Откъс от "Религията като престъпление. Българската "Ислямска държава" от Евгения Иванова

Корицата на книгата

© Дневник

Корицата на книгата



"Религията като престъпление. Българската "Ислямска държава" е новата книга на проф. Евгения Иванова, историограф и изследовател с интереси в балканистиката, антропологията и етническата политика.


"Основание да се търси среда за прояви на ислямизъм в България ни дадоха двете дела за "престъпления срещу републиката и мира", които се водят срещу групи мюсюлмани от 2012 г. Намерихме основание и в твърде шумната понякога медийна пропаганда, позоваваща се на самозвани експерти, стигнала дотам да прогласи, че "българският съд покровителства радикалния ислям" или че е "била създадена логистична база на "Ислямска държава" в пазарджишкия квартал Изток", разказва проф. Иванова.


Изследването й единственото влиза с количествена и с качествена методика в гетата на Южна България със специален фокус върху онези, в които живеят подсъдимите за "престъпления срещу мира", и за първи път интервюира самите подсъдими и хора от обкръжението им.




Освен на научни изследвания проф. Иванова е автор и на романите "Фото Стоянович", "Оглушително бяло", "Планът Константинопол" и "Проклет роман". "Дневник" публикува откъс от "Религията като престъпление. Българската "Ислямска държава", предоставен от автора.


"Пазарджик е най-расисткият град в България"


"Пазарджик е най-расисткият град в България" - твърдяха жителите на кв. "Изток" - гетото, набедено за "логистична база на Ислямска държава".


Реших да проверя тези твърдения и интервюирах неколцина случайни граждани на Пазарджик, българи. Макар да питах конкретно за "джихадистите", всички отговаряха за циганите по принцип - с познатите и от другаде трафарети, обогатени от един съществен нюанс: възмущение от присъствието им в центъра.


Ами те са навсякъде. В заведенията, по улиците, навсякъде. Когато искаме да отидем на ресторант, излизаме извън Пазарджик. Иначе е невъзможно да се разминеш от тях. В Пловдив може и да са повече, ама си стоят в гетото, а нашите - навсякъде. Не, тези с бурките си стоят в гетото, но другите обикалят Преди (през комунизма) не ги пускаха, ама сега(жена, 45 г.)


Винаги в Пазарджик са гонели циганите. Имаше едни бандички (през комунизма) - само, като видят циганин в центъра, веднага правят така, че да го махнат оттам. Не ги пускаха в плувния басейн, в кафенетата, в сладкарниците, в ресторантите - никъде. (мъж, 70 г.)


Спомням си един случай - трябва да е било през 80-те: Дойдоха някакви цигани на плажа и веднага - от целия плаж - скочиха мъже българи да ги изгонят. Като стена. Помляха ги от бой и не ги пуснаха. (мъж, 44 г.)


Религията като престъпление: Българската "Ислямска държава"
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

След краха на комунизма отношението не се променя, категоричното отхвърляне, гетоизирането дори, вероятно, се засилва - заради "нахалството" на циганите да се мяркат из центъра. Според представители на Националната мрежа на здравните медиатори, чийто опит в гетата датира от 90-те години на 20 век, в Пазарджик е характерно отношението на дискриминация към циганите. Липсвали, освен това, адекватни политики и целеви социални програми за интеграцията им.


Политиките в Пазарджик твърде се различават от социалните програми. И до днес (не само в квартал "Изток") се помни мащабната акция на МВР от 1992 г., включваща 1000 полицаи от целия окръг и ръководена от тогавашния началник на полицията Арлин Антонов.


Конфискувана била, наистина, голямо количество контрабандна стока, наркотици, освободени били момичета, склонявани към проституция. Заловени били и впоследствие - осъдени извършителите. В заглавията на медиите, които (и сега) славословят акцията и я наричат "легендарна", доминира думата "помляха". "Помляха" гетото - цялото, заедно с жените и децата. Медиите ликуват, че жителите на квартал "Изток" "и до ден днешен треперят, когато се сетят за нощта на 29 юни 1992 г., а в съзнанието им изплуват ясните спомени от разигралите се събития". Половин година след "разигралите се събития" в Пазарджик нямало кражби, а Арлин Антонов бил награден с поста началник на Националната служба за сигурност.


Някои от медиите тъгуват, че


при днешните обстоятелства е почти невъзможно повторение наисторическата акция. След като вече сме в Евросъюза, полицията е поставена вположение да се лови за буквата на закона и да не смее да действа.


Дискриминационното отношение на мнозинството в Пазарджик е една от главните теми в махалата:


В "Кауфланд" пуснаха обява за чистачки. Нито една от нашите жени не взеха,даже и с образование. През комунизма вземаха виетнамци, а нас - не. (мъж, 55 г.)


Един от подсъдимите не посмял да посети майка си в болницата, докато я оперирали, за да не се озлобят лекарите. Въпреки това, те я разпознали като "майката на терориста". А в Пловдив никой не го наричал "терорист" (мъж, 43 г.)


Разликата Пловдив/Пазарджик се очерта и в други интервюта:


А иначе Пазарджик е най-гадният град. Ако можех да заживея в Пловдив, никога нямаше и да си помисля повече за Пазарджик. Там си е истински град... Тука са нацисти хората. (мъж, 37 г.)


Обаче камионът, изсипал глутница бездомни кучета точно пред джамията, бил с пловдивска регистрация Изсипвали не само кучета, а всякакъв боклук. "И нас ни мислят за боклук" - обобщи момченце на 14 години.


Може би - в потвърждение на възгледа за "най-расисткия град" - на пресконференцията си след първия тур на президентските избори кандидатът Красимир Каракачанов заяви:


Започнахме кампанията си в Пазарджик я завършихме в Пазарджик! Това е война за освобождението на България! Ние сме юмрук, който тепърва ще нанесе удар!


Доста по-различно беше отношението на онези, които познаваха отблизо хората от гетото. Повечето от тях твърдяха, че - откакто станали религиозни - спрели да крадат и да "правят зулуми". На съвсем същото мнение бяха и някои протестанти от кв. "Изток", макар иначе да не харесваха съседите си мюсюлмани.


Най-големият проблем


в гетата е липсата на образование. Все повече от младите хора и особено децата са напълно неграмотни и не знаят български. Ходят на училище в гетото, но не научават нищо, дори езика. В "Столипиново", например, ми казаха, че учителите им разрешават по цял ден да си ровят в телефоните - само да не вдигат шум - и изобщо не преподават. Повечето от по-заможните цигани са дали децата си да учат извън махалите, някои дори са се изселили в други квартали. Изпълняват се и проекти за десегрегация, "изнасяне на обучението извън гетото", но - очевидно - са недостатъчни.


От групите в пазарджишкия квартал "Изток" най-нисък е образователният статус на деклариралите турска етническа принадлежност, следвани от тези,декларирали ромска етническа принадлежност. Делът на завършилите висше образование "турци" и "роми" в квартала е под 1 %, делът на завършилите средно образование - под 4 %. Хората без никакво образование са 17 % при "ромите" и 19 %при "турците".


Според "Мониторинг на рисковете от радикализация", извършен от Центъра за изследване на демокрацията (2017), повечето от децата на "салафитите" посещават кварталното училище, включително - синът на Ахмед Муса. Нещо повече -"салафитската общност" се е самоорганизирала в предоставянето на обучение по български и турски език за деца. Това твърдят здравни медиатори, социални работници и учители, практикуващи в квартал "Изток".


Директорът на едно от училищата в махалата (именно онова, където учи синът на Ахмед Муса) потвърди, че децата идват в клас, но рано се отказват: момичетата се женят, а момчетата започват работа. Все пак, тази година (2016) ще завършат 11абитуриенти. Особено се гордеят с един студент, записал етнология в Пловдив.И директорът, и учителките се оплакват, че им е трудно. Децата си излизали от час по всяко време - за да ядат, например. Образованието било на най-ниското място в ценностната им система.


След излизането си от затвора, Ахмед Муса искаше да направи сдружение, което да осигурява лекарска помощ за махалата (преди всичко - гинеколог) и учители побългарски език за децата и за възрастните. Обратното му изпращане в затвора след присъдата по второто дело, предполагам, е осуетило намеренията му.


Мнозина от свидетелите по делото настояват върху обратното: "салафитите" не изпращали децата си в училище, защото "единственото, което е важно да знаят, е ислям".В асеновградското гето едно момченце много искаше да си говорим. Не можехме да се разберем. Помолих баща му (и той - с доста слаб български) да му преведе, че искам да ми каже поне една българска дума.


- "Фейсбук" - отговори зарадвано детето.


Неграмотността - и на обвиняемите, и на циганите изобщо - е сочена като основен проблем и от благосклонно настроени към тях хора: от адвокатите им, от някои представители на мюфтийството, дори от подсъдимите по първото дело (предимно помаци):


Вярно е, че търсят информация по Интернет и понеже са незнаещи, трудно могат да пресеят кое е правилно и кое не, но искат да се учат и да бъдат добри мюсюлмани. (мъж, 61 г.).


Именно това мнение ме подсети да нарека "ислямистите" от второто дело (предимно цигани) "интернет-салафити".


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK