Умберто Еко: Чети и ще се спасиш сам

"Ние сме мразещи хора", категоричен е писателят.

© Associated Press

"Ние сме мразещи хора", категоричен е писателят.



Текстът е препубликуван от "Свободна Европа".


Умберто Еко, философ и писател (1932 - 2016)


Произход: Пиемонт - Италия, средна класа




Образование: Католическо училище, Средновековна философия и литература в университета в Торино, докторат по философия


Научни позиции: В САЩ - професор в Харвард и Колумбийския университет, В Италия - професор в Болоня


Интереси: Семиотика, философия, литературна критика, художествена проза


По-известни книги: "Името на розата", "Махалото на Фуко", "Островът от предишния ден", "Теория на семиотиката", "История на красотата", "За грозното", "Кант и птицечовката: есета върху езика и познанието"

Името на розата
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Махалото на Фуко
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Нулев брой
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

За философа Кант се знае, че, освен да мисли, чете и пише, със сигурност може и да говори. За съжаление, нямаме запис на гласа му. Вероятно обаче е обикновен човешки глас с типичен пруски акцент на немец от Кьонигсберг, сега Калининград, Русия. За сметка на това имаме запис от гласа на птицечовката, едно от най-странните животни на света, жител на континента-държава Австралия.


Но какво е общото между тях? Нищо, освен че през 1997 Умберто Еко издаде книга малко странно заглавие "Кант и птицечовката: есета върху езика и познанието". В нея Еко доразви някои аспекти от своята "Теория на семиотиката", появила се 22 години по-рано и, най-общо казано, задълбочила се върху различни проблеми на знанието, включително знанието за самия себе си.


И в глава четвърта на книгата той казва, че е добре човек да изследва корените и връзките на своето знание. "Това ще ни помогне - пише Еко - да избегнем заблудата, че сме открили вчера нещо, което Кант е предположил още преди двеста години." И добавя недвусмислено: "Нека го кажем с едно изречение: Кант не е знаел нищо за птицечовката - и в това няма нищо лошо - но птицечовката, за да преодолее кризата на своята идентичност, би трябвало да знае нещо за Кант."


А вие знаете ли нещичко за Кант? Или поне за Умберто Еко? Не само първото, но и второто може да помогне на всеки да избегне кризата на собствената си идентичност. Освен, разбира се, ако не го забърка допълнително в толкова гъста каша от въпросната идентичност, че никога да не успее да изплува от нея.


Така или иначе, вероятно все пак знаете "Името на розата", средновековна криминална драма, типична за писателя Еко - толкова проста, ако знаеш колкото него за Средновековието и книгите изобщо, и толкова сложна, ако чакаш от романа да научиш онова, което не знаеш.


Но типична е тази книга и за мислителя Еко, който настоява - чети и ще се спасиш сам. Романът е така известен, че Еко пише: "Щом издам нов роман, хората си казват - а-а-а, от автора на "Името на розата", така и не успях да я прочета досега - и си купуват нея, вместо новата ми книга."


Преди да се появи "Името на розата", всички познаваха Еко само като философ, медиевист и семиотик. Философ, защото мисли за най-важните неща, медиевист, защото разбира от средновековни дела и събития, семиотик, защото изследва знаците и тяхното значение.


Вероятно той е сред малцината, които знаят какво се случва, ако означиш един знак с друг знак, после, за да запазиш тайната само за шепа посветени, означиш и двата знака с трети, подобен обаче на някакъв си четвърти от древността, изписан единствено в свещената книга на далечно хималайско племе, но случайно копиран в стар тефтер, намерен на тавана на граф Дракула, а после загубен в мазето на музея Лувър.


Да ви прилича на история от Дан Браун? Със сигурност, но нещата стоят по обратния начин - не Еко прилича на Браун, а Браун опитва да прилича на Еко. Не успява, липсва му онова - важното, ековското - идентификацията на човека, който винаги знае какво говори, но никога сам не си вярва до край.


Когато навърши 80, Умберто Еко отказа цигарите и напълня, но духът и мисълта му останаха подвижни. Приживе той се произнесе по много теми, не пропусна любовта и омразата. "Ние продължаваме да мислим, че главната страст, която движи човека, е любовта. Не е истина. Любовта е много избирателна..Докато омразата е щедра. Тя е навсякъде. Ти можеш постоянно да си сред хора, които мразят други хора..Ние сме мразещи хора".


Така Умберто Еко ни предизвиква да спорим. Но как се спори с човек, в чиято библиотека има 50 хиляди тома?


Ами не се спори. И за всеки случай се изпълнява съвета му - чети и ще се спасиш сам.

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2995 Неутрално

    Всички прилики с Путинова Русия са неслучайни 😀


    Умберто Еко
    Вечният фашизъм
    (Четиринадесет начина да погледнем към черноризците)

    Оригинално заглавие
    Ur-Fascism (Fourteen Ways of Looking at a Blackshirt), 1995 (Пълни авторски права)
    Превод от английски


    Въпреки някои неясноти по отношение на различните исторически форми на фашизма, аз мисля, че е възможно да се състави списък на чертите, типични за това, което бих искал да нарека Ур-фашизъм или Вечният фашизъм Тези черти не могат да бъдат организирани в система много от тях противоречат една на друга и са също така типични за други видове деспотизъм или фанатизъм. Но е достатъчно една от тях да е в наличност, за да се позволи на фашизма да коагулира около нея.

    1. Първата черта на Ур-фашизма е култът към традицията
    Разбира се, традиционализмът е много по-стар от фашизма. Не само, че е типичен за контрареволюционната католическа мисъл след Френската революция, но е роден в късната елинистическа епоха като реакция на класическия гръцки рационализъм. В средиземноморския басейн хората от различни религии (повечето от вярванията великодушно са приети от римския пантеон) започнали да мечтаят за откровение, получено в изгрева на човешката история. Това откровение, според традиционалистичната мистика, за дълго време е останало скрито под булото на забравени езици — в египетските йероглифи, в келтските руни, в свитъците на малко познатите азиатски религии.

    Тази нова култура трябвало да бъде синкретична. Синкретизмът не е само, както се казва в речника „комбинация на различни форми на вярвания и практики“; подобна комбинация трябва да понася противоречия. Всяко от оригиналните послания съдържа късче мъдрост и въпреки че изглежда, че те казват различни или несъвместими неща, все пак всички те се отнасят, алегорично, до същата праисторическа истина. В следствие на това не може да има напредък в познанието. Истината вече веднъж и завинаги е била казана, а ние само можем да продължаваме да тълкуваме неясното й послание.

    Ако поровите из рафтовете, които в американските книжарници са етикетирани като Ню Ейдж, там можете да намерите дори свети Августин, който доколкото знам, не е фашист. Но комбинацията между свети Августин и Стоунхендж — това е симптом за Ур-фашизъм.

    2. Традиционализмът предполага отхвърляне на модернизма
    И фашистите, и нацистите почитат технологията, докато мислителите-традиционалисти обикновено я отхвърлят като отрицание на традиционните духовни ценности. Но даже и нацизмът да е бил горд със своите индустриални постижения, неговата възхвала на модернизма е само повърхност на една идеология, основана върху кръв и земя (Blut und Boden). Отхвърлянето на модерния свят бе маскирано като отрицание на капиталистическия начин на живот. Просвещението, Епохата на разума, се приема за началото на модерната поквареност. В този смисъл Ур-фашизмът може да бъде дефиниран като ирационализъм.

    3. Ирационализмът също така зависи от култа към действието заради някакво действие
    Ако действието е хубаво само по себе си, то трябва да бъде прието преди или без замисляне. Мисленето е форма на безсилие. Следователно културата е подозрителна дотолкова, доколкото е идентифицирана с критично отношение. Недоверието към интелектуалния свят винаги е било симптом на Ур-фашизма, от почитта на Херман Гьоринг към фраза от пиеса на Ханс Йохст („Когато чуя думата«култура», посягам към пистолета си“), до честата употреба на изрази като „дегенерирали интелектуалци“, „яйчени глави“, „изнежени сноби“ и „университетите са гнезда на червени“. Официалните фашистки интелектуалци са ангажирани най-вече с атакуването на модерната култура и либералната интелигенция затова, че са предали традиционните ценности.

    4. Критическият дух прави разлики, а да правиш разлика е знак за модернизъм
    В модерната култура научната общност възхвалява несъгласието като начин да се подобри знанието. За Ур-фашизма несъгласието е предателство.

    5. Освен това, несъгласието е знак за разнообразие
    Ур-фашизмът се разраства и търси консенсус с помощта на експлоатирането и изострянето на естествения страх от различността. Първият призив на един фашист или на едно недоразвито фашистко движение е този срещу пришълците. Така Ур-фашизмът е расистки по дефиниция.

    6. Ур-фашизмът произлиза от индивидуалната или социална фрустрация
    Ето защо една от типичните черти на историческия фашизъм е призивът към една фрустрирана средна класа, класа, която страда от икономическа криза или чувства на политическо унижение или е уплашена от натиска на по-долни социални групи. Понастоящем, когато старите „пролетарии“ стават дребни буржоа (а лумпените са широко изключени от политическата сцена), фашизмът на утрешния ден ще намери своята публика в това ново мнозинство.

    7. На хората, които се чувстват лишени от ясна социална идентичност
    Ур-фашизмът казва, че тяхна единствена привилегия е най-общовалидната — да бъдат родени в една и съща страна. Това е произходът на национализма. Освен това единствените, които могат да осигурят идентичност на нацията са нейните врагове. Така в корена на Ур-фашистката психология има обсесия за заговор, по възможност международен. Последователите трябва да се усещат в клопка. Най-лесният начин да се разтури един заговор е призивът към ксенофобия. Но заговорът трябва да идва и отвътре: евреите обикновено са най-добрата мишена, защото имат предимството да са едновременно и отвътре, и отвън. В САЩ ярък пример за обсесия за заговори и конспирации може да се намери в книгата на Пат Робертсън „Новият световен ред“, но, както неотдавна видяхме, има и много други.

    8. Последователите трябва да се чувстват унизени от показността на богатството и силата на техните врагове
    Когато бях момче, бях учен да мисля за англичаните като за хора, които се хранят пет пъти на ден. Те ядяха по-често от бедните, но трезви италианци. Евреите са богати и си помагат един на друг чрез тайна мрежа за взаимопомощ. Но последователите на Ур-фашизма трябва да бъдат убедени, че могат да надделеят над враговете. Така, чрез непрестанна промяна на риторическия фокус, враговете едновременно са твърде силни и твърде слаби. Фашистките правителства са обречени да губят войните, защото са конституционно неспособни обективно да преценяват силата на противника си.

    9. За Ур-фашизма няма борба за живот, а по-скоро животът се живее заради борбата
    Така пацифизмът е трафик с врага. Лош е, защото животът е непрестанно воюваме. Това обаче води до комплекса Армагедон. Тъй като враговете трябва да бъдат победени, има нужда от една последна битка, след която движението ще има контрол над света. Но такива „крайни решения“ предполагат една по-нататъшна ера на мир, един Златен век, който противоречи на принципа на вечната война. Нито един фашистки лидер не е успял да разреши това противоречие.

    10. Елитизмът е типичен аспект на всяка реакционна идеология дотолкова, доколкото е фундаментално аристократична, а аристократичният и военният елитизьм предполагат презрение към слабия
    Ур-фашизмът може единствено да подкрепя популистки елитизъм. Всеки гражданин принадлежи на най-добрия народ в света, членовете или партията са най-добрите сред гражданите, всеки гражданин може (или трябва) да стане член на партията. Но не може да има патриции без плебеи.

    Всъщност Лидерът, тъй като знае, че властта не му е делегирана по демократичен път, а е била завзета със сила, също така съзнава, че силата му е основана на слабостта на масите; те са толкова слаби, че имат нужда и заслужават един управник.

    11. В тази перспектива всеки е подготвен да стане герой
    Във всяка митология героят е едно изключително същество, но в Ур-фашистката идеология героизмът е норма. Този култ на героизма е тясно свързан с култа към смъртта. Не е случайно, че мотото на испанските фалангисти е Viva la Muerte („Да живее смъртта!“). В нефашистките общества на обикновения човек му е казано, че смъртта е неприятна, но трябва да бъде посрещната с достойнство; на вярващите е казано, че това е болезнен път към свръхестествено щастие. В контраст на това. Ур-фашисткият герой копнее за героична смърт, рекламирана като най-добрата награда за героичен живот. Ур-фашисткият герой е нетърпелив да умре. В своето нетърпение той по-често изпраща други хора на смърт.

    12. Тъй като и двете — и постоянната война, и героизмът са трудни за играене игри, Ур-фашизмът пренася своята воля да властва към сексуални въпроси
    Това е произходът на мачизма (който съдържа в себе си както презрение към жените, така и нетолерантност и заклеймяване на нестандартните сексуални навици, от целомъдрието до хомосексуалността). Тъй като дори сексът е трудна за играене игра, Ур-фашисткият герой гледа да играе с оръжия — като прави това, той става едно ерзац фалическо упражнение.

    13. Ур-фашизмът е основан на избирателния популизъм, качествен популизъм, би казал някой
    В една демокрация гражданите имат индивидуални права, но гражданите в тяхната цялост оказват политическо влияние само от количествена гледна точка — един следва решенията на мнозинството. За Ур-фашизма обаче индивидите като такива нямат права, а Народът е приеман за качество, едно монолитно цяло, което изразява Общата воля. Тъй като нито едно голямо количество хора не може да има обща воля, Лидерът претендира, че е техен преводач. След като са загубили властта си да делегират, гражданите не действат; те са единствено призвани да играят ролята на Народ. Така Народът е само театрална фикция. В близкото ни бъдеще може да има ТВ или интернет-популизъм, в който емоционалният ответ на избрана група граждани може да бъде представен и приет като Гласа на Народа. Поради своя качествен популизъм Ур-фашизмът винаги трябва да бъде срещу „гнилите“ парламентарни правителства. Щом един политик хвърли сянка на съмнение върху законността на парламента, защото той не представлява вече Гласа на Народа, можем да надушим Ур-фашизъм.

    14. Ур-фашизмът говори нюспик
    Нюспик (новоговор) е създаден от Оруел, в 1984 г. като официален език на това, което той нарича ингсоц (ангсоц) или английски социализъм. Но елементи на Ур-фашизма са присъщи на различни форми на диктатури. Всички нацистки или фашистки учебници използват един обеднял речник, както и елементарен синтаксис, за да се ограничат инструментите за комплексно и критично мислене. Но ние трябва да бъдем готови да идентифицираме други видове нюспик, дори ако те имат на пръв поглед невинната форма на популярно ток шоу.



    Ур-фашизмът е все още около нас, понякога съвсем неприкрит. За нас щеше да е толкова по-лесно ако на световната сцена излезеше някой и кажеше: „Искам отново да отворя Аушвиц, искам черноризците отново да парадират по италианските площади.“ Животът не е толкова прост.

    Ур-фашизмът може да се върне под най-невинното прикритие. Наше задължение е да го разкрием и да посочим с пръст всяко негово проявление — всеки ден, във всяка част на света.

    Струва си да бъдат припомнени думите на Франклин Рузвелт от 04.11.1938 г.: „Ако американската демокрация спре да се движи напред като жива сила, която ден и нощ се опитва с мирни средства да подобри съдбата на нашите граждани, фашизмът ще процъфти по земите ни.“ Свободата и освобождението са една безкрайна задача.

    Край
    Читателите на „Вечният фашизъм“ са прочели и:
    5,7 Обущарят
    от Александър Пушкин

    4,9 Камионите
    от Стивън Кинг

    4,3 Нощен прибой
    от Стивън Кинг

    Лични инструменти
    Вход
    Търсене
    Дума или израз
    Навигация
    Моята библиотека
    Читалня
    Автори
    Преводачи
    Книги
    Произведения
    Случайна творба
    Серии
    Поредици
    Читателски мнения
    Работилница
    Новодобавено
    Работно ателие
    Ресурси
    Статистика
    Колекции
    Библиотека за ученика
    Допълнителна информация
    За Моята библиотека Правила Въпроси и отговори Връзка с екипа Дарения API OPDS
    Към началото на страницата

  2. 2 Профил на Nedyalko Lazarov
    Nedyalko Lazarov
    Рейтинг: 889 Неутрално

    До коментар [#1] от "blondofil":

    Дал си чудесна илюстрация защо никой не е прочел до края Името на розата. Ако не беше Дон Кихот на Сервантес, Името на розата щеше да е най-известната книга, която никой не е прочел. Да не говорим за останалите му по-малко известни или напълно неизвестни книги. Пише повече отколкото самият той може да разбере.
    Между другото Мартин Хайдегер е фашист, нали.

  3. 3 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2995 Неутрално

    До коментар [#2] от "Nedyalko Lazarov":

    Ти си мислиш, че чертите на фашизма са от "Името на Розата ли" 😀?

  4. 4 Профил на stalker
    stalker
    Рейтинг: 349 Неутрално

    До коментар [#3] от "blondofil":

    Хи хи.
    Обожавам "Островът от предишния ден".
    Много ми липсва Еко в тези шантави години.

    Common sense !
  5. 5 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 3106 Неутрално

    До коментар [#2] от "Nedyalko Lazarov":Ти си мислиш, че чертите на фашизма са от "Името на Розата ли" 😀?
    —цитат от коментар 3 на blondofil


    От "Името на розата" е твоята Путинова Русия, а ?

    Всички прилики с Путинова Русия са неслучайни ..
    —цитат от коментар 1 на blondofil


  6. 6 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2995 Неутрално

    До коментар [#5] от "simChо":

    Защо, виждаш някоя от 14те характеристики на фашизма, която да не прилепва на Путинова Русия ли 😀

  7. 7 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 1123 Неутрално

    До коментар [#2] от "Nedyalko Lazarov":

    Чел съм и "Дон Кихот" и "Името на розата", и мога да кажа че е грехота да се сравняват. Все едно да сравняваш Майк Тайсън с кварталния побойник. Никога нещо от "Розата", дори заглавието й, няма да стане нарицателно от сорта на "донкихотовски".

    Една от причините за това да не можем да сравняваме големия Еко с ГИГАНТА Сервантес е дадена в текста по-горе: докато Еко е губел много време да проучва корените на знанието си, Сервантес е използвал времето си за да живее и пише.

  8. 8 Профил на Петя
    Петя
    Рейтинг: 3144 Неутрално

    Плюи ако няма къде и в Кабинката на Белия тир става, ха ха ха ...Да !

  9. 9 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3017 Неутрално

    До коментар [#6] от "blondofil":

    "Демокрацията е най-деградиралата форма на обществено управление" - Ницше

  10. 10 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2890 Разстроено

    Тъжно е това за омразата. Романите на Умберто Еко са добро лекарство срещу нея.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  11. 11 Профил на прото бг
    прото бг
    Рейтинг: 44 Неутрално

    Прочетох всичките му романи. По няколко пъти. Любимата ми е "Махалото на Фуко"

  12. 12 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 3106 Неутрално

    До коментар [#5] от "simChо":Защо, виждаш някоя от 14те характеристики на фашизма, която да не прилепва на Путинова Русия ли 😀
    —цитат от коментар 6 на blondofil


    Боли ме шмайзера, за 14-те умбертоековизми ..

    По-интересно ми е друго ПО КАКЪВ ПОВОД, СЕ ЕМВАШ ДА РАЗСЪЖДАВАШ , НИ В КЛИН, НИ В РЪКАВ ПЪРВОМ ЗА ЛЮБИМАТА ТИ ПУТИНОВА РУСИЯ ..

    Колко души, мислиш, са като тебе обсебени от Путинова Русия и намират за уместно, по любимият им руски въпрос да се говори и в дискусия за Умберто Еко, и в дискусия за електромобили и къде ли не ..

  13. 13 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2995 Неутрално

    До коментар [#6] от "blondofil":"Демокрацията е най-деградиралата форма на обществено управление" - Ницше
    —цитат от коментар 9 на deaf


    Виж по-горе:

    Поради своя качествен популизъм Ур-фашизмът винаги трябва да бъде срещу „гнилите“ парламентарни правителства. Щом един политик хвърли сянка на съмнение върху законността на парламента, защото той не представлява вече Гласа на Народа, можем да надушим Ур-фашизъм.

  14. 14 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3363 Неутрално

    И аз харесвам най-много "Махалото на Фуко" от романите на Еко.
    Мисля, че би било полезно за т. нар. журналисти от медии, изповядващи единствено добре платени ...принципи, да прочетат "Нулев брой". И да си направят изводи, ако са умни. Защото "….Акъл се набива, Томиславе, на умен човек. ..." :)))

    Не е ли отражение на нашата реалност за голяма част от четящите изданията на "нашия издател":
    „- Вестниците учат как хората да мислят. – прекъсна ни Симеи.
    – Но вестниците ли следват тенденциите на хората, или те ги създават?
    – И двете, госпожице Фрезия. Хората първо не знаят какви са им тенденциите, после ние им казваме и те осъзнават, че са им такива.“

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  15. 15 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2109 Неутрално

    До коментар [#14] от "Bramasole":

    Аз съм чела само "Името на розата" и "Баудолино." Ще взема да порчета и "Махалото."

    До коментар [#1] от "blondofil":

    Есето на Еко за фашизма е прекрасно. Благодаря, че го цитирахте. Паралелите с движението портив Истанбулската конвенция, уж в името на семейството, са стряскащи.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  16. 16 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3363 Неутрално

    До коментар [#15] от "7777":

    Има романи, които чета по-бавно, на етапи. Творбите на Еко са сред тях.
    Моя приятелка, филоложка, се отказа да чете "Махалото на Фуко", защото след всяко прочетено изречение още от самото начало /разходката из музея/ започваше да прави справки какво точно означава определен физичен закон и какво внушава Еко; изнерви се бързо. :)
    Дано не съм Ви подвела с изразеното мнение.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  17. 17 Профил на pkh07609293
    pkh07609293
    Рейтинг: 24 Неутрално

    Благодаря ви за интересният откъс... А що се отнася до фашизма - не помня точно кой известен италиански сториограф и журналист написа преди години че като хванеш един фашист и го разчоплиш и разопаковаш, изхвърляш, изьвърляш, накрая остава един "маммоне италиано" , или преведено на български - едно италианско мамино синче...неслучайно фашизма се ражда в Италия...
    Рискувам да се повторя, Умберто Еко каза за интернет ерата, че преди нея, всеки селски идиот е ръсел глупостите си в селската кръчма и там са оставали, днес обикалят света за секунда......и стана ясно че света е пълен със селски идиоти...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK