"Пътят на Дзен" на Алън Уилсън Уотс (откъс)

Издателство "Изток Запад"

Издателство "Изток Запад"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Пътят на Дзен" с автор Алън Уилсън Уотс, предоставен от Издателство "Изток Запад"


Какъв е звукът от пляскането с една ръка?


Дзен будизмът не е религия, нито философия; не е психология или наука. Той е начин на живот и път за освобождение, който е прямота, замах, усет за красотата, но преди всичко - способност за преобразяване.
Само когато в съзнанието ти няма неща и съзнанието ти не е в нещата, ти си свободен и духовен, празен и чудодеен.




Корените на дзен са колкото даоистки, толкова и будистки, така че Алън Уотс търси извора му в китайските духовни традиции. Стремежът на дзен е проумяване на същността на живота. Както "рибата плува във водата, но не мисли за нея, както птицата лети с вятъра, но не знае за вятъра", така и истинският живот според дзен няма нужда от "вдигане на вълни, когато не духа вятър", вмъкване на религии или духовност като нещо извън и над самия живот.


Докато пеперудите кацат върху новопосадените цветя, Бодхидхарма казва: "Аз не знам." Пробуждане означава да познаеш какво реалността не е.


Алън Уотс е един от най-големите авторитети в областта на източната философия. Именно той в средата на миналия век хвърля мост между Запада и Изтока, въвеждайки западния читател в източната мисъл и култура. Уотс е познавач не само на дзен будизма, но и на индийските и китайските духовни традиции като цяло. "Пътят на дзен", издадена преди десетилетия, се смята за основополагащ труд в областта на дзен будизма.


Алън Уилсън Уотс (1915-1973) е британски философ, писател и лектор, най-известен като преводач и популяризатор на източната философия за западна аудитория. Роден в Чизълхърст, Англия, той се премества в Съединените щати през 1938 г. и започва обучението си по дзен философия в Ню Йорк. Следвайки кариерата си, посещава семинари, където получава магистърска степен по теология. Уотс става епископски свещеник през 1945 г., след което напуска служението през 1950 г. и се премества в Калифорния, където се присъединява към факултета на Американската академия за азиатски изследвания.


Той печели огромен брой последователи в района на залива на Сан Франциско, докато работи като доброволец в "Кей Пи Еф Ей" (KPFA), радиостанция "Пасифика" в Бъркли. Уатс е написал повече от 25 книги и статии по важни за Източната и Западната религия теми, представяйки тогава процъфтяващата младежка култура в "Пътят на Дзен" (1957), един от първите бестселъри, посветени на будизма. В "Психотерапия Изток и Запад" (1961) Уотс предлага будизмът да бъде смятан за форма на психотерапия, а не религия. Той смята, че неговата книга "Природа, Мъж и Жена" (1958) е "от литературна гледна точка - най-добрата книга, която някога съм написал". Той изследва и човешкото съзнание, в есето "Новата алхимия" (1958).


Към края на живота си разделя времето си между къща в Саусалито и каюта на връх Тамалпайс. Много от книгите му вече са на разположение в цифров формат и много от неговите записани разговори и лекции са достъпни в Интернет. Според критика Ерик Дейвис неговите "писания и записани разговори все още блестят с дълбока и галванизираща яснота".


Пътят на дзен
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Пътят на Дзен" на Алън Уилсън Уотс


Дзен будизмът е начин на живот и възглед върху живота, който не попада в нито една от формалните категории на съвременната западна мисъл. Той не е религия или философия; не е психология или вид наука. Той е пример за онова, което в Китай или Индия наричат "път към освобождението", и в това отношение е подобен на даоизма, веданта и йога. Както скоро ще стане ясно, пътят към освобождението не може да има позитивна дефиниция. Той трябва да бъде подсказан чрез посочване на онова, което той не е, в известен смисъл подобно на начина, по който скулпторът разкрива образ посредством премахване на парченца камък от скален блок.


От историческа гледна точка дзен може да бъде разглеждан като краен продукт на вековни традиции в индийската и китайската култура, макар да е много повече китайски, отколкото индийски, а след XII в. се е вкоренил дълбоко и се е превъплътил творчески в културата на Япония. Като плод на тези велики култури и като изключителен, особено поучителен пример за път към освобождението дзен е един от най-ценните дарове на Азия за света.


Корените на дзен са колкото даоистки, толкова и будистки, и тъй като дъхът на тази традиция е така специфично китайски, най-добре би било да се започне с преглед на нейното китайско родословие, като едновременно с това смисълът на фразата "път към освобождението" бъде онагледен чрез примера на даоизма.


Голяма част от трудностите и недоразуменията, пред които дзен изправя западния ученик, произтичат от незапознатостта с китайските начини на мислене - начини, които са поразително несходни с нашите собствени и именно поради тази причина са особено ценни за нас като възможност за поставяне на собствените ни идеи в критична перспектива. Тук проблемът не се състои просто в усвояване на различни идеи, различаващи се от нашите така, както, да кажем, теориите на Кант се различават от тези на Декарт или схващанията на калвинистите - от тези на католиците.


Проблемът е в оценяването на различията в основни мисловни постановки и в самите методи на мислене, а те толкова често биват пренебрегвани, че нашите интерпретации на китайската философия имат тенденцията да се превръщат в проекции на идеи, характерни за Запада, върху китайска терминология. Това е неизбежният недостатък на изучаването на азиатска философия по буквалистичните методи на западната ученост, тъй като думите могат да установят общение само между споделящите сходни преживявания.


Това не би трябвало да бъде абсолютизирано до твърдение, че един толкова богат и многопластов език като английския е просто неспособен да изразява китайски идеи. Напротив, той може да каже много повече, отколкото са смятали за възможно някои китайски и японски последователи на дзен будизма и даоизма, към чиято запознатост с английския език има какво да се пожелае. Затрудненията са не толкова поради езика, колкото поради мисловните схеми, които до момента като че ли са схващани като неотделими от академичния и научен подход към предмета.


Непригодността на тези схеми към предмети като дао­изма или дзен е до голяма степен отговорна за впечатлението, че "източният ум" е загадъчен, ирационален и непроницаем. Не би трябвало да се предполага, че онова, с което те се занимават, е толкова специфично китайско или японско, че няма допирна точка с нищо в собствената ни култура. Докато остава вярно, че нито един от формалните раздели на западната наука и мисъл не съответства на пътя към освобождението, прекрасното изследване на Реджиналд Блайт "Дзен в английската литература" показва най-нагледно, че същностните прозрения на дзен са универсални.


Причината, поради която даоизмът и дзен представляват на пръв поглед такава гатанка за западния ум, е в ограниченото схващане за човешкото познание, което ние сме възприели. За нас почти всяко познание е онова, което един даоист би нарекъл общоприето познание, тъй като ние нямаме усещането, че действително знаем нещо, ако не можем да го представим в думи или чрез някаква друга система на общоприети знаци, като формулите в математиката или нотите в музиката.


Такова знание се нарича общоприето или конвенционално, защото представлява предмет на обществена договореност по кодовете на комуникация. Точно както хората, говорещи един и същи език, имат негласни споразумения кои думи какви неща означават, така и членовете на всяко общество и на всяка култура са обединени чрез комуникативни връзки, почиващи върху всевъзможни договорености по отношение на класификацията и оценката на действия и предмети.


Така задачата на образованието е да осигури на децата пригодност за живот в обществото, като ги убеждава да научат и възприемат неговите кодове - правилата и условностите на общуването, благодарение на които обществото устоява като такова. На първо място, идва говоримият език. Детето бива научавано да възприема "дърво", а не "бууджум" като установения знак за онова (посочва се предметът). Не е трудно да схванем, че думата "дърво" е просто една условност.


По-малко явното е, че тази условност също така предопределя характеристиката на онова, към което думата бива приложена. Защото детето трябва да бъде не само научено кои думи какви неща заместват, но и да свикне с начина, по който неговото общество мълчаливо се е съгласило да разделя нещата едно от друго, маркирайки граници вътре в нашето ежедневно битие. Така научната условност решава дали змиорката ще е риба, или змия, а граматическата конвенция опре­деля кои изживявания ще се наричат предмети допълнения и кои ще се наричат събития или действия.


Колко произволни могат да бъдат такива конвенции личи от въпроса: "Какво става с моя юмрук (съществително - допълнение), когато си разтворя ръката?" Предметът допълнение като по чудо изчезва, понеже едно действие е било маскирано от част на речта, обикновено отнасяна към предмет! В английския език разграничението между предмети и действия е постановено ясно, макар и невинаги достатъчно логично, докато много от думите в китайския език изпълняват едновременно службата на съществителни и на глаголи - така че за онзи, който мисли на китайски, не е особено трудно да вижда, че предметите са и събития, че нашият свят е сбор по-скоро от процеси, отколкото от завършени обекти.


Освен езика детето трябва да усвои и много други кодови системи. Защото нуждите на съвместното съжителство изискват съгласие по кодовете на закона и етиката, на етикета и изкуството, на мерките, теглилките и числата, а най-вече - на ролите. Ние изпитваме затруднения в общуването помежду си, ако не можем да се отъждествим с определена роля - на баща, учител, работник, артист, "обикновен човек", джентълмен, спортист и т.н.


Доколкото се отъждествяваме с тези стереотипи и свързваните с тях правила на поведение, ние самите чувстваме, че сме някой, тъй като хората около нас имат по-малко затруднения, когато ни възприемат - т.е. когато ни идентифицират и усещат, че сме "под контрол". Срещата между двама непознати на някакво събиране винаги е малко смущаваща, ако домакинът не ги е идентифицирал с определени роли при запознаването, защото никой от двамата не знае какви правила на разговор или обноски трябва да бъдат спазвани.


Отново проличава чисто условният характер на ролите. Защото един човек, който е баща, може да е и лекар, и артист, както и служител, и брат. Явно е също, че дори общият сбор от етикетите на всички тези роли далеч няма да даде съответно описание на самия човек, макар и да успее да го постави в някаква обща категория. Но условностите, които управляват човешката идентичност, са по-тънки и далеч по-явни от изброените. Ние привикваме много дълбоко, макар и съвсем не така явно, да се отъждествяваме с точно толкова условно виждане на самите себе си.


Защото условното Аз, или личността, се състои предимно от история, включваща избрани спомени, които започват от момента на раждането. Според конвенцията аз не съм просто това, което правя в момента, аз съм и онова, което съм правил, и конвенционално редактираната версия на миналото ми е нагласена така, че почти да изглежда повече като моето истинско Аз, отколкото като това, което съм в момента.


Защото това, което съм, изглежда толкова мимолетно и неуловимо, а онова, което съм бил, е установено и крайно. То е твърдата основа за предугаждане какво ще бъда в бъдеще и ето как става, че се оказвам по-силно отъждествен с онова, което вече не съществува, отколкото с това, което наистина е!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на zero_day
    zero_day
    Рейтинг: 423 Неутрално

    Дзен и Дао не са за всеки. Изискват определен начин на мислене, та дори и определено ниво на интелигентност и себепознание.

  2. 2 Профил на vsp33667493
    vsp33667493
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Това е авторът и книгата, на които съм особено благодарен за въведението към будизма, дзен и даоизма на разбираем за нас език, наистина културен „мост“.
    Чел съм първото издание на Кибеа от 2005 г. Преводачът беше Крум Ацев. Бях я чел в оригинал и започнах да чета българското издание с известно безпокойство как ли се е справил преводача. Има много подводни камъни от терминологията и др. Блестящо. После четох и други негови преводи. Много добри, просто наръчник как се превеждат сложни текстове.
    Крум Ацев заслужава признание. Жалко, че млад си отиде от този свят.
    В анонса сега не се споменава кой е преводачът на новото издание на "Изток Запад".

  3. 3 Профил на lz73
    lz73
    Рейтинг: 1649 Неутрално

    До коментар [#1] от "zero_day":

    Дзен не изисква определен начин на мислене...това Е начин на мислене.

  4. 4 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2138 Неутрално

    Прочетох го "Пъпът на Деса"

  5. 5 Профил на z_z_z
    z_z_z
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#3] от "lz73":

    Той е ВИЖДАНЕ отвъд мисленето, което е бидейки обусловено, скрива реалността.

  6. 6 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3166 Неутрално

    Целият текст на известния коан е " Можеш да чуеш звука от пляскането с две ръце. Какъв е звукът от пляскане с едната ръка?” Прочетох го за първи път като мото на сборника на Селинджър „Девет разказа. Семейство Глас”.

    До коментар [#2] от "vsp33667493":
    Според сайта на издателството преводът от английски език е на Крум Ацев.
    Датата на издаване е 22-06-2020. Най-вероятно наследниците на преводача са се споразумели с изд-во "Изток - Запад" за новото издание.

    "Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание." Стивън Хокинг




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK