Лев Толстой: И разбрах, че смисълът, който се придава на този живот, е истината

Класикът утвърждава за първи път в "Изповед" принципите на своя светоглед.

© Издателство

Класикът утвърждава за първи път в "Изповед" принципите на своя светоглед.



Автобиографичният труд "Изповед" на великия руски писател Лев Толстой вече е с второ издание, съобщи издателство "Кръг". Един от ключовите текстове на класика е преведен от Денис Коробко. Въпреки малкия си обем - едва 100 страници, тази творба бележи преломен момент в живота на писателя, когато цялото му разбиране за света рухва.

Изповед
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Благородникът по рождение Толстой изпада в тежка депресия на 51 години. По това време той разполага с всичко: добро здраве, голямо семейство, материални облаги, а романите му "Война и мир" и "Ана Каренина" вече работят за литературното му безсмъртие. И все пак творецът обмисля самоубийство:


"Случи се това, че животът на нашия кръг, на богатите и учените, не само ми опротивя, но и загуби всякакъв смисъл. Всичките ни действия, разсъждения, науката, изкуствата - всичко ми се стори като детски каприз. Разбрах, че не може да се търси смисъл в него. Докато действията на трудещия се народ, творящ живота, ми се видяха като единственото истинско нещо. И разбрах, че смисълът, който се придава на този живот, е истината; и аз го приех."


Според някои литературоведи тъкмо "Изповед" предпазва Толстой от "пълното унищожение" в онзи критичен момент от живота му. Да запише на хартия всичките си страхове, грехове и съмнения, да премисли дните си го съхранява.


Из "Изповед" от Лев Толстой




Кръстен съм и съм възпитан в православната вяра. Учиха ме на нея и в детството, и през цялото ми юношество и младост. Но когато на осемнайсет години завърших втори курс на университета, вече не вярвах в нищо от онова, което бях усвоил.


Съдейки по някои спомени, никога не съм вярвал сериозно, а просто съм се доверявал на наученото и изповяданото пред мен от възрастните, но това доверие е било доста нестабилно.


Помня, че когато бях на единайсет, едно момче - той вече отдавна не е между живите - Володенка М., дойде някаква неделя при нас и ни съобщи най-новото си откритие, което направил в гимназията. Състоеше се в това, че Бог не съществува и че всичко, на което ни учат, е просто измислица. Спомням си и как по-големите ми братя се заинтересуваха от тази новина и ме повикаха на разговор. Също колко много се оживихме всички и взехме идеята за нещо любопитно и напълно възможно.


Освен това помня, че когато по-големият ми брат Дмитрий, вече в университета, неочаквано се отдаде на вярата с присъща за натурата си страст и почна да ходи на служби, да пости, да води чист и нравствен живот, всички ние, дори най-зрелите, не спирахме да му се подиграваме и неясно защо го кръстихме Ной. Помня как Мусин-Пушкин - докато бе попечител на Казанския университет - ни кани на танци и с насмешка убеждава брат ми (който иска да откаже), с аргумента че и Давид е танцувал пред ковчега. Тогава разбирах шегите на възрастните и си правех извод, че катехизисът трябва да се учи и трябва да се ходи на църква, но нищо от това не бива да се взема твърде на сериозно. Помня и че като много млад четях Волтер и присмехът му не само не ме възмущаваше, а напротив - забавляваше ме.


Моето откъсване от вярата се случи по същия начин, по който се е случвало и се случва и сега с хората от нашата прослойка. Струва ми се, че обикновено става следното: хората живеят като всички останали, а всички живеят въз основа на началата, които не само нямат нищо общо с вероучението, но и в по-голямата си част са негова противоположност; вероучението не попада в ежедневието контактите с другите никога не ти се налага да се сблъскваш с него, и ти самият в собствения си живот няма нужда да се справяш с него; то се изповядва някъде там, далеч и независимо от всичко. Ако и да се срещнете, ще е само като с външно, нямащо общо с ежедневието явление.


По живота на човек, по неговите дела, както сега, така и тогава не може по никакъв начин да се разбере дали той е вярващ или не. Дори и да има разлика между онези, които явно изповядват православието, и тези, които го отричат, тя не е в полза на първите. Както сега, така и тогава явното признание и изповядване на православието в повечето случаи се среща у тъпи, жестоки и безнравствени люде, които се имат за много важни. Докато умът, честността, прямотата, добродушието и нравствеността се откриват най-често у тези, които споделят, че не вярват.


В училищата се изучава катехизис и децата биват карани да ходят на църква; от чиновниците се изисква да приемат причастие. Но човек от нашия кръг, който вече не учи и не е на държавна служба, и сега, а в миналото още повече, може да живее десетилетия, без нито веднъж да си спомни, че е сред християни и че самият се има за изповядващ православието.


Така че, както сега, така и преди, вероучението - прието на доверие и поддържано от външен натиск - полека се топи под влиянието на знанията и жизнения опит, които са му противоположни; и човек често дълго живее, въобразявайки си, че у него е цяло онова, което му е било съобщено в детството, а то всъщност отдавна е заличено.

Календар на мъдростта (Мисли за всеки ден, събирани от граф Лев Толстой)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Един умен и честен мъж на име С. ми разказа как е престанал да вярва. Вече бил на двайсет и шест, когато веднъж, преди да заспи след дневния лов, по стар, останал от детството навик, взел да чете молитва. По-големият му брат, който бил с него на онзи лов, лежал върху сеното и го гледал. Щом С. приключил и тръгнал да си ляга, брат му попитал: "Ти още ли правиш това?" Повече не си рекли нищо. От онзи ден С. престанал да вярва. И вече от трийсет години не се молел, не се причестявал и не ходел на църква. И не защото се е присъединил към убежденията на брат си, не защото в душата си е взел решение, а понеже казаното било като опрян пръст в стена, готова да рухне от собствената си тежест; казаното било знак, че там, където дотогава мислел, че има вяра, отдавна вече било празно; и затова думите, които изричал, и кръстенето, и поклоните, които правел по време на молитва, всъщност били напълно безсмислени. Осъзнавайки това, той не могъл да ги извършва повече.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  2. 2 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 487 Неутрално

    "Там, където дотогава мислел, че има вяра, отдавна вече било празно... Осъзнавайки това, той не могъл да ги извършва повече."

    Не е ли с много неща така? Вършим неща, които повече не искаме да вършим, но продължаваме, по силата на навика. Най-вече ако носят престиж.

  3. 3 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2289 Неутрално

    "Истината ще ви направи свободни" Библията.

  4. 4 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3256 Неутрално

    "Духът, плътта и същината на Русия е Толстой. Аристократ, мужик, граф. Християнин, който мрази Бога и човека от сатанинска гордост! Богаташ, който не е дал никому повече от 5 копейки, и то срещу целуване на ръка. Въздържател и вегетарианец, дълбоко и всестранно порочен, всмукал в себе си цялата земна жизненост, лишен абсолютно от небесен дар, този „човек“ стана писател с чудовищна упоритост от завист към Шекспир, Сервантес и… Омир (дори), от завист към Новия завет и лично към Христос – този човек изгради своето литературно дело – евангелието на безлюбието и омразата, които той извлече от руската и (от) своята душа и вмени тези скрижали на русина за вечни времена."

    Илия Бешков.

  5. 5 Профил на qif58629874
    qif58629874
    Рейтинг: 34 Неутрално

    В тази публикация се разглеждат нещата едностранно. Разбира се че на младежки години всеки може да има разочарования. Обаче в живота си Л.Толстой има и други преживявания, които Може да се характеризират Като новораждане свише, за което Христос казваше на Никодим. Последние дела на Толстой са направени с убедена вяра.

  6. 6 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 4272 Любопитно

    До коментар [#3] от "selqnin":

    " Истината ще ви направи свободни" Библията."

    Ако пребъдете в моето учение, наистина сте мои ученици ! Ще ПОЗНАЕТЕ истината и истината ще ви направи свободни !





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK