"Баща ми е Жул Верн, Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо, Мери Шели ми е майка"

Рей Бредбъри

© Associated Press

Рей Бредбъри



На 22 август се навършват 100 години от рождението на американския писател Рей Бредбъри. За себе си той казва:


"Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Шели, авторката на "Франкенщайн", ми е майка."


С романите си "Марсиански хроники", "451 градуса по Фаренхайт", "Вино от глухарчета", "Сбогом, Лято" Бредбъри остава в историята като един от най-творческите умове в литературата, без да е завършил висше образование. Едно от нещата, с които ще се помни, са предсказанията, които прави в книгите си, и фактът, че те по-късно се случват, така както той ги е описал по-рано. Носител е на мемориалната награда "Деймън Найт Гранд Мастър". Умира на 5 юни 2012 г.




Публикуваме откъс от полубиографичния му роман "Вино от глухарчета", публикуван за първи път през 1957 г. Българският издател е "Бард".


Из "Вино от глухарчета" от Рей Бредбъри


Беше тиха ранна утрин, градът тънеше в мрак и блажено кротуваше в леглата. Въздухът вече лъхаше на лято, вятърът галеше приятно, природата дишаше дълбоко, топло и спокойно. Стигаше само да скочиш от леглото, да надзърнеш през прозореца и тутакси да разбереш, че ей сега, в този миг, започват свободата и волният живот, че изгрява първото утро на лятото.

Вино от глухарчета
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Дъглас Споулдинг, дванадесетгодишен, отвори сънливо очи и остави лятото да го полюшква на своите утринни вълни. Отпуснат сред завивките в спалнята си, горе, в купола на третия етаж, той усещаше надмощието, което му даваше най-високата кула в града, облъхвана сега от юнския ветрец. Нощем, когато всички дървеса се сливат в едно, от тази кула той обхождаше с фара на погледа си безбрежното море от бряст, от дъб, от клен... А пък сега...


- Ах, чак да не повярваш! - прошепна Дъглас.


Едно цяло, едно дълго лято, което да отмята на календара ден по ден. И той се видя, също като богиня Шива от книгите с пътеписите, с безброй много ръце, които шарят навсякъде, късат ту недозрели ябълки, ту праскови, ту сини сливи. Да стане едно с дърветата, с храстите и с реките. Блажено да се заледи върху скрежната мустаката врата на ледника. Да се пече и препича със стотиците пилета в бабината си пещ.


А сега, хайде бързо напред - чакаше го едно приятно задължение.


Веднъж в седмицата му позволяваха да оставя баща си, майка си и братчето си Том кротко да спят в малката им съседна къщица, а той се измъкваше, изтичваше нагоре по тъмната вита стълба до дядовия купол и тук, в тази магьосническа кула, заспиваше с мълниите и виденията, за да се вдигне преди звънтящото потракване на бутилките с мляко и да извърши своя магически обред.


Той застана пред отворения прозорец в мрака, дълбоко пое дъх и го изпусна.


Уличните лампи, подобно свещи по празнична шоколадова торта, изгаснаха в миг. Той духна пак, и пак - звездите започнаха да чезнат.


Дъглас се усмихна. Насочи пръст напред.


Тука, после там. Ето сега оттатък, и отвъд...


В здрачния свят на зазоряването блеснаха жълти квадрати - в домовете светваха лампи. Изведнъж полето долу се изпъстри със светлинки.


- Хайде сега - прозейте се! Станете!


Големият дом под него се размърда.


- Дядо, измъквай зъбите от чашата! - Той почака колкото трябваше. - Бабо и стара майко, започвайте да пържите мекиците!


Горещ аромат на пържено тесто се завъртя из ветровитите коридори, за да подмами наемателите и лелите, чичовците и гостуващите братовчеди навън от стаите им.


- Улице на старците, събуди се! Мис Хелин Лумис, полковник Фрийли, мис Бентли! Изкашляйте се, станете, глътнете си лекарствата, размърдайте се! Мистър Джоунъс, впрягайте коня и поемайте с вехтошарския фургон!


Тъмните сгради отвъд дефилето изцъклиха зли змейски очи. След малко долу по утринните улици две старици ще се понесат в тяхната електрическа Зелена машина, ще се усмихват и ще махат дружелюбно на псетата.


- Мистър Тридън, тичайте в депото!


Скоро и градският трамвай, под дъжд от зелени искри, ще заплува по тухлените улици.


- Джон Хъф, и ти, Чарли Удман, готови ли сте? - пошушна Дъглас към Улицата на децата. - Гответе се! За футболни топки, наквасени в росата на ливадите, за празните въжени люлки, провиснали от клоните.


- Мамо, тате, Том - хайде, събуждайте се!


Долетя далечен звън на будилници. Часовникът на Градския съд отекна тежко. Като някаква мрежа, запратена нагоре от ръката му, от дърветата с чуруликане пръкнаха птички. Дъглас размаха ръка като диригент и я насочи на изток.


Слънцето се показа на небето.


Той скръсти ръце и се усмихна загадъчно, като магьосник. Да, драги мой, каза си Дъглас, викна ли, всичко живо скача и се втурва напред. Ще бъде чудно лято.


Накрая той щракна с пръсти над града.


Вратите се отключиха; хората пристъпиха навън.


Започна лято хилядо деветстотин двадесет и осмо.


* * *


Тази сутрин, като минаваше по тревата на предния двор, Дъглас Споулдинг скъса с лицето си една паяжина. Една-единствена невидима паяжинова нишка, опъната във въздуха, докосна челото му и се раздра безшумно.


И тъй, от тази уж никаква случка той разбра, че денят няма да е като другите. Този ден щеше да бъде по-различен и затова, защото - както баща им обясняваше, докато ги водеше с брат му Том към гората - имало дни, съставени изцяло от ухания, сякаш природата дъхвала в едната ти ноздра и издухвала из другата. А в други, продължаваше баща им, се чувал всеки звук и всеки шепот на Естеството. Имало дни добри за вкусване, други - за пипане. А някои били благоприятни за всички сетива. Днешният ден, каза баща им, ухаел тъй, като че ли грамадна и безименна овощна градина била изникнала оттатък хълмовете, за да облъхне всичко наоколо с благодатната си свежест. Въздухът намирисваше на дъжд, ала облаци нямаше. Сякаш ей сега смехът на незнаен странник щеше да проехти откъм гората - а пък навсякъде цареше тишина...


Дъглас наблюдаваше бягащата земя. Не му лъхаше на цъфнали овошки, нито усещаше да идва дъжд, защото знаеше, че без ябълкови дръвчета и без облаци няма ни едното, ни другото. Ами тогава оня, незнайният, който се кискаше там, вдън горите?


И все пак истината си остава непроменена - трепна Дъглас, - този ден, необяснимо защо, не беше като другите.


Колата спря в самото сърце на тихата гора.


- Стига, момчета, мирувайте.


Те се блъскаха с лакти.


- Да, татко.


Измъкнаха се навън и понесоха синкавите тенекиени кофи далеч от самотния черен път, към дъждовното ухание.


- Пазете се от пчелите - предупреди ги баща им. - Пчелата се навърта около плодовете, както малчуганът край тенджерата. Хей, Дъг?


Дъглас го погледна стреснато.


- Отнесъл си се кой знае къде - смъмри го баща му. - Събуди се. Ела на себе си.


- Да, татко.


И те се запромъкваха в гората, напред баща им - висок и строен, Дъглас - пристъпящ в неговата сянка, а Том - дребосък, топуркащ по петите му. Изкачиха се на едно малко хълмче и се вгледаха напред.


- Ето там, и оттатък - виждате ли - показа баща им. - Там живеят големите кротки летни ветрове и се провират из зелените дебри, невидими, като призрачни китове.


Дъглас погледна бързо, не съзря нищо и се усети измамен от баща си, който също като дядо му говореше вечно с гатанки. Но чакай... Май все пак... Дъглас замря и се ослуша.


- Да, да, ще има нещо да се случи - каза си той, - зная!


- Ето тук - богородичен косъм. - Баща им крачеше, а тенекиената кофа звънтеше в ръката му. - Усещате ли? - Той провлече крак. - Шума, прогнивала милиони години. Представете си само колко много есени е трябвало да преминат, за да се образува това.


- Виж, стъпвам като индианец - възкликна Том. - Съвсем безшумно.


Дъглас вървеше, но не усещаше трепет от допира с дебелата льосова покривка, защото се ослушваше напрегнато. Обградени сме! - каза си той. Ще се случи! Но какво? Спря се. Хайде, излизай, където и да си, каквото и да си! - провикна се той наум.


Том и баща им се движеха бавно напред по стихналата земя.


- Най-прекрасната дантела на света! - продума баща им замечтано.


И размаха ръце към върхарите на дърветата, да им покаже как са се втъкали в небето, или по-скоро как небесата се били втъкали в дървесата - всъщност той сам не знаел какво било. Но тъй или инак, ето я пред очите ни, усмихна се баща им, тъканта се разстила, зелена и синя, вгледай се само и ще разбереш как гората тъче на своя пеещ стан.


Баща им стоеше, приятно отпуснат, и просто не млъкваше, думите се лееха от устата му. А после, каквото и да кажеше, веднага го омаловажаваше с присмех. Обичал да се вслушва в тишината - ако изобщо тишината можела да се чуе, защото в тази тишина човек долавял как прашецът от дивите цветя се сипел в пчелистия въздух - ама че сравнение! - "пчелист въздух"! Я чуйте водопада от птичи песни отвъд онези дървета!


Този път то ще се появи, потръпна Дъглас. Тича насам! А не го виждам! Тича насам! Ще връхлети връз мене!


- Ха, лисиче грозде! - възкликна баща им. - Имали сме късмет, я погледнете!


Ах, млъкни! - проплака Дъглас.


Но Том и баща им се наведоха и заровиха ръце в бухнатия шубрак. Магията се разруши. Страховитият преследвач, божественият бегач, отличният скачач, смутителят на душите се скри.


И Дъглас, отчаян и обезсилен, се свлече на колене. Той видя как пръстите му потъват в зелената сянка и се измъкват оттам толкова алени, сякаш бе порязал гората и беше бръкнал с ръка в отворената рана.


- Хайде, момчета - време е за обяд!


Помъкнали кофите, до половина пълни с лисиче грозде и диви ягоди, следвани от рояци пчели, които според баща им не били друго, а тананикането на света, те седнаха връз един обраснал с мъх пън и докато дъвчеха сандвичите, опитваха се да чуят гората тъй, както я чуваше баща им. Дъглас усещаше, че баща му го наблюдава крадешком, развеселен. Баща им понечи да каже нещо, което му бе минало през ума, но вместо това отхапа от сандвича и задъвка унесено.


- Сандвич, изяден сред природата, престава да е сандвич. Вкусът му е съвсем друг, нали? Става по-ароматен. Ухае на мента и борова мъзга. Страшно разпалва апетита.


Дъглас бавно опипа с език кашицата от хляб и шунка с горчица. Ами - сандвич като сандвич.


Том подъвка и кимна.


- Прав си, така е, татко!


За малко да се случи, мислеше си Дъглас. Каквото и да беше, бе нещо Велико, ей Богу, нещо Велико! От какво ли се стресна? Къде се потули? Зад оня храст е! Не, не - сега е зад гърба ми! Не, тук е... почти е тука... Той тайно си разтри стомаха.


Ако почакам, ще се върне. Нищо няма да ми направи; усещам, че не е дошло, за да ми стори зло. Но за какво тогава? За какво? За какво?


- Знаеш ли колко футболни мача сме изиграли през тази година, през миналата и по-миналата? - ни в клин, ни в ръкав запита Том.


Дъглас се втренчи в бързо движещите се Томови устни.


- Записал съм си ги! Хиляда петстотин шейсет и осем мача! Колко пъти съм си измил зъбите през последните десет години? Шест хиляди! Петнайсет хиляди пъти съм си мил ръцете. Спал съм четири хиляди и няколко пъти, без да се броят следобедните дремки. Изял съм шест хиляди праскови, осем хиляди ябълки. Круши - двеста. Не съм много по крушите. За каквото и да попиташ - имам статистика! До милиарди стигат някои неща, които съм правил през миналите десет години, ако реша да ти ги събера.


Ето го, напрегна се Дъглас, пак е наблизо. Защо? Гласът на Том ли го примамва? Но защо Том? Том дърдори с пълна уста, баща им седи на пъна, нащрек като планинска котка, а думите изскачат из устните на Том като мехурчета от газирана вода:


- Прочетени книги: четиристотин. Сутрешни кинопрожекции: четирийсет филма с Бък Джоунс, тридесет с Джак Хокси, четирийсет и пет с Том Микс, трийсет и девет с Хут Гибсън, сто трийсет и два трикфилма с Котарака Феликс, десет филма с Дъглас Фейрбанкс, осем пъти съм повторил Лон Чейни във "Фантомът на операта", четири - с Милтън Силсиз и един любовен филм с Адолф Менжу, заради който съм престоял деветдесет часа в тоалетната на киното - чаках да минат глезотиите, че да изгледам "Котаракът и канарчето" или "Прилепът" - страхотия - всеки стиснал съседа си и крещи от страх с цяло гърло - от началото до края! В това време съм изсмукал четиристотин захарни пръчки, изял съм триста орехови кифли, седемстотин фунийки сладолед...

Рей Бредбъри: Избрано 1 (451 по Фаренхайт / Гробище за лунатици)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Рей Бредбъри - Избрано 2 (Марсиански хроники, Дървото на Вси светии, Нощен влак за Вавилон)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Том продължи да каканиже монотонно и накрая баща им запита:


- А колко ягоди си набрал досега, Том?


- Двеста петдесет и шест - ни повече, ни по-малко! - незабавно отвърна Том.


Баща им се разсмя, обядът свърши и те поеха отново към сенчестите поляни да търсят лисиче грозде и ситни диви ягоди, приведоха се към земята и тримата, започнаха пак да берат и не спряха, докато кофите не натежаха, а през цялото време Дъглас, затаил дъх, си мислеше: Да, да, пак приближава? Ето н`а, сякаш ми духа във врата! Не се оглеждай! Работи. Бери, пълни си кофата. Погледнеш ли, ще го подплашиш пак. Не го изпускай този път! Но как, как да го примамя тук, пред мене, че да го видя, да се срещнем очи в очи? Как? Как?


- Имам си снежинка в кибритена кутия - обади се Том, вгледан усмихнато в ягодовия сок, обвил ръката му като ръкавица.


О, я млъкни! - поиска да извика Дъглас. Но нали неговият вик щеше да събуди ехото и да пропъди Нещото?


А всъщност - чудна работа! Том бъбреше неспирно, но вместо да побегне, Нещото приближаваше, то не се плашеше от Том. Том го примамваше със своя дъх, самият Том бе част от Него!


- Още от миналия февруари - изкиска се Том. - Подадох навън празна кибритена кутия в една снежна буря, кацна тлъста снежинка, затворих кутийката, изтичах вкъщи и я бутнах в ледника!


Близко е, съвсем близко. Дъглас следеше захласнато движещите се Томови устни. Щеше му се да избяга оттам, защото знаеше, че отвъд гората се вдига гигантска приливна вълна. След миг тя ще се стовари отгоре им, ще ги помете, ще ги отмие завинаги...


- Да, уважаеми - възхищаваше се Том и продължаваше да бере. - Аз съм единственото момче в цял Илинойс, което си има снежинка посред лято. Скъпоценна като диамант, няма лъжа. Утре ще я отварям. От мен да мине, Дъг, и на теб ще ти я покажа...


Всеки друг ден при тези думи Дъглас би изсумтял, би го плеснал, би го обвинил в нагла лъжа. Но сега, когато голямото Нещо се беше вече втурнало към него, когато вече се спускаше през ясния въздух право отгоре му, той едва кимна, затворил очи.


Учуден, Том спря да бере и се извърна да види брат си.


Превитият към земята Дъглас му се стори чудесна мишена. И Том се метна връз него, полетя с вик и го повали. Паднаха, сбиха се и се претърколиха.


От двете страни на Яслата нощта беше тиха в един след полунощ, спокойна в два, смълчана в три и така оглушително безмълвна в четири, че всички съседи примигнаха, надигнаха се в леглата си и се за-слушаха.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (121)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 10 Профил на Шакир  Зулов
    Шакир Зулов
    Рейтинг: 611 Любопитно

    И .....,в крайна сметка от толкова мноо бащи,майки и брачеди.....,от кокъв пол е Бредбъри?😎🕎😎🕎😎

    Много съм прост
  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  12. 12 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 2928 Неутрално

    Много добър автор. Лично за мен, "451 по Фаренхайт" е най - добър. След това - "Марсиански хроники".

  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  14. 14
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  16. 16
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  17. 17
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  18. 18
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  19. 19 Профил на pirvt
    pirvt
    Рейтинг: 268 Неутрално

    Рей Бредбъри бе невероятно креативен и проницателен.
    "451 градуса по Фаренхайт" за съжаление е смразяващо актуална...

  20. 20
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  21. 21
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  22. 22 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3091 Неутрално

    Дневник ,днес след ДЖ.Джером ,Рей Бредбъри ...направо празник .

  23. 23 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3091 Неутрално

    До коментар [#2] от "cgv37662786":

    Иди под статията за пътищата , остави Бредбъри на мира!

  24. 24 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3091 Неутрално

    До коментар [#19] от "pirvt":

    Нечетящите няма да те разберат

  25. 25 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 923 Неутрално

    Преди много години имахме среща с Рей Бредбъри някъде из 17-та улица. Недочакал да седнем ни съобщи, че няма образование. Това беше първото нещо, което чух от него и, което той повтори няколко пъти в разговора. Не отдадох голямо значение тогава на него признание, защото не ми се стори да е толкова екстравагантно да описваш мухичките и цветенцата без да имаш образование. По-нататък обаче все повече и повече разбирах колко е съществено това да нямаш образование, за да си добър писател. Образованието някак попарва свежестта на възприятието, свежда колоратурата до 256 цвята, а понякога даже до черно-бяло, е, хайде, с нюанси, най-естетичната комбинация според професионалния фотограф, който непременно прави снимките квадратни. За да си добър писател трябва да си добър лъжец, но най-вече не трябва да си се подложил да те образоват, което по друг начин казано е, да ти орязват клилцата и да те пъхат в калъп.

    Ако имаш образование няма да можеш да пишеш като Радичков, който може да е чел Бредбъри, но може и да не го е чел, но са като братя-близнаци -- наивисти, елементарни и занимателни. Образованият човек няма да се спре на всеки детайл с очите на дете, което вижда обикновеното като да е нещо необикновено и нечувано и бърза да го изографиса в блокчето, колкото са му възможностите и даже да си го запише някъде. Но, не бива да сме толкова снизходителни към детското, защото онзи ден чух едно седем годишно японско момиченце да изпълнява първия концерт на Паганини по-добре отколкото самият Паганини би го изпълнил. Тъй че, не възрастта определя красотата и пълнотата на изживяването, а това да не си се поддал на целенасоченото унищожение на чувствата чрез образование, както това не го е позволил историческа фигура като един битълз, да речем. Ако искаш да твориш в науката, без образование не може. Не може да постигнеш изсвирване на паганинско парче без много свирене в къщи+талант+специална педагогика. Питай ме как ще напишеш симфония, ако не си образован в хармонията и контрапункта. Обаче, за да пишеш проза, нежели поезия, а и да не навлизаме в другите изкуства, не само можеш, а специално трябва да си останеш дете на природата. Така, един бадбоко, който е явно дете на природата, просто се е объркал. Не премиер, а забавен театрал тябваше да е и сам да си пише хитрите историйки. Наистина се надявам, сега, като се махне от главите ни, да го вземат в Сатиричния театър. Ще удари всички актьори в земята, а ние ще се заливаме от смях и няма да можем да си гледаме работата.

    Рей Бредбъри си спомни как като дете, естествено необременен от образование, tabula rasa, която чака да попие всичко из пътя, взел че попаднал на селски панаир. Естествено седнал на първия ред, за да гледа най-добре от всички фокусника. Фокусникът обаче го мернал, приближил се, извадил шпагата от кобура (или, там както се казва, че не мога да се сетя), който му висял на корема, насочил върха ѝ право в детското челце и изрекъл тържественото заклинание: Live forever! Цял живот това био запечатано на първа страница в белия тогава лист на паметта му и това го изпълвало с отчаяние, че няма да има край земната му мъка (малко добавям и от себе си в устата на гениалния писател). Пророчество е, не е шега работа. Кой да знае, че и най-твърдото пророчество може да се препъне о някой камък и така да те освободи от магията си.

  26. 26
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  27. 27
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  28. 28
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  29. 29
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  30. 30 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1433 Неутрално

    До коментар [#25] от "bryghtlyght":

    “ колко е съществено това да нямаш образование, за да си добър писател.”
    ——
    Ако беше вярно туй, радичковците в територията щяха с лопата да ги ринат. Не знам ко пречи и ко помага, ама едно е сигурно — без божа изскрица тая работа, съзиданието, не става... както и мисленето ( нищо лично)


    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  31. 31 Профил на ivanpopov
    ivanpopov
    Рейтинг: 2812 Неутрално

    Един от най-бездарните фантасти. Обаче пишеше пост-утопии за западното общество и за това беше много тачен от преводачите и издателите през комунизма. Спомням си как едновременно излязоха два сборника, единият негов, другият на Робърт Шекли. Книжарницата на пл."Славейков". Този на Шекли свърши буквално за два дни. Бребъри стоя повече от година, докато книките станаха на г#з от местене по рафтовоте в книжарниците.

  32. 32
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  33. 33
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  34. 34
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  35. 35 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1433 Неутрално

    До коментар [#31] от "ivanpopov":

    “Един от най-бездарните фантасти. Обаче пишеше пост-утопии за западното общество и за това беше много тачен от преводачите и издателите през комунизма.”
    ——
    Не, не са го тачили заради утопиите, а зарад бездарието ... мръсните им комунистически издатели, ньедни. И продължават и до днес, види се.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  36. 36
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  37. 37
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  38. 38
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  39. 39 Профил на #ОСТАВКА
    #ОСТАВКА
    Рейтинг: 2352 Неутрално
  40. 40
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  41. 41
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  42. 42 Профил на Petia Nikolova
    Petia Nikolova
    Рейтинг: 769 Неутрално

    До коментар [#13] от "ism00675445":

    Ша ванеш простатит от толкова използване на к.ра.

  43. 43
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  44. 44
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  45. 45 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4346 Весело

    До коментар [#25] от "bryghtlyght":

    Наистина прочувствено и добре написано есе за вредата от образованието за някои области на възвишеното изкуство. Ако пък не се научиш да четеш и пишеш, ще може би ще можеш да рисуваш като кроманьонците по стените на пещерата :-)
    ПП
    Обичам Бредбъри, но май първата книга от този жанр която четох беше на Клифърд Саймък "Всичко живо е трева", по-късно "Way Station ". Разбира се, не броя Жул Верн.

  46. 46
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  47. 47
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  48. 48
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  49. 49
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  50. 50
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  51. 51
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  52. 52 Профил на Лопе де Вега
    Лопе де Вега
    Рейтинг: 1942 Неутрално

    Великан! Най-истинският поет сред фантастите! Само "Хрониките..." да възприемете е достатъчно. Той е единственият, когото не можаха да натикат в жанрови рамки. Фантаст? Да, но и философ и поет. Грешка - Поет!

  53. 53 Профил на Лопе де Вега
    Лопе де Вега
    Рейтинг: 1942 Неутрално

    Великан! Най-истинският поет сред фантастите! Само "Хрониките..." да възприемете е достатъчно. Той е единственият, когото не можаха да натикат в жанрови рамки. Фантаст? Да, но и философ и поет. Грешка - Поет!

  54. 54 Профил на Лопе де Вега
    Лопе де Вега
    Рейтинг: 1942 Неутрално

    Великан! Най-истинският поет сред фантастите! Само "Хрониките..." да възприемете е достатъчно. Той е единственият, когото не можаха да натикат в жанрови рамки. Фантаст? Да, но и философ и поет. Грешка - Поет!

  55. 55
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  56. 56 Профил на Лопе де Вега
    Лопе де Вега
    Рейтинг: 1942 Неутрално

    Абе, модераторе, не можеш ли да се справиш някак с тези курове. Писна ни от тази досада. Разбрахме какво иска безименното и му съчувстваме, но ние не сме му виновни, че така избива подсъзнателните си желания.

  57. 57 Профил на Лопе де Вега
    Лопе де Вега
    Рейтинг: 1942 Неутрално

    Моля за прошка! Не знам как съм дублирал скромните си мисли по въпроса!

  58. 58 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7484 Неутрално

    "Дядо ми казваше, че всеки трябва да остави нещо след себе си, когато умре. Дете или книга, картина или къща, дори стена - която е построил, или чифт обувки, които е изработил. Или пък градина, която е посадил. Нещо, до което ръката ти се е докоснала по такъв начин, че да има къде да отиде душата ти, когато умреш. И когато хората погледнат дървото или цветето, които си посадил, ще те видят в тях.
    Няма значение какво правиш, казваше той, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си. Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката и истинския градинар, казваше той. От косача няма да има следа, градинарят ще остане там цял живот. " (451 градуса по Фаренхайт).

    Не е ли прекрасно?

  59. 59 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3830 Неутрално


    До коментар [#56] от "Лопе де Вега":Абе, модераторе, не можеш ли да се справиш някак с тези курове
    >>>Явно не може човека. Едва ли му харесват творенията на безкрайно досадния и вулгарен субект, каквито и да са му политическите възгледи.
    Чета горе в текста: ".......И той се видя, също като богиня Шива от книгите с пътеписите, с безброй много ръце..." и се чудя, Шива не беше ли бог? Омм Нама Шивая.:)

  60. 60
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  61. 61 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4346 Весело

    До коментар [#59] от "тулса":

    Щом името завършва на "а", значи е от женски род, какво да го мисли :-) Да му мисли Джироламо Савонарола...

  62. 62
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  63. 63 Профил на onemanband
    onemanband
    Рейтинг: 637 Неутрално

    Един от най-бездарните фантасти. Обаче пишеше пост-утопии за западното общество и за това беше много тачен от преводачите и издателите през комунизма. Спомням си как едновременно излязоха два сборника, единият негов, другият на Робърт Шекли. Книжарницата на пл."Славейков". Този на Шекли свърши буквално за два дни. Бребъри стоя повече от година, докато книките станаха на г#з от местене по рафтовоте в книжарниците.
    —цитат от коментар 31 на ivanpopov


    Я....''Разбирач'' си имаме тука 😂😂
    Абе ей, @л@нкоолу...Ти въобще ,Бредбъри ЧЕЛ ЛИ СИ????
    Явно , не ...
    'Абер нямаш , пък дращиш !

    Кажи ми ,КОЙ ти плаща Гранта, та да ти кажа какво си...
  64. 64 Профил на ivanpopov
    ivanpopov
    Рейтинг: 2812 Неутрално

    До коментар [#63] от "onemanband":

    Не, ама да. И да, смятам се експерт по темата. Фантастиката е любимият ми жанр. И като сравнявам този некадърник с колоси като Шекли, Ван-Вогт, Харисън, Зан, Катнер и куп други..., ами няма база за сравнение. Дори спрямо конюнктурен писател, като Рон Хабърд, твоят любимец губи служебно. Но щом ти харесва да му четеш тегомотините, да си жив и здрав, да му ги четеш.

  65. 65 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1663 Неутрално

    В много от своите произведения Рей Бредбъри описва днешната дистопична реалност, в която живеем - най силно проявена и развита в САЩ. Най характерната особеност на тази реалност е насаждането на НЕмисленето и дресировката.

    "Докато пишех краткия роман „451 градуса по Фаренхайт“ си мислех, че описвам един свят, който може да се развие след четири – пет десетилетия. Но само преди няколко седмици една нощ в Бевърли Хилс покрай мен минаха двама съпрузи, които разхождаха кучето си. Аз спрях втрещен, докато гледах след тях. Жената държеше в едната си ръка малък транзистор с формата на цигарена кутия, чиято антена потреперваше. От него излизаше тънка медна жица, която завършваше с фин конус, пъхнат в дясното ѝ ухо. И така тя вървеше в някаква забрава, без да забелязва мъжа и кучето, заслушана в далечни ветрове и шепоти, и викове, идващи от някаква сапунена опера – като сомнамбул, а съпругът ѝ, който все едно го нямаше, ѝ помагаше да слиза и да се качва на тротоара. Това не беше измислица."





    "Има повече от един начин да изгориш книга. А светът е пълен с хора, които търчат наоколо със запалени клечки кибрит. Всяко малцинство, било то на баптистите / унитарианците, на ирландците / италианците / осемдесетгодишните / дзен будистите, на ционистите / адвентистите от седмия ден, на борците за освобождаване на жените / републиканците и т.н., чувства, че негов завет, право и дълг е да разлее керосин и да запали фитила. [...] Капитанът от пожарната Бийти в романа ми „451 градуса по Фаренхайт“ описва как книгите първоначално са били подпалвани от малцинства, всяко откъсвайки страница или абзац от тази или онази книга, докато накрая идва денят, в който книгите се оказват празни, мозъците бездействащи, а библиотеките затворени завинаги. [...] Само преди 6 седмици открих, че през годините някои загрижени редактори в „Балантайн Букс“, уплашени да не замърсят мозъците на младите, лека-полека съкратили около седемдесет и пет части от книгата ми. Студенти, чели книгата, която в крайна сметка се занимава с цензурата и изгарянето на книги в бъдещето, ми писаха, за да ми кажат за тази фина ирония. Джуди Лин дел Рей, една от новите редакторки в „Балантайн Букс“, пуска това лято цялата книга във възстановения ѝ първоначален вариант с всички прокълнати пасажи обратно на местата им."


    https://bg.wikipedia.org/wiki/451_градуса_по_Фаренхайт

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  66. 66
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  67. 67
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  68. 68 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 2153 Неутрално

    До коментар [#64] от "ivanpopov":

    Няма как да си експерт по отношение на изкуството.
    То се възприема индивидуално от всеки, който се докосва до него.

  69. 69
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  70. 70
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  71. 71
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  72. 72 Профил на sandman
    sandman
    Рейтинг: 1085 Неутрално

    До коментар [#31] от "ivanpopov":

    Съжалявам те. Честно. По същия начин, по който съжалявам глухия, който не може да чуе класическа музика.

    You always pay for what you get. Sometimes you get what you pay for.
  73. 73
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  74. 74
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  75. 75
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  76. 76
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  77. 77
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  78. 78
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  79. 79
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  80. 80
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  81. 81
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  82. 82
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  83. 83
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  84. 84
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  85. 85
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  86. 86
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  87. 87
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  88. 88
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  89. 89
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  90. 90
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  91. 91
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  92. 92
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  93. 93
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  94. 94
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  95. 95
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  96. 96
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  97. 97
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  98. 98
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  99. 99
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  100. 100
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK