"В дивата пустош" на Джейн Харпър (откъс)

Издателство "Хермес"

Издателство "Хермес"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "В дивата пустош" с автор Джейн Харпър, предоставен от издателство "Хермес".


След изумителния успех на дебютния си роман "Сушата" австралийската писателка Джейн Харпър продължава да радва почитателите на криминалните романи и трилъри. С новата си книга Харпър ни пренася в дивата пустош на Австралия, която става сцена на разтърсващо престъпление, а детектив Арън Фолк отново е в центъра на събитията.


Джейн Харпър е родена в Манчестър, но се премества със семейството си в Австралия, когато е на осем. Получава австралийско гражданство, след което се завръща във Великобритания и завършва английски и история в Университета в Кент, а после специализира журналистика. Работи за вестник "Хъл Дейли мейл" в продължение на няколко години, след това се установява в Австралия, където работи за два местни ежедневника.




Дебютният й роман "Сушата" се появява на пазара в началото на 2017 г. и попада в класациите за бестселъри на "Ню Йорк Таймс" и "Амазон", правата за издаването му са продадени в тридесет и шест страни. Правата за филмиране на романа са закупени от продуцентската компания на Рийз Уидърспун, а ролята на Арън Фолк е поверена на австралийския актьор Ерик Бана.


Отзиви


Книгата е интригуваща и смразяваща заради описаните престъпления, но още повече заради битката за оцеляване на петте жени, изправени срещу природата, която Харпър така разтърсващо представя.
The Guardian


Талантът на Харпър да изгражда сюжети, съчетан с увлекателния й писателски стил, превръщат "В дивата пустош" в един превъзходен трилър.
Post Magazine


И в двата романа на Харпър природата е враждебна, непредсказуема сила, на фона на която се разкрива жестоката човешка същност.
Sunday Times


Номинации и награди за "В дивата пустош"


Още с публикуването си дебютният роман на Джейн Харпър "Сушата" печели не само читателския интерес, но и многобройни книжни награди. "В дивата пустош" също продължава да носи успехи на авторката си, сред които са:
- Награда Polar de Cognac 2018 за най-добър международен трилър
- Награда Davitt 2018 - избор на читателите.


Вторият роман за Арън Фолк влиза и в кратките списъци за:
- Награда Indie 2018 - книга на годината в категория "Художествена литература"
- Награда на Австралийската книжна индустрия 2018 в категории "Художествена литература" и "Книга на годината"
- Награда на Amazon 2018 - най-добър роман в категория "Трилъри".
А читателите в goodreads.com я нареждат сред топ 30 на "Новите книги, които трябва да прочетете" през 2018 г.


В дивата пустош
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "В дивата пустош" на Джейн Харпър


По-късно четирите оцелели жени постигнаха пълно съгласие само за две неща. Първо, никой не бе видял гъстите храсталаци да поглъщат Алис Ръсел. И второ, у нея имаше такава злобна жилка, че можеше да те пререже.


Жените закъсняха за срещата.


Мъжете от групата, събрали се около огъня цели трийсет и пет минути преди уговорения час, се потупваха един друг по раменете, излизайки от гората. Добре свършена работа. Водачът чакаше останалите петима с приветлива усмивка, облечен в униформения си червен суитшърт. Те захвърлиха модерните спални чували в багажника на минивана и се качиха в него с въздишка на облекчение. Микробусът беше пълен със закуски и термоси с кафе. Подминаха храната и посегнаха към чантите с мобилните си телефони. Отново имаха връзка със света.


Навън беше студено. Никаква промяна. Бледото зимно слънце се показа напълно само веднъж през изминалите четири дни. Но поне бяха на сухо. Седнаха отзад. Един от тях разказа някакъв анекдот за способността на жените да се ориентират по карта и всички се засмяха. Пиеха кафе и чакаха колежките им да се появят. Изминаха три дни, откакто ги видяха за последен път, така че можеха да потърпят още няколко минути.


Измина час преди задоволството да отстъпи място на раздразнението. Един по един петимата се надигнаха от меките седалки и закрачиха нервно нагоре-надолу по калния път. Вдигаха телефоните към небето, сякаш допълнителната дължина на ръцете им щеше да помогне да хванат неуловимия сигнал. Пишеха нетърпеливо текстови съобщения, които нямаше как да изпратят на по-добрите си половинки в града. Закъсняваме. Задържат ни непредвидени обстоятелства. Бяха изминали няколко дни, а у дома ги чакаха топъл душ и студена бира. И работа на следващия ден.


Водачът им се взираше в гората. Накрая откачи радиостанцията.
Пристигна шепа подкрепление. Лесничеите разговаряха безгрижно, докато вдигаха яките на якетата си. Ще ги измъкнем оттам за нула време. Знаеха къде се губят хората, а и разполагаха с часове дневна светлина. Във всеки случай, поне някои от тях. Но напълно достатъчно. Нямаше да продължи дълго. Плъзнаха из храстите с професионална увереност. Мъжете от групата се върнаха в микробуса.


Закуските бяха изчезнали, а кафето изстина и придоби неприятен горчив вкус, когато рейнджърите се появиха отново. Короните на евкалиптите се открояваха върху притъмняващото небе. Лицата посърнаха. Закачките изчезнаха заедно с гаснещата светлина.


Мъжете в микробуса седяха мълчаливо. Ако ставаше въпрос за криза в заседателната зала, щяха да знаят какво да направят. Срив на долара, неизгодна клауза в договора, нищо притеснително. Но тук храстите сякаш обвиваха в мъгла отговорите. Пуснаха безмълвните си телефони като счупени играчки в скутовете си.


От радиостанцията се разнесоха още откъслечни думи. Фаровете на колите пронизваха плътната стена от дървета, дъхът на хората се носеше на облаци в ледения нощен въздух. Издирвачите се събраха отново за инструктаж. Мъжете в минивана не чуха подробности от разговора, но и не беше нужно. Тонът казваше всичко. Имаше граници за онова, което можеше да се направи след смрачаване.


Накрая издирвателната група се разпръсна. Мъж със светлоотражателна жилетка се качи отпред в микробуса. Щеше да ги откара до заслона на парка. Налагаше се да прекарат нощта там, за да си спестят тричасовото пътуване обратно до Мелбърн. Продължаваха да мълчат, докато не чуха първия вик.


Пронизващ и подобен на птичи крясък, това беше необичаен звук в нощта и всички глави се обърнаха към четирите силуета на върха на хълма. Два от тях сякаш подкрепяха третия, докато четвъртият се препъваше несигурно зад тях. Стичащата се по лицето му кръв изглеждаше черна в далечината.
- Помогнете ни! - крещеше едната от жените.


Повече от една:
- Тук сме. Трябва ни помощ, а тя се нуждае от лекар. Моля ви, помогнете. Слава богу, слава богу, че ви намерихме.
Спасителите вече тичаха, а мъжете, захвърлили телефоните върху седалките на микробуса, се задъхваха на няколко крачки след тях.


"Изгубихме се", казваше някой. А друг: "Изгубихме я". Трудно беше да се разбере. Жените крещяха, плачеха и гласовете им преливаха един в друг.
- Алис тук ли е? Успя ли? В безопасност ли е?
В хаоса и в нощната тъмнина беше невъзможно да се определи коя от четирите попита за Алис.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK