По буквите: Нотомб, Балчева, "ВИЖ"

Фотография на Йордан Йорданов – Юри

© "Тоест"

Фотография на Йордан Йорданов – Юри



Текстът е препубликуван от "Тоест".


"Жажда" от Амели Нотомб


Превод от френски Светла Лекарска, София: изд. "Колибри", 2020

Жажда
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

"Загадката на злото е нищо в сравнение със загадката на посредствеността", пише Амели Нотомб още в първите страници на поредния си възкратък роман. А на финала му: "Голямата разлика между баща ми и мен е, че той е любов, а аз обичам. Господ казва, че любовта му е към всички. Аз, понеже обичам, ви казвам, че е невъзможно да обичаш всички по един и същи начин." Книгата се променя. Но както Исус, така и "Жажда" няма да ви промени, ако вие сами не искате промяна.
От корицата на "Жажда" разбираме, че книгата има номинация за "Гонкур" 2019; 150 000 продадени екземпляра между септември и декември 2019 г.; неизменно първо място в продажбите за същия период. Защо? Защото това е Евангелие по Амели. Тя го изписва като палимпсест върху смятаните за последни думи на Исус: "Жаден съм."




Но откъде идва жаждата на читателите? В какво се разпознават те?


У всеки от нас беседват Юда и Исус. У всеки от нас има по един Юда, който не прави разлика между лъжа и тайна. И твърди: "Който не казва цялата истина, лъже." Но у всеки от нас има и по един Исус, който вярва: "Да премълчиш нещо вярно не значи да лъжеш." Безизходни диалози като този ни водят лакомо напред по страниците на книгата.


Разбира се, Амели Нотомб предпочита да се идентифицираме с Христос вместо с Юда, но защото и ние като Спасителя, всеки пред собственото си разпятие, искаме да сме от обикновени по-обикновени и най-после да се харесаме, да си простим, да не очакват постоянно от нас чудеса и да не отвръщаме на очаквания


Заради всичко това Исус на Амели е и моят Исус.


А и всички сме омаломощени от страданията си и паник атаките си. И от желанието на другите страданията ни да са още по-зрелищни.


"Култура на пътуването в Европейския югоизток"


Съставителство и редакция Антоанета Балчева, София: Институт по балканистика с център по тракология, БАН, 2020


Кой българин пише следното:


"Нека след векове видим, че свободата не се получава само с меч, без единодушие и разум, и не може да се запази със силата на мъжете, но със закони и добродетелност. Нека синовете ни, както и онези на всички други нации да научат, че политиката трябва да бъде в единение с моралността и че когато са разделени, ще настъпи крах за Държавата - тя няма да съществува дълго - законите на политиката, лишена от морал, стават като паяжина, която е крехка преграда срещу покварата на лошите. Всеки ще стане враг не само на чуждото предимство, но и на своето собствено, защото порокът е заглушил гласа на разума."


Сигурно смятате, че авторът на тези редове и снощи е протестирал в софийския "триъгълник на властта"? Не, не е. Ще се опитам да Ви подскажа кой е той: превел е - е, на гръцки - "Емил, или за възпитанието" на Жан-Жак Русо и "Разсъждения за метода" на Декарт И още: завършил е медицина в Болоня и Пиза, работил е като лекар в Париж и Букурещ. Ползвал е седем езика. Този, по думите на свой приятел, "волнодумец" е погребан в "Пер Лашез", но е роден в Търново.


Независимо че моето детство е преминало в игри до паметника на този човек в родния ми старопрестолен град, не знаех нищо за д-р Никола Пиколо (1792-1865). Заради статията на Марта Методиева "Никола Пиколо и темата за пътя, представена от трагедията "Смъртта на Демостен" и поемата "Към лекаря Глоракис, който се завръща в родината си Хиос", включена в този удивителен сборник, любопитството продължи да ме човърка - и установих, че в Париж моят съгражданин се е движил в средите на Стендал, имал е общи приятели с Хегел, общувал е с култовата фигура на тогавашната литературна критика Сент-Бьов. Същият прословут (и отречен от Пруст) Сент-Бьов, с когото тормозих студентите си през последния изумителен семестър


Този българин липсва от широкото ни полезрение, защото е гъркоман, влюбен в Античността - и впрегнал целия ѝ бунтовен потенциал за духовното освобождение на Гърция. Но по време на Кримската война Никола Пиколо се застъпва и за автономията на България. И завещава 12 000 златни франка за "народното училище" в Търново, за моето училище.


Дадох разточителен пример с наученото от една само статия в този прекрасен сборник, който обръща наопаки застоялите представи с - изреждам напосоки - какво са чели, преди да потеглят към Балканския полуостров, италианските пътешественици между XVI и XIX век, какъв е "пътят на розата" в турската литература - или пътят към ада (и романите за неговите концлагери) в творчеството не само на Херта Мюлер


Докато пиша тези редове и се стискам да не цитирам още и още от безценните факти, осмислени в "Култура на пътуването в Европейския югоизток", зад гърба ми виси оригиналът на една велика фотография на Йордан Йорданов - Юри: снимани в гръб сащисани селски старици, които най-вероятно за пръв път виждат морето.


Книгата - пред мен. Снимката - зад мен.


И усещам как съзнанието ми се превръща в щастливо бойно поле, където щампата за българската и изобщо балканската уседналост пада възнак пред армията тихи академични изследователи от няколко държави, водени от колегата Антоанета Балчева към историческата истина. И прокарва път през джунглата на предразсъдъците.


"Когато навън е навътре. Дневници на изолацията"


Проект на списание "ВИЖ", редактори Камелия Величкова, Мая Стефанова, Светослав Тодоров, Димитър Кенаров, оформление Камелия Величкова, Пловдив: ИК "Жанет 45", 2020


Когато навън е навътре. Дневниците на една изолация
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

По време на тазгодишната безпрецедентна ситуация независимото издание за култура "ВИЖ" кани автори от различни изкуства да изразят какво изпитват, когато навън означава навътре. Резултатът е срез на реалността, който предполага много интригуващи изводи: и на тема какви са границите на артистичната авторефлексия, и на тема защо по инерция обществото определи физическата дистанция като социална - и най-вече как творците заобиколиха този факт.


Мен например ме трогнаха работите на Яел Тайг, която в хода на изолацията портретира три свои приятелки - две сценографки и една илюстраторка, - представяйки си какво в този момент правят те вкъщи. Много лични ми се сториха и всички изображения, в които се появяват книги, купчини книги и читатели (тук особено ме стопли Вероника Белчева). Тук-таме и по някой домашен любимец. Или изображенията, в които някой свири или слуша музика. Или тези, в които светът навън разцъфва, докато ти си вкъщи. Или светът разцъфва край собствената ти вана, както е в любимия ми акварел "Новата градина" на Виолета Бояджиева. Или красотата разцъфва направо от джобовете ти, от които стърчат стръкове - както е в рисунките на Mominoki.


Голяма част от младите художници споделят с нас своето умиротворение, забавянето на житейския ритъм, избистрянето на своята собствена представа за дом, ако щете. Въпреки световното бедствие някои от тях, изглежда, са се чувствали щастливи, с време само за себе си. Зловещите образи на света, на неопределимия и непонятен коронавирус почти отсъстват - малцина дълбаят в утрешния ден като Теодор Ушев. Или в миналото, когато са рисували Париж без хора - като живописеца Константин Костов.


В картината някак отсъстват децата: авторите предимно са съвсем млади хора и пред погледа им, логично, е партньорът или съквартирантът. По-скоро ние всички регресираме в инфантилното - и гледаме като Нарцис в екраните на своите мобилни устройства, белким ни съберат Много образи тепърва ще се задълбочават в други творби. Затова образът на бащата, който, разбира се, чете на дъщеричката си, нарисуван от Мила Янева-Табакова, ми става още по-мил.


Текстовете в "Когато навън е навътре" са дело на Георги Господинов, Димитър Кенаров, Надежда Радулова, Радослав Чичев, Дани Радичков, Йоанна Елми и др.


У Господинов например четем:


всичко цъфти
пчелите са натежали от мед
реката е пълна с риба
ябълките с червеи
въздухът - чист
нещо
(наистина)
не е наред.


Ето го и Петър Чухов, който в едно от стихотворенията си пише:


Преди да си легнеш
провери под
леглото -


да не би случайно
да си там.


("Страх")


А есето на Надежда Радулова завършва безстрашно:


животът ще те върне отново на раменете си, високи и силни.


(Какво ме връщаше мен ли? Не раменете, а оплесканите с кал ръце на жена ми, с които копае лехите под прозореца на хола, сади божури или синеока трева, или подстригва плет. Или показалец, погрешка мярнал се на сниманата с телефон книга. Пръст на един или друг приятел, който натиска страницата, за да видя по-добре стихотворението, което след миг ще прати по месинджър - а аз за пореден ден ще отвърна на пратката със стихотворение от Збигнев Херберт, примерно "Рапорт от обсадения Град" И така - през всички дни на извънредното положение, в опит да градинарствам сред внезапно избуялата джунгла от време.)

Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  6. 6 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 352 Неутрално

    Тази Нотомб е наистина загадка... на посредствеността.

  7. 7 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 352 Неутрално

    "У всеки от нас беседват Юда и Исус. У всеки от нас има по един Юда, който не прави разлика между лъжа и тайна. И твърди: "Който не казва цялата истина, лъже." Но у всеки от нас има и по един Исус, който вярва: "Да премълчиш нещо вярно не значи да лъжеш." Безизходни диалози като този ни водят лакомо напред по страниците на книгата."

    Много хубаво казано, но лъжливо. И изключително удобно.

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  10. 10
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  14. 14
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  16. 16 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 963 Весело

    Три неща се питах:
    Кви са тези 14 коментара посряд нощ за книги?
    На кое място ще се появи Георги Господинов?
    Издадена ли е книга в България, която да не е шедьовър?

  17. 17
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  18. 18
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  19. 19
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  20. 20
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  21. 21
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  22. 22
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  23. 23
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  24. 24
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  25. 25
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK