Кафка: Животът ми открай време се състои от опити да пиша

В книгата "Роден съм да живея в самота" е събрана емблематична част от кореспонденцията на един от най-значимите немскоезични писатели на ХХ век.

© Издателство

В книгата "Роден съм да живея в самота" е събрана емблематична част от кореспонденцията на един от най-значимите немскоезични писатели на ХХ век.



Издателство "Кръг" препубликува книгата "Роден съм да живея в самота", в която е събрана емблематична част от кореспонденцията на Франц Кафка - един от най-значимите немскоезични писатели на ХХ век.
Близо 40 години книгата можеше да се намери само в антикварните книжарници като издание на "Народна култура" в поредицата "Панорама".

Роден съм да живея в самота
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

"Книгата събира в себе си най-ценното от кореспонденцията на енигматичния автор - писма до любимите му Фелице Бауер и Милена Йесенска, знаменателното "Писмо до баща ми" и селекция от кореспонденция с приятели. Преводачът и съставител Ива Иванова ревизира своя труд за новото му публикуване. Художник на корицата е Кирил Златков, а специално за новото издание е включен и послеслов от Ирен Крумова, уточняват от "Кръг".


"Роден съм да живея в самота" е цитат от писмо до Фелице и свързваща нишка между всеки от текстовете в книгата. Откровени, дълбоко емоционални, те са неповторимо свидетелство за изключителната чувствителност, сложен гений и още по-сложен характер на писателя.


"Чрез кореспонденцията си Кафка се опитва да пребори самотата, да се отскубне от присъдата ѝ, поне за кратко да я отклони. Затова и независимо дали са до любимите жени или приятелите, гласът му в тях е толкова безстрашно прям, а съдържанието им - наситено с признания, дълбоко изповедно. Разликата между този Кафка и създателя на фикционални текстове минава рязко като с нож: колкото по-отчужден, непроницаем и енигматичен е като писател, толкова е по-открит, оголен до прозрачност в писмата си. Това е Кафка в цялата си уязвимост", пише в послеслова Ирен Крумова.




Книгата започва с кореспонденцията с първата жена, пленила го - Фелице Бауер, така отдалечената по дух и по душа спрямо всяка друга дама в живота му и от самия него. Прагматична, амбициозна, земна, тя не се подвоумява да продаде писмата му за сумата от 8000 долара през 1955 г. Това са общо 511 писма, картички и телеграми, общо 700 страници, изпратени от Прага до Берлин между 1912 и 1917 г. Това е и най-плодотворният период в творчеството на Кафка, в който той създава едни от най-значимите си текстове - "Присъдата", "Огнярят" и "Метаморфозата", първите части на "Процесът".


Следва легендарното "Писмо до баща ми" - мъчителна и всестранна изповед и ключ към творбите на Кафка, в което той се изправя срещу баща си. За пръв път, почти в края на живота си, върху сто и три страници, той излага улика след улика за злодействата на тираничната му власт.


В изданието намират място и писмата му до Милена Йесенска, които заради значимостта си често са публикувани и в отделно издание. Връзката (макар и абсолютно платонична) на Кафка с тази омъжена жена е кратка, но ярка, трескава, наситена, и оставя след себе си куп безценни писма. След раздялата с Милена му остават само две години живот. Писмата стават все по-кратки, накрая се смаляват до бележки, мънички хвърчащи листчета, върху които пише кратки изречения, за да общува от леглото в болницата, тъй като вече му е невъзможно да говори.
И въпреки изричната воля на Кафка към приятеля му Макс Брод след смъртта му да унищожи всеки написан ред, творчеството му оцелява. Брод публикува ръкописите на трите му романа: "Процесът" (1925), "Замъкът" (1926), "Америка" (1927).


Първите фрагменти из кореспонденцията отпечатва през 1937 г., разширявайки я с нови през 1946-а. През 1952-ра излизат и писмата до Милена Йесенска, през 1967-а - до Фелице Бауер. До края на 70-те години творбите, дневниците и цялата запазена кореспонденция се появяват в издание от 11 тома. Така светът получава двама писатели - единият, повлиял десетки последвали го велики имена в световната литература, и втори - откровен и чувствителен, умело скрит в първия.


Из "Роден съм да живея в самота"


1 ноември 1912 г.
Мила госпожице Фелице!


Поне този път не бива да ми се сърдите за обръщението, защото след като вече неколкократно пожелахте да Ви пиша за живота, който водя, все пак в такъв случай ще трябва вероятно да кажа и някои деликатни неща за себе си, които едва ли бих могъл да произнеса пред една "милостива госпожица". Между другото, новото обръщение не ще да е кой знае колко лошо, инак нямаше да го измисля с такова голямо задоволство, каквото не престава да ме изпълва и сега.


Общо взето, животът ми открай време се състои и се състоеше от опити да пиша, в повечето случаи - несполучливи. Но не пишех ли, се виждах легнал върху пода, достоен да бъда изметен оттам. И така, откакто се помня, силите ми бяха крайно мизерни и макар че не съм схващал това непосредствено, все пак от само себе си се получи така, че трябваше да пестя силите си навсякъде, че все се налагаше да се лишавам от нещо, за да мога за всеки случай да запазя достатъчно сили за онова, което смятах за своя главна цел.


Но и там, където не правех това (Господи, дори през този неприсъствен ден в канцеларията няма спокойствие, точат се посетител след посетител - сякаш тук е самият ад!), а ми се искаше да надскоча собствената си сянка, най-естественото нещо беше да ме отблъскват, нараняват, засрамват, да ме омаломощават завинаги; ала тъкмо това, което за секунди ме правеше нещастен, след време ме изпълни с упование - така започнах да вярвам, че тук някъде трябва да се намира една добра звезда, която, макар и трудно, все пак може да бъде открита и човек би могъл да живее под нея. Веднъж си направих подробна равносметка на всичко, което съм пожертвал заради писането, и на това, което ми е било отнето заради него, или по-точно - на това, чиято загуба можеше да бъде понесена единствено с помощта на такова обяснение.


Кафка и Фелице Бауер.

© Издателство

Кафка и Фелице Бауер.

И действително, така както нямам излишни килограми - а аз съм най-мършавият човек, когото познавам (което е показателно, тъй като вече доста съм обикалял по санаториумите), - по същия начин не би могло да се назове излишно каквото и да било, свързано с писането ми или изречено в добрия смисъл на думата. Тъй че ако съществува някаква по-висша сила, която желае да ме използва или вече ме използва, тогава аз представлявам, ако не друго, то поне ясно оформен инструмент в ръката ѝ; ако пък няма такава, тогава не представлявам нищо и внезапно ще се окажа в страшна пустота.


Сега разширих живота си чрез мислите си за Вас и когато не спя, едва ли има и четвърт час, в който да не мисля за Вас, и много такива четвърт часове, през които не върша нищо друго. Но дори това е във връзка с моето писане, единствено вълнообразният му ход определя постъпките ми, така че положително нямаше да имам смелостта да се обърна към Вас, ако се намирах в период, в който пиша слабо. Това е толкова вярно, колкото е вярно, че от онази вечер изпитвах чувството, че имам на гърдите си отвор, през който въздухът безпрепятствено нахлува навътре и излиза навън, докато една вечер в леглото чрез спомена за една библейска история си доказах необходимостта от онова чувство, както и истинността на същата библейска история. Но до каква степен сте посестрима с писането ми, разбрах с удивление неотдавна, макар дотогава да смятах, че тъкмо по време на писането изобщо не мисля за Вас.


В един малък откъс, който написах, се намираха, между другото, следните връзки с Вас и Вашите писма: подаряват на някого шоколад; говори се за незначителните разнообразия, които еди-кой си има през работно време; по-нататък имаше едно телефонно обаждане; а най-накрая някой настоява пред друг да върви да спи и го заплашва, че ако не слуша, ще го придружи до стаята му, което положително беше само спомен за яда, който майка Ви изпитва, когато оставате в службата си прекалено до късно .


- Такива места са ми особено драгоценни, в тях Ви задържам, без да чувствате това, и следователно, без да можете да възроптавате. И дори ако прочетете някога нещо подобно, тези дреболии положително ще убягнат от погледа Ви. Но повярвайте, никъде по света не биха могли да Ви задържат с по-чисти чувства, отколкото тук.


Моят живот е съобразен единствено с писането и ако понякога в него настъпват промени, те се дължат само на още по-пълното отдаване на писането, защото времето е кратко, а силите са малко, в канцеларията е истински ад, жилището ми е шумно и се налага да вършим какви ли не фокуси, след като хубавият и праволинеен живот не ни спохожда. Задоволството от един фокус, който е сполучил при разпределянето на времето, не представлява наистина нищо в сравнение с вечните оплаквания, че всяко изморяване се отпечатва в написаното много по-добре и по-ясно, отколкото човек всъщност иска да го напише.


От месец и половина разпределението на моето време - в това число и настъпилите смущения в последните няколко дни поради крайно изтощение - е следното: от 8 до 2 или 2,20 - в канцеларията, до 3 или 3,15 - обяд, после лягам да спя (в повечето случаи това са само опити да заспя, а цяла седмица по време на този сън виждах само черногорци с извънредно противна, предизвикваща главоболие отчетливост на всеки детайл от натруфената им носия) - до 7,30, след което правя десет минути гимнастика - съблечен, на отворен прозорец; после се разхождам един час - сам, с Макс или с още някой приятел; след това вечерям със семейството си (имам три сестри, едната е омъжена, другата е сгодена, а най-много обичам неомъжената - без да поставям с това под съмнение обичта си към другите) ; в 10,30 (често обаче дори към 11,30) сядам да пиша и продължавам според силите, желанието и щастието си до 1, 2, 3 часа, а веднъж дори до 6 часа сутринта.


После отново играя гимнастика, както по-рано, само че разбира се, като избягвам всякакво напрежение, измивам се и - в повечето случаи с леки сърдечни болки и спазми в коремната мускулатура - си лягам. Следват всевъзможни опити да заспя, тоест опитвам се да сторя невъзможното, защото не мога да заспя (а Всевишният иска от нас не какъв да е сън, а сън без съновидения) и заедно с това мисля за своите работи, и на всичко отгоре искам да реша с категоричност въпроса, който е невъзможно да бъде решен категорично - дали на другия ден ще пристигне писмо от Вас и по кое време. По този начин нощта се състои от две части, от една будна и от една безсънна, и ако имах желание да Ви разказвам за тях подробно, а пък и Вие имахте желание да ме слушате, никога не бих свършил разказа си.


Ето защо никак не е чудно, че когато сутрин в канцеларията започвам да работя, съм изтощен до крайност. Преди време в коридора, по който винаги минавам, за да отида при машинописеца, имаше носилка, с която пренасяха преписки и различни документи, които трябва да се препишат на машина, и когато минавах покрай нея, все ми се струваше, че е много подходяща тъкмо за мен и ме очаква.


За да бъда точен, не бива да забравям, че съм не само служител, а и фабрикант. Зет ми има фабрика за азбест, а аз съм му съдружник (но само заради паричната инвестиция, направена от баща ми) и се водя като такъв. Тази фабрика ми навлече вече достатъчно много мъки и грижи, за които обаче сега не желая да разказвам, във всеки случай съм я занемарил от доста време, доколкото е възможно (тоест преустановил съм моето и бездруго ненужно сътрудничество), и въпреки това работата все пак върви.


Но ето че отново разказах твърде малко, без изобщо да задавам въпроси, а вече трябва да приключвам. Ала никакъв отговор и - което е още по-важно - никакъв въпрос не бива да се загубва. Наистина има едно вълшебно средство, с помощта на което двама души биха могли да научат един за друг поне по-голямата част от миналото си - без да се виждат, без да разговарят помежду си, буквално изведнъж, без да трябва да си пишат за всичко, това все пак е почти истинска магия (макар да не изглежда така): човек все пак се приближава до магията и въпреки че никога не остава без награда, още по-сигурно е, че и наказанието никога не го отминава. Затова няма да го кажа, Вие би трябвало сама да го отгатнете. То е страшно кратко, каквито са всичките заклинания.
Бъдете здрава и ми позволете още да скрепя това пожелание с една дълга целувка върху ръката Ви.


Ваш Франц


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3990 Неутрално

    Големите творци са самотници,малцина от тях намират щастието си в 'обикновенния' живот. Великият Хокусай наричал себе си 'старецът луд за рисуване' и е смятал че му трябват още сто години за да се научи да рисува. Писмата на Винсет до брат му са изповед на изключително самотен човек жадуващ за човешка близост и общуване. Големите са обречени на самота точно защото са големи.

    klimentm
  2. 2 Профил на Nedyalko Lazarov
    Nedyalko Lazarov
    Рейтинг: 1654 Неутрално

    Така и не успя. Но поне опита.

  3. 3 Профил на kilgore
    kilgore
    Рейтинг: 548 Неутрално

    От Кафка съм чел само "Процесът" и "Метаморфозата". И двата ме удариха като чук.
    Внимавайте!

    'It's not wise to violate rules until you know how to observe them' - T.S. Eliot, interview with The Paris Review (Issue 21, 1959)
  4. 4 Профил на Шакир  Зулов
    Шакир Зулов
    Рейтинг: 8 Разстроено

    Големите творци са самотници,малцина от тях намират щастието си в 'обикновенния' живот. Великият Хокусай наричал себе си 'старецът луд за рисуване' и е смятал че му трябват още сто години за да се научи да рисува. Писмата на Винсет до брат му са изповед на изключително самотен човек жадуващ за човешка близост и общуване. Големите са обречени на самота точно защото са големи.
    —цитат от коментар 1 на klimentm


    Тека е ,Кафка е бил самотник!
    Тека е и с великите политици....,винаги остават извън парламента.
    😎🕎😎🕎😎

    Много съм прост
  5. 5 Профил на Nedyalko Lazarov
    Nedyalko Lazarov
    Рейтинг: 1654 Неутрално

    От тримата Големи модернисти ( глупав епитет), Пруст е наистина голям, Джойс е добър, а Кафка е отегчителен. Но може би има читатели, които наистина го харесват.
    На вкус и на цвет таварищи нет. Нали така казват руснаците.

  6. 6 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 951 Неутрално

    До коментар [#1] от "klimentm":

    “ Големите са обречени на самота точно защото са големи.”
    ——
    Тъй тъй — гулямуту сий гуляму. А да знаеш, случайно, тоя размерен оброк тегловен или повърхностен е?

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  7. 7 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2651 Неутрално

    Доста депресиращо четиво...

  8. 8 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2134 Неутрално

    От тримата Големи модернисти ( глупав епитет), Пруст е наистина голям, Джойс е добър, а Кафка е отегчителен. Но може би има читатели, които наистина го харесват.На вкус и на цвет таварищи нет. Нали така казват руснаците.
    —цитат от коментар 5 на Nedyalko Lazarov


    Така е за вкуса. Аз харесвам много Пруст и Кафка, но на Джойс ми е харесал тук-там някой разказ.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  9. 9 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2134 Неутрално

    От тримата Големи модернисти ( глупав епитет), Пруст е наистина голям, Джойс е добър, а Кафка е отегчителен. Но може би има читатели, които наистина го харесват.На вкус и на цвет таварищи нет. Нали така казват руснаците.
    —цитат от коментар 5 на Nedyalko Lazarov


    И между другото, "големите" са поне четирима. Вирджиния Улф е страхотна според мен.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  10. 10 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2134 Весело

    До коментар [#1] от "klimentm":

    Шекспир не е била самотник, а никак не е "малък." "Големите" стват самотни, поне като реторическа поза, някъде през романтизма.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK