© "Колибри"
Жечка Георгиева, преводач на новото издание на "Трима в лодка", за живота на автора, голямата му любов и още.
Текстът е препубликуван от "АртАкция".
"Бяхме четирима - Джордж, Уилям Самюел Харис, аз и Монтморенси."
Така започва тази книга. А всъщност са били трима - Джером е нямал куче. Монтморенси е изцяло плод на неговото въображение.
Пълното му име е Джером Клапка Джером. Това не е псевдоним. Необичайното си второ име дължи на баща си, който му го дава в чест на своя приятел Дьорд Клапка - унгарски генерал, живеещ в емиграция в малкото градче Уолсол в графство Стафордшир. Там се ражда Джером на 2 май 1859 г. Баща му постоянно сменял попрището си, без видим успех, като най-добре се справял като евангелистки проповедник и по всяка вероятност склонността на Джером към нравоучителни разсъждения, които читателят ще забележи и в "Трима мъже", са наследство по бащина линия.
Бъдещият писател е бил едва на две години, когато бащата окончателно се разорява и семейството се мести в Лондон, в бедния работнически Ийст Енд. Макар и без средства, родителите му успяват да го дадат в престижно училище, но Джером не заляга особено над учебниците, а предпочита да чете безразборно и непрестанно, а тъй като бил надарен със забележителна памет, всичко прочетено оставало в главата му. Като забавен разказвач се прославя още като ученик, а шегите му се предавали от уста на уста от съучениците му.
След смъртта на баща му през 1871 г. се налага да напусне училище и си намира работа като чиновник в железниците - едва 14-годишен. Скоро след това умира и майка му и Джером и сестрите му остават кръгли сираци. Принуден е да издържа и себе си, и тях. През следващите години работи каквото намери - бил е и учител, и адвокатски чирак, и репортер, и актьор.
Именно като актьор обикаля страната надлъж и нашир, трупа ценни впечатления, които запечатва в уникалната си памет, и се запознава с Джордж Уингрейв, който ще стане негов приятел и прототип на един от най-забавните персонажи в повестта му. Те често сноват с лодка по Темза, заедно с още един приятел - Карл Хенчел, който в книгата ще се казва Харис. Тези разходки с лодки вдъхновяват впоследствие писателя за създаването на неговия забавен шедьовър.
Джером и Джордж Уингрейв се запознават и сдружават по същия начин, както и друга знаменита двойка англичани, имам предвид Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Джером живеел под наем в квартира, която не била по джоба му и хазяйката предложила да си намери някой, с когото да дели разноските. Този някой бил банков чиновник, какъвто ще бъде описан и в книгата: "Джордж ходи да спи в една банка всеки ден от десет до четири, освен в събота, когато го събуждат и го изритват навън в два." Само че Джордж не е дебелакът, тежащ близо 80 кила!, описан от Джером, а строен млад мъж, съдейки по снимките, които са стигнали до нас. Това не е единствената писателска измислица. В повестта Харис винаги знае едно местенце тук зад ъгъла, където поднасят превъзходно уиски, докато Хенчел в действителност е бил пълен въздържател и единственият трезвеник в компанията.
Но да се върнем малко назад. Насърчаван от по-голямата си сестра, Джером предава върху хартия впечатленията си, натрупани на театралната сцена, и публикува сборник с хумористични разкази, почерпани от личния му опит. Сборникът "На сцената и зад кулисите" е публикуван през 1885 г. и е приет много добре от читателите. Окрилен от този успех, Джером пише "Празни мисли на един празен човек" - весели есета за какво ли не. Книгата жъне огромен успех, по думите на самия Джером "грабеха я като топъл хляб" и за голяма радост на човечеството той решава да превърне писателската дейност в своя професия.
През 1888 г. среща любовта на своя живот Джорджина Елизабет Хенриета Станли Марис (Ети) и се жени за нея девет дена след като тя се развежда с първия си мъж. Една година по-късно двамата вече живеят в модния квартал Челси в западен Лондон. От прозорците на кабинета в новия дом на Джером се открива изумителна гледка към Темза и далечните хълмове отвъд града. Именно там той създава "Трима в лодка".
Книгата не била замислена като хумористична. Намерението на писателя било да опише Темза, нейната история, живописните места по течението й, пейзажите и историческите забележителности, красящи бреговете ѝ. Наскоро обаче Джером се бил завърнал от сватбеното си пътешествие (в "малка лодка" по Темза), бил в приповдигнато щастливо настроение и, за наша радост, не му било до сериозни пътеписи. Затова решава да започне с хумористичните пълнежи, които щели да внесат живот в разказа му и да свържат различните части. Но анекдотите се удавали лесно на Джером, те го увличали и в резултат се превръщат в гръбнака на книгата. Чак накрая, по негови спомени, с мъка успял да изсмуче от пръстите си малко сериозни "парчета" и ги вмъкнал тук-таме в различните глави. Само че редакторът му ги намерил за скучни и изхвърлил почти всичките.
Гребането по Темза в онези дни е било мания на живеещите в близост до реката. През лятото на 1888 г. само регистрираните лодки по Темза са били над 8000. Но популярността на "Трима мъже" била такава, че година след излизането на книгата броят на лодките се удвоил!
Виж видео 
Боби Колев
Рейтинг: 1457 Неутрално"Празни мисли на едни празен човек" според мен е най-доброто на Джером и основно четиво, както и Пътеводителя, например.
http://www.bbc.com/news/magazine-37612083А освен това вероятно бих прочел всичко преведено от Жечка Георгиева.
Не искам да изброявам просто, но поне за мен нейния превод на "Стрихнин в супата" на Удхаус (първото издание от 80-те) се чете по-леко от самия оригинал.
Лопе де Вега
Рейтинг: 865 НеутралноМного английски, тежък и на места тромав, но истински хумор. Харесвам тази книга, но и аз слагам "Празни мисли..." на първо място.
без подпис!nhh18551388
Рейтинг: 693 НеутралноТози път ни предлагат истинско четиво! Рядко се случва в тази рубрика.
nhh18551388
Рейтинг: 693 НеутралноТози път ни предлагат истинско четиво! Рядко се случва в тази рубрика.
balgariez
Рейтинг: 349 ВеселоЗабавен, много остроумен писател, създаващ с творбите си весело, добро настроение.
За разлика от новините... (ツ)
nik_77.
Рейтинг: 1623 НеутралноСлава Богу! Крайно време покрай "протеста" да се помисли за живота. Който не е толкова лош. И е един.
"Има два вида часовници: едни, които всякога са неточни, знаят, че са неточни и се гордеят с това, и други, които винаги са точни, освен в случаите, когато разчиташ на точността им... Един мой познат твърдеше, че часовникът му не можел да служи на никого друг освен на него, защото само той му разбирал... - Например - обясняваше той - когато отброи петнайсет удара, а стрелките показват единайсет и двайсет, аз знам, че в действителност е осем без четвърт." Цитатът не е за днешната реалност. Джером Джером доживява до касапницата на Първата световна война. И е доброволец на фронта. Пише: "Жалко, че не оставиха преговорите за мир в ръцете на обикновените войници. Тогава може би нямаше да има нужда от Обществото на народите. Спомням си как един ден попаднах на двама войници, седнали на дънер. Единият бе французин, другият пленен германец. Двамата си деляха обяда на французина. Оръжието лежеше в краката помежду им."
dokoro
Рейтинг: 610 НеутралноДо коментар [#1] от "Боби Колев":
Първия превод не е на Жечка Георгиева, а на един от старите гениални преводачи.
Имам книгата, бих купила още екземпляри, но със стария превод.
Няма ли авторско право при преводачите ?
Vlado Nikolov
Рейтинг: 3201 НеутралноЗа съжаление, продължението "Трима на бумел" не е толкова добро, като първата книга.
Корки
Рейтинг: 2526 НеутралноПознавам книгата, но със заглавие Трима души в една лодка, без да става дума за кучето. Доколкото знам английският на Джером К Джером е бил под всякаква критика и има много място за интерпретации на преводачите.
Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.tamada
Рейтинг: 1374 НеутралноДо коментар [#1] от "Боби Колев":
Конкретно този превод сигурно ще е слаб както се вижда още по заглавието. Джером Джером има предвид не просто "Трима в лодка", а именно "Трима мъже в една лодка". Точно затова отбелязва, че реката дава възможност и на нас мъжете да покажем вкуса в избора на цветове за дрехите си. Точно затова подзаглавието гласи "без да броим и кучето". За разлика от иначе безсмисленото превеждане на неопределителния член (както правят много преводачи от английски), тук той подчертава, че са именно в една лодка. Че са се сгъчкали на малко пространство барабар с куче. Спокойно би могъл да кръсти книгата "Трима мъже на тясно".
И това за удвоения брой лодки по Темза изобщо не е вярно. Оценките са, че в първата година след излизането на книгата броят се е вдигнал с около 50%.
Само че всички подобни числа са само предположителни и изразът "регистрирани лодки" е силно подвеждащ. По него време не е имало регистрация на превозните средства и всички изчисления се базират на броя лодки таксувани при преминаване на шлюзовете. Но естествено далеч не всички лодки са ги минавали. Все пак Темза е плавателна на поне 200 км (не знам точно колко, но там някъде).
За съжаление в днешно време не можеш да вярваш дори на старите опитни преводачи, от които се очаква да познават и страната, не само езика. Лекотата, с която се ползва Гугъл нанася повече вреда, отколкото полза.
tamada
Рейтинг: 1374 НеутралноДо коментар [#7] от "dokoro":
Има.
atmanpg
Рейтинг: 2231 НеутралноПрепоръчвам книгата на всички, обичащи тънкия английски хумор.
Джером К. Джером, е един от класиците в този жанр.
Марк
Рейтинг: 8 НеутралноВеликолепният възпитаник на Роберт колеж Асен Христофоров!
bryghtlyght
Рейтинг: 1057 НеутралноДо коментар [#8] от "Vlado Nikolov":
Като каза "Трима на Бумел" и може и преди четиресет години да съм я чел, но веднага ми изникна пред очите как карал тандема с пълната увереност, че го кара с жена си, а по едно време като се обърнал, се оказало, че я е загубил някъде из пущиняците пустата му жена. Това се казва късмет -- да си изгубиш жената като караш с нея тандем. Не знам дали е имал на фанелката като нашичкият -- "Ако го четете това, значи съм си загубил жената". Така съм се смял, както когато някой разказваше, че арабите с чалмите ходели из плажовете на света и ги крадяли, за да си строят безсмислените градежи из дубайската пустиня. Пясък колкото щеш из нея пустиня, но зрънцата му били кръгли и не ставали да ги забъркаш с цимент за строежа, та се налагало да откраднеш нечий плаж с подходящ пясък. Като го видях Христо Иванов оня ден да дебаркира по догановите камънаци веднага ме споходи мисълта, че май някой от емирствата ще да го е пооткраднал и него плаж, та се наложи да забиват знамето в чакъл. Да обсебиш плаж, а да позволиш да дойде арабин да ти го открадне, е на това му викам аз късмет. Да ти откраднат плажа е все едно да си загубиш жената, си го помислих и не знам защо пак за "Трима на Бумел" се сетих, когато имахме дежурство с жената кой ще чете днес. Ей, да не си помислите нещо. Да не говорим, че не е тандем причината за разни лични работи, които се случиха по-натам. Но, за тях друг път.
tamada
Рейтинг: 1374 НеутралноДо коментар [#14] от "bryghtlyght":
Това за краденето на плажове е разбира се глупост. Но това, че арабите внасят строителен пясък е истина и то лесно доказуема – в международната търговия малко неща остават скрити. Пък и всеки строителен инеженер ще ти каже, че от пясък до пясък има балкан разлика. А това, че за бетон се иска не просто пясък, а чакъл би трябвало да го знае всеки.
Fiji
Рейтинг: 1623 ВеселоДо коментар [#8] от "Vlado Nikolov":
На мен ми харесва и „Трима на бумел”. Има много смешни места, например там, където си потягат велосипедите преди тръгването, или разказа (май ставаше въпрос за един от приятелите му, не помня вече) как той и съпругата му пътуват из страната с тандем. Като тръгват да изкачват една стръмнина, мъжът казва давай, а жената чува слизай, тя скача в движвние, той натиска педалите нагоре, жената очаква, че като стигне върха на хълма, ще спре да я изчака, за да се качи, чо с учудване забелязва как той преваля хълма, тя забързва крачка нагоре, надявайки се той да я чака под върха, но когато стига там, какво да види: мъжът ѝ слязал вече от хълма и пердаши в далечината с пълна скорост. А той, така и не разбрал, че жена му не е зад него, щастлив, че толкова леко върви тандема, натиска педалите и си подсвирква.
Fiji
Рейтинг: 1623 ВеселоДо коментар [#14] от "bryghtlyght":
Извинявай, сега видях, че и ти си описал същия случай. Наистина това е най-смешната случка в книгата и затова се е запечатала в съзнанието ни.
Jessika
Рейтинг: 1571 НеутралноДо коментар [#13] от "Марк":
Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”Аз поне, не мога да си представя по-добър превод от този на Асен Христофоров!
Jessika
Рейтинг: 1571 НеутралноНастолната ми книга, Джером е най-любим! Когато ми е криво, просто прочитам нещо, където отворя напосоки от книгата и винаги ми оправя настроението! Какво щастие е, че се е родил този автор!
Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”Николай Бучков
Рейтинг: 4876 ВеселоЩе ми Джером К.Джером да беше съвременник , наш и да напише нещо за "Корабът на мечтите" , капитанът му , екипажа и кучетата , които ги няма......
nik_77.
Рейтинг: 1623 НеутралноНе ви трябва Томас Ман или Цвайг да узнаете германската душевност. "Трима на Бумел" е достатъчна. Една вечер не можел да заспи от мяукането на котки. Метнал напосоки няколко бучки въглища, твърди круши, угарки от свещи... Котките избягали. Но позвънил полицай. - Ваши ли са тия неща? - попитал. - Мои са, но не ги ща, можете да ги задържите... Без да мигне полицаят продължил разпита. - Вие ли хвърлихте тия неща през прозореца? - Прав сте, аз. - Защо хвърлихте тия неща през прозореца? - Хвърлих тия неща по разни котки. Какво трябва да направи човек в Германия, ако нощ след нощ го будят котки. Отговорът - да подаде оплакване против собственика на котката. Запитал полицая как, според него, ще узнае собственика на котката. Той се замислил и след това казал, че би могъл до проследи котката до дома й. Туш. Завесата пада. Джером обича германците. Определено са му симпатични. Но е англосаксонец, все пак.
Bramasole
Рейтинг: 3802 Неутрално"Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно - уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо." :)))
"Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коулdokoro
Рейтинг: 610 НеутралноДо коментар [#13] от "Марк":
И защо, за бога издават тази гениална (и поради стария превод) книга с нов превод?
dokoro
Рейтинг: 610 НеутралноДо коментар [#21] от "nik_77.":
Не е точно англосаксонец :)
tsvetko_51
Рейтинг: 1819 НеутралноЕдин от любимките ми автори и почти всичко писано от него имам, харесва и препрочитам, когато имам нужда от подобряване на настроението.
А част от включените от него подистории в книгите и разказите му освен безкрайно забавни са по един чудесен начин почителни.
Пример - как се събира багаж за пътуване, разказано в"Трима....' и маса други, като ремонт на велосипед и т.н.