Четенето е далече от снобизма и винаги предстои. То е за цял живот

"Ако спрем новините за седмица, и по радиото звучат само "Репортажите" на Георги Марков, ще видим колко са актуални", казва Дияна Боева.

В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Дияна Боева. Тя е преподавател по български език и литература, редактира класическа и съвременна европейска проза. Публикува текстове в различни литературни издания и сборници. През 2016 г. излиза първият ѝ роман "Писма за оригами".

Защо четете?

- Чета, защото ми харесва. Приближаването към света на книгите е нещо примамливо. Прочетеното е ресурс и личен потенциал, ако щете справяне с житейски ситуации. Всички сюжети около нас са пресътворени в някаква степен в книгите.

Какво четете?

- Чета румънска и френска литература, любопитни са ми и сръбските разказвачи. Българските поети са нещо доста интересно даже когато се изявяват като прозаици, за мен са поети. Да спомена Антон Баев с една по-стара стихосбирка - "Дневник на корабокрушенеца" и по-новият му роман - "Светата кръв"; Палми Ранчев със стихосбирката "В процепа на хоризонта" и по-новият му сборник с разкази "Тази вечер нищо не е случайно"; Борис Христов с "Вечерен тромпет" и "Бащата на яйцето".

Преди пандемията имахме виртуална премиера на румънския автор К. Г. Балан, директно от Канада, където живее, и дебютния му роман "Мошеник ЕООД". Този роман носи румънска и френска награда за дебют на автора. Aз съм интервюирала Балан, който сподели с мен, че всички симпатични мошеници са напуснали Балканите през 90-те. Книгата представя пътешествието на емигрант от Румъния, през Европа, до Канада. Любопитна автофикция, написана леко и с чувство за хумор.

Как избирате четива?

- Човек изгражда своя вкус с времето. Има задължителни стандарти в писането, които не могат да се пренебрегват даже когато писателят експериментира. Може да не ми харесва дадена книга, но виждам кога нещо е написано добре и мога да го оценя.

Какво има за четене върху нощното ви шкафче?

- "Задочни репортажи за България" на Георги Марков, отрезвяваща книга. Ако си направим експеримент и спрем новините за седмица, и по радиото звучат само Репортажите, ще видим колко актуални са думите на убития в Лондон наш писател.

Коя е последната книга, която ви впечатли?

- Впечатлих се от романа "Момчето с гълъбите" от израелския писател Меир Шалев. Има обсебващи моменти в книгата. Наскоро ще излезе и един роман на румънската писателка Чела Серги - казва се "Паяжината на паяка"(1938), току-що го прочетох. Чела Серги (1907-1992) е родена в Констанца, има български корени, живее в Париж, превежда от френски. В романа присъстват силно българските градове и животът на хората в тях: София, Силистра, Балчик, даже и Плевен. Но най-осезаемо е атмосферното присъствие на Балчик между войните, тогава в Румъния. Литературният Балчик на Чела Серги е може би най-поетичното пресъздаване на този български град до момента. Срещата на романа с българските читатели е доста закъсняла, но се случва.

Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?

- Нямам никакъв ритуал. Чета навсякъде, където мога.

Електронна книга, аудио или на хартия?

- Предпочитам да чета книгите на хартия или в е-вариант.

Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?

- Може би всичко заедно.

Предпочитаният от вас жанр?

- Разбира се, романът.

Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?

- Една такава книга е "Да пишеш" от Маргьорит Дюрас, авторката твърди, че от писането се подивява, човек се връщал към онова дивачество отпреди живота Малка и пестелива на съвети книга, която задава любопитни моменти за писането.

Да спомена и Цветан Тодоров с "Непокорни", френският учен с български корени, който чрез биографични портрети на значими личности, доказва колко важен е бунтът, личен и обществен, за всички ни.

Любимият ви литературен герой?

- Героинята Джейн Еър.

Имате ли любима книга, за която никой друг не е чувал?

- Предполагам все някой е чел "Бягам" от белгиеца Жан-Филип Тусен... Не мога да кажа, че ми е любима, но по странен начин я помня.

На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?

- Трудно ми е да кажа. По-скоро се възхищавам на малки неща и жестове във всекидневието, отколкото на силно изявени и познати хора. Нямам кумири.

Възхищавам се на добре написаните книги. Знам колко усилие и ред в мислите и чувствата са необходими, както време и личен ресурс. Не си купувам книги, които някой рекламира шумно, или по-скоро ги чета със закъснение.

Как съхранявате книгите си?

- Помня, че преди няколко години препрочетох "Светът според Гарп" и "Госпожа Далауей" на плажа в Иканталъка, това място е някъде между Балчик и Каварна. Книгите се разпаднаха в ръцете ми. Не че съм най-големият пазител на "опаковки", но днес някои книги изглеждат като залепени със старо и изсъхнало лепило. Направо деконструирах Гарп. Госпожата се оказа по-устойчива. Пускам книгите по "Вълните", не ги съхранявам.

Имам етажерки за книги или ги нося в телефона си.

Коя е последната книга, която ви разсмя?

- Всъщност това е една пиеса на Георги Марков - "Аз бях той". Диалогът буди смях и тъга едновременно. Откриват се преки връзки с днешната действителност, сякаш не става дума за 60-те на миналия век, а за днес. Помня онзи началник акордеонист, който му вменяват отговорност да ръководи цяло предприятие, ами основният герой Иван, който го набеждават за близък на министъра и така започва да се издига в йерархията. Смехът в "Аз бях той" е унищожителен. Пиесата разкрива колко бързо и лесно може да бъде употребен човек - "сложен" и "махнат" по предназначение.

Коя ви разплака?

- Не помня, сякаш не плача на книги и филми. Имам рефлекс, мобилизирам сетивата си, казвам си, че фикцията може да е автентична и "жива", но все пак си е измислица. Или поне в някаква степен е измислица.

Последната книга, която ви разочарова?

- Книгите не ме разочароват, защото винаги мога да ги затворя и да ги забравя. Могат да ме разочароват хората.

Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?

- Това изобщо не мога да си го представя, че може да се случи.

Как ще се казва вашата автобиография?

- Няма да имам такава. В автобиографиите откривам някакъв цинизъм, все едно е да си построиш паметник приживе, до своя дом, и сутрин да го гледаш. Кому е нужно това?

Една книга, която не успяхте да дочетете до края?

- "Параграф 22" на Джоузеф Хелър.

Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?

- Не изпитвам неудобство, че не съм чела нещо. Четенето е далеч от снобизма и винаги предстои. То е за цял живот. И ако нещо съм пропуснала, а то няма как да не е така, винаги мога да наваксам.

Коя книга няма да спрете да препрочитате?

- Може би "Американски лекции" на Итало Калвино. Това е образователна и поетична книга, страстна и истинска защита на художествената литература. Калвино умира през 1985 г., точно преди да започне своя курс, част от лекционната поредицата "Чарлс Елиът Нортън" в Харвардския университет. Умира преди да напише шестата си лекция, а петте готови са: "Лекота", "Бързина", "Точност", "Нагледност", "Множественост".

В този ред на мисли, имам и още една книга, която препрочитам - "Наивният и сантименталният писател" от Орхан Памук. Практиката на един от големите писатели на нашето време, при това, роден в съседна страна, е безценна. Памук анализира начина, по който въздействат романите върху читателите, и начина, по който работят писателите върху собствените си книги.

Как се променя вкусът ви във времето?

- Сега си спомням, че някога, точно преди изпитите ми по Нова българска литература, аз четях "Гумите" на Ален Роб-Грийе и книгите на Натали Сарот! Потъвала съм в големи епически четива, които са ме впечатлявали като широта и фокус и съм се чудила как е възможно всичко това да се напише, да се пресъздаде като художественост: Радослава Петкович - "Съдба и коментари", Василий Гросман - "Живот и съдба", Карстен Йенсен - Ние, удавниците".

Истински ми повлия обаче румънската литература -класическата и съвременната. Започнах с една малка книжка, казва се "Чуляндра" от Ливиу Ребряну, издадена през 70-те на миналия век, продължих с красивия роман от Мирча Елиаде - "Майтреи". Впечатлих се как Елиаде пише романа си. Той е известен учен. Елиаде в кожата на писател обаче е неповторим.

Само ще спомена някои от любимите ми румънски автори и техните романи. Йоана Първулеску - "Когато светът беше невинен", Флорин Иримия - "Дефект". Йоана е професор по румънска литература в Букурещкия университет, а Флорин преподава американска литература в Университета в Яш. Няма как да пропусна един роман за Балчик на румънския класик Михаил Себастиан (1907-1945) - "Произшествието" или Антон Холбан (1902-1937) и романите му "Една напразна смърт" и "Йоана". В романите на Холбан част от действието също се развива в Балчик и Каварна.

Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?

- Не беше много скоро, става дума за унгарския писател Петер Надаш. Прочетох книгата му "Краят на един семеен роман". Тогава си дадох сметка какво е една литература да не изпуска своя естествен ход и да съблюдава съвременността и миналото едновременно. Бях чувала само, че писателят трябва да е наясно с истината някъде дълбоко в душата си, истината като позиция и безкомпромисност. Петер Надаш ми показа какво точно е това. В крайна сметка именно фикцията създава най-добрия портрет на своето време, по-добре от претенциите на историята и новинарските хватки на вестниците, които никой непомни.

Книгите на Дияна Боева

"Дневник на Корабокрушенеца", Антон Баев

"Светата кръв", Антон Баев

"В процепа на хоризонта" , Палми Ранчев

"Тази вечер нищо не е случайно", Палми Ранчев

"Вечерен тромпет", Борис Христов

"Бащата на яйцето", Борис Христов

"Задочни репортажи за България", Георги Марков

"Момчето с гълъбите", Меир Шалев

"Да пишеш", Маргьорит Дюрас

"Непокорни", Цветан Тодоров

"Бягам", Жан-Филип Тусен

"Американски лекции", Итало Калвино

"Наивният и сантименталният писател", Орхан Памук

"Чуляндра", Ливиу Ребряну

"Когато светът беше невинен", Йоана Първулеску

"Дефект", Флорин Иримия

"Майтреи", Мирча Елиаде

"Произшествието", Михаил Себастиан

"Една напразна смърт", Антон Холбан

Заглавията с активен линк като читатели на "Дневник" може да купите със специална отстъпка от 10% в Ozone.bg. Използвайте код Dnevnik10. Отстъпката не се комбинира с други актуални намаления.

Всичко, което трябва да знаете за: