Писателят и градът

Галин Никифоров

© Личен архив на писателя

Галин Никифоров



Текстът е препубликуван от "Капитал".


Един от малкото писатели в България, които са изцяло фокусирани върху работата си, е роден и живее в Добрич. През последните двадесет години името на Галин Никифоров става все по-познато, и то въпреки дистанцията от силно съсредоточената върху столицата литературна сцена.


Той е роден през 1968 г. "Добрич е родният ми град, тук се чувствам спокоен, мястото е идеално за правене на изкуство", казва Никифоров. "Идеално за правене на изкуство" рядко са думи, които някой изрича за града, но това, че той познава напълно пулса му, винаги му е помагало.




"Познавам всяка уличка, всеки квартал или сграда; понякога имам чувството, че познавам и всеки човек.


Тук са и роднините ми, познатите, приятелите, изживяното детство, спомените ми, всичко ценно в живота ми. А и морето е само на трийсет километра."

Тяло под роклята
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Галин Никифоров балансира жанровото писане и изследването на човека в прозата си. С неговите седем романа и един сборник лесно може да го определим като продуктивен автор, но всъщност той не мисли така. "Пиша от 26 години, което прави по повече от три години на роман, което едва ли може да се нарече добра продуктивност.


Обикновено с обмислянето на идеята, проучването й, написването й и редактирането й минават по около пет-шест години. За романа "Добро момче" (2006) този процес отне цели единайсет години. Освен това до издаването на петия ми роман - "Къщата на клоуните" (2010), винаги съчетавах работата по два ръкописа.


Така че вместо "продуктивност" бих предпочел по-точното "постоянство".


Най-успешният му роман е последният му до момента - "Тяло под роклята" (2018), история за разбито семейство и двама близнаци, които се опитват да навигират живота си. В хода на действието един от тях осъзнава истинската си полова идентичност. Темата съвпада с все по-голямото обсъждане на правата на трансполовите хора в глобален план и с грешното тълкуване на Истанбулската конвенция в България, което породи протести и полемики.


Никифоров не е напълно убеден, че тези съвпадения са имали решаващо значение в реакциите към романа.


"Основното, което помага на една книга, е качеството й - доколко добре е написана тя, не толкова темата в нея.


Съвпаденията с "проблемите на социалния свят",


както ги наричат, понякога влияят, но това влияние, без значение дали е положително или отрицателно, има краткотраен ефект. "Тяло под роклята" е най-бързо продаваният ми роман не защото разисква и застъпва проблемите на половата идентичност, а защото е една драматична история за човешката природа, за обичта, за верността, за чувството за вина, което понякога определя живота ни. Моите книги са предназначени за хора, които нямат никакви предразсъдъци и виждат света отвъд представата за добро и зло, защото и аз самият съм такъв."


Инженер-химик и икономист по-рано в живота си (има две висши образования - от Техническия университет в Пловдив и Икономическия университет във Варна), от 2011 г. той е отдаден изцяло на книгите си. Това е ключова година за него. Романът "Лятото на неудачниците" е отличен с наградата "Български роман на годината" на фондацията "13 века България". През същата година "Къщата на клоуните" печели националната награда "Елиас Канети".


В началото писането и работата вървят ръка за ръка.


"Имах пълноценното усещане, че когато върша едното, всъщност си почивам от другото." В един момент както литературата, така и професията му започват да изискват все повече време и усилия. "Трябваше да направя избор между двете. И избрах литературата - решение, за което никога досега не съм съжалявал."

Фотографът
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Разходките по улиците на града го замислят за собствените му спомени за него. "През последните години се вложиха много средства за подобряване на градската среда - улици, булеварди, тротоари, озеленяване, саниране. Сега вече идва времето, когато трябва да се инвестира повече в културни проекти, чрез тях животът ни да стане по-интересен и по-разнообразен. Откакто свят светува, се знае, че хората имат нужда от хляб и зрелища. Но все пак преди това трябва да си подредят мястото, където живеят", казва писателят, който в момента работи по следващия си роман.


"Като се върна назад във времето, в юношеските си години, пак мога да кажа, че градът беше хубав, но преценките и нагласата ми бяха други. Като си млад, обикновено едно от последните неща, които забелязваш, е как изглежда градът ти, стига да не газиш в кал и да не стават побоища на всеки ъгъл"


Въпреки че за него Добрич е подходящо място да се развива като автор,


той рядко предизвиква директно вдъхновение.


"С изключение на романа "Лятото на неудачниците", където имаше автобиографични моменти, не съм усещал подобна връзка. От друга страна, вероятно на подсъзнателно ниво всичко, което съм преживял в родния си град, всичко, което съм почувствал, направил, научил и запомнил, няма как да не ми е повлияло, защото то е почти целият ми човешки опит, опит, който е всъщност е изворът на въображението ми. А въображението от своя страна е в основата на изкуството. Звучи малко странно, но е вярно."

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Enter_K
    Enter_K
    Рейтинг: 1937 Неутрално

    Значи след санирането идвала музата на поезията. Пхах!
    Иначе погледнах статията защото първоначално прочетох: "Писателят и глада" :)

  2. 2 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3300 Неутрално

    До коментар [#1] от "Enter_K":

    Може да живее с майка си, що да гладува.

  3. 3 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2746 Неутрално

    Тук хората май се дразнят, когато някой живее скромно и преценява живота си като добър.

    Еретик
  4. 4 Профил на Pipilot
    Pipilot
    Рейтинг: 485 Неутрално

    Много човешко интервю.

  5. 5 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3156 Неутрално

    До коментар [#3] от "Костадин Иванов":

    Не се е променил много Гальо... Мяркам го от време на време. Ходи пеш обикновено. Не живее в старата махала. Пък и от старата махала с красиви къщи и дворове пълни с цветя не остана нищо...! Всичко събориха гадните комуняги, за да си построят блокове в центъра, че да си домъкнат селските задници в чужди имоти.

    Жив и здрав да си Гальо! Продължавай да пишеш напук на софийската аристокрация!

    Бивш tww09306483.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK