"Зло наследство" на Томас Енгер (откъс)

Издателство "Персей"

Издателство "Персей"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Зло наследство" с автор Томас Енгер, предоставен от издателство "Персей"


Само вярата в доброто може да възтържествува над злото.


Майсторът на скандинавския трилър Томас Енгер се завръща с роман, адресиран към младата публика. Фентъзи трилър за неразрушимите семейни връзки, за дълбоко пазените тайни, които рано или късно излизат наяве, и крайностите, до които сме способни да стигнем, за да спасим най-близките си хора.
На пръв поглед Джули Мур е обикновено петнайсетгодишно момиче, което живее с дядо си в стопанството "Удсвю", в покрайнините на малкия английски град Холоуей.




Но всъщност животът на Джули е низ от трагични събития: когато е на една година, баща й изчезва мистериозно, а по-късно е обявен за мъртъв. Това нанася на майка й тежка психическа травма и тя е приета в психиатрично заведение. Впоследствие младото момиче е принудено да се справя само с многото отговорности вкъщи, а в училище трябва да търпи подигравките на своите съученици. Единствената й опора са най-добрите й приятели Маргарет и Глен, които винаги се опитват да й помогнат и да я защитят.


Но един ден по време на разходка в гората Ухурия Джули намира тайнствен вълшебен предмет, приличащ на химикалка, който преобръща живота й. Тя се сдобива с неподозирани сили - и физически, и ментални, които отварят вратите към отдавна заровени семейни тайни. Разбулването на истината за мрачното минало на семейство Мур обаче крие много опасности както за самата Джули, така и за най-близките й хора.


Не след дълго около тийнейджърката започват да се случват странни и заплашителни неща - жестоки престъпници влизат с взлом в дома й, единственият учител, на когото се доверява, и дядо й биват убити, а тя самата е подложена на непрестанни преследвания. Оказва се, че злото не може да бъде скрито, особено когато се предава по наследство, и Джули трябва да е готова на най-голямата жертва, за да се изправи срещу зловещата му сила.


"Книга, която пленява читателя от самото начало. Комбинирайки магия, криминално разследване и вълнуващи епизоди, този роман е кръстоска между криминале, трилър, фентъзи и научна фантастика. Невероятно увлекателен роман за млади читатели. Препоръчано!" (Hege)


Томас Енгер е журналист, но загърбва успешната си кариера заради литературата. Той е създател на една от най-епичните и амбициозни криминални поредици, чийто главен герой, Хенинг Юл, е криминален репортер, белязан физически и емоционално от смъртта на сина си. Тази поредица обхваща пет книги: "Мнима смърт" (2010), "Фантомна болка" (2011), "Кървава мъгла" (2013), "Тайните на герба" (2014) и "Смъртоносно ранен" (2015 г.). Още първият му роман "Мнима смърт" го превръща в международна сензация (превод на 23 езика, бестселър в 15 страни). Трилърът му "Зло наследство" е удостоен с наградата "Уприсен" Uprisen) за роман на годината.


превод Ясна Мускова


Зло наследство
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Зло наследство" на Томас Енгер


Самата мисъл, че татко може би е жив, ме разтрепери. Но петнайсет години бяха много време. Във всеки случай явно се бе скрил доста добре. Може би сега дори изглеждаше съвсем различно. Всеки път, когато разговарях с дядо за татко, той само казваше: "Баща ти е мъртъв, Джули. Остави нещата такива, каквито са."
Но беше ли истина това?


Взех книгата от пода и отворих на последната страница, последната записка.


"Удсвю", 31 декември 1995


Тръгна, без да си вземе сбогом. Може би така е по-добре. Пропуснахме едно сълзливо сбогуване, но никога не съм чувствал сърцето си по-празно.


Опитах се с всички сили да го убедя да остане, но явно не беше достатъчно. И може би това, което той върши, е правилното нещо. Може би това ще ни спаси, ще ги спаси. Не знам. Но се надявам, че никога няма да ми се наложи да разкажа на Джули истината.


Трябваше да препрочета последната записка няколко пъти, за да разбера съдържанието.
Татко си тръгнал от "Удсвю", за да ни спаси всички.
От какво да ни спаси?
И защо беше толкова важно никога да не разбирам защо той е заминал?


"Тук вътре трябва да пише нещо повече" - помислих си и започнах отново да оглеждам стаята. Може би дядо искаше да открия истината, която се намираше някъде на тавана. Имаше толкова купчини с книги, документи и кутии, че беше трудно да се придвижвам. Наслуки започнах да се ровя в документи, книги и справочници, но не намирах абсолютно нищо интересно.


Под един избледнял вестник от 24 април 1987 година съзрях кожен куфар, не по-голям от малка кутия. Изглеждаше ми познат. Вдигнах го и го сложих в скута си. На него с големи ръкописни златни букви пишеше "ЛИЧНО".
Сега се сетих откъде ми беше познат.


Трябва да е било във втори или трети клас. Слязох във всекидневната, за да помоля дядо да ми помогне с някаква домашна работа. Но точно тогава той не беше там, затова реших да го изчакам. Седнах във фотьойла му и се огледах. А на масата до фотьойла лежеше малък черен куфар от кожа.


Тъкмо го бях взела, за да го разгледам по-отблизо, когато дядо влезе и видя с какво се занимавам. Изтича към мен и изтръгна куфара от ръцете ми. След това ми изчете най-ужасното конско, което някога съм получавала от него. Каза ми, че никога, НИКОГА повече не трябвало да тършувам в нещата му. След това излезе от стаята с бързи крачки, които напомняха гръмотевична буря.


Никога не го попитах какво имаше в куфара. Освен това после никога повече не видях самия куфар.
Не и досега.


Отворих го и открих дебела купчина снимки. Най-горната, изглежда, беше копие на сватбената снимка на баба и дядо. Имахме същата на стената във всекидневната. Баба Пенелопе изглеждаше фантастично в сватбена рокля, а и дядо не оставаше по-назад по красота.


Разрових снимките. Видях татко като малък, "Удсвю" през пролетта, дядо в обора с новородени телета. Татко и мама на стъпалата на църквата.


Спрях. Оставих купчината встрани и продължих да държа в ръцете си една снимка на цялото семейство. Баба и дядо, мама и татко. Но това, заради което пробягаха тръпки по цялото ми тяло, бяха децата, които родителите ми държаха на ръце.
Всеки имаше по едно момиче.
Абсолютно еднакви.
И тогава разбрах, че имам, или поне съм имала, близначка.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK