"На двора ме чакаше мъж с каскет"

Романът на Дияна Боева представя дневника на жена в комунистически лагер през 50-те и живота на нейните наследници през 80-те.

© "Ерго"

Романът на Дияна Боева представя дневника на жена в комунистически лагер през 50-те и живота на нейните наследници през 80-те.



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от романа "Писма за оригами" на Дияна Боева, предоставен от издателство "Ерго".


Книгата представя дневника на жена в комунистически лагер през 50-те и живота на нейните наследници през 80-те години. Творбата е модерен прочит на социалистическото минало на България през призмата на дистопията.


"Писма за оригами" е дебютният роман на Боева. До края на годината ще излезе излезе вторият й роман - "Невинни", който е своеобразно продължение.


Из "Писма за оригами"




Януари, 1951


Извадих от куфара остатъка от вещите си - сапун и малка черна фибичка, с която прибирах косите си. Тази фибичка е била на прабаба ми. Имаше кристалче в основата си, което сменяше цвета си при допир и светлина. Прабаба ми си я беше купила от Истанбул. Носела й късмет, после на майката на моята майка, а сега трябва да донесе и на мен. Наблюдавах смяната на цветовете - в душата ми преливаше особен смисъл. Спомних си как като дете ядях сладко от смокини - ухаеше особено, когато мама го вареше. Бъркаше го с дървена лъжица, която строго забраняваше да облизвам. Захаросвах сладкото всеки път, когато докосвах устни до светлокафявата лъжица. Мама познаваше винаги. Не ми се караше. Просто очакваше да порасна. На място като в Р. ли трябва да ми се случи?


Някой отвори вратата, без да почука. Стреснах се. Посочи ми пътя и тръгна. Не успях да видя дали беше жена или мъж. Тук формите на телата се губят. Тъкмо да пристъпя извън стаята... човекът се извърна - жена е.
Вниманието й се насочи към малката фибичка в ръката ми, завивах нервно пръсти около улеите й. Най-гладкото нещо, което съм пипала от няколко дни. Улеите на моята фибичка издълбаваха ями в душата ми. Пипах с пръстите си камъчето, а то менеше цвета си, като в онези арабски и турски приказки от детството ми. Вълшебството идваше към мен и ме понасяше навън с килимчето на Аладин.


Момичето - на не повече от шестнадесет - се вкопчи в дясната ми ръка. Аз стиснах в шепите си фибичката - момичето ме дереше. Заканваше се, че ще ми избие зъбите.


Писма за оригами
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Отпуснах се като снощи в залата в читалището. Пръстите ми също се отпуснаха от само себе си. Момичето се докопа до фибичката ми - разтвори я рязко и двете половини изпращяха - светът се разцепи на две. Сърцето ми - също. Почувствах липсата на мама и татко. Момичето впери поглед в камъчето стъкълце и почна да го дере с ноктите си, пълни с кал. Сърцевината на малката раковина, в която светът се въртеше, се разцепи. По-лесно би съборила скала, отколкото да отцепи стъкълцето от същността му. След краткa борба камъчето от моята фибичка стана на сол. Момичето хвърли изпочупеното на пода.


По пътя непознатата се пързаляше леко. Чувстваше се победител. Тази разруха в ръцете й донесе радост и настроение. Леко докоснах джоба на полата си, там имах още една фибичка. Ако счупеше и нея, знам, че по чудодеен начин щях да получа ново съкровище - ч-а-а-к от Ханаан.


Стигнахме до читалището. Непознатата намигна снизходително и ми посочи вратата. За миг мечето от съня ми излезе и влезе в своята дупка.


Озовах се пак на снощното място - само че в малкото коридорче този път нямаше никого. И Батко Златко си беше заминал сигурно. Върху бяла маса бяха наредени няколко партийни книги, които виждах за първи път. У нас нямаше такива. Моментално се отдалечих. Споменът за циганите и техния тютюн ме разсея отново, татко не беше пушил отдавна от своята лула. Поех си въздух - усетих прашна струя в дробовете си. Разминавах се с нещо. Улавях звуци, които никой не чува.


На една по-малка маса имаше пликове с имена и снимки на деца - на всеки от тях пишеше: "Поръчение". По стената висяха различни надписи. Най-отгоре пишеше с големи букви: "Слава Сталину". Toчно срещу мен бе отворена вратата на сцената, на която снощи се проведе събранието. Вляво видях, че има канцелария, а вдясно врата, на която пише "Библиотека". Огледах се още веднъж. От канцеларията се показа сравнително млада жена.


Каза ми да вляза. Не ме покани да седна. Уточни, че съм учител във второ отделение - на II б. Довечера ще трябва да мина със сигурност пак от тук. Другото директорът на основното училище щял да ми го обясни. Каза, че тук хората не са случайни, че се нуждаят от политвъзпитание и честност. Дали е било честно Мойсей да свали жезъла си точно когато египтяните минават? Удавили се - затрили се от лицето на земята. Толкова много хора ли е имало тогава на земята? Ами Ной, затворил се в кораба и затрил човечеството!


Огледах жената. Имаше твърд поглед. Изглеждаше по-въздържана и умна от тази, която ме доведе с автобуса и от oнази, която ми показа къщата. Тъкмо тръгнах и тя се обади пак, за да ми каже, че режимът ми е ясен. От къщата до училището, после пак при нея и обратно в къщата. Твърдеше, че ще свикна. Още тогава разбрах, че това е Партийната на Р.


Излязох на улицата. Смесеният магазин беше затворен. Пари нямах - не знаех кога ще получа нещо. Обнадеждаващо е, че ще работя. Храна щяха да ми дадат - имах и дърва. Чешмата на двора беше замръзнала - това успях да видя. Трябва да питам за чаша и вода. Исках и корито, и сапун за пране. На двора ме чакаше мъж с каскет. Тръгна към училището - аз след него. И той имаше пистолет. Аз имах фибичка - малка фибичка, която някой ден щях да забия в нечий гръклян.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4911 Весело

    "На двора ме чакаше мъж с каскет"

    Да не е бил г-н Гешев? :-)

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  2. 2 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 2625 Неутрално

    Приликите са зловещи и едва ли случайни. ☠️

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  3. 3 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1456 Неутрално

    И 30 години по-късно надзирателите в комунистическият лагер-затвор не бяха лустрирани!
    Не е чудно, че стигнахме до тук....

  4. 4 Профил на olga_kokoshkina
    olga_kokoshkina
    Рейтинг: 433 Неутрално

    Истината за комунистическия терор в България бавно, но сигурно, започва да излиза на повърхността. За ужас на децата и внуците на комунистическите мародери, които до ден днешен управляват със сила и измама България, и които бяха превърнали тази тема в табу през последните 75 години.

  5. 5 Профил на ShekSpirt
    ShekSpirt
    Рейтинг: 294 Неутрално

    Промяната беше подмяна.
    Червените комунисти станаха сини комунисти.
    Милиционерите са единствените, които си останаха същите..

    Понякога и аз се чудя защо съм още тук..
  6. 6 Профил на proventuss
    proventuss
    Рейтинг: 1179 Весело

    Можеше да е мъж по потник и на бос крак.

    Smooth criminal-a criminal who is sneaky and doesn't leave a trace of his presence at the scene.
  7. 7 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 785 Любопитно

    "На двора ме чакаше мъж с каскет"

    Това ли е най-ценното изречение в книгата? Заради него ли се очаква да дадем 15 лева?

  8. 8 Профил на ali_ibn_isa
    ali_ibn_isa
    Рейтинг: 788 Неутрално

    'Десните' мутро-комунисти от ГЕРБ ни пазят от БСП.
    Така поне разправят форумните труженички от ГЕРБерастката ПР агенция
    Само дето приликите с онези години на комунистически терор и сегашната криминална шайка ГЕРБ/ДПС/Патреоти става все по-очевадна.

  9. 9 Профил на Капабланка
    Капабланка
    Рейтинг: 812 Неутрално

    Истината за комунистическия терор в България бавно, но сигурно, започва да излиза на повърхността. За ужас на децата и внуците на комунистическите мародери, които до ден днешен управляват със сила и измама България, и които бяха превърнали тази тема в табу през последните 75 години.
    —цитат от коментар 4 на olga_kokoshkina


    Да, но тези деца и внуци вече са бизнесмени, политици и хора с влияние, които никой и нищо не може да съди!
    Докато тъпите българи вЕрваха преди 20 години на един дядка, те забогатяха за наша сметка и овладяха цялата държава!Навсякъде са - политика, шоубизнес, спорт, култура - някои дори са нещо, като икони в средите си!
    Не е случайно, че на тези протести няма нито един, ама нито един известен човек от тези среди.Къде са писателите, актьорите, музикантите?Къде са спортните ни звезди, колкото и да е относително какви звезди са?
    Виждаме само едни политолози, социолози, антрополози и какви ли не, а всъщност - слуги на статуквото, което ги храни и пои, както БКП правеше с писателите и актьорите - удобни и верни блюдолизци!

  10. 10 Профил на ТНТ
    ТНТ
    Рейтинг: 1002 Любопитно

    "На двора ме чакаше мъж с каскет"

    Този ли:

    https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_3294908.jpg

    П.П. До модератора: Коментарът ми е манипулативен, точно както и заглавието на статията.

    "Последният комунист на планетата ще умре в България." Димитър Талев, "На завой"
  11. 11 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 1856 Неутрално

    И 30 години по-късно надзирателите в комунистическият лагер-затвор не бяха лустрирани!Не е чудно, че стигнахме до тук....
    —цитат от коментар 3 на selqnin


    30 години никой не протестира, че не беше потърсена сметка на надзирателите, организаторите и вдъхновителите на всички техни успехи и победи над българския народ.
    Продължаваме да не протестираме, че РСИ ни избира профила на пРезидента. Не протестираме, че библиотекарите избират профила на"политиците". Не протестираме, че ни карат да протестираме срещу техните избранници.
    Напротив! Участваме в тяхната игра.

  12. 12 Профил на yorddj
    yorddj
    Рейтинг: 757 Неутрално

    До коментар [#4] от "olga_kokoshkina":

    Истината си е тук. От тридесет години. Добре е, че вече я забелязвате. Лошото е, че е едва днес.

  13. 13 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 2946 Неутрално

    Ми те сичките тия са с каскети.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  14. 14 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1337 Разстроено

    Колко мъка има по света!

  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK