"Мисия Лондон" на Алек Попов излезе в преработен вариант

Преди 19 години романът е бил отхвърлен от големите издателства.

© "Сиела"

Преди 19 години романът е бил отхвърлен от големите издателства.



Издателство "Сиела" обяви, че пуска ново преработено издание на "Мисия Лондон" - най-популярният роман на Алек Попов, без да уточнява какви са промените. Книгата досега има 16 издания в чужбина, а едноименният филм е най-гледаната българска лента за последните 30 години.


Днес литературната критика определя "Мисия Лондон" като най-забавния български роман на XXI век. Любопитното е, че пръвоначално текстът е отхвърлен от големите издателства - острата критика към дипломатическата мисия в английската столица, където авторът трупа впечатления лично като аташе по културата, е приета със скептицизъм. За това свидетелства самият автор на сайта си alekpopov.net:


"Първоначално романът "Мисия Лондон" се посреща със смесени чувства от българските издатели заради остро сатиричния му характер. Никое от утвърдените издателства, на които е предложен, не се наема да го публикува. Книгата обаче се радва на голям успех сред читателите и впоследствие е преиздадена няколко пъти."




Първият издател на "Мисия Лондон" е "Звездан" през 2001 г. Три години по-късно същото издателство преиздава отново романа с нова корица. През 2007 г. издателят Иван Гранитски също публикува книгата. От 2009 г. "Мисия Лондон" се разпространява с логото на "Сиела".


Алек Попов (54) е носител на много литературни награди - "Гравитон", "Рашко Сугарев", "Иван Радоев", "Елиас Канети", "Хеликон", "Чудомир" и др. От 2012 г. е член-кореспондент на БАН.


Из "Мисия Лондон" от Алек Попов


1.


Коста Баничаров седеше във вътрешния двор на къщата на Хайд Парк Гейт и броеше самолетите, прелитащи над Саут Кенсингтън. Беше меко пролетно утро с непостоянна облачност, форзицията в ъгъла на двора ярко цъфтеше. Коста Баничаров седеше на стълбите бос, по дънки и потник. До крака му имаше полупразна бутилка "Бекс", а между пръстите му догаряше забравена цигара. Самолетите прелитаха приблизително на всеки две минути. Грохотът на двигателите им се влачеше дълго след като отминат, докато се слееше неусетно с шума на новите прииждащи машини. Беше изброил повече от двайсет. Звукът им напомняше прибоя на море. Прозорците на къщата зееха. Течението довяваше ухание на стари фасове. Тънките пердета се мятаха като воали на пияна актриса. В трапезарията на първия етаж още личаха следите от снощния гуляй. Наближаваше единайсет, но Коста не бързаше да разтребва. Имаше цял следобед на разположение.


Междувременно бяха минали още три самолета.

Мисия Лондон
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Настойчив звън го изкара от блаженото равновесие. Отначало Коста си рече, че няма сила, която да го накара да отвори. После омекна, съзнавайки, че подобни настроения са грешни и вредни за трудовата му биография. Натика фаса в процепа между плочките и неохотно се надигна. Зашляпа през фоайето. Грамадното кристално огледало неприязнено отрази мършавата му фигура и побърза да я изхвърли извън пределите на позлатената си рамка. Последваха нови, кратки и резки позвънявания.


- Сега, сега - измърмори Коста и добави наум: - Да ти го начукам!


На прага стърчеше висок мрачен господин със зеленикав шлифер, с куфар в ръка. Зад гърба му едно черно лондонско такси правеше сложни маневри, за да се измъкне от тясната уличка. Няколко секунди двамата се изучаваха подозрително.


- Кого търсите? - попита Баничаров на български.


Повехналото лице на господина се оживи от кисела усмивка.


- Аз съм новият посланик - рече той и се втренчи в босите му нозе. - А вие кой сте?


- Ами аз такова... - заекна Коста. - Аз съм готвачът.


"Бившият готвач!", прониза го болезнено предчувствие.


- Много добре - кимна посланикът. - Мога ли да вляза?


Коста се отдръпна механично; лъхна го необясним хлад, когато мъжът мина покрай него. Плахата надежда, че това е някаква дебелашка шега, скроена от българските имигранти, с които напоследък се бе сближил, започна да се изпарява. Мъжът остави куфара си на пода, огледа се и гнусливо повдигна вежди. Готвачът почувства, че трябва да каже нещо, преди онзи да го е казал.


- Очаквахме ви след два дни - рече той с лек укор.


- Личи си - язвително подхвърли посланикът, като надзър-на в трапезарията.
- Ако знаехме, че идвате днес... - поде готвачът.


- Промених плановете си - прекъсна го другият.


"Тогава се сърди на себе си, тъпако!", помисли си Коста Баничаров.


За всички тия години, прекарани край трапезите на големците, готвачът беше развил особен психологически нюх. Той тутакси надуши, че новият му шеф спада към обширното и богато разклонено семейство на административните кретени. Но имаше и нещо друго, нещо отвъд стъкления му глупашки поглед, което го правеше непредсказуем и опасен. Изведнъж Коста си даде сметка, че тоя тип възнамерява да се засели тук. Нещо повече, сега това беше неговото жилище, а той - Баничаров, щеше да му слугува. Това му се стори безкрайно несправедливо.


Малкият син на Баничаров изпълзя нагоре по стълбите, които водеха към сутерена, обитаван от семейството на готвача. Хлапакът беше измамил бдителността на майка си, което го караше да тържествува. Гъгнейки си нещо свое, детето се изправи и чевръсто затопурка към масичката под огледалото. Върху нея се мъдреше една крехка вещ, която отдавна дразнеше първичните му инстинкти. Баничаров беше тренирал разни спортове на младини, но с времето беше загубил предишната си пъргавост. Малчуганът се вкопчи в ръба на масичката и рязко я наклони. Порцелановата кошничка, заведена под инвентарен номер 73, се разби на пода с апокалиптичен звън.


- Тък-тък! - избърбори весело малкият.


- Ще ти дам аз едно "тък-тък"! - изръмжа Коста Баничаров, като сподави инстинктивния си порив да го перне по тиквата.
Посланикът го гледаше с отровена физиономия.


- Детска му работа - измънка неубедително готвачът. Грабна детето под мишница и се надвеси през перилото.


- Норке! - извика той. Отговор не последва.


- Нооорке! - повтори той. - Ела веднага!


- Заври си го в дрисливия задник! - обади се дрезгав глас.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на olga_kokoshkina
    olga_kokoshkina
    Рейтинг: 747 Неутрално

    Повечето хора се смеят на дебелашкия "хумор" в този така наречен роман/филм. За мен обаче е тъжно, защото цялата тази чалга е истинска и се издържа на гърба на българския данъкоплатец, във всяко българско посолство из целия свят. Няма нищо смешно.

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 3 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2463 Неутрално

    Вероятно някъде в сюжета се появява Баце на визита в Лондон и нарежда на преводача да предаде на "кралицата":

    "кАджи й ън тая, дека ако дое у Ългария, че я водзим ън джипката. Цао ъ не ми прати Кейти Мидълтън, оти нея че я водзиъм ън мотор со два коша! Ъхъхъхъхъхъ!"

    Гяурбаджийски, червени и "патриотични" евнуси на Сараите, развейте бялото знаме! Ако нямате бял плат, събуйте си гащите! Под тях нямате нищо за криене!
  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 5 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 355 Неутрално

    Кое налага преработването? Парите, нали? Щото колкото и да се преработва, по-добра няма да стане.

  6. 6 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4243 Неутрално

    А мисия Панкрац ще има ли? А конграчулейшън, бонжуар? А "мисия Канада" на Мариянче?

  7. 7 Профил на tsyrvulan
    tsyrvulan
    Рейтинг: 1691 Весело

    До коментар [#4] от "Габриела Фон Клинкерхофен":

    Гледай ти, нефелното тролче, вече определя кой е интелигентен и кой не. Явно от гоУема ЕнтЕуектУектУана дупка си изпълзял.

    ГЕРБ = Сборище от герберунгело-паралелепипедоиди с онбашия Бойка Мутрашенко начело.
  8. 8 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 1032 Неутрално

    Когато ти изсъхне перото не издаваш, а ПРЕиздаваш.

  9. 9 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2219 Весело

    Защо да е дебелашки хумор? Малко е попреувеличил авторът, но това е характерно за всяка сатира. Така характерите изпъкват още по-добре.
    Обичам да чета и Михаил Вешим.
    Истината е, че четейки подобни романи някак си интуитивно читателят чувства, че всяка сцена би могла да се случи и наистина. Познавайки бита и душевността на определена категория хора такова предположение е напълно разумно.

  10. 10 Профил на 911
    911
    Рейтинг: 803 Неутрално

    До коментар [#2] от "Габриела Фон Клинкерхофен":

    ... ааа, забравили сте да добавите себе си, нас, другите от форума, "висшите ни политици" и т.н. целия останал мат'р'ял.

  11. 11 Профил на Густав
    Густав
    Рейтинг: 909 Неутрално

    Филмът е изключение от правилото, че филмите по книги не струват. Както и от другото правило, че българските филми от новото време не струват.

  12. 12 Профил на The Shadow
    The Shadow
    Рейтинг: 1749 Неутрално

    Същото л**но, но в нов лъскав целофан.
    Ако това наистина е "най-забавния български роман на XXI век" значи няма никаква надежда за българската литература.

    “In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel
  13. 13 Профил на Сър Джон
    Сър Джон
    Рейтинг: 1012 Весело

    Представям си Бабикян посланник в някое посолство - примерно блокирано от искащи всеки да носи два чифта долни гащи - имащи гражданското право на протест, гарантирано от Конституцията и сигурни, че няма друга гледна точка.
    Ще мята домати и ще кълне на фашисти :) :) :) !

    "Хубава работа, ама либерална" - организацията на "Да, България" в Столипиново
  14. 14 Профил на Тиква загубена
    Тиква загубена
    Рейтинг: 2691 Неутрално

    Ако книгата е толкова тъпа, колкото филма, е имало защо.

    Приживе на всички в устата ви срах, серете и вие на гроба ми без страх, че мъртвец от гроба не може да се вдигне, серящия гъз с хуй да достигне!
  15. 15 Профил на МОЙШЕ  ТОЛКОЗ
    МОЙШЕ ТОЛКОЗ
    Рейтинг: 1792 Весело

    Книгата не съм я чел. Филма гледах два пъти, и се опикавах от смях😀 После питах приятел от детинство работил дъъъъълги години в голямо и богато ВТдружество "на запад" (последните години като един от двамата шефове в голяма столица), и бая навътре в нещата, и преди прехода и след него:

    -Наистина ли така са изглеждали нещата?

    -По лошо, особено след прехода! Преди прехода още ги беше малко страх че не винаги "вуйчо владика" може да ги извади от ВСЯКА боза. След прехода...не било за пред хората...

    THOSE ARE MY PRINCIPALS! BUT IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE SOME OTHERS TOO! П.С. МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ МОЯ КОМЕНТАР № 59 С ПОДРОБНИ ИНСТРУКЦИИ ЗА ФУНКЦИИТЕ НА ТОЗИ САЙТ В ТЕМАТА https://bit.ly/3dLkIhi




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK