Личните олимпийски рекорди на Илия Троянов - вече на български

За да напише "Моята олимпиада" писателят обикаля света за да тренира.

© "Сиела"

За да напише "Моята олимпиада" писателят обикаля света за да тренира.



Моята олимпиада" на Илия Троянов, публикувана през 2016 г. на немски език, излезе на български. Преводът е на Алеко Дянков, а издател е "Сиела".


През 2012 г., по време на летните олимпийски игри в Лондон, известният писател Илия Троянов, живеещ от години във Виена, взе амбициозното решение да практикува всички индивидуални олимпийски летни дисциплини. В продължение на 4 години той пропътува света и тренира.


Пробвал се е във всички 80 единични дисциплини, става ясно от книгата. В нея авторът е посочил олимпийските рекорди във всички спортове и собствените си постижения, които никак не са лоши. Например на 100 м бруст тогава рекордът е 0:58:46, а на писателя - 2:01. Най-зле се е представил в хвърлянето на чук - при нито един опит не е успял да хвърли над 20 м, а шампионите често минават над 80 м. На овчарски скок е преодолял 1,60 м, докато рекордът е бил 5,97 м. Всичко това е описано изключително забавно - с финеса на фехтовач и силата на боксьор.




Къде е тренирал Троянов: бадминтон в Щутгарт; плажен волейбол в Рио де Жанейро; стрелба с лък във Виена; бокс в Бруклин, Ню Йорк; фехтовка във Виена; вдигане на тежести и джудо в Нагоя; кану по Дунав; гимнастика в България; борба в Иран; таекуондо в Хонг Конг и др.


Илия Троянов е роден в България през 1965 г. Родителите му емигрират в Германия през 1971 г. и там получават политическо убежище. Автор е на книгите "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Събирачът на светове", "По пътя на Ганг", "Номад на четири континента", "Кучешки времена. Завръщане в чужда страна" - сборник интервюта и репортажи за живота в България в годините на преход. Последната му книга излезе тази година - "Doppelte Spur".


Носител е на литературните награди "Бертелсман" (1997), Адалберт фон Шамисо (2000), Марбургската литературна награда (1996), наградата за белетристика на Лайпцигският панаир на книгата (2006), Берлинската литературна награда (2007). Книгите му са преведени на двадесет езика.


Из "Моята олимпиада" от Илия Троянов


ВЪВ ВОДАТА


Почитаеми господа! Признавам, аз постигнах един световен рекорд, ако Вие ме попитате обаче как съм го постигнал, то аз не бих могъл да Ви дам задоволителен отговор. Всъщност аз изобщо не мога да плувам. Открай време исках да се науча, но все не намирах възможност за това. Но как стана така, че тъкмо аз бях изпратен от моята татковина на Олимпиадата? Това е именно въпросът, който ме вълнува.
Франц Кафка, "Великият плувец"


Плуване (в басейн)


Водата е най-далечният ни роднина. Тялото ни е почти с плътността на водата, затова и не потъваме. Поне не веднага. Човешкото тяло се състои предимно от вода, при новородените тя е близо осемдесет процента. С годините този дял намалява, ние постепенно изсъхваме, за да се стигне до логичния краен резултат - мумия. При запознанство с нов човек срещу себе си виждате половин хектолитър вода. И въпреки това човешкият организъм не е пригоден за по-дълготраен престой във водата. При плуване той се потапя в чужд елемент. Все пак е изминало доста време, откакто нашите предшественици са изпълзели на сушата.

Моята олимпиада
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Тичането представлява ускорение на едно привично движение. При плуването обаче пристъпваме в царството на мечтите, където нормите на ежедневието нямат валидност. Когато сме във водата, едва ли ще забравим, че сме неин гост и не ни е лесно да развием чувство за този елемент. Плуването е най-трудният начин за сближаване с него.


От друга страна, плуването е направо патологично здравословно. Във водата, която е осемстотин пъти по-плътна от въздуха, всяко движение среща силна съпротива и изисква много сила при малък риск за контузии. Заради водоизместимостта (при жените тя е по-голяма, отколкото при мъжете) ставите са по-малко натоварени. Освен това водата притиска кръвоносните съдове, сърцето работи на по-силни обороти, за да снабдява всички мускули с кръв. В резултат получаваме по-голям обем на белите дробове и по-здраво сърце.


Въпреки всичко за мен имаше правдиви причини да избягвам плуването: миризмата на хлор, която те обгръща като пара, излизаща от преизподнята, както и монотонността на самотните дължини в басейна, където плочките на дъното не доставят никакво разнообразие. Затова следвах примамливия призив на водата само ако ме водеше към хоризонта.


Свободен стил


Научих се да плувам, когато бях почти на петдесет. Изкуството да не потъвам владеех от седмата си година. Като дете можех да плувам бруст до рифа, в интерната изкарвах една миля в басейна, през студентските лета издържах дълго в морето, но това, към което се стремеше слабото ми сърце на плувец - спокойния, мощен и издръжлив кроул, - си оставаше затворена за мен книга.


Докато една ветровита пролетна сутрин не реших да се науча да плувам "като риба". Така поне гласеше обещанието за една нова техника, носеща леко смахнатото наименование тотално потапяне.


Последователите на ТП (съкращението за тотално потапяне) говорят за изобретяването на този стил в плуването като за някакво религиозно прозрение, а откривателят Тери Лафлин за тях е някакъв гуру. Те се прехласват по несравнимото чувство за носене през водата, все едно разрязват молекули. Звучи като лоша поезия, но и като интересно преживяване. Юлия, една лекарка с лунички и руси коси, която се е отдала на това учение, в началото ми обещава най-далечните звезди. Ще удържи, но не изцяло, на обещанието си.


Най-напред ми нарежда да преплувам няколко дължини в стил кроул, снима ме с камера и ми показва на кадрите, с помощта на таблет, какво точно бъркам (почти всичко). Започваме с основните неща: как правилно се лежи във водата? С отпуснати ръце, раменете - издадени леко напред, торсът - постегнат, а краката спокойно се поклащат. Главата също трябва да е отпусната и да се носи по повърхността, сякаш е отрязана (както вече споменах, Юлия е медицинско лице). Повечето плувци държат главата си прекалено високо, което кара хълбоците да потънат и така правят невъзможна добрата позиция във водата. През първия ден не научих нищо друго, освен да натискам гръдния си кош надолу. Но докато продължавам да потъвам, не можем да вървим напред.


---
"Великият плувец" е текстов фрагмент, написан от Кафка през 1920 г. Публикуван е едва през 1992 г. в рамките на цялостното му творчество. Текстът е част от серия литературни опити и бележки, нахвърляни на общо 51 отделни листа, обхванати по-късно в "Сборник 1920" и показващи типичния за Кафка стил на многократното начало. На български "Великият плувец" излиза в "Дневници", София: Лик, 1997, прев. Надежда Дакова. - Бел. пр. 33


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 3816 Неутрално

    "Освен това водата притиска кръвоносните съдове, сърцето работи на по-силни обороти, за да снабдява всички мускули с кръв. В резултат получаваме по-голям обем на белите дробове и по-здраво сърце."


    Уставено е, че при преплуване без почивка на 1 км. в басейн, човек достига максималния капацитет на белите си дробове. Започва се постепенно - първия ден 100 м., втория 200, третия 300 и т.н. Задължително за асматици.

    Старши подофицер Сава Геров, Първа пехотна софийска дивизия, герой, за когото се знае твърде малко... Вечна му памет!
  2. 2 Профил на olga_kokoshkina
    olga_kokoshkina
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Това е вече смучене от пръстите. Writer's block.

  3. 3 Профил на Йоаникий
    Йоаникий
    Рейтинг: 646 Неутрално

    Много хора практикуваме различни спортове, но малцина комплексари си описват "рекордите" в цели книги (?!?) с цел самовъзхвала и продажба...

    Най-високите препятствия са тези, които сами си поставяме.
  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3867 Весело

    Това същия Троянов който написа Кучешки времена ли е?

    klimentm




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK