "Птиците умират сами" на Колин Макълоу, само като пример. Класиката я изчетох до 16-ата си година заедно с всичко във фантастиката, което излизаше на български.


И после, след 10 ноември, продължих с класика, всичко, което можех да прочета. Разбира се, върнах се и към класики в детската литература, но неизвестно защо така и не прочетох "Пинокио". Все пак трябва да има и такива неща.


Коя книга няма да спрете да препрочитате?


Непосилната лекота на битието
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

- "Властелинът на пръстените" и "Хобит" на Толкин, "Непосилната лекота на битието" на Кундера, поезията на Песоа, Росалес, Мартин, Рупчев, Борис Христов, Иван Методиев, Шарл Бодлер.


Как се променя вкусът ви във времето?


- Има вечни книги, към които все още се връщам и са ми все така актуални. Не мисля, че вкусът ми се е променил през последните 30 години, откакто бях на 16. Сега съм може би по-взискателен към качеството на превода, оформлението, редактирането, грешките в книгите. Всяка книга си струва, дори и лошите - те също ни учат.


Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?


- С всяка книга и всяка страница научавам нещо за себе си.


Заглавията с активен линк като читатели на "Дневник" може да купите със специална отстъпка от 10% в Ozone.bg. Използвайте код Dnevnik10. Отстъпката не се комбинира с други актуални намаления.


Книгите на Светлозар Желев


"1984", Джордж Оруел


"Фермата на животните", Джордж Оруел


"Прекрасният нов свят", Олдъс Хъксли


"Хроники на последната революция", Антонио Казас Рос.


"След последната война", Бенедек Тот


"Властелинът на пръстените", Джон Р. Р. Толкин


"Хобит", Джон Р. Р. Толкин


"Непосилната лекота на битието", Милан Кундера


"Хумористична история на българите", Райко Алексиев


"Супертъжна истинска любовна история", Гари Щейнгарт


"Хубостта е рана", Ека Курняван


"Робът", Исак Бешевис Сингър


"Смъртта на един пчелар", Ларш Густафсон


"Стършел", Етел Лилиан Войнич


"Фигури", Мария Попова


"Трите тела", Лиу Цъсин


"Времеубежище", Георги Господинов


"Опитът" на Русана Бърдарска.


"Ученикът на Джойс", Драго Янчар


"Карай плуга си през костите на мъртвите", Олга Токарчук


"Сянка", Васил Панайотов


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2523 Неутрално

    Прекрасно интервю!
    Реппект за ерудицията !

  2. 2 Профил на bsa22555059
    bsa22555059
    Рейтинг: 46 Неутрално

    ("Властелинът на пръстените", Джон Р. Р. Толкин


    "Хобит", Джон Р. Р. Толкин):нъ тиъ две се опитъх да прелистя първата страница и се изпотих. Песоа го препрочитам. Стършел през малките години.Киндра съ непосилносттъ.списъкът нъ СЖ е губи времи (зъ мени):не гледъм "одобрителн" нъ много четяштите ,аз съм за малкото отъ великите книги, но много пъти препрочитани.бг литеритурътъ отъ последнити тукъ години мени ме отчайвъ (казвъм мени:инъчи бол нъ съвременни велики и гениални поетеси,поети и кандидат нобелисти романисти0

  3. 3 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 2232 Неутрално

    „Сътворението” и „Юлиан” на Гор Видал са ми от любимите книги. Комунист е вярно (хайде да го наречем с леви убеждения), но прклетникът много хубаво пише. Има и Съмърсет Моъм една книга, „Острието на бръснача”, която бих прибавила към горните две, защото трите някакси се допълват и за мен вървят в комплект. Олдъс Хъксли, Маркес, Оруел — също любими автори.

  4. 4 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 1426 Неутрално

    Имам чувството, че току-що изчетох цял роман. Чудно ми е как този човек има капацитет ,да обработва толкова много информация наведнъж, защото със сигурност прелиства и социалните медии, новинарските сайтове, освен тези за литература. Моето темпо е много по-скромно от неговото и има все така цял океан от книги, които са ми любопитни, а не знам дали и кога ще ги прочета - въпрос на време и финанси, както и на място за съхранение (евентуално).

    Така или иначе, направи ми впечатление, че от хилядите книги, които е прочел, заглавието на потенциалната му автобиография не блести с оригиналност, което ме учуди. Все пак е впечатляващ литературен капацитет, макар и преди време да сме били на различни позиции с него по разни теми.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK