Когато Йордан Радичков посети Сибир

"Неосветените дворове" е колкото смела книга за детски и зрели радости и травми, толкова и свидетелство за очевиден хуманистичен и екологичен ангажимент.

© Издателство

"Неосветените дворове" е колкото смела книга за детски и зрели радости и травми, толкова и свидетелство за очевиден хуманистичен и екологичен ангажимент.



Текстът е препубликуван от рубриката на "Тоест" - "На второ четене". Тя е за книги, публикувани преди поне година, които редакцията желае да препоръча. Заглавието е на "Дневник".


Това само на пръв поглед е пътепис за Сибир от 1963 г., издаден три години по-късно. По-скоро е книга за всевъзможни пространства и същества - от Русия и елени до София и калигариконди. Но най-вече е книга за хората. Радичков самоиронично пише, че му се струва как само се е плъзнал по повърхността на северния свят - но не е прав. Той отива на дълбоки и сенчести места както на север, така и на юг, запад и изток и наблюдава човеците, пръснати по света, защото "там, където има човек, все има неосветени места, все има тъмни дворове и сред тях играеща светлина".


Той e виртуозен поет в хвърлянето на светлина, където е нужна, даже и в езически, неосветени места, както казва той в интервю от 1974 г. по повод двусмисленото заглавие на книгата. От страниците струи тишина, търпеливо вглеждане в себе си и неподправено разбиране, почуда и човещина.




Това е колкото смела книга за детски и зрели радости и травми, толкова и свидетелство за очевиден хуманистичен и екологичен ангажимент.


Радичков казва още в самото начало, че всеки пътешественик се стреми да напише благородна книга за пътуването си, и той безспорно е успял в това. Разказът му за месеците в тундрата, тайгата, златните и диамантените области, Алтайските планини и света край Ледовития океан е благороден, но далеч не е само това. В него са налице добре познатите целувки по муцуните на думите и безкрайните теории, хипотези, метафори, спекулации и истории, които подскачат отвсякъде и искат да се стоплят в тази студена уж пустош, сред уюта на въображението на писателя. Въображение без грубост, което е топло и приемащо живота в сложността му.


По пътя си през замръзналата Якутия и в нейната огромна ледена книга той среща наум и наяве мамути, пеещ лед и воден змей. Земята, по която ходи, е жива. Езерото и океанът дишат, а местните събират горски ягоди в кошници от брезова кора. Oтвсякъде личи, че тази книга е писана от човек, който не е уморен от чудото, даже и то понякога да е тъжно.


Когато описва "звероферма" за сребърни лисици, която е наполовина ад и наполовина рай, Радичков я превръща в метафора на тоталитаризма.


Забележителни и необичайни събития се случват на всяка страница. Има потоп от истории за какво ли не. Ще си позволя да бъда разточително конкретен, защото Радичков е повече от щедър, като споделя нахлуването на богатства и асоциации по страниците. Той пише за златотърсач, влязъл в женска минерална баня. За краля на чукчите, наричан още Северен крал. За "сибирската гнус" - сив облак досадни насекоми.


За хужирски шаман и за Бог, който наднича през отвора на юртата, наречена тордоха, и бди над спящите - защото будният човек бди сам над себе си. За диви коне и ловуване (най-тежките за мен пасажи), за бялата трева и червеното око на огъня, за плаване със сал. За черните зъбери на опожарената тайга и че ако вали дъжд, той се превръща веднага в пара (кога пак ще се появят тазгодишните новини за все повече пожари?). За мириса на ранена тайга, който се носи от отсечено дърво, и за машини за изтребване на гора.


За бутилките спирт, които се крият в ботушите.

Неосветените дворове
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

За това как катерици и съсел, Толстой и Шекспир съжителстват по страниците заедно със сънища и спомени, а съм склонен да се обзаложа, че на 96-та страница се мярка и Бродски с елегията си за Джон Дън. За песните на евенките, които всеки от тях пее сам - песни за всекидневието, звучащи като благодарност или разговор (например песента за мокасините, които топлят краката). За ята черни лебеди. За това как Радичков пие вода от всички сибирски реки, край които минава, и държи в ръце самороден къс злато, тежък два килограма и половина, и признава, че предпочита да държи зелка от Якакит


Истории за милост, кал и диамантите в Мирний - и че за промиване на тон диамантена руда са необходими 15 тона дефицитна вода. Разкази за деца, които не знаят какво е детска играчка, но имат куче и това им е достатъчно. За Тикси, столицата на Арктика, в която има шест слънчеви дни годишно. И за войници, които ритат топка в снега. За небето, приличащо на сънен човек, и за човешкото лице, което омеква, когато потъва в съня. За всъдеход, заседнал в езеро. За метаморфозата от номади в "калпави туристи". За България, която е топло и дишащо птиче с изплашена от себе си и от какво ли не интелигенция.


"Неосветените дворове" е лична и честна книга - като всяка книга на Радичков.


Той отново е и шеговит към себе си. Описва се като дребен, неумеещ да плува човек с шест пръста на единия крак. Разказвайки за децата си, Радичков се връща към собственото си детство - и споделя как въглен се е залепил за челото му, каква е била първата му целувка, как майка му е акуширала всички бебета в селото, как носи вода на баща си, докато издъхва. А гледайки диви коне, разказва как като малък за година е бил ням, защото куче го е изплашило - и едва гледката на мускулестото и свободно тяло на коня и изричането на думата "кон" му връща езика. Радичков дарява широта и свобода по същия начин.


Друг може да чете книгата като меню какво се яде и пие в Сибир, а именно: спирт, чай с еленово мляко, полярна оха, мравчена киселина, блини, еленови рога, "сто пелмена на човек", сельодка, бурятска ракия "арака" (от кисело мляко), коктейл "Северно сияние" - бутилка спирт и бутилка шампанско, "най-страшната работа, която съм пил през живота си", а на някои местни хора вместо мезе им е достатъчно само да си помиришат ръкава на палтото. Важно може да се стори и това, че "северът иска много захар".


Голямата изненада за мен в книгата беше разказът за


Сибир и като карцера на Русия.


Той пише: "Русия е най-клеветената страна в света - дори и похвалата пак звучи като клевета", но колкото и да е зашеметен от Сибир, не премълчава мрачните ѝ тайни. Хвърля светлина и върху тях. Радичков говори за колимските лагери, за това как лагерниците са били принуждавани да играят брутални игри помежду си. Разказва и за бегълците, за звъна на страх в ушите им. Говори за смелостта на Солженицин да сподели с читателя товара на спомените си. Говори за тостовете в чест на премахването на лагерите, но и за доброволното приемане на унижението да се стои "на сушина под чуждия покрив", когато "слабите се ласкаят от покровителството на силните; силните се ласкаят, че слабите търсят покровителството им".


Бих напомнил и че винаги си заслужава както прочитът на "Сибирски тетрадки" - бележките от пътуването на Радичков, публикувани за първи път през януари м.г., така и препрочитането на скандинавския му пътепис "Малка северна сага" (1980). А след толкова много цитати и детайли бих си позволил да споделя и един по-дълъг пасаж, защото в това особено нажежено време той ми се стори като истинското сърце не само на книгата, но и на това лято, изпълнено с протести и надежди:


Човек без илюзии става тъжен и кисел, а това вече е лошо, то е почти като застояла вода, пълна с меланхолия. Виждали ли сте на брега на някое езеро възрастен човек да седи и да гледа апатично водата и самият му образ също тъй седи и го гледа апатично от водата. Тъй седят те двамата, без нито една дума да си продумат. Но сте виждали навярно и деца на брега на някое езеро, те подскачат живо край водата, събират камъчета и ги хвърлят подир водомерките, а камъчетата винаги казват: цамбур, някои сърдито, други заканително, трети малко изплашено. Те хвърлят камъчетата във водата, а отраженията им подскачат също като живи и езерото подвиква: цамбур цамбур Възрастният човек никога не ще хвърли камъче, той знае какъв звук ще произведе във водата, никога не ще се запретне да удави във водата онуй дребно насекомо водомерката, дето досега никой не е успял да го удави, защото то стои като тапа на повърхността и дори не си намокря краката, ще речеш, че водомерката си е турила водни кънки и се пързаля фигурно по езерото.


Радичков вдъхва живот не само на илюзиите ни, но и на силата да приемем истината, без да потънем в блатото на отчаянието.

Ключови думи към статията:

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Любов Шейсе
    Любов Шейсе
    Рейтинг: 195 Неутрално

    Радичков я превръща в метафора на тоталитаризма

    Ох недей. И той борец.

    Редакция промотирала издигната бесилка на протест ме обвини в писане на коментари "призоваващи към насилие" когато слет това попитах "ще бесим ли?". Лъжите помагат ли?
  2. 2 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3418 Неутрално

    Можеше да напише, колко щастливи са нашите дисиденти, че по-далеч от Белене не могат да ги пратят.

  3. 3 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 4039 Любопитно

    Разказът му за месеците в тундрата, тайгата, златните и диамантените области, Алтайските планини и света край Ледовития океан е благороден, но далеч не е само това.
    =======
    Един съвсем различен свят.....и друго измерение на живота......
    Свят където не се говори за демокрация, справедливост или светло бъдеще.....
    Свят в който единствения "еврофонд''....са природните закони.....

    Bukalemun
  4. 4 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3932 Неутрално

    До коментар [#3] от "eti mehter":
    Ето какъв род снимки публикуват за Сибир и Далечния изток в прогресивната преса:
    https://bit.ly/3avYH5L

    https://bit.ly/2EdNomz

  5. 5 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1517 Неутрално

    И Радичков ли се опитвате да политизирате, верблюдници нескопосани!?

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  6. 6 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 1038 Неутрално
  7. 7 Профил на tsyrvulan
    tsyrvulan
    Рейтинг: 1208 Весело

    До коментар [#4] от "тулса":

    Добри са снимките.
    Радичков или други автори не трябва да се политизират. Живели са и творили през кАмунизЪма. Този факт не прави произведенията им политически.

    Хмм...кого и защо наричате камилчета?
    До коментар [#5] от "Gretel":

    ГЕРБ = Сборище от герберунгело-паралелепипедоиди с онбашия Бойка Мутрашенко начело.
  8. 8 Профил на pariah
    pariah
    Рейтинг: 1304 Неутрално

    Имаме разкошни и одухотворени български мислители, писатели като Радичков.
    Радвайте му се, четете го, такива като него ни напомнят защо е прекрасно да си българин, в родната ни България, без "но".
    Спрете да политизирате всичко, на всяка цена.
    Просто почетете...
    Ние, врабчетата, примерно.
    Или каквото намерите.

    - A witty saying proves nothing. Voltaire
  9. 9 Профил на Сатана Ликующий
    Сатана Ликующий
    Рейтинг: 2579 Весело

    верблюдници нескопосани!?
    —цитат от коментар 5 на Gretel


    +++++++

    ха ха ха Добро попадение!

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  10. 10 Профил на 1984
    1984
    Рейтинг: 759 Неутрално

    само дето не са затворени лагерите , там са си с друго име, а радичков е комунистически певец като Левчев

    BG e мини империя на злото.
  11. 11 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 554 Неутрално

    Иска се смелост за да коментираш лагерите по това време. Някои хора и до днес фанатично ги отричат.

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. Не съм ЗА пРезидента а ПРОТИВ мафията и беззаконието да управляват в България!
  12. 12 Профил на Веселяк У
    Веселяк У
    Рейтинг: 416 Неутрално

    Ти да видиш...! И Радичков стана враг №1 на фашингтонските тролове! Разбира се че са затворени лагерите, отдавна са затворени. Т.нар. "ГуЛАГ е "потопен" през 50-те и 60 години. Но призракът на тези лагери е необходим на пещерния трол. Жизнено необходим! Това е плашилото с което плашат хората, и съчинияват така необходимия сатанизиран образ на Русия, и на изтока, по принцип! А без този образ господарите как ще прозвеждат оръжия за милиарди, и как ще палят нови войни?

  13. 13 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 1990 Неутрално

    Талантливите писатели са рядкост.
    Съжалявам онези, които не успяват да ги оценят поради идеологически съображения.

  14. 14 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3932 Весело

    До коментар [#5] от "Gretel": верблюдници нескопосани
    .....и ксалигариконди:)

  15. 15 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3932 Весело

    До коментар [#7] от "tsyrvulan":кого и защо наричате камилчета?
    >>> Не камилчета, а верблюди. Ето, има и книга с това название:
    https://www.goodreads.com/book/show/8873298
    "Светът на Йордан Радичков е фантастичен свят. Населен с невероятни същества
    ...Some literary critics have referred to him as the Bulgarian Kafka or Gogol"

    Камилчета "има" в книгата на Трифон Кунев "Ситни, дребни като камилчета " български политик, журналист и писател), излязла 1946. Събраните там опозиционни фейлетони са били...злободневни и предизвикали гнева на Г. Димитров. Като резултат Kунев попада в ареста за над 100 дни, докато го избират за депутат в 6 -то ВНС.
    После не му се разминава и 1947 е осъден на 5 години затвор. Умира 1954.
    https://knizhen-pazar.net/products/books/930943-sitni-drebni-kato-kamilcheta
    Кунев е една незаслужено позабравена и много колоритна фигура, герой от войните:
    "В Междусъюзническата война оглавява Юнашкия легион. По време на Първата световна война служи като капитан". Пръв помощник на Симеон Радев във вестник "Воля" и т.н.

  16. 16 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4577 Неутрално

    До коментар [#15] от "тулса":

    За мен "верблюдник" може да се превежда като "камилар", не "камилче". И, за тези които не знаят или са забравили, и в България е имало камилари и са се развъждали камили за керваните по Отоманската империя.
    Например Тополовград (Кавакли) е бил един от центровете на българските камилари с над 300 камили. по-подробно на https://haskovo.live/историята-на-камиларите-в-тополовгра/

  17. 17 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 2010 Неутрално

    До коментар [#10] от "1984":радичков е комунистически певец като Левчев
    Нищо не си разбрал !.

  18. 18 Профил на ahasver
    ahasver
    Рейтинг: 2010 Неутрално

    До коментар [#16] от "daskal1":Радичковите верблюди не са камили. я фантастични образи.

    Книгата е закъсняла с три години защто някои отговорни фактори трудно я приемали. Баба Цола ,например, била лют враг на Радичков. " Какви са тези неосветени дворове в СССР?", а Радичков пише как на сватбата гостите се скарали с един , който бил пазач в лагерите. Па престанали да се карат, защото пазачът иска пак да е пазач.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK