Роман, сочен като пример за съвременна хорър епика, излезе на български

"Рибарят" на Джон Ланган е в духа на романите на Х. Ф. Лъвкрафт, Стивън Кинг и суровите творби на Кормак Маккарти.

© "Сиела"

"Рибарят" на Джон Ланган е в духа на романите на Х. Ф. Лъвкрафт, Стивън Кинг и суровите творби на Кормак Маккарти.



Романът "Рибарят" на Джон Ланган, удостоен с наградата "Брам Стокър" за 2016 г., излезе на български, съобщи издателство "Сиела".


Българското издание се появява в превод на Надежда Розова, а за корицата е използвана картината "Puget Sound on the Pacific Coast" (1870) на Алберт Бийрщат.


"Джон Ланган (51) е известен сред почитателите на хоръра като майстор на сюрреалистични картини, на мистика, съчетана с неподправен ужас. Американският писател е преподавател по творческо писане и готическа фантастика в държавния университет в Ню Йорк.




"В духа на романите на Х. Ф. Лъвкрафт и Стивън Кинг и суровите творби на Кормак Маккарти, "Рибарят" е несравнимо по своя размах четиво и пример за съвременна хорър епика, която изцяло ще ви покори", отбелязват от издателство "Сиела".


Героите от романа Ейб и Дан са мъже с тъжна съдба - загубили са съпругите си и търсят начини да запълнят живота си. В един дъждовен ден двамата се отправят към мистериозната река с черни като мастило води и измамни брегове. Ала случайно отбиване в местното ресторантче "При Хърман" ги завлича на дъното на зловещо и древно сказание.


"Със своята остра като бръснач фантазия Джон Ланган вае страховита и оригинална проза. Плавно и последователно той изгражда въздействаща, но фина и изпълнена с меланхолия драма за загубата и скръбта, за неспособността на човек да продължи живота си постарому. Задължително четиво!", пише Пол Трембли, автор на романа "Призраци в моята глава", също носител на наградата "Брам Стокър".


Из "Рибарят" от Джон Ланган


Как риболовът ми спаси живота

Рибарят
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Не ме наричайте Ейбрахам. Просто Ейб. Майка ми ме е кръстила Ейбрахам, но аз не харесвах името. То звучи високомерно, библейски патриархално. Да, това е точната дума. А аз не съм патриарх и не искам да бъда. По едно време мислех, че поне едно дете ще ми хареса, но напоследък само като видя дете, целият настръхвам.
Преди години, няма значение точно колко, започнах да ходя за риба. Вече отдавна съм рибар и както се досещате, мога да поразкажа едно-друго.


Такива са рибарите - разказвачи. Някои истории съм преживял лично, други съм научил от хората. Повечето са забавни, предизвикват усмивка, а понякога - дори смях, а това не е дреболия. Повярвайте, порция смях може да помогне да преодолееш лош момент. Някои от историите си бих определил като странни. Такива знам само няколко, но ще ви накарат да се почешете недоумяващо по главата, а може и тръпки да ви побият, което си е приятно посвоему.


Има обаче една история която е направо толкова кошмарна, че дори не ми се разказва. Случи се преди десет години, през първата събота на юни, а в края на този ден бях изгубил добър приятел и голяма част от здравия си разум, едва не се простих и с живота си. И с много повече от всичко това. Престанах да ходя за риба за почти десет години и макар че после отново се престраших, няма сила на този свят или в отвъдния, която да ме върне на онова място в планината Катскил, на брега на рекичка, наречена Холандския поток - на мястото, известно като Der Platz das Fischer . Да бях слушал, като ме предупреждаваха!


Вгледате ли се внимателно в картата, ще откриете рекичката. Тръгнете от източния край на водохранилището "Ашокан" нагоре по Удсток, а после назад по южния бряг. Сигурно няма да го намерите от първия път. Ще видите синя нишка да лъкатуши от водохранилището към Хъдсън, на север от Уилтуик. Там се случи - все още не проумявам напълно точно какво. Мога да разкажа само какво чух и какво видях. Знам, че Холандският поток е дълбок, много по-дълбок, отколкото се очаква или следва да бъде. Не ми се мисли с какво може да са пълни водите му. През гората край него отидох на място, което няма да намерите на обикновена карта от бензиностанция или спортен магазин. Стоях на брега на океан с води, черни като мастилото от перото на тази писалка. Гледах как жена с бледа като лунната светлина кожа разтваря уста все по-широко и по-широко, как зейва паст с остри зъби като на акула. Държах стар нож в протегнатата си, неистово трепереща ръка, докато трима бегълци от някакъв кошмар приближаваха към мен.


Да не избързвам обаче. Преди това трябва да ви разкажа други неща, например за Дан Дрешър, за клетия, клетия Дан, който дойде с мен в планината Катскил онази сутрин. Трябва да научите и историята на Хауард, която вече разбирам по-добре, отколкото когато ми я разказа за пръв път в ресторантчето "При Хърман". Трябва да ви разкажа и за риболова. Но всяко нещо с времето си. Не понасям зле скалъпени разкази. Не е нужно отделните части да пасват като тези на сглобяема къща - не, историята трябва да следва своя път, но да тече плавно. Дори ако я изпълва непрогледен мрак.


Сигурно се чудите защо проявявам такова старание. Някои неща са изпълнени с такава злина, че дори близостта до тях омърсява, оставя петно в душата като онези голи горски участъци, където нищо не вирее. Смятате ли, че в една история може да се таи толкова много зло? Струва ви се прекалено, нали? Може би някои дребни злини, незначителни проблеми, за които да разказваш по купоните. Съмнявам се обаче, че случилото се на брега на онази река може да се превърне в забавен анекдот. То винаги ще всява ужас.


Има и още нещо. Историята, която с Дан изслушахме в закусвалнята "При Хърман". Откакто Хърман ни разказа какво се е случило с Лоти Шмит и семейството ѝ преди около деветдесет години, не мога да се отърся от чутото. Разказът му не просто се запечата в съзнанието ми, помня го дума по дума, както го беше запомнил и самият Хауард, узнал за случилото се от свещеника. Несъмнено причината да пазя толкова жив спомен донякъде се дължи на факта, че историята на Хауард като че ли обяснява много от събитията, които преживяхме двамата с Дан по-късно същия ден. Разказът за строителството на водохранилището и за това кой и какво е останало под водата му блуждае в паметта ми. Дори ако бяхме послушали съвета на Хауард и не бяхме отишли на реката в онзи ден - ако бяхме обърнали колата и се бяхме прибрали у дома по най-бързия начин, което и трябваше да направим - у мен няма и капка съмнение, че онази история пак щеше да се вреже в паметта ми. Възможно ли е една легенда дотолкова да те обсеби? Да те преследва? Понякога си мисля, че разказът за случилото се в онази юнска събота е само повод по-далечните минали събития да се прокраднат отново в света.


Но ето че отново избързвам. За всичко си има място и време, включително за историята на Лоти Шмит, нейния баща Райнер и човека, наречен Der Fischer. Рибаря. Да караме поред. Първо няколко думи за най-голямата страст в моя живот, или поне за онова, което смятах за своя най-голяма страст - риболова.


Не се научих да ловя риба като дете. Татко ме заведе един-два пъти, но и той не беше много добър рибар, затова ме учеше предимно на неща, които самият владееше: бейзбол и китара. Един ден, май двайсет и пет - трийсет години, след като с баща ми прекарахме последната си съботна сутрин заедно, подлагайки кофа червеи на протяжно давене, аз се събудих и си помислих: ходи ми се за риба. Не, поправям се. Събудих се и си помислих: непременно трябва да отида за риба.


Изпитвах непреодолима нужда, както жадуваш за голяма чаша вода с подрънкващи кубчета лед към три часа̀ в горещ юлски следобед. Не знам и не мога да обясня защо ми се приходи точно за риба. Да, преживявах труден период. Съпругата ми беше починала съвсем скоро, а се бяхме оженили преди няма и две години. Водех банален живот, за който разказват скучните телевизионни филми или кънтри песните. Но най-вече се наливах с алкохол и тъй като баща ми не си падаше много и по пиенето, и това не се бях научил да правя както трябва - изпивах по половин бутилка скоч, после половин бутилка вино, после дълго седях, прегърнал тоалетната чиния, докато цялата баня се кривеше край мен. И работата ми беше отишла по дяволите - бях системен анализатор в Ай Би Ем в Покипси, - но имах късмет с шефа си, който ме пусна в продължителни болнични, вместо да ме уволни, както заслужавах.


По онова време Ай Би Ем все още беше хубаво работно място. Одобриха ми тримесечен платен отпуск - ако щете, вярвайте. Почти целия първи месец прекарах вторачен в дъното на неизброимо много бутилки. Хранех се, когато се сетя, тоест относително рядко и предимно със сандвичи с фъстъчено масло и желе, от време на време по някой бургер и пържени картофки. Вторият месец протече почти по същия начин като първия, като изключим едно посещение от брат ми и от родителите на покойната ми съпруга, но и двете минаха толкова зле, че не си струва да разказвам. Всички страдахме.


Мари беше голяма работа, нямаше друга като нея. Усещахме загубата ѝ като изваден с клещи кътник, като отворена рана, от която цялото ти тяло боледува. Както не преставаш да опипваш с език мястото на извадения зъб, докато не те прониже болка, така всички опипвахме заедно спомените си, докато не ни заболеше отново. Към средата на третия месец седях по бельо на дивана пред телевизора и пиех каквото имах подръка. Както виждате, на нищо не се бях научил.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1643 Неутрално

    “сандвичи с фъстъчено масло и желе“
    ——
    Преводачът ли не е много наясно с английския, или аз съм позабравила българския?

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  2. 2 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 1157 Неутрално

    До коментар [#1] от "Gretel":

    Често не само че не са наясно с езика, но са и на тъмно с чуждата действителност. Една беше превела "Йоги Бера" като "мечето Йоги". Колко мъка има на този свят!

  3. 3 Профил на radogado
    radogado
    Рейтинг: 594 Неутрално
  4. 4 Профил на B52
    B52
    Рейтинг: 1585 Любопитно

    Рибарят" е несравнимо по своя размах четиво и пример за съвременна хорър епика, която изцяло ще ви покори", отбелязват от издателство "Сиела"....

    Липсва информацията за това че става дума за реклама???

    Очаквам обаче корифеите било то от Сиела или от Дневник (явно преписват с копи-пейст) да обяснят аджеба какво е
    # епика
    # хорър
    Имат ли те връзка с
    # епос
    # ужас...

    Вярно че е Август и ваканция, ама поне малко езикова хигиена не е зле да се спазва, а?

    He had decided to live forever or die in the attempt, and his only mission each time he went up was to come down alive.
  5. 5 Профил на lynyrds
    lynyrds
    Рейтинг: 561 Неутрално

    Най- първо задължение на всеки еснаф е да коментира форума/ в който виси денонощно/ и превода на текст, който не е прочел и дава пример с фраза преведена буквално все едно атмосферата и стила на романа могат да се разберат по абитюренското вълнение на същия еснаф от дълбокото разбиране на чуждия език и литературата.
    И виждам тука едни караулни в актуалния преход от дърти комунисти към гербрерастки.

  6. 6 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 1157 Весело

    Тези, що критикуват АБИТУРИЕНТИТЕ и еснафщината, би трябвало също да са били АБИТУРИЕНТИ и да знаят как се пише думата. Иначе коментарите им няма как да не ни заприличат на еснафски.

  7. 7 Профил на lynyrds
    lynyrds
    Рейтинг: 561 Неутрално

    До коментар [#6] от "john_3volta":

    Бях , но го надраснах.Както и убеждението че, ако критикувам успелите и постигнали нещо ме прави специален.
    Като много разбирате от превод -преведете нещо, или си направете форум, може за граматика, правопис или колекциониране на клишета , като ...колко много мъка на този свят на критикари.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK