Силата на споделените митове

В "Силата на мита" Джоузеф Камбъл разхожда читателя из историята на световната култура.

© "Сиела"

В "Силата на мита" Джоузеф Камбъл разхожда читателя из историята на световната култура.



Текстът е препубликуван от "Портала Култура".


Първо - митовете и сънищата идват от едно и също място, казва американският митолог Джоузеф Камбъл. И второ - митовете са непрекъснато търсене на смисъл. И трето - чрез митовете се опитваме да усетим екстаза от съществуването. Защото митовете са ключове за разкриване на духовния потенциал на човешкия живот.


Според Камбъл обаче си струва да говорим не за отделни митологии, а за една обща, планетарна митология, която може да помогне на съвременния човек да се почувства като част от едно цяло. Още повече че няма голяма разлика между съвременния човек и неандерталеца по отношение на митовете. "Ако погледнем на себе си по-скоро като чеда на тази Земя, а не като на захвърлени тук незнайно откъде, тогава ще разберем, че ние сме Земята, ние сме съзнанието на Земята. Ние сме очите на Земята. Ние сме гласът на Земята", казва Камбъл преди повече от трийсет години.




И въпреки че тези думи звучат толкова намясто днес, не става въпрос за поява на нова митология - не, времето днес е твърде ускорено и нещата се развиват прекалено бързо, за да бъдат митологизирани, казва Камбъл. Но според него митологията е като песента. "Тя е песента на въображението, вдъхновена от енергиите на тялото."


Силата на мита
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Този разговор за силата на мита, но също и за митологичните образи и сюжети, за функциите и за способността за разчитането на митологичните символи, се е състоял между 1985 и 1986 г. в ранчото "Скайуокър" на Джордж Лукас и Нюйоркския природонаучен музей. От едната страна е Бил Мойърс, американски журналист и политически коментатор, а от другата - Джоузеф Камбъл, професор и писател, един от най-големите съвременни изследователи на мита, познат още от "Творческа митология", "Маските на Бога", "Пътища на блаженство" и "Героят с хиляди лица". Човек, който е убеден, че времето не променя митовете, а само им придава нов, по-богат смисъл.


"Хората казват, че единственото, което търсим всички ние, е смисълът на живота. Не смятам, че точно това търсим. Мисля, че по-скоро търсим да преживеем живота така, че нашето преживяване в чисто физически план да отекне в най-съкровената ни духовна същност, за да усетим екстаза на съществуването", казва Джоузеф Камбъл.


Къде можем да сложим тази книга - между изследванията на Мирча Елиаде, Владимир Проп, Клод Леви Строс, Карл Густав Юнг и Зигмунд Фройд например. Фройд и Юнг също са смятали, че митът се корени точно в подсъзнанието.


Впрочем диалозите между Бил Мойърс и Джоузеф Камбъл са заснети - огромен материал, близо двайсет и четири часа записи, от които се получават шест телевизионни предавания. Въпреки това остава още толкова важен материал и така постепенно се стига до идеята за създаването на книга от тези разговори - "от желанието да се предостави тази съкровищница от идеи не само на зрителите, но и на онези, които вече бяха читатели на Камбъл", пише Бети Сю Флауърс, редактор на изданието.


"Силата на мита" пък се оказва една от най-важните книги на Камбъл - не само за изследователите на митовете, но и наръчник за цели поколения писатели, сценаристи, режисьори, които намират вдъхновяващ материал за работа с митовете, но и разговори за приключението на героя, за пътуването навътре, за саможертвата и личното щастие. И какво по-добро доказателство, че Джоузеф Камбъл е прав, когато казва, че митовете правят точно това - умеят да ни вдъхновяват.


"За мен митологията е родина на музите, вдъхновителките на изкуството, вдъхновителките на поезията. Да възприемеш живота като поема, а себе си като герой в тази поема - ето това е смисълът на мита", заявява Камбъл.
"Поема, казваш?", пита Мойърс.


И се налага Камбъл да пояснява: "Искам да кажа поема не под формата на думи, а на дела и приключения, в които ще се прокрадне онази трансцеденталност, която още тук, на Земята, ще те накара да усетиш връзката си с цялата Вселена."


Впрочем Мойърс непрекъснато предизвиква Камбъл да обясни защо митовете са важни и защо не са просто интересни детски приказки, които си разказваме преди заспиване. "Защо митове?" "Защо въобще трябва да обръщаме внимание на митовете?", "Защо хората обичат митовете?", "Какво мислиш, че търсят в тях?" и "Какво общо имат те с живота?"


"Изкушавам се да ти отвърна: "Добре, продължавай да си живееш живота, той е много хубав - митологията не ти е притрябвала", шегува се Камбъл в началото. Но истината е, че всеки път Камбъл отговаря поетично - сравнява митовете със сънищата, говори за митологията като за песен, разказва притчи, легенди, цитира библейски текстове, анализира вярванията на американските индианци, дава примери от "Междузвездни войни" или се позовава на Упанишадите - индуистките философски трактати, споменава нови научни изследвания или разказва за обредните практики сред аборигените.


Пътища към блаженството
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Всъщност в "Силата на мита" Джоузеф Камбъл ни разхожда из историята на световната култура, при това Камбъл и Мойърс успяват заедно да предадат идеята за "музиката на сферите" на един популярен и много достъпен език. Език, който обаче не прави компромиси. Още повече, че Бил Мойърс е ерудиран събеседник, който не спира да провокира Камбъл и да го кара да дълбае все по-дълбоко, за да стигне отвъд мита до онези неща, които не се назовават.

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4262 Весело

    Звучи интересно но дали си заслужава да се прочетат 400 страници?

    klimentm
  2. 2 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1592 Неутрално

    До коментар [#1] от "klimentm":

    “ дали си заслужава да се прочетат 400 страници?”
    ——
    А бе, Климе, 400 страници... Човекът, вярно, е Мара Подробната... Двете книги книги от четирилогията “Маскарлъка на Господ”, които имам са по 1,500 страници сяка. Аз го намирам за наивно-повърхностен ерудит, но пък дава повече манджа за размисъл от Библията. А дали си заслужава? Кому как. Съдейки по дълбокомислените Ви коментари по руски и “комунистически” теми, бих Ви посъветвала да не се хабите с тия книги ... щом сичко дет сте го прочели досега има нулев ефект върху мисленето Ви, то, вероятно, проблемът е във Вашия телевизор ... не какво, а как четете. Тъй че що да се озорвате с текстове за инвариантите на the human condition.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  3. 3 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4262 Весело

    До коментар [#2] от "Gretel":

    Предполагам не 'как четете' а 'как осмисляте прочетеното',но това са подробности. Почти всички книги които съм прочел съм ги прочел легнал което е и главното очарование на процеса!

    klimentm
  4. 4 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1592 Неутрално

    До коментар [#3] от "klimentm":

    “ прочел легнал което е и главното очарование на процеса!”
    ——
    Това е единствената правилна позиция за четене на “истински” книги ... с комат топъл хляб, поръсен с шарена сол в детството, и с кутия “Пияни вишни” или “Черноморец” 1.20 лв. в ранната младост. Това не става с айПад, той си иска колената за подпора. Не съм държала хартиена книга в ръце поне 10 години... е, като махнем прелистването по будките по летищата.

    You are Ok, Климент. Вие сте от мойтo племе, което е застрашително на изчезване ... и точно затуй се дразня като пригласяте на смачкани капути като Грънчо и Понтю. Иде ми понякога да Ва тупна с нещо по тиквата

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  5. 5 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2749 Неутрално

    До коментар [#1] от "klimentm":

    Социалната антропология ни дава възможност да направим дълбинен анализ и да стигнем до отговорите на важните въпроси : "Кои сме ние"? "Защо сме такива"?
    "Кое, какво е онова, което ни прави това, което сме"?

  6. 6 Профил на Kephy
    Kephy
    Рейтинг: 1319 Весело

    Това, доколкото зная е второ издание на български език. Първото е от 2001 г. в превод на Иглика Василева (изд. Хемус). Може би klimentm (мнение 1) ще бъде по-спокоен, като научи , че то беше 320 стр. :)
    Иначе книгата провокира и опеделено си струва да бъде прочетена от хора, които се интересуват от човекознание . На мен , напр. ми най-силно впечатление ми направи темата за модерния мит, напр. за космическите пътешествия.

    Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem
  7. 7 Профил на Lou
    Lou
    Рейтинг: 1829 Неутрално

    По Viasat History излъчват често една поредица за митовете - как се образуват, откъде призлиза всеки един от тях, как митове се предават от един народ на друг чрез търговските пътища. И как тези митове влияят на културните особености на цивилизацията, как се създават и какви психологически проблеми са причината за тяхната поява. В епизодите се разказват за някои много известни митични чудовища като Кракен, както и за библейски истории като Потопа. Прави се и сравнение между митовете от древността с тези от днешните филми като Междузвездни войни. Доста интересна програма, дело на традиционните британски документалистика и исторически продукции.

    "Виж, приятелю, на този свят има два типа хора - тези със заредените пистолети и тези, които копаят. Ти копаеш!"
  8. 8 Профил на Kephy
    Kephy
    Рейтинг: 1319 Неутрално

    До коментар [#7] от "Lou":

    Предполагам имаш предвид серията Myths & Monsters , водена от Николас Дей. Да, в нея има много от Кембъл, но и много от Проп, че и Бахтин.

    Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK