Маргьорит Юрсенар – да влезем в смъртта с отворени очи

Тя е първата жена, член на Френската академия, носител на наградите "Фемина" и "Еразъм".

© Свободна Европа

Тя е първата жена, член на Френската академия, носител на наградите "Фемина" и "Еразъм".



Текстът е препубликуван от "Свободна Европа".


Маргьорит Юрсенар, писател и преводач (1903 - 1987)


Произход: Белгия/Франция, богато буржоазно-аристократично семейство




Образование: Домашно


Интереси: Литература, философия, история, жени


Най-известни творби: "Мемоарите на Адриан"


Признание: Първата жена, член на Френската академия, носител на наградите "Фемина" и "Еразъм"


През 1981, за първи път в 350-годишната си история, Френската академия приема жена. А в консервативната институция се случва невероятното - втора тоалетна. На табелката обаче не пише "Мадам", а само - "Маргьорит Юрсенар".


Освен с анекдоти, нейният прием в Академията не минава без реална съпротива. Тя живее в САЩ и противниците й възразяват, че е американски гражданин, а академик може да стане само французин. Въпреки това президентът Валери Жискар д`Естен по изключение ѝ разрешава двойно гражданство. Да, на закона не му пука за творческите стойности, но бюрокрацията понякога е по-умна от закона.


Когато я приемат в Академията, Маргьорит Юрсенар е на 77. Предпочетена е пред писателки като Колет и Симон дьо Бовоар, а критиците пишат: "Творбите ѝ са белязани от премерени афористични изречения, от тихи, рефлективни герои, сдържан лиризъм, задълбочено проучване, високо интелектуални алюзии за исторически и културни събития и опити да се адаптира класическата литература към съвременните проблеми."


Рожденото име на Юрсенар е Маргьорит Антоанет Жан Мари Гислейн Клийнуърк де Крийонкур. Юрсенар е анаграма на фамилията ѝ. С нея се подписва от 1921. Тогава е на 18 и публикува първата си диалогична поема "Градината на химерите".


Писателската е родена в Брюксел. Белгийската ѝ майка умира, а малката пътува с френския си баща по света. Той я образова, тя взима зрелостните си изпити, без да е ходила и ден на училище, а, освен родния френски, знае още латински, английски, гръцки и италиански.


През 1929 г., с краха на Уолстрийт, Маргьорит почти губи майчиното наследство, а баща ѝ се разорява и умира. Звучи ужасно, но тя все пак получава доста пари и прекарва следващите 10 години в "луксозна свобода" - пътува, пише и се отдава на сексуални удоволствия. Към наследството се добавя и печалбата от нейния първи роман - "Алексис", скандален разказ на мъж, напуснал дома заради новата си хомосексуална самоличност. Да, самата писателка е бисексуална и биографите казват, че докато през 30-те живее в луксозна свобода, прелъстява много жени и има поне две нещастни афери с мъже.


Освен любовните истории обаче, тогава Марго издава книгата "Огньове" и среща Грейс Фрик, американка, преподавател по литература и преводач. Двете са много повече от любовници - имат дълго съжителство и творческо сътрудничество. Грейс превежда книгите на Юрсенар и е основен двигател за нейната популярност в САЩ.


Те купуват имение в Мейн, което ги приютява завинаги. Някои наричат това обидна форма на хомосексуален брак, при който Грейс се грижи за досадното всекидневие, а Марго запазва възвишената част - литературата, историята, митологията. Но и двете са доволни, иначе този "брак" едва ли щеше да продължи 40 години.


През 1951 г. спокойствието и любовта водят до най-знаменития роман на Юрсенар - "Мемоарите на Адриан". "Паметта на повечето мъже е изоставено гробище, където лежат, невъзпяти и непочетени, умрелите, за които те са престанали да се грижат" - пише император Адриан на сина си, Марк Аврелий. Или пише Маргьорит Юрсенар в романа си. Или самата Вселена пише чрез нея на нас.


В тази книга се вижда наистина цялата Маргьорит - с типичния лиричен стил, дълбоки исторически проучвания, вярност към детайла, сдържан еротизъм, изтънчени словесни и философски изблици. В същото време има и политическа нишка със съвременен за авторката адрес, а, освен другото, това е роман за писането, за отпечатъка на словото върху живота.


През 1969 г. излиза другата ключова творба - "Бездната". В нея има повече подмолност, алхимия и Средновековие, повече бунт и горчивина. "Малко двуноги от Адам насам са достойни за името "човек" - пише Марго, иначе сдържана в мизантропските изблици.


Но винаги, щом се спомене името Юрсенар, аз се сещам най-вече за нейния неистов човешки призив: "Да се опитаме да влезем в смъртта с отворени очи".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK