Разговори за смъртта. Пътят на една книга до България

"Книга за смъртта" е кратък, илюстрован, с малко хумор и много човещина пътеводител по тази толкова трудна за обговаряне тема.

© Издателство

"Книга за смъртта" е кратък, илюстрован, с малко хумор и много човещина пътеводител по тази толкова трудна за обговаряне тема.



Текстът е препубликуван от "Свободна Европа".


И аз като вас нямам идея как се започва делово, професионално, но емпатично и хуманно разговора за смъртта. Затова и този текст започва така, отникъде.


Поводът е, че преди няколко дни за първи път на български език се появи "Книга за смъртта" - кратък, илюстрован, с малко хумор и много човещина пътеводител по тази толкова трудна за обговаряне (а и за писане) тема. Книгата не е никак нова, издадена е за първи път на родния език на авторката Пернила Сталфелд преди повече от 20 години. Но пътят ѝ до българските читатели е дълъг.




Как "Книга за смъртта" стигна до България


"Открих тази книга на една инициатива за детското четене в Москва, тогава ми я посочи Яна Левиева", разказва редакторът на българското издание Марин Бодаков. Действието се развива преди 13 години, и към онзи момент за българските издатели звучи като абсолютна лудост на пазара да се предложи детска книга на тази тема.


През 2019 г. обаче "Ида - фондация за палиативни грижи за деца" поставя отново на дневен ред въпроса за превеждането и публикуването ѝ. "Издаваме тази книга, защото темата за палиативните грижи е неразривно свързана със смъртта, с процеса на умиране, с процеса на тъгуване, с това, което преживява не само умиращия човек, но което преживяват и всичките му близки", обяснява д-р Бояна Петкова, председателка на организацията.


Тема табу


Според д-р Петкова в България разговорът за смъртта и умирането е табу, което влияе на всички, които се сблъскват с темата. "Ние нямаме език, нямаме изразни средства, с които да изразим случващото се и нашите чувства към него, и това ни пречи да преработваме емоциите си от една страна, и да сме подкрепящи към близките на починалия от друга", допълва тя.

Книга за смъртта
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Според екипа около българската версия на "Книга за смъртта", как се отнасяме към смъртта не е само проблем на индивида или на семейството, той се отразява върху това как обществото реагира на темата и дори как е поставена в законодателството. Затова е важно да се намери път, по който разговорът да бъде започнат.


Д-р Бояна Петкова дава пример с предходната си кауза да бъде разрешено на родителите на мъртвородени бебета да получат телата им и да ги погребат. "Липсата на такова разрешение в законодателството например, се дължеше на това, че обществото не е изпитало нужда да зачете тази загуба."


Според Марин Бодаков българският публичен разговор за смъртта не я припознава и уважава в нейната обичайна форма - от старост, от болест. "Смъртта е едно от големите табута. В каноничните произведения на българската литература тя трябва да е задължително публична, мъжка и юнашка. Ако не е такава, не е важна, никой не говори за нея. Всекидневната смърт отсъства от културата ни."


Неслучването на разговора за смъртта е резултат от цялостното отхвърляне на ограниченията, които нашата телесност ни поставя, и то е много характерно за съвременните общества, смята психоаналитикът д-р Димо Станчев. "Ние влагаме идеята за безсмъртието в начина си на живот - спазването на диети, редовния спорт, разкрасителните процедури. Това прави много по-трудно и шокиращо възприемането на мисълта, че въпреки положените усилия, накрая все пак умираме."


"Изглежда всички ще умрем"


Изглежда всички ще умрем, но все пак масово предпочитаме това да не ни се напомня. И изглежда, така е по-лесно да се справим със страха от собствената си смърт и с приемането на факта, че хората, които обичаме, също някой ден може да ни напуснат.


Но само така изглежда, защото цената на това привидно спокойствие е висока, убедена е д-р Бояна Петкова. "Страхът ни да погледнем смъртта в очите е част от причината възрастните хора, тежко болните, децата и хората с увреждания да нямат своето равностойно място в обществото. Защото те само ни напомнят, че в целия житейски проект има един дефект; че не сме съвършени; че сме уязвими и че в някакъв момент, по някакъв начин всички умираме", смята председателката на фондация Ида.


Мнението ѝ не е субективно хрумване - още през осемдесетте години изследователят Алан Калахар - медицински социолог и преподавател по палиативна медицина в Кеймбридж и Брадфорд - застъпва теорията, че обществата се делят на "приемащи смъртта" и "отхвърлящи смъртта", и се различават не само по начина си на умиране, но и по отношението си към умиращите.


В по-новите си книги професор Калахар твърди, че сме свидетели на нарастване на форми на умиране, от които обществото се срамува. Че в днешно време бедността, стареенето и социалното изключване са истинските морални предизвикателства в разговора за края на живота, а не ракът, сърдечносъдовите заболявания и достиженията на медицинската наука.


Други изследователи в сферата на палиативните грижи правят извода, че отхвърлянето на смъртта е пречка пред осъществяването на качествени палиативни грижи и възможност да се избере правилен "начин да умреш".


Така изследователите на смъртта поставят символично равенство между способността на обществото да приема смъртта като неизбежен етап от живота, и способността му да се грижи за най-уязвимите си членове - хората с увреждания и хронични страдания, възрастните, болните, умиращите.


"Аз съм живяла в такова общество и може би затова изпитвам толкова силна нужда да работя в тази посока в България", разказва Бояна Петкова. А Марин Бодаков допълва, че отварянето на разговора за смъртта имено с децата - и то през книжка, която трябва да им прочетат техните родители - дава възможност да се отвори вратата и към много теми и въпроси, които са недостъпни за сегашните възрастни, заради български културни дефицити.

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на disclosure
    disclosure
    Рейтинг: 515 Неутрално

    "Изглежда всички ще умрем"

    О не!! Не всички. Някои са готвят да векуват! Затова се домогват до "безсмъртието" грабейки и с краката си, загърбили разум, чест, достойнство и човешко лице.

    ИМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ИДИОТА С КОТЕШКАТА ГЛАВА
  2. 2 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4153 Весело

    Според мен за българина темата за смъртта никак даже не е табу,тъкмо обратното,охотно разговаряме и се шегуваме за онази с косата!
    Познавам общества в които разговорите за нея се считат за почти неприлични.

    klimentm
  3. 3 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 403 Неутрално

    Смъртта на близки и познати винаги ме е стресирала много и затова не мога да я приема спокойно. При вест за смърт на близък или познат спомените за него дълго ме мъчат и изпитвам мъка и тревожност. Не вярвам някога да променя отношението си към смъртта. Има един въпрос около смъртта, който не е разрешен и за който медицинските среди си правят оглушки. Това е въпросът с евтаназията. Много хора накрая на живота си страдат жестоко и биха искали да умрат. В Холандия например този проблем е решен. Но у нас няма и да го поставят, защото не им пука за страданието на безнадеждно болните. Имам чуството, че лекарите нямат сметка от евтаназията и затова не искат и да чуват за нея. Защото хората с тежки заболявания са пациенти, които са им в кърпа вързани, а това, че тези хора искат достойна смърт, не ги интересува.

  4. 4 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1086 Неутрално

    “ Изглежда всички ще умрем, но все пак масово предпочитаме това да не ни се напомня.”
    ——
    И правилно. Доколкото разбирам, средните векове в ристиянска Европа са протекли под знака за преходността чиляшка. Резултатът са индулгенции, а не смартфоунс. Последните могат да бъдат направени само от хора, дето са безсмъртни ... до момента на смъртта им. Иначе сичкото е суета сует и гонене на вятъра, както казват мъдреците.

    Българите, поне по традиция, имат нетрадиционно решение.— интра-генерационно безсмъртие, където животът продължава със (или свършва след) раждането на децата и родителите почват да “живеят” за и чрез децата си. Зомбита. Секи башка луд

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  5. 5 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1086 Неутрално

    До коментар [#2] от "klimentm":


    “ темата за смъртта никак даже не е табу,тъкмо обратното,охотно разговаряме и се шегуваме за онази с косата!”
    ——
    Табуто е наложена забрана, шегата —форма на критицизъм. Общото между двете — неприемане на реалността. Кой си отглежда бели червеи под мишниците като готовност за когато се спомине?

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  6. 6 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1086 Неутрално

    До коментар [#3] от "proza":

    “ Смъртта на близки и познати винаги ме е стресирала много”
    ——
    Как приемате раздялата? ... от рода на “ ни та бичам повече”. Не е ли същото?

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  7. 7 Профил на Лео
    Лео
    Рейтинг: 1248 Неутрално

    "Изглежда всички ще умрем"
    Не, със сигурност ще умрем! Задължително! И който не го е научил, не се е научил да живее.

  8. 8 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 3079 Разстроено

    "Че в днешно време бедността, стареенето и социалното изключване са истинските морални предизвикателства в разговора за края на живота, а не ракът, сърдечносъдовите заболявания и достиженията на медицинската наука.
    Други изследователи в сферата на палиативните грижи правят извода, че отхвърлянето на смъртта е пречка пред осъществяването на качествени палиативни грижи и възможност да се избере правилен "начин да умреш"."
    *
    Защо трябва да намесват и други теми? Колкото човек повече остарява, толкова повече приема мисълта за смъртта. И напротив! Тежките заболявания са предизвикателство, защото от тях много хора си отиват на млада възраст, в разцвета на силите си или преди да се пенсионират. Кощунство е да се сравнява социалното изключване с тежка болест след като срещу тежката болест човекът е напълно безсилен.
    И стига с тези палиативни грижи! Те са една продължителна агония, която не дава на човек никакъв избор, а да умира всеки ден малко по малко. Трябва да се разреши евтаназията след като медицината предоставя възможност за безболезнена смърт и край на мъките на тежкоболните. От друга страна изкуственото удължаване на живота на тежкоболните в повечето случаи прибавя само месеци или години към живота им, а не живот към годините.

  9. 9 Профил на slonsco
    slonsco
    Рейтинг: 1095 Неутрално

    Въпроса с доброволната евтаназия има малко общо с медицината и здравеопазването.Изцяло политически е и донякъде религиозен.Сега стои остро,доколкото средствата за самоубийство без страдания и болка и риск от още по=силни страдания при неуспешен опит са недостъпни.Това са пентобартитал,по-несигурните морфин и хероин ,за тези със запазена в достатъчна степен възможнос за движение и координация и имат достъп,пистолет с достатъчно убойно действие,т.е калибър поне 9 мм и енергия поне 350 джаула, До преди 10-20 години всеки е можел да си купи от аптека пентобартитал от или ветеринарна аптека смес от пентобартитал и секонал натрий,готова за използване за евтаназия.Сега това е невъзможно.

  10. 10 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 2573 Неутрално

    Бе кво да ОБГОВАРЯШ. Пиеш един чай и си готов.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  11. 11 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 2573 Неутрално

    А, забравих -- руски чай. С цейлонски не става.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK