Учен от БАН изследва българска следа в средновековен манастир в Истанбул

Манастирът Хóра е един от най-известните и изследвани византийски паметници в съвременната наука.

© БАН

Манастирът Хóра е един от най-известните и изследвани византийски паметници в съвременната наука.



В навечерието на големия християнски празник "Успение на Пресвета Богородица" излиза монографията на проф. Емануел Мутафов "Богородица Вместилище на невместимото: човешки измерения на Палеологовото изкуство в Константинопол". Издател е Институтът за изследване на изкуствата на БАН. Изданието е библиофилско - тирижът е само 100 копия на цена 100 лв. бройката. "Богородица Вместилище на невместимото" ще се разпространява след 14 август.


Има ли връзка българската история от времето на династиите на Палеолозите и Асеневци с манастира Хóра в Константинопол (Истанбул)? Доколко винаги елитите са били смесени, докато народите им са воювали помежду си? На тези въпроси отговаря проф. Емануел Мутафов в монографията си, като част от нея ще бъде публикувана в новата поредица за историята на Константинопол от Cambridge University Press, Лондон.


210-те страници обобщават всичко, публикувано до момента за манастира Хóра. Повечето цветни фотографии и четирите схеми на монограми са дело на автора и са направени специално за изданието. За първи път в изследване за този паметник се прави връзка с епитафа на Ирина Асенина (съпруга на цар Иван Асен III), написан от Мануил Филис, който по всяка вероятност описва иконографската програма на погребалния параклис в този манастир. Проф. Мутафов изказва тезата, че е по-възможно в аркосолиите на параклиса да са били погребани потомци на Ирина Асенина, т.е. представители на династиите на Палеолозите и Асеневци, а за място за погребение на Теодор Метихит да е избран диакониконът, като така предлага връзка и с българската история. За да докаже това авторът включва в проучванията си и съвременни на паметника текстове от ръкописи, които разкриват повече тайни относно ктиторството на храма.

Изследването се появява в контекста на случващото се със "Св. София" в Истанбул

© БАН

Изследването се появява в контекста на случващото се със "Св. София" в Истанбул


В книгата си проф. Мутафов предлага още цялостен поглед към надписите в църквата с тяхното разчитане и превод; анализира строителните периоди и разглежда историческия, художествен, духовен и човешки контекст, в които паметникът функционира особено през Палеологовата епоха. Направен е опит за реконструкция на личността на майсторите, работили в Хóра, които условно авторът нарича "Флор и Лавър" и доказва, че са били най-вероятно братя. Тяхното ателие се заражда в Константинопол за автора, а не в Солун, както например смята Е. Цигаридас. Неговите представители сезанимават едновременно със строителство, мозайки, живопис и каменна пластика; състои се от около десет души; мени своя състав през годините; украсява след Хóра църквата "Св. Апостоли" в Солун, а не обратното, и се връща за поправки и допълнения до към средата на XIV в.




Манастирът Хóра е един от най-известните и изследвани византийски паметници в съвременната наука. Неговите архитектура, мозайки и стенописи са христоматийни примери за столично Палеологово изкуство с европейско качество и история, достойни за тезауруса на световното културно наследство. На 29.05.1453 г. църквата е първата, която е обругана от османските турци чрез натрошаване на чудотворната икона на св. Богородица, закрилница на Константинопол. По-късно сградата е превърната в джамия (Карие джами), а от 1958 г. функционира като музей.


Изследването се появява в контекста на случващото се със "Св. София" в Истанбул като един своеобразен апел за по-отговорно отношение към съхраняване на християнските и до голяма степен световни паметници в Република Турция. Манастирът Хóра, обект на проучванията в това издание, също беше близко до подобна съдба през миналата година.

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2725 Разстроено

    "На 29.05.1453 г. църквата е първата, която е обругана от османските турци чрез натрошаване на чудотворната икона на св. Богородица, закрилница на Константинопол. По-късно сградата е превърната в джамия (Карие джами)"

    Не може да бъде! Османците превземат Констонтинопол не да грабят и разрушават а да го съхранят - в смисъл ислямизират! Горното е още едно потвърждение за заплахата която е исляма в лицето на Турция за християнската цивилизация!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  2. 2 Профил на Head of Medusa
    Head of Medusa
    Рейтинг: 389 Неутрално
  3. 3 Профил на Тиква загубена
    Тиква загубена
    Рейтинг: 2218 Неутрално

    Османците по тези земи само са рушели, нищо не са създавали. Освен джамии друго не са сторели.

    Приживе на всички в устата ви срах, серете и вие на гроба ми без страх, че мъртвец от гроба не може да се вдигне, серящия гъз с хуй да достигне!
  4. 4 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 935 Неутрално

    За съжаление османските орди за дълго ликвидират мисълта и свободата на хората в завладените земи.
    Какво ли щеше да бъде Източното средиземноморие и Балканите, ако това не се е било случило.

    Panta rhei....
  5. 5 Профил на hick
    hick
    Рейтинг: 228 Неутрално

    До коментар [#3] от "Тиква загубена":

    Строили са каменни мостове. Пример - мостът на Марица при Мустафа паша, Кадин мост над Струма, Шейтан кюприя в Родопите и т.н. Откъдето съм аз - мостът на Стара река при Стеврек, мостът на Веселина над Капиновския манастир.

    Изобщо - най-старите запазени мостове по нашите земи са построени от османците. Дали преди това не е имало, или са били построени калпаво, е отделен въпрос.

    Другото, което са строели, са чешми. Слава Богу, прихванали сме го добре.

    I disapprove of what you say, but I will defend to the death your right to say it https://archive.org/details/cu31924027451032/page/n228/mode/2up
  6. 6 Профил на victortrt
    victortrt
    Рейтинг: 465 Неутрално

    До коментар [#5] от "hick":

    При още оцелели и римски мостове, Византия, наследник на Рим, ние нейни последователи в културен план и многото реки у нас дали е нямало мостове преди османците, а. За данък/такса "мостовина" чувал ли си? Битката при Скафида е свързана именно с мост. Сега вярно повечето са били с дървена конструкция, но няма лошо ако работят. каменното строителство е скъпо и времеемко, то е по силите на голяма и8или богата държава, каквато само Османската империя все пак е била





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK