Исабел Алиенде: Литературата е акт на солидарност

"Да напиша "Ева Луна", а две години след това и "Приказки на Ева Луна", означаваше да се примиря с факта, че съм жена", споделя чилийската писателка.

© "Колибри"

"Да напиша "Ева Луна", а две години след това и "Приказки на Ева Луна", означаваше да се примиря с факта, че съм жена", споделя чилийската писателка.



Ева Луна" - един от най-известни романи на чилийската писателка Исабел Алиенде, отново ще може да се намери в книжарниците, съобщи издателство "Колибри".


За първи път на български романът излиза през 1995 г. с логото на "Народна култура" в превод на Венцеслав Николов. Десет години по-късно "Колибри" го преиздава. Новото издание е с нова корица, но преводът е от 1995 г.


Исабел Алиенде пише "Ева Луна" през 80-те години. Издаден е на испански през 1987 г., а на следващата и на английски. Романът утвърждава Алиенде като майстор на магическия реализъм, книгите й са преведени на над 30 езика.




"Ева Луна" не е роман, а апотеоз на свободата във всичките й нюанси. Шеметен калейдоскоп, в който екзотичната смес на причудливото и фантастичното прелива в чувственото и еротичното, за да остави незаличими следи в паметта на читателя", се казва в анотацията на книгата.

Исабел Алиенде: Литературата е акт на солидарност

© Скрийншот от isabelallende.com


"Да напиша "Ева Луна", а две години след това и "Приказки на Ева Луна", означаваше да се примиря с факта, че съм жена. Мисля, че ние, жените, можем да направим света по-богат на красота. Създавам белетристика навярно защото съм от Латинска Америка, земята на пророци и безумци, на природни и политически катаклизми - тъй непонятна, прекрасна и жестока и тъй възхитително сложна духовна територия. За писателя, ако творчеството му е закърмено от реалността, да се роди в този приказен континент е привилегия. Вярвам в определени ценности, изразяващи се с думи, изгубили поради продължителната употреба своя изначален смисъл, но други, годни да ги заменят, не съществуват: любов, доброта, справедливост... Литературата е акт на солидарност, желание да срещнеш съпричастност както за мъчителния вик, така и за радостната песен. Затова пиша за изнасилваните жени, изтезаваните мъже, семействата, от глад продаващи се в робство, а също - за златистия здрач и умиращите от любов поети", споделя Алиенде след успеха на "Ева Луна".


Често тя е сравнявана с Маркес и други бележити представители на магическия реализъм. Алиенде започва литературната си кариера случайно, но днес е сред най-обичаните латиноамерикански писатели на всички времена. Има продадени близо 60 милиона копия от книгите си. Тя пише за любовта, войната, самотата, бремето на спомените и старостта, както и страховете и болестите, които са неразделни от зимата на човешкия живот.


"Какъв е смисълът от таланта, опита и знанията ти, ако не ги раздаваш? Какъв е смисълът от житейските ти истории, ако не ги разказваш? Какъв е смисълът от богатството, ако не го споделяш? Раздавайте! Няма да бъдете кремирани с нито едно от тези неща!", казва Алиенде.


Из "Ева Луна" от Исабел Алиенде


Казвам се Ева - това означава живот според една книга, в която навремето майка ми потърсила, за да ми избере име. Родила съм се в най-отдалечената стая на една мрачна къща и отраснах сред старинни мебели, книги на латински и човешки мумии, но това не успя да ме направи меланхолична, защото съм дошла на бял свят с полъх на джунгла в паметта. Баща ми, индианец с жълти очи, произхождал от мястото, където се сливат сто реки, миришел на гора и никога не поглеждал право в слънцето, защото бил израсъл под дървесния свод и светлината му се струвала неприлична. Консуело, майка ми, прекарала детството си в един вълшебен край, където векове наред авантюристите са търсили града от чисто злато, съзрян от конкистадорите, щом надникнали в бездните на собствените си амбиции. Била е белязана завинаги от пейзажа и някак си съумя да предаде и на мен този отпечатък.

Ева Луна
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Приказки на Ева Луна
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Мисионерите прибрали Консуело, когато още не била дори проходила и била само едно голо, оваляно в кал и изпражнения дребосъче, което долазило по мостчето на пристана като маломерен Йона, повърнат от някой сладководен кит. Изкъпали я и едва тогава установили със сигурност, че е момиче - нещо, което ги посмутило, но тя вече била там и не вървяло да я хвърлят в реката, затова взели, че ѝ сложили една пелена, за да ѝ покрият срамотиите, пръснали ѝ няколко капки лимонов сок в очите, за да излекуват възпалението, поради което не можела да ги отвори, и я кръстили с първото дошло им наум женско име. И се заели да я възпитават, без да търсят обяснение за произхода ѝ и без да ѝ се церемонят - вярвали, че щом Божието провидение я е запазило жива, докато я намерят, то ще има грижата и за по-нататъшната ѝ физическа и духовна устойчивост или в най-лошия случай ще си я отнесе на небето заедно с други невинни създания. Консуело израсла без определено място в строгата йерархия на мисията.


Не била точно слугиня, в училището се различавала по положение от индианците, а когато попитала кой от духовниците е баща ѝ, получила плесница за нахалството си. Разказваше ми, че била изоставена от някакъв холандски моряк в лодка, пусната на произвола на съдбата, но сигурно това е история, която е измислила по-късно, за да се отърве от обсадата на моите въпроси. Мисля, че всъщност не знаеше нито кои са родителите ѝ, нито как се е появила там.


Мисията била малък оазис сред сладострастна растителност, която избуява оплетена о самата себе си от речния бряг до подножията на монументални геологически грамади, издигнали се към небесния свод като Божии грешки. Там времето се е изкривило, а разстоянията мамят човешкото око и карат пътника да обикаля в кръг. Влажен и гъст, въздухът мирише кога на цветя, кога на треви, кога на мъжка пот или на дъх на животни. Горещината потиска, не подухва облекчителен ветрец, камъните и кръвта във вените се нажежават. Привечер небето се изпълва с фосфоресциращи комари, чиито ухапвания причиняват безкрайни кошмари, а нощем се чуват ясно гукането на птиците, крясъците на маймуните и далечният громол на водопадите, които се раждат много високо в планините и се разбиват долу с грохот като на полесражение.


Скромната кирпичена сграда, увенчана с куличка от кръстосани дъски за камбаната, с която призовавали на молитва, се крепяла, както и всички колиби, върху колове, побити в тинята на река с опалов цвят, чиито водни предели се губят в преливащите се отблясъци на светлината. Жилищата сякаш плавали напосоки между смълчани лодки еднодръвки, трупове на кучета и плъхове, сред нечистотии и необясними бели цветя. Лесно било да се отличи Консуело, дори отдалеч - дългата ѝ червена коса наподобявала огнен взрив във вечното зеленило на тази природа. Другари в игрите ѝ били няколко индианчета с подути кореми, един нахакан папагал, който декламирал "Отче наш", вмъквайки мръсни думи, и една маймуна мъжкар, вързана с верига за крака на маса. Консуело я пускала от време на време да ходи да си търси приятелка в гората, но тя неизменно се връщала да си пощи бълхите на старото място.


По онова време там вече се навъртали протестантите - те раздавали Библии, държали проповеди срещу Ватикана и в дъжд и пек возели в големи каруци своите пиана, за да карат покръстените да пеят на публични тържества. Тази конкуренция изисквала от католическите свещеници пълна всеотдайност, така че те не се занимавали особено с Консуело и тя оживяла и преживяла - щавена от слънцето, зле хранена с юка и риба, напъплена от паразити, хапана от комари, волна като птица. Освен дето трябвало да помага в домакинската работа, да присъства на религиозните служби и на някой и друг урок по четене, смятане и катехизис, тя нямала други задължения, скиторела, душела флората и гонела фауната, умът ѝ бил изпълнен с образи, с миризми, цветове и вкусове, с донесени отвъд границата приказки и влачени от реката митове.


Била дванайсетгодишна, когато се запознала с човека с кокошките - португалец, загорял от слънцето и ветровете, наглед корав и сух човек, но всъщност пълен със смях. Неговите птици щъкали навсякъде и поглъщали де що срещнели нещо лъскаво по пътя си, а после господарят им клъцвал гушите с един замах на ножа и изваждал по някое и друго златно зрънце, недостатъчно да го направи богат, но стигащо, за да подхранва илюзиите му. Една сутрин португалецът забелязал това момиченце с бяла кожа и с пожар на главата, запретнало пола и нагазило в тинята, и помислил, че получава нов пристъп на блатна треска. Подсвирнал от изненада: и подсвирването му отекнало тъй, сякаш казал "дий" на кон. Призивът пресякъл пространството, тя вдигнала лице, погледите им се срещнали и двамата се усмихнали по един и същи начин. От този ден нататък те се виждали често - той я съзерцавал захласнато, а тя се учела да пее португалски песни.


- Хайде да събираме злато - казал човекът един ден.


Влезли навътре в гората, провирайки се през гъсталака по пътечки, които само той забелязвал, докато изгубили от поглед камбаната на мисията. Целия ден търсили кокошките, кукуригали като петел, за да ги примамват, и ги ловели, щом ги забележели през листака да прелитат. Тя ги стисвала между коленете си, а той им срязвал гушите с отработен замах и бръквал с три пръста, за да извади късчетата злато.


Птиците, които не умирали, те зашивали с игла и конец, за да продължат да служат на господаря си, а другите пъхнали в торба, за да ги продадат в селото или да ги използват за примамка, като предварително ги оскубали и изгорили перушината на клада, защото носела нещастие и зараза от пипка. Надвечер Консуело се прибрала разчорлена, доволна и изпоцапана с кръв. Разделила се с приятеля си, закатерила се по висящата стълба от лодката до площадката и носът ѝ се натъкнал на четири мръсни сандала - двама монаси от Естремадура я чакали, скръстили ръце на гърдите и с ужасно сърдит израз.


- Време е вече да заминеш за града - казали ѝ те.


Ударила на молба, но нищо не постигнала. Не ѝ разрешили и да вземе със себе си маймуната или папагала - двама другари, неподходящи за новия живот, който я очаквал. Откарали я заедно с пет индиански девойки, след като ги вързали една за друга през глезените, та да не могат да скочат от пирогата и да изчезнат в реката. Португалецът се сбогувал с Консуело, без да я докосне, само с един продължителен поглед, и ѝ оставил за спомен късче злато с форма на кътник, нанизано на връв. Тя щяла да го носи на шията си почти цял живот, докато намери на кого да го даде като залог за обич. Той я видял за последен път - с избелялата ѝ басмена престилка и с нахлупена до ушите сламена шапка, боса и тъжна, махаща му за сбогом.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Октавиан
    Октавиан
    Рейтинг: 882 Неутрално

    Съгласявам се - но солидарност с делото на генерал Аугусто Пиночет!!!

    за мен няма нищо нередно в редакцията на този вестник, като изключим, че е честно читателите да знаят, вестник с новини ли четат или сводки на политическа фондация с неясно финансиране и подизпълнител - псевдоопозиционна партия с ръководство произлизащо от тежката номенклатура на бкп, както и позиция за културата, която врагува с автентичната българска култура в интерес на други страни? Долу БКП и герберската болест! Долу комсомолската имитацията на преса!
  2. 2 Профил на chlamydia
    chlamydia
    Рейтинг: 369 Неутрално

    Това е, когато талантът ти извира отвътре или идва свише, сякаш е свръхестествен. Понася те като река и не можеш да спреш. / Вярно, че е като при Маркес. Или Арундати Рой /. Тези писания сякаш не са съчинени, а са като сън, видение, магия или нещо издиктувано отгоре.

  3. 3 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3847 Весело

    Считам че филма Къщата на духовете е май по добър от романа.

    klimentm
  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3847 Весело

    Ева Луна захванах де чета но го изоставих по средата.

    klimentm
  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  7. 7 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3847 Весело

    До коментар [#6] от "Лариса":

    Ха ха единия чел Винету другия Шогун! Да не си чела и Цар Плъх случайно?

    klimentm
  8. 8 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2298 Весело

    До коментар [#7] от "klimentm":

    Те да не са само двама герберите в България, та да трябва единият да се товари с две книги?

    Иначе, аз много харесвам книгите на Алиенде. Досега само "За любовта и сянката" и "Японският любовник" не са ми харесали.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 10 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3847 Весело

    До коментар [#9] от "Лариса":

    Многото четене само по себе си не означава абсолютно нищо,а ти си необоримо доказателство за това!

    klimentm
  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  13. 13 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3847 Весело

    До коментар [#11] от "Лариса":

    ах забравих! вие от Магнаурската школа сте огромни граматици и правописци!

    klimentm
  14. 14 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3847 Весело

    До коментар [#12] от "Лариса":

    И какви знания мъдрост и философия почерпа от Шогун?

    klimentm
  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  16. 16
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  17. 17 Профил на radelmarfx
    radelmarfx
    Рейтинг: 620 Неутрално

    Някой може ли да ми обясни защо 99% от хората на изкуството са комунисти? Когато точно те трябва да умират за свободния пазар?

    Не поддържам никоя партия или чужда държава. Държавите са подтисници на свободния човек и на капитализма. Най удачната система която позволява най много свободи е анархическия капитализъм. Повече на моя канал: https://www.youtube.com/channel/UCtu_sd6wJycUkJwU8u4dkJw?view_as=subscriber
  18. 18 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3080 Неутрално

    Не е моят писател. Често пише твърде раздуто или претрупано.

  19. 19 Профил на The Rock
    The Rock
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Уважение към делото на генерал Аугусто Пиночет Угарте!

  20. 20 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2474 Неутрално

    Харесвам Исабел Алиенде!
    Очевидно тук доста хора не си дават сметка за каква "солидарност" става дума.
    Губи им се латино - контекста!!!

  21. 21 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 2909 Неутрално

    Прописаха всякакви хора, раздадоха Нобелови награди на някои от най-одиозните, а вчера чета, че в Залцбург затваря една музикална книжарница, която е била там от 1592 година. Когато онзи бял мъж Моцарт е пазарувал там, вече са имали почти 200-годишна история.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  22. 22 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 1964 Весело

    Някой може ли да ми обясни защо 99% от хората на изкуството са комунисти? Когато точно те трябва да умират за свободния пазар?
    —цитат от коментар 17 на radelmarfx


    Всъщност не са. Ама само такива ни навират в лицата от пропагандата. Като тази изключително посредствена чилийка, любимка на Световното левашко движение, единствено заради "таланта" че мрази Пиночет. За който не знае - уволнявана е като преводач, защото си е позволявала да променя творбите, които превежда. Нещо което както знаем също се одобрява от левичарите, които обичат да пренаписват всичко и всички, така че да им звучат добре на тях.
    По подобен начин унищожиха изключително живи и интересни жанрове като научната фантастика и ужасите, като разни "критици" и "асоциации" обрекоха на забвение най-сериозните имена в тях като Хайнлайн и Ловкрафт, понеже не са политкоректни и избутаха напред разни посредствени графомани, пишещи за единий светлий комунизъм, дето нямало начин да не победи в бъдещето. Като "Стар Трек" например, дето всички имали по равно от всичко и работели за кеф. Основната тема на последните награди "Хюго" за фантастика не бяха номинираните творби, щото така или иначе никой не ги е чел, а как всички номинирани за роман били жени - изключително "важно" постижение. Тепърва ще гледаме все повече цензура и накрая вярно ще издават само комунисти. Аз заради това купувам много повече книги отколкото мога обективно да прочета - не се знае дали на някои от тях това не са им последни издания...

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  23. 23 Профил на The Rock
    The Rock
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#2] от "chlamydia":

    Комунистите са атеисти, и за тях таланта е неразбираема категория.

  24. 24 Профил на The Rock
    The Rock
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#20] от "selqnin":

    Надута фраза на една комунистка.
    Литературата била солидарност, пълни глупости.

  25. 25 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3112 Неутрално

    До коментар [#17] от "radelmarfx":

    Завиждат на Максим Горки, бе. Не се ли сещаш.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK