Романът "Неудачниците" разказва за "кухнята" на журналистиката

Авторът Том Ракман е работил за Associated Press и International Herald Tribune.

© Издателство

Авторът Том Ракман е работил за Associated Press и International Herald Tribune.



Дебютният и най-успешен роман на канадско-американския писател и журналист Том Ракман вече е публикуван на български, съобщи издателство "Кръг". "Неудачниците" е преведен от Ангел Игов, а корицата е на Милена Вълнарова.


Романът излиза на английски преди 10 години и е отличен с престижни литературни награди, сред които Canadian Association Award за художествена литература през 2011 г. Досега е преведен на 25 езика.


В известна степен "Неудачниците" представя драматичната история на журналистиката от средата на XX до началото на XXI век. Героите са 11 журналисти, работещи за западащ англоезичен вестник в Рим. Пред тях стои дилемата за бъдещето на тяхната професия - как ще оцелее печатната медия в конкуренция с интернет? Каква ще бъде тяхната лична и професионална съдба в условията на непрекъсното променящата се информационна среда?




"Неудачниците" разкрива автентично медийната реалност, сервирана директно "от кухнята". Около подробностите за света на "четвъртата власт" читателят се разхожда из топлия, цветен Рим. А всеки портрет на герой е цял роман, в който човешката психика - слабости, взаимоотношения и реакции, е представена особено добре. "Всяка глава на "Неудачниците" е съвършена и може да се чете като самостоятелна история, която дълго ще се върти из съзнанието ви", пише вестник "Файненшъл Таймс", цитиран от издателство "Кръг".


Романът получава много ласкави оценки от критиката. Списание "Ню Йоркър" отбелязва човечността и хумора, с които авторът разкрива драмите на своите героите, а авторът на бестселъри Джон Гришам казва, че е впечатлен от умението на Ракман да разказва. "Един от най-обещаващите дебюти, които съм чел", категоричен е известният писател.


Том Ракман (46) е учил кино и журналистика, а професионалният му стаж е натрупан в различни печатни медии. Работил е за Associated Press и International Herald Tribune. В момента живее в Лондон. Брат му Гидиън Ракман е коментатор на Financial Times, носител на награда "Оруел" за журналистика.


Из "Неудачниците" от Том Ракман


"Глобалното затопляне помага на сладоледа"


Хърман Коен, стилов редактор


Хърман застава пред бюрото на страниращите редактори и очите му като факли обхождат тримата дежурни колеги. Те застиват с пръсти върху клавишите.


- А дори още никого не съм обвинил! - казва мрачно той, разтваряйки сутрешния вестник така, сякаш вътре е загърнато оръжие, с което е извършено убийство. Но вестникът съдържа нещо по-лошо: грешка. Той я докосва презрително, побутва с пръст противната дума, като че ли иска да я изхвърли от страницата в някое съвсем друго издание.


- Гъ-Въ-Съ-Тъ! - произнася, удря с вестника по плота и го раздрусва пред лицата им. - ГВСТ!


- Гъ-какво?


- ГВСТ! - повтаря той. - Няма ГВСТ в Библията. Но ето го тук! - и той тиква пръст като наденичка в трета страница.
Те отказват да поемат отговорност. Но Хърман не е човек, който ще раздава опрощение, неговата работа е да обвинява.


- Ако никой от вас, тъпанари такива, не знае какво е ГВСТ - продължава той, - тогава защо във вестника пише "ГВСТ"?


Над бюрото се спуска арктическа тишина.


- Вие чели ли сте изобщо Библията? - пита настоятелно той. - Някой от вас?


Погледът му шари по тримата нещастни редактори пред него: Дейв Белинг, глупчо, чиято веселост не му позволява да съчини и едно свястно заглавие; Ед Ранс, който носи бялата си коса на опашка - какво повече да каже човек? - и Руби Зейга, която е убедена, че цялата редакция сплетничи срещу нея, и е напълно права. Каква полза има да протестираш пред такъв безпомощен триумвират?


- Рано или късно... - процежда Хърман и оставя недоизречената закана да виси във въздуха. После им обръща гръб, мушкайки въздуха с пръст. - Доверие! - възкликва. - Доверие!

Неудачниците
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Той се вмъква в кабинета си и ускорението на корема му събаря купчина книги - трябва да се движи внимателно вътре, защото стаята му е претъпкана, а той е претъпкан мъж. Навсякъде е пълно със справочници - класики като "Речник на университетите в Новия свят" ("Уебстър"), "Прочути цитати" ("Бартлет"), атласа на "Нешънъл Джиографик", "Световния алманах", а до тях - специфични томове като "Снобски речник на храненето", "Оксфордски речник на папите", "Технически наръчник и речник на класическия балет", "Визуален речник на конете", "Голяма енциклопедия на супите и яхниите", "Латински речник" на "Касел", "Стандартен албанско-английски/английско-албански речник" и "Кратък староисландски речник".


Той забелязва празно място в лавицата и търси липсващия том сред книжните небостъргачи, които израстват от пода. Намира го ("Речник на птиците, IV част: Стридояд - Ямакароподобни), пъхва го обратно на мястото му, придърпва колана си, застава до стола зад бюрото и намества в него задницата си - ето че още един внушителен справочен апарат влиза на полагащото му се място. Той примъква клавиатурата към изпъкналия си корем и навеждайки се към екрана, вкарва нова статия в Библията:


* ГВСТ: Никой не знае какво е това, най-малко пък употребяващите термина. Принципно би трябвало да означава "Глобалната война срещу тероризма". Но тъй като конфликтът с една абстракция се води, меко казано, трудно, терминът следва да се възприема като маркетингова дрънканица. Нашите репортери обожават подобно фразьорство; работата на редактора е да го отстранява. Виж също: ОБЛ; Акроними; Тъпанари.


Натиска бутона за запазване. Това е статия номер 18 238. "Библията" - както той нарича стиловото ръководство на вестника - някога се отпечатваше и подвързваше и на всяко бюро в нюзрума имаше оставен екземпляр. Вече съществува само във вътрешната компютърна мрежа на вестника, не на последно място защото текстът е нараснал приблизително до размерите на Лихтенщайн. Целта на неговата Библия е да постулира закони: да решава дали "военно въздушен" е наистина "военно-въздушен", или всъщност е "военновъздушен"; да отсъжда в кой случай редакторите трябва да използват "когато" и в кой случай - "щом"; да разрешава споровете относно предлози, съгласувани причастия, висящи определения... И за по-дребни неща над редакторското бюро са се разразявали юмручни боеве.


Катлийн почуква на вратата му.


- Имахме радости такива - казва уморено тя.


- Какви точно радости?


- Радостите да се опитваш да съставяш що-годе приличен ежедневник с около пет процента от ресурсите, които са ми необходими.


- А, да - отвръща той. - Вестникарските радости.


- А ти? Чие самочувствие съсипваш днес?


Той разтрива пръстите си и ги пъхва в джоба на панталоните, издут, сякаш е пълен с морски камъчета. Вади от там купчинка слепнали се бонбони за смучене.


- Сигурно ще се развълнуваш - съобщава й, мятайки бонбоните в устата си, - като ти кажа, че съм подготвил нов брой на "Защо?".


Той има предвид месечния бюлетин за вътрешно разпространение, в който изрежда любимите си гафове от течението на вестни ка. Може да се каже, че служителите не очакват с особен ентусиазъм поредния брой на "Защо?".


Катлийн въздъхва.


- Боя се, че дългът ме зове - казва тя. - Имаш ли нужда от нещо, драги?


Тя често се отбива да се съветва с него. Може заместникът й да е Крейг Мингис, но истинският й съветник е Хърман. Той работи във вестника вече над трийсет години, преминал е през повечето редакторски позиции (но не и репортер, никога) и временно е изпълнявал длъжността главен редактор в междуцарствията през 1994-та, 2000-та и 2004-та. Служителите все още изтръпват, щом си припомнят неговото управление. И въпреки това, при всичкото му пъчене, те не го ненавиждат. Новинарската му преценка е достойна за завист, паметта му е неизчерпаем ресурс, а неговата добронамереност в крайна сметка проличава за всеки, който остане на тази работа достатъчно дълго.


- Какво смяташ за промените, които направих в културния отдел? - пита тя.


- Най-сетне успя да разкараш Клинт Оукли.


- И много се гордея с това - признава тя. - А ти беше прав: рано е да отписваме Артър Гопал. Но с кореспондентите нещата остават зле. Още нямаме човек в Кайро. И Париж остава непокрит.


- Как е възможно Текущи-пасиви да отказва нов човек на мястото на Лойд?


- Пълно безумие.


- Безобразие.


- Утре тук ли си?


- Утре съм в отпуск, уважаема. Чакай, чакай - преди да си тръгнеш, искам да ти кажа, че се задава една прелестна нова корекция.


Тя простенва; той се усмихва широко.


Напоследък изобилства от корекции. Няколко дори намериха място на корковото табло на Хърман: Тони Блеър включен в списък на "наскоро починали японски държавници"; германската икономика страдала от "генитални проблеми"; а "Обедненото кралство" се мярка през ден. Сега той се захваща да опише най-новата си достойна за огласяване корекция: "В статия на Харди Бенджамин от бизнес страницата във вторник бившият иракски диктатор е погрешно назован Садизъм Хюсеин. Правилното изписване е Саддам. Съмняваме се, че печатната грешка се е отразила на неговите достойнства, но въпреки това със съжаление...". Той поглежда часовника си. Мириам заминава довечера, а утре пристига Джими. Хърман има още много работа. Той облича палтото си, смушва с пръст въздуха и казва на глас:


- Доверие!


Входната врата на апартамента му в Монтеверде не помръдва, така че той я тласва с рамо, докато се отвори поне наполовина, и после, сумтейки, се напъхва вътре. Багажът на жена му задръства антрето. Тя има билет за нощния полет от Рим до Филаделфия, където ще гостува на дъщеря им и внуците. Откъм коридора се чува потракването на токчетата й.


- Сладкишче - обажда се той, провирайки се покрай куфара. - Сладкишче, съжалявам, но май съборих един от твоите куфари. Червения.


- Бургунди - поправя го тя.


- Това не е ли червено?


На работа Хърман поправя другите. Вкъщи - не.


- Дано не съм счупил нещо. Подаръците им вътре ли бяха? Да го отворим ли да проверим? Как мислиш?


В очакване на нейното решение той се извива като пред олюляваща се ваза.


- Бях подредила всичко като по конец - казва тя.


- Много съжалявам.


- Да знаеш колко време ми отне.


- Сигурен съм. Аз съм просто непоносим. Имаш ли нужда от помощ?


Тя коленичи, за да откопчае презрамките на куфара, а той вдига пръст - този път не за да смушка въздуха, а за да поиска позволение.


- Миличка, дали може да ти приготвя едно питие? Това ще ти допадне ли?


- Става ли първо да си погледна багажа?


- Да, да, разбира се.


Той се спотаява в кухнята да реже моркови и целина. Чул потракването на токчетата й, веднага се обръща.


- Хубава, питателна супа - да те изпълни преди дългото пътуване.


- Звучи, все едно съм термос.


Той подновява заниманията си.


- Чудесни са тези зеленчуци - искаш ли да ти нарежа от тях?


- Колко жалко, че не можеш да дойдеш. Но допускам, че предпочиташ компанията на Джими.


- Недей да говориш така.


- Извинявай - казва тя и си отмъква един морков. - Ужасна съм.


- Притесняваш ли се от полета?


Тя примигва утвърдително, после се съсредоточава върху заготовката му за супа.


- Трябва й още сол.


- Откъде знаеш? - протестира той, но я опитва. Тя е права. Той поръсва сол, разбърква, целува я по бузата.
След вечеря той изпраща Мириам до летището и бързо поема обратно към вкъщи в очуканата им синя мазда - малък модел, който прилича на блъскаща се количка, когато той е вътре. Хърман слага чисти чаршафи за Джими на свободното легло и разтребва. Но приготовленията му отнемат по-малко време от очакваното. Той прокарва пръст по тенджерата с изстинала супа (acquacotta di Talamone: резенчета моркови и целина, кубчета панчета , тиква, тиквичка, червен боб, бял боб, артишок, настъргано пекорино, смлян пипер, осем сварени яйца, четиринайсет препечени филийки). Двамата с Джими се срещнаха в края на петдесетте години в Балтимор - единствените две еврейчета в презвитерианско частно училище.


Хърман бе изпратен там от баща си - свадлив ционист и същи двойник на Карл Маркс, който вярваше, че най-доброто училище в района трябва да бъде принудено да преглътне едно дебело еврейче, а именно неговия син.


От своя страна, дебелото еврейче не намираше кой знае каква полза в това да служи като нечия стенобойна машина. За щастие, се оказа вече изпреварено в това училище от друго еврейче на име Джими Пеп, което се беше превърнало в истинска легенда, изкачвайки се на покрива на църковната библиотека и оставайки там да си попуши лулата. Разправяха, че Джими слязъл по водосточната тръба и през цялото време лулата му продължавала да дими. А при това, било ветровито. Тази история беше съмнителна, но никой не би могъл да отрече, че Джими действително притежаваше лула - чуден извит предмет с огнище от "морска пяна" и махагоново тяло, с който пафкаше на хълма зад училището, често наведен над някоя книга с поезия - например Е. Е. Къмингс или Бодлер. Освен това беше известен като единствения ученик, който не носеше училищната униформа, измъквайки се с фалшива медицинска бележка, удостоверяваща "себореен дерматит". Никой от учителите не дръзна да пита в какво точно се състои това страдание - и добре че бе така, защото самият Джими би могъл само да гадае. Причината за тази хитрина беше просто защото той предпочиташе да носи оксфордско сако от туид с кръпки на лактите, в чийто ляв джоб държеше "Одисей" на Джеймс Джойс - изданието на "Модърн Лайбръри", без обложката, - а в десния джоб съхраняваше своята прословута лула и табакера с тютюн "Мак Барен Клуб Бленд". Равновесието между левия и десния джоб беше грубо нарушено, тъй като "Одисей" си беше внушително тежък том, така че той го компенсираше с помощта на писалки, които често избухваха вътре и обагряха десния джоб в съзвездия от тъмносини петна. По причина, която Хърман така и не разбра, Джими го закриляше в училище от деня на срещата им.


Джими излиза с последните пътници на следобедния полет от Франкфурт.


- Добре дошъл! - приветства го грейнал Хърман и посяга към куфара на Джими, после променя решението си и слага тежката си ръка върху рамото на своя дребничък приятел. - Ето че пристигна!


Той отвежда Джими до колата и двамата по¬теглят към апартамента.


- Понеже не знаех как ще ти е биологическият часовник - обяснява, шофирайки, Хърман, - имам четири отворени възможности за вечеря. Бъркани яйца с трюфелово масло - много са добри, препоръчвам ги. Или като алтернатива - домашно приготвена пица. Или пък прясна bresaola , салата и сирене - имам страхотно taleggio . Освен това остана acquacotta di Talamone, това е супа.


А можем и просто да ядем някъде навън. Това четири ли прави?


Джими се усмихва.


- Какво? - пита Хърман, на свой ред широко усмихнат. - Моята задача е да те угоявам, нали? Извинявай, трябва да се съсредоточа, така ще се блъснем. - Той шофира в мълчание около минута, после казва: - Радвам се да те видя.


Джими е пристигнал от Лос Анджелис през Франкфурт и пътуването е продължило почти двайсет и четири часа.


Той остава буден, докогато смогва, после заспива в стаята за гости. Призори вече снове из хола по боксерки с десѓн на целувки от начервени устни. Окосмението по гърдите му е бяло. Хърман излиза от спалнята по пижама, разтривайки някакъв оток на гърба си.


- Искаш ли кафе? - пита и подава на Джими сутрешния вестник.


По време на закуската си говорят за политика - кой управлява Америка, кой управлява Италия. Скоро става време Хърман да отиде на работа.


- Току-що пристигна, а ето че те изоставям - голям домакин съм - казва той. - Имаш ли всичко, от което се нуждаеш? Искаш ли да използваш компютъра? Много е стар, но имаме интернет. И говорих с техниците от редакцията да дойдат и да инсталират текстообработваща програма, за да можеш да работиш над книгата си, докато си тук. Дай да те включа.


Със смачкания вестник под мишница Хърман влиза в редакцията, хвърляйки наляво и надясно обвинителни погледи. Репортерите измърморват: "Добрутро", а редакторите присвиват устни и кимат, гледайки в пода. Той се вмъква в кабинета си, вади бонбон за смучене и разтваря вестника, приготвил жълтия си маркер да излавя грехове. На крайчеца на бюрото му стои купчина с неразпечатани писма до редактора. Понякога му се струва, че читателите могат само да се оплакват. Обикновено са разни старчета - това личи от разкривения почерк и начина на изразяване ("Уважаеми господине, допускам, че получавате множество писма, но трябва да споделя своето смущение..."). Действително читателите на вестника днес са едва около десет хиляди, но поне са отдадени. И пощенските марки са от цял свят, а това окуражава. За много от тях, особено на по-отдалечени места, вестникът е единствената връзка с широкия свят, с големите градове, които са напуснали, или с големите градове, които никога не са виждали, а само са съграждали във въображението си. Чи¬тателите съставят един вид задруга, която никога не се събира, обединявана от любими и омразни подзаглавия, от оплескани надписи под снимки, от славната рубрика с допуснати грешки.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  4. 4 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 908 Неутрално

    "Но вестникът съдържа нещо по-лошо: грешка. Той я докосва презрително, побутва с пръст противната дума,... "

    А преди няколко дни ми попадна някакъв "анализ" на печата от седмицата в "24 часа". Нищо не съм запомнил от анализа. Но запомних ето това, като коментар към статия, неласкава за управленците: "Личи си, че при тази поръчка са играли големи мангизи; някой е раздавал тлъсти пачки, защото в целия текст няма нито една правописна грешка." Дотук се докарахте, господа журналисти.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK