"Исландия е вълшебна страна. Наяве"

Когато човек планира да посети Исландия, трябва да вземе под внимание един фактор, който всички вкупом, туристи и местни, непрестанно, живо и с нестихваща страст обсъждат: времето.

© "Вакон"

Когато човек планира да посети Исландия, трябва да вземе под внимание един фактор, който всички вкупом, туристи и местни, непрестанно, живо и с нестихваща страст обсъждат: времето.



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от книгата "Около Исландия за 14 дни" на Крум Крумов, предоставен от издателство "Вакон".


Из "Около Исландия за 14 дни" от Крум Крумов


От автора

Около Исландия за 14 дни
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Исландия е наглед една доста нетипична страна. Макар като територия да е почти с размерите на България, общият брой на населението й е по-малък от този на Пловдив. Този факт изобщо не притеснява исландците, точно обратното - неимоверно ги радва. На пръв поглед Исландия изглежда леко призрачна. Достатъчно е да напуснем пределите на модерния Рейкявик и следите от човешкото присъствие започват да се стопяват правопропорционално с безбрежния исландски пейзаж, нарисуван сякаш от ръката на луд, но гениален художник. Надлъж и нашир и след девет вулкана в десети, почти навсякъде вилнее неукротимата природа. Тук легендарният исландски вятър се надбягва само със самия себе си - накъдето и да погледнеш, не виждаш друго освен безкрайни хоризонти, една пъстра палитра от растителност, водопади, ледникови пустини, геотермални полета, ледници, тюркоазени горещи води, езера и тук-там "боднат" по някой вулкан, който прехвърля облаци към останалите си събратя.


Когато пристигнеш в Исландия, нямаш възможността постепенно да свикнеш с нетипичните й условия, с всичко, което виждаш и усещаш, докато си там. Тя веднага те кара да полудееш по нея, а кръвта ти кипи като глина в геотермално поле. Когато си за пръв път в Исландия, вероятността да излезеш от състоянието на удивление е много малка. Независимо колко много и различни страни си посетил, по тази ще останеш завинаги прехласнат дълго след като се събудиш в облаците над нея.




Първото нещо, което усещаш веднага след като слезеш от самолета, е кристално чистият въздух. Белите ти дробове растат от учудване и сякаш от минута на минута увеличават обема си. Искат да поемат колкото може повече от този различен, студен, но в най-чистия си възможен вид въздух, който съдържа в себе си невъобразима свежест, смразява ума и подрежда разпилените мисли като безкомпромисен духовен учител. Този хладен повей е и прелюдията към приключението, което предстои. Още не можеш да си го представиш, но клетките в тялото ти постепенно се прегрупират, неистово подивели от истинския въздух. Те го усещат, докато ти още не можеш да го видиш. Очите ти са свикнали с пейзажи, обезобразени от билбордове, мигащи реклами и ярки цветове, чиито сменящи се с висока честота картини притъпяват ума и сетивата. За миг попадаш в капана на навика, като ги търсиш и тук, но вместо това получаваш безкрай и пустота, които действат като коан за ума.

"Исландия е вълшебна страна. Наяве"

© Личен архив на Крум Крумов


Когато човек планира да посети Исландия, трябва да вземе под внимание един фактор, който всички вкупом, туристи и местни, непрестанно, живо и с нестихваща страст обсъждат: времето. Макар да носи страховитото название "ледена земя", климатът на Исландия е "умерен", което потвърждава факта, че лятото тук е умерено топло, а зимата поносимо мразовита. И така от векове. Толкоз. Понякога се случват изригвания на вулкани, завихрят се урагани и подобни климатични аномалии, но благодарение на тях светът не забравя, че съществува такъв остров. Мястото е толкова уникално, че два древни континента не могат да си го разделят. Тук минава шевът на света. Средноатлантическият хребет сам надига глава, за да зърне Исландия, после се скрива, като от удивление тресе тектоничните плочи.


Исландия е поникнала някъде по средата на океана и действа като магнит за всякакви топли и студени фронтове, които в резултат на честите си сблъсъци поднасят на жителите и гостите на Исландия време, за което може да се каже всичко друго, освен че може да бъде предвидено. Неписаното правило "синоптиците пак не познаха" важи с пълна сила в Исландия, но пък хората тук не губят надежда, като винаги си казват след сбърканата прогноза: "Може би следващия път". Затова трябва да последваме примера на местните и е най-добре, преди да пристигнем в Исландия, да вземем предвид, че тук времето е предимно облачно и вместо "лошо" да го наричаме "интересно". Така ще сме в състояние да се радваме на всеки слънчев лъч, защото тогава той ще бъде не даденост, а приятна изненада. Поредният "плюс" на исландския климат е този, че в рамките само на няколко часа можем да се докоснем до всички известни нам сезони, при това без да има нужда да сменяме местоположението си.


Променливото време само ще ни намери. Докато човек пребивава в Исландия, живее в непрестанно очакване, че всеки момент ще се случи нещо уникално; достатъчно е да се огледа наоколо за доказателството. Следите върху черния пясък подозрително наподобяват на стъпки на джуджета, някъде над главата ти се чува звук, който не прилича на друго освен на размаханите криле на дракон, а в разхвърляните навсякъде из острова кръгли скали виждаш как огромни тролове играят любимата си игра на топчета. Исландия премества границата на въображението, запращайки я толкова надалеч, колкото никога не е била. Докато си тук, трудно свикваш с факта, че стъпваш по истинска твърд. Земята е жива и често издава звуци като заспал звяр, огромен и топъл.

"Исландия е вълшебна страна. Наяве"

© Личен архив на Крум Крумов


Прекарах в Исландия едва шестнайсет дни, но това ми е достатъчно, за да се убедя, че дори да бяха шестнайсет години, не бих могъл да си помисля дори за миг, че я познавам. Защото от малкото, което научих непосредствено от нея, а не за нея, разбрах, че Исландия е непредвидима, винаги е била и такава трябва да остане. Исландия не е богата държава, нито уникален остров, нито има умопомрачителна природа, Исландия е състояние на ума и съвсем съзнателно, без да прекалявам и без съм изгубил разсъдъка си, мога да кажа, че Исландия е вълшебна страна. Наяве.


Предпътие


Там, откъдето идвам, духа бял вятър. Така нарича баща ми Южняка, който мигом стопява зимата, за да докара пролетта със стичащи се по улицата топли реки. По краищата им понякога се оформят водопади или лагуни, в които цапаме боси. Това е най-романтичният ми спомен за вятъра, който пазя. Топлият полъх, който премества студа и тегли след себе си заспалата още пролет. Част от водата отива в градината ни и кара лалетата да обагрят всичко до рождения ден на майка, когато биват принесени в ежегодна жертва от татко.


Там, където съм сега, вятърът е северен и на мен се пада честта да го назова за себе си. Стопява черните мисли, издухва всичко, което не е достатъчно здраво, за да издържи, да се сплоти и нарече тъкан. Дъждът тук вали по-хаотично от свободни електрони, благославяйки всеки път, когато вдигнеш глава към небето, завито презглава с вечни пепеляви облаци. Ледниковите реки оставят след себе си пустини и тук-там по някое малко езерце, около което пак вятърът е пръснал шепа разноцветен мак.


Има такива моменти, в които човек знае или, не, напълно е убеден, че нещото - план, цел, мечта, ще се получи. Няма значение как. Как - намира отговор в Пътя. Тогава изпитваш онази увереност, която те прави непоклатим, и оставяш нещата да се случват. Разбира се, в основата на всичко са действието и желанието, страстта, жаждата да осъществиш плана, целта, мечтата. Това също е път. Преддверие на пътя. Като предговор на книга. Като предпътие.


Подобни моменти в живота си съм имал само толкова, че пръстите на двете ми ръце са достатъчни, за да ги изброя. И почти всички, като изключим следването на славянска филология, са свързани с пътувания. Така беше, когато за пръв път през 2010 година разбрах за съществуването на Ел Камино де Сантяго. Трябваха ми секунди, за да взема решение, че ще измина целия поклоннически път на свети Яков от Френските Пиренеи през Сантяго де Компостела до нос Финистере на Атлантическия океан.

"Исландия е вълшебна страна. Наяве"

© Личен архив на Крум Крумов


Оттогава знам, че няма достатъчно силна защитна реакция на ума, която да издържи на порива на сърцето. И макар в ежедневието си, опитвайки се да бъдем прагматични и отговорни, да следваме повече разума си, има мигове, когато трябва да го забравим и да се пуснем по течението. Това go with the flow беше причината и за поредните ми пътувания. По същия начин приех предложението на единствения ми полски приятел - Пьотр Бартски - да изминем 2000 километра с колела от Централна Полша до Рим, без да се замисля, че всъщност нямам колело, с което да го направя, и че споменът за последното ми подвизаване на седалката изникна някъде от мъглата на Тополовград четвърти клас и единственото спечелено състезание в живота ми. Бях получил усещането за нещо, което винаги съм обичал и умеел да правя, без да подозирам, че е така. Реших да продължа с духовните пътувания и през 2016 година неотлъчно със същия партньор в пътешествията изминахме пътя от родния Тополовград до Света гора Атонска.


Днес зная, че във всяко следващо пътешествие съм търсил чувството на сбъдване, което ме обзе по време на и след Ел Камино. Оттук и останалите "духовни" дестинации. Сега беше дошло време за нещо различно. За личен избор, който ще преосмисли пътя ми, ще събере старите ценности и ще добави нови. Път, който ще ме предизвика и провери.


Винаги ме е привличало правенето на нови и на пръв поглед невъзможни неща. Разкъсван от стотици различни хора в стремежа си да бъда мултифункционален и свободен в градски условия, живеейки в тесните рамки на чуждо общество, губя нещо важно, което съумявам да намеря отново, когато тръгна сам на път. Тогава всичко се променя. Въпреки множеството "завои" пътят е изпълнен със знаци, които не позволяват на човек да се загуби. С всеки изминал ден сетивата се изострят, а зовът за завръщане вкъщи започва да се изпарява като мъгла. Наглед случайните срещи и ситуации се подреждат като части от голям пъзел, всичко се случва по някакви неизвестни нам закони, отвъд нас и хилядолетната ни воля да приспособяваме света към себе си. Накрая виждаме всичко като на длан. И започваме отначало, водени от любопитството към света - то е основната движеща сила за всеки пътешественик.


Всеки ден на едно пътешествие е нов, "откривателски", всяко едно решение и движение се превръща в ключ за откриването на нови пространства - в света навън и този вътре в нас. Затова с течение на времето ние постепенно изграждаме зависимост от пътешестването, а то става все по-взискателно, мечтите стават все по-големи, докато не се събудим един ден с убеждението, че не можем да се опрем на натрапчивата мисъл да тръгнем отново на път.


А той е дълъг, труден и непредвидим. Такъв трябва да бъде. И макар че имаме карти, интернет и джипиес координати, литература и пътеводители, в които сме поместили информация за всяко едно кътче по света, водени от трескавото си желание да назоваваме и опитомяваме всичко около себе си, няма такава карта, по която да прокараме пръст и да разберем какъв път ще измине душата на пътешественика. Поемаме на път заради това неизвестно в задачата. Оставяме страха, удобствата и предразсъдъците. Взeмаме единствено вярата и любопитството си. Те искат да бъдат извън рамките, политиката, лесните истини за живота.


Обществата, в които живеем, обикновено предпочитат да се хранят с полуистини, без да си правят труда да достигнат до смисъла. Литературата и изкуството като цяло са онази вечна опозиция и постоянният камбанен звън, който не позволява на някои да заспят. Те са ваксината срещу поголовната глупост и стадния манталитет, като мисията на медиите е непрестанно да ги подхранват. Всичко това поражда у мен несъгласие, а то е поредната причина да тръгна на път.


Пътешестването е вид подобна "ваксина", но все пак различна. Бих рискувал с твърдението, че е по-автентична, защото изключва външната намеса и автоматичното приемане на чуждото мнение, чувствителност и въжделения. Може би защото съдържа в себе си и физическа свобода.


Човек може да пътува по много начини, а и просто да се придвижва. Но да пътешества, може само по няколко. Единият от тях е пътешестването с колело и аз съм избрал него. Не мога да дам логично обяснение, което да е според "стандартите за пътешестване с колело", защото такива не съществуват. И това е най-хубавото. Но съм убеден, че всички ние, които пътешестваме по този начин, имаме нещо общо. Вярваме, че пътешествието означава свобода. И никой не може да ни разубеди.


Нека моето исландско приключение да бъде покана за опознаване на света такъв, какъвто е, извън филтъра на медиите и социалните мрежи. Защото всеки може да намери в себе си залежи на автентичност, които с пъти превишават по стойност всички възможни лайкове. Само трябва да се осмелим. Останалото не е наша работа.


Исландия се появи на хоризонта ми през април 2017 година като пътешествие, което трябваше да измести центъра на предишните ми пътувания. Търсех маршрут, по който да тръгна, защото Пътят беше започнал да ме вика, а аз нямах представа каква да бъде посоката след всички поклоннически пътища, знаех само, че искам нещо различно и скоро гладът за пътешествия нямаше да ми остави никакъв шанс.


Започнах да чета всякакви материали за големи и малки пътувания с колело, без да подозирам, че вдъхновението ще ме засили в съвършено различна посока. Като изключително топлолюбив човек, никога не съм възнамерявал да предприема пътешествие в северни условия, но ето че попаднах на материал, който разказваше за красивия, но неимоверно труден за каране Път номер едно в Исландия. Страната на огъня и леда предлагаше незабравимо приключение в почти екстремни условия. В резюмето си авторът непрестанно споменаваше яростния исландски вятър. Ако има стихия, която най-много недолюбвам, това е именно вятърът.


Не искам да си представя какво би било да съм на колело в подобни условия. Умът ми се отбраняваше известно време, но колкото повече се информирах и гледах пейзажите, толкова по-силно нарастваше желанието в мен. Двете магически думи "неимоверно труден" се забиха в съзнанието ми и вече работеха. Посегнах към видеоматериал. Двама англичани обикаляха Исландия по Ринг Роуд. Премръзнали и подпухнали, те натискаха педалите срещу вятъра, като се мъчеха да покажат, че въпреки всичко изпитват радост от преживяването. Това е. Категоричността на онази увереност взе нещата в свои ръце. Често колебливата ми натура трябваше да остане в ъгъла.


С първото действие трябваше да си осигуря транспорт. В следващия момент вече говорех с една позната, която работи в туристическа фирма, дадох є приблизителни дати и я помолих да ми избере най-изгодния вариант за 16-18 дни в Исландия. Не се налагаше да моля никого за отпуск, но това беше максималният брой дни, за който можех да си позволя да отсъствам от вкъщи и мултифункционалната си работна среда. След няколко часа Аня от туристическата фирма вече беше намерила оптималния вариант. Тръгване на 14 юли вечерта, пристигане след полунощ местно време и връщане на 31 юли късния следобед. Цената от 342 долара включваше полет Варшава - Рейкявик - Варшава и спортно оборудване. Не казах на никого.


Както обикновено се случва в подобни ситуации, послушах интуицията си, а едва по-късно започнах да мисля и да се информирам подробно за това, което ме чака. А то никак не беше малко. Първо, така и не намерих разказ на някого, който да е обиколил острова на колело за по-малко от 18 дни. Най-често срещаните обиколки се провеждаха в рамките на три-четири седмици. А аз в най-добрия случай щях да разполагам с 16 дни. Дотук добре, малък стрес.


После, бях чувал, че в Исландия не е евтино, но нямах представа, че Рейкявик чак се конкурира с Токио в надпреварата за най-скъпа световна столица. И този аспект изискваше сериозна подготовка. Стресът започваше да се усилва.


И разбира се, екипировката, която си мислех, че имам, се оказа (каква изненада!) подходяща само за пътешествия в топли страни. Поне имах колело, което не бих заменил с друго.


Започнах да задълбочавам познанията си за Исландия и условията на придвижване с колело по Ринг Роуд. Бях много любопитен дали има информация на български за обикаляне на Исландия с колело, която също да ползвам. Такава обаче не намерих в продължение на дни. Прегледах обстойно по няколко пъти, стигнах до последните страници на гугъл, което рядко правя, смених дори езика, на който търсех, писах даже на "шльокавица" нищо.


Това все пак беше добра новина. На теория щях да стана първият българин, обиколил Исландия с колело, а на практика - човек никога не знае. Но аз се хванах за тази мисъл и започнах да свиквам с отговорността, която носеше нейното реализиране.


Сега трябваше само да тренирам и да изкарам допълнителни пари, за да реализирам пътуването. Звучи гладко и лесно зад розовите очила на услужливото мислене.


Следващите два месеца се оказаха крайно неблагоприятен период за мен в професионално отношение. Работейки като самонаето лице, понякога попадам в турбуленция и в капана на собственото си желание да бъда максимално свободен и на работното си място. Тоягата има два края и този път беше ред на дебелия.


Мултифункционалността може и да е героична, но понякога задушава. Който е работил по шестнайсет часа на ден и въпреки това не е покривал разходите си, знае за какво става въпрос. От днешна перспектива всичко изглежда забавно, но наистина, понякога, живеейки в Полша, имам усещането, че съм дубльор на Уил Смит в онзи иначе толкова окриляващ филм "В преследване на щастието".


"Кой тръгва на пътешествие, когато джобовете му са празни?" - опита се да ме вразуми един познат. "Ако не тръгна, празните джобове ще са последният ми проблем - отговарям. - Когато се откъсна от напрежението и стреса, ще измисля нещо. Но трябва да замина, за доброто на всички."


Помня точната дата - 22 юни 2017 година. Седях на бюрото и държах малкия триъгълен календар на телекомуникационна компания "Нетера" - подарък от баща ми. Вглеждах се в цифрите, които се сливаха пред очите ми. Оставаха три седмици до полета, а аз бях под чертата, без изгледи положението да се преобърне. "Нетера" - помислих си - е пионерът на българския интернет." Татко ми беше разказвал много пъти историята на фирмата и пътя є към успеха като класическа американска success story. Къртовски труд, необикновен интелект, смелост и новаторство и бяха първи! А ако аз съм първият българин, който ще обиколи Исландия с колело, може би първата българска интернет компания би могла да ме подкрепи в това начинание? Без да се замислям, се залових за идеята и написах излиянието, което ми дойде наум. Бях обезверен. Толкова ме беше срам от действието, което предстоеше да извърша. Но понякога и пътешествието е изкуство и то иска жертви. Стъпках гордостта си, поех дълбоко въздух, затворих очи и с издишването натиснах клавиша. Изпратено. Сега да става каквото е писано.


Отговорът пристигна след няколко дни. Данаил Бончев - маркетинг мениджърът на "Нетера" - ме молеше да предоставя подробна информация за предстоящото пътуване, потвърждавайки, че е проверил историята ми за "първия българин" и че от фирмата са заинтересовани. Изпълних молбата и зачаках. Обратната връзка не закъсня. Управителният съвет на "Нетера" беше решил да ме подкрепи, като покрие значителна част от разходите по обиколката на Исландия с колело. От мен се искаше единствено да взема със себе си новото джипиес устройство Netfleet и да го поддържам живо, докато обикалям острова. "В къщата ми в Полша затръшнаха всички врати, а аз влязох през българския прозорец" - помислих си аз. Никога не съм знаел, че съм способен на подобно действие, и дълго не можех да реша дали да се срамувам, или да се радвам от постигнатото.


Малко преди да замина, щафетата пое Яна Филипова и нещата започнаха да се подреждат. Получих фирмена раница и устройството 48 часа преди полета, а финансовата помощ пристигна на следвашия ден. Оставаше ми един ден до полета, през който вече можех да купя съществената част от екипировката.


В работата проблемите продължаваха да се трупат. Наемателите на апартаментите, които управлявах, сякаш се бяха уговорили да ми устроят прощален съспенс и два часа преди да тръгнем за летището, трябваше да отида по спешност в една от сградите. Чувствах се психически изчерпан. Погледнах колелото, което чакаше да бъде за първи път разглобено и сложено в чантата. А чантата беше още в магазина. Седнах на дивана и си казах: "Отказвам се, не мога повече!". Тогава се намеси Ками с нейното самообладание. "Кажи с какво да ти помогна?" "Трябва да вземеш чантата от магазина в Згеж (на 20 км от вкъщи) и да минеш през "Декатлон" за якето" - отвърнах едва доловимо.


Семейната офанзива помогна. Четири часа преди полета колелото вече стоеше разглобено в черната чанта наред с целия багаж и храна, която подготвихме заедно. Оставаше единствено да ме качат на самолета с тази извънгабаритна и със сигурност надвишила допустимите килограми чанта. На път за летището реших да заредя телефона си, но се оказа, че имам само резервен кабел, който не работи. Оригиналният беше останал във Варшава при колегата ми Куба.


Знаейки колко е услужлив, реших, че може би ще се съгласи да отскочи до летището с кабела. Куба не отказа. И този малък проблем беше решен. А когато служителката на Wow Air ме пусна с единайсет килограма свръхбагаж, започнах да вярвам, че наистина още днес ще излетя за Исландия.


Последвалото емоционално сбогуване със семейството почти ме довърши. Не бях се разделял с Алекс за повече от седмица през последните три години. Накара ме само да му обещая, че ще се върна, а аз не можах да му откажа.


Когато колесникът на самолета се отлепи от пистата и сложих глава върху облегалката, усетих силна нужда от сън. Най-напред ще затворя очи. След това приключението може да започне.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на stenlyaka
    stenlyaka
    Рейтинг: 743 Неутрално
  2. 2 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 2985 Неутрално

    Направо да му се прииска на човек да отиде там. Така го е написал.

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  10. 10 Профил на irobot
    irobot
    Рейтинг: 415 Неутрално

    Уникален откъм геология остров, с уникални геотермални феномени, даващ много "жокери" на учените какво има под повърхността на "синьо-зелената" планета.

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  12. 12 Профил на geordgeo
    geordgeo
    Рейтинг: 968 Весело

    Хубав разказ, очаквам продължението...

  13. 13 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 1966 Весело

    Исландия е вълшебна страна.
    *******************************************

    По-тъпо / разбирай неприветливо-сиво/ място трудно може да се открие / бил съм два пъти в Исландия/ . Рейкявик е по-тъп град и от Загреб, най-тъпата континентална столица. Гробище, пълно с оживели зомбита, ходят като роботи и все ти се иска да убодеш някой от тях с вилица в ресторанта/ един приятел от отбора, французин, даже го и направи!/, за да установиш дали има рефлекси у тия изделия. Исландците, които още не са умрели и преходили в статус на зомбита, са по психиатриите. Депресиите са нормалното им състояние.
    Ама щом на тоя човек му харесва всичко това - защо не?

    Истинско удоволствие за полуграмотни хора, като мен, е да общуват с големите демократично-джазови интелектуалци от форума на Дневник!
  14. 14 Профил на iceland
    iceland
    Рейтинг: 18 Неутрално

    До коментар [#13] от "Манчо":

    Какъв интелект лъха от тези "мъдри" мисли.

  15. 15 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 3880 Любопитно

    До коментар [#13] от "Манчо":

    На вкус и на цвят - тавариши нет.

    На едни хора му харесва едно място, на други друго. Явно Исландия не е твоето място.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  16. 16 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 1966 Весело

    До коментар [#13] от "Манчо":Какъв интелект лъха от тези "мъдри" мисли.
    —цитат от коментар 14 на iceland


    Интелекта си няма да самооценявам, но явно за теб е непосилно да осъзнаеш, че казаното от мен е лично / и само лично!/ мнение, което не задължава никого с нищо. Очевидно някой е успял да ти внуши, че всяко мнение, различно от твоето, е непременно тъпо.
    Както сам каза - въпрос на интелект ;)

    Истинско удоволствие за полуграмотни хора, като мен, е да общуват с големите демократично-джазови интелектуалци от форума на Дневник!
  17. 17 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 3880 Любопитно

    До коментар [#16] от "Манчо":

    Не съм казал, че мнението ти е тъпо Манчо. Всеки си има право на мнение. Основно човешко право е това и аз го подкрепям напълно.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  18. 18 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3379 Неутрално
  19. 19 Профил на ivan_ko9
    ivan_ko9
    Рейтинг: 908 Неутрално
  20. 20 Профил на KaV
    KaV
    Рейтинг: 646 Неутрално
  21. 21 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 1966 Весело

    До коментар [#16] от "Манчо":Не съм казал, че мнението ти е тъпо Манчо. Всеки си има право на мнение. Основно човешко право е това и аз го подкрепям напълно.
    —цитат от коментар 17 на Иво


    Не съм и казвал, че си казал - обърнах се към друг колега ;)

    Истинско удоволствие за полуграмотни хора, като мен, е да общуват с големите демократично-джазови интелектуалци от форума на Дневник!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK