Иржи Менцел: Имах смешен живот. Просто имах голям късмет

"Тъпаците решават нещата в демократичната държава – те просто са повече", заяви през 2016 г. чешкият кинематографист.

© "Колибри"

"Тъпаците решават нещата в демократичната държава – те просто са повече", заяви през 2016 г. чешкият кинематографист.



Иржи Менцел (1938 - 2020) е един от най-значимите съвременни кинематографисти, принадлежащи към поколeнието на "чешката нова вълна". Той почина на 5 септември.


Заедно с Милош Форман, Вера Хитилова и Яромир Иреш Менцел вписва името си в световната енциклопедия на киното и получава признание като един от най-големите майстори на комедийното изкуство на ХХ век. През 2016 г. режисьорът беше в България като гост на фестивала "CineLibri".


"Капитализмът е смешен, комунизмът е трагичен. Това, което е става в света сега, е една мешавица - всяка трагедия има своите смешни страни. Не бих взел Доналд Тръмп за актьор в мой филм, защото чак толкова лоши филми не правя.




Имах смешен живот. Просто имах голям късмет. За това, което мога и знам, стигнах доста високо. Получих повече, отколкото заслужавам. Кой днес може да каже това? Говоря лошо за себе си, защото по-лошо е, когато другите говорят лошо за мен.


Проблемът в Чехия е, че много умни хора се разбягаха в края на миналото столетие, а сега продължават да напускат. Тъпаците решават нещата в демократичната държава - те просто са повече. При това положение как да се изявят умните? Глупавите водят нещата към ада. Те непрекъснато обръщат очи към руснаците.


Цялата човешка история е проява на егоизъм. Кога е имало някаква саможертва? От време на време възниква идея, която се опитва да спре егоизма. Обаче човешката история е история на егоизма. Не бива да бъдем слепи за това", заяви тогава Менцел в интервю за БНТ.


През 2016 г. на български език излезе мемоарната му книга "Капризни години". Припомняме откъс от нея в памет на режисьора.


Из "Капризни години" от Иржи Менцел


Церемонията "Оскар". Нашето пребиваване в Холивуд малко се проточи, защото в онези дни убиха Мартин Лутър Кинг и имаше национален траур. Тържественото връчване на наградите "Оскар" се отложи с два дни. Всички тези дни, до самия край, ние преживяхме като в някакъв сън - вечно леко недоспали, ошашавени от американския английски и от необичайната среда. Всички ме потупваха по рамото, но аз не ги разбирах, бяха ме научили на една-единствена фраза, която щеше да ми трябва, ако получа "Оскар".


Церемонията по връчванията днес е добре позната на всеки: в един напрегнат момент някаква известна кинозвезда на подиума отваря плик и обявява името на единия от петте номинирани, щастливецът съответно става, подава насам-натам ръце, после тръгва към подиума, всички ръкопляскат, като останалите четирима, които са се разминали с "Оскара", се усмихват и ръкопляскат най-много.


На подиума после всички, които са там, се прегръщат и си разменят целувки и най-накрая споменатият щастливец трябва да каже няколко думи. Бяха ме научили да кажа: "Ай ем вери глед дат американс лайк дъ чехословак мувис" - сиреч като патриот да припомня, че и предходната година същата награда е получил чехословашки филм и че ние там в Прага сме страхотни във филмовия бранш.


Бяха ми набили тази фраза, седяхме после в огромната зала в Санта Моника, където се провеждаше церемонията по връчването. Между обявяването на наградите имаше някакви изпълнения, тоест шоу. Тогава още не бе такава скука като днес - най-важното през цялата вечер сега са рекламите. Между отделните връчвания имаше изпълнения на най-големите звезди на шоубизнеса. През трите часа можах да видя на живо Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Барбра Стрейзанд, Франк Синатра, големи бигбендове, не си спомням вече кого още.


Дори само заради това си заслужаваше екскурзията до Щатите. Водещ бе Боб Хоуп. Когато дойде моментът да се обяви кой е носителят на "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм, стана голям гаф. Трябва да знаете, че по онова време средностатистическият американец знаеше за Европа толкова, колкото ние днес за африканските племена. Когато някъде кажех, че съм от Чехословакия, двама от трима ме питаха как е Тито. Дани Кей, глупакът на сцената, който държеше в ръцете си плика с името на отличения филм, присви очи към бумагата, която бе измъкнал от плика, и обяви в микрофона: The winner is - Yugoslav film - и Саша Петрович, който също бе номиниран за фантастичния си филм "Срещал съм и щастливи цигани", се надигна от креслото, а Дани Кей продължи: - "Closely Watched Trains!", Саша се срути в креслото и за малко да получи инфаркт.


А аз станах, леко пребледнял, само усетих, че оркестърът свири нашия химн. "А стига, бе, то туй е като на олимпиада", си казах. На подиума взех златната статуетка, Дани Кей ме прегърна през раменете и ме поведе към задната част на сцената. Там имаше редица практикабли и той ме водеше от един към друг. Под нас гъмжеше от журналисти и фотографи. Нямах преводач, всички пъхаха под носа ми микрофон и аз казвах само единственото, което знаех: I am glad, I am glad. Дани Кей прие всичко това като своя изява и взе да си приказва с журналистите, а аз стърчах там като бостанско плашило.

Капризни години
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

При едно тържество в Академията тази година ми показаха запис на церемонията от 1968 г. Не съм бил справедлив към Дани. Той си го е казал съвсем точно от подиума, но гласът му е бил заглушен от репродукторите, които със закъснение са заявявали съдбоносното The winner is Yugoslav film, което едва не докара до инфаркт Саша Петрович.


Сетне, с "Оскара" в ръце, ме отведоха обратно в залата. Седнах си на мястото, сложих статуетката на пода между краката си и продължих да гледам програмата. По едно време, не знам защо, погледнах наляво от себе си. Там седеше Фей Дънауей, актрисата от "Бони и Клайд", и ревеше, та се късаше. Не бе получила "Оскар". До нея седеше партньорът ѝ Уорън Бийти, който също не бе награден. Дъвчеше усилено дъвка, сякаш за да преглътне огорчението си. Малко по-нататък седеше друг неуспял кандидат, и той наскърбен.


Пред мен беше Род Стайгър, който бе получил "Оскар". Той се извърна към мен и ме потупа по рамото - сиреч: браво, момче! Едва сега, след като видях истериите на звездите, разбрах какво значи за всички тези хора златната статуетка. А аз я крепях на земята между краката си. Усетих, че другите могат да приемат това за неуважение, и за да не ги обидя, я сложих в скута си. После дойдоха да ми напомнят, че е време да потеглим към летището. Тържеството още не бе приключило, но ние не можехме да останем, разминахме се и с банкета след това. Трябваше да се върна в Прага, защото там ме чакаше екип и първи снимачен ден на "Престъп­ление в шантана". Същата нощ отлетяхме за Ню Йорк. А "Оскара" ми го взеха, преди да тръгна - трябвало да гравират на него името ми.


В Ню Йорк се налагаше да изчакаме няколко часа до полета си за Прага. Домъкнахме се до хотела и тъкмо си бяхме легнали, звънна телефонът. Долу на рецепцията ме чакаше Ян Кадар с жена си, голям букет и бутилка уиски. Добрият, мил Ян беше първият, който ме поздрави за "Оскара". "Оскарът" за женска роля през 1968 г. отива у Катрин Хепбърн за "Познай кой ще дойде на вечеря".


Няколко дни по-късно по пощата дойде и прословутата златна статуетка. Бяха я сложили в торбичка - като тия, дето децата си носят в училище цвичките, а имаше и разписка за доставяне: "Оскар", 1 брой." В тази торбичка си го пазя и до днес.


Обратно в Прага. В Прага кацнахме на старото летище в Рузине. Чакаха ни журналисти, директори, актьори, хора от екипа и баща ми. Всички много ни се радваха. Когато барандовският шофьор ни караше с баща ми към Страшнице, под секрет ми каза, че ме гласят за държавна награда, но все едно че не ми е казал, това трябвало да бъде изненада за мен. Оставихме вкъщи баща ми и потеглихме за "Барандов", където вече ме чакаше екипът на новия филм с триумфална арка и поздравления.


Този ден много не заснехме. В ателието дойде директорът Харнах, за да ми каже на ухо, че аз и господин Храбал ще получим държавна награда за нашите Строго охранявани влакове. Казва ми го предварително, но аз все едно че не зная, защото засега това е тайна. После ме привика генералният директор Поледняк, който най-тържествено ме поздрави с отличието и също ми каза, че ще получа държавна награда, но аз още не бива да зная, ще ми се каже официално. На другия ден ни прие министърът на културата Галушка и той със загадъчна усмивка ми заяви, че с господин Храбал ще получим държавна награда, но за това не бива никой да знае - засега е тайна, защото ще ни го съобщи официално самият президент, армейският генерал Лудвик Свобода. Така бяхме поканени в Президентския дворец в Храдчани: аз, чичо Храбал, Ярда Шофър, директорът Харнах, генералният директор Поледняк и министърът на културата Галушка, за да разкажем на господин президента как сме прекарали в Холивуд.


Той ни слушаше, като от време на време клюмваше глава, но когато започнах да разказвам за госпожа Воржишкова, благодарение на която успяхме да видим Сан Франциско, най-красивия град в Северна Америка, където прескочихме за един ден със самолет, изведнъж живна и възторжено въздъхна: "Сан Франциско! Там съм бил!". Беше участвал в митарстванията на чешките легионери след края на Първата световна война, когато се връщали от Русия през Сибир до Америка и оттам на кораб за Европа. Взе да разказва надълго и нашироко, но шефът на протокола господин Новак му прошепна нещо на ухото, той кимна с глава и смотолеви: "Да! Ще бъдете удостоени и с държавна награда!". И ни подаде ръка. Така на първи май същата година ние с господин Храбал получихме Държавната награда "Клемент Готвалд". Към нея и свитък с диплом, както и спестовна книжка с влог от 10 000 крони.


Вече се бяхме прославили. Нашият "Оскар" малко пообърка работата с държавните награди. Първоначално изобщо не са ни предвиждали за нея. Тази година за кинодейците били планирани две награди - едната на Франтишек Влачил и Франтишек Павличек за техния Маркета Лазарова, другата на Отакар Вавра и Франтишек Хрубин за Романс за флигорна. Тъй като обаче преди две години заради "Оскар" получиха държавна награда Кадар и Клос, миналата пък заради номинацията си за "Оскар" - Милош Форман, логично бе след нашия "Оскар" да последва държавна награда и за нас. Така че вкъщи си имам и Държавна награда "Клемент Готвалд". Често някой с огромно злорадство ми напомня, че имам отличие на името на убиеца Готвалд, както и това, че съм и един от социалистическите лауреати, въпреки че това признание получих от Александър Дубчек.


Сега, като споменавам наред с моите "Строго охраня­вани влакове" и "Маркета Лазарова", и "Романс за флигор­на"- три заглавия за една година, ми става малко тъжно. Чешкото кино действително в онези години имаше свой щастлив период.


Около "Оскара" тогава у нас не се вдигаше такъв шум, какъвто вдигат сега. По-скоро той предизвика лека завист и недоброжелателност. Чувствах го по поведението на хората около мен. Изненадан бях от много колеги, които винаги са ме смятали малко за аутсайдер. Почувствах го и у други, от които не бях го очаквал. Но ако трябва да съм откровен и справедлив, навярно и аз на тяхно място бих се държал така. Познавам себе си, така че не мога да се сърдя на никого. Единственият, който не промени поведението си спрямо мен, бе Хонза Немец - по-скоро защото той е човек, който към всекиго проявява разбиране.


Слава и съмнения. Едно от нещата, които оцених у жена си Олинка, бе, че макар да живеехме заедно в моето жилище няколко години, нито веднъж не поиска да види "Оскара". Инак всеки втори, който дойдеше у дома, най-напред питаше за него. Олга е земен човек, не е интелектуалка, възможно е дори да не знае какво е това "Оскар". Винаги когато някой подхване приказка за моя милост и за "Оскара", изпитвам смесени чувства. Щастлив съм, че ми го дадоха в Щатите - това буди респект, повдига престижа, а и гъделичка суетността ми. Но съм и наясно с относителността на тази награда. Че филмът е добър, това се потвърждава и до днес, но това, че получи наградата на Американската филмова академия, е само резултат от щастливо стечение на обстоятелствата. Има безброй добри филми, които никога никаква награда не са получавали, както и доста филми, удостоени с "Оскар", които сега не стават за гледане.


Нашият стар черно-бял филм вече близо 50 години все някъде се прожектира, дори учат за него по филмовите училища, но аз знам, че ако тогава не бе получил това отличие в САЩ, днес никой нямаше да си спомня за него - както става с много добри филми. За себе си зная, че редицата други награди, дипломи и медали никога не бих получил, ако не се знаеше, че съм получил "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм. Една година преди американското отличие Стро­ го охранявани влакове беше награден в Полша като най-добър чуждестранен филм. Някой да знае за това днес? Най ми харесва коментарът на един мой добър приятел, който казва, че съм получил "Оскар" само заради печата на дупето. В днешно време опростяването на нещата процъфтява.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1776 Неутрално

    Лек и светъл път на Душата му!!!
    Беше един от духовните лидери на чехите!

  2. 2 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 1972 Неутрално

    Уникален човек и кинаджия, шапки долу!

    Истинско удоволствие за полуграмотни хора, като мен, е да общуват с големите демократично-джазови интелектуалци от форума на Дневник!
  3. 3 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4190 Неутрално

    Чудесен разказ,много точен и човешки. Добре охранявани влакове е страхотен филм показвали са го по БНТ едно време.

    klimentm
  4. 4 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 1097 Неутрално

    Да почивам в мир!

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  5. 5 Профил на Густав
    Густав
    Рейтинг: 909 Неутрално

    Чешките филми от преди промените са хубави и все още стават за гледане. Текстът оставя усещането, че доброто чешко кино е в миналото, с което не съм съгласен. Новото чешко кино след 1990 е много добро и има изключителни филми, както комедии (или по скоро трагикомедиии), така и по-претенциозни филми. Сега се сещам за Самотници, Тъмно син цвят, Men in Hope, като цяло всички чешки филми от новото време, които съм гледал, си струват.

  6. 6 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1068 Неутрално

    "Тъпаците решават нещата в демократичната държава - те просто са повече"

    А в България изборите.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  7. 7 Профил на nxl27679751
    nxl27679751
    Рейтинг: 908 Разстроено

    "Тъпаците решават нещата в демократичната държава - те просто са повече."

    Като че ли визира настоящия протест в държавата ни. В забрава на близкото минало по вксякакъв начин каним червените и сините комунисти да ни оправят.

  8. 8 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 3688 Неутрално

    "Тъпаците решават нещата в демократичната държава - те просто са повече."Като че ли визира настоящия протест в държавата ни. В забрава на близкото минало по вксякакъв начин каним червените и сините комунисти да ни оправят.
    —цитат от коментар 7 на nxl27679751


    Какво помниш от "сините """комунисти""" "?
    Или Жан Виденов затъмнява всички с блясъка си?
    СлОжи кафявите – Атака, Валерко, Шкембето, играещо роля - военен министър, та сЪрце на мЕсто да ти дойде!
    Кой те пратИ насила в Европа, ГО-ЕДО ниедно?
    Или искаш руска мизерия да те налегне?

  9. 9 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 3688 Неутрално

    Инак – Иржи неподражаемо чувство за хумор, същевременно и твърд реалист! Чех!!!
    Чехите винаги са ни обичали и са направили и невъзможното за България!
    Не забравяме братята Прошек, а последното което са сторили за нас е БИРАТА! Много повече от БИРА!
    Позаинтересувайте се!

  10. 10 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 3688 Неутрално

    " Не бих взел Доналд Тръмп за актьор в мой филм, защото чак толкова лоши филми не правя."

    Велико!
    С едно изречение – портрет в дълбочина!

  11. 11 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 2782 Любопитно

    ... Чехите винаги са ни обичали ....
    а последното което са сторили за нас е БИРАТА....
    —цитат от коментар 9 на Alexander97

    Това с обичта от къде го измисли? Предполагам, не го мислиш сериозно. Ако пък го мислиш сериозно, потърси на първо време (като лесно достъпно и леко четиво) ”История на България” от Ян Рихлик. Последните глави са за чешко българските отношения. Никаква лпбов няма, има гонене на интерес.
    А това за бирата, изби рибата. 😂
    Братя Прошек и т.н. идяат в Бг, защото виждат бизнес възможност, каквато нямат тогава в АУ, където всеки вари бира и произвежда машинки.
    Разбира се, в никакъв случай не бих желал да омаловажа приноса на чехи и словаци за развитието на България, но нищо не е от любов. Интересна личност, подвизавала се по различни поводи из Македония и Княжеството е Vladimír Sís, който явно е малко познат на съвременните българи (роден 1889 г, да не се бърка със съвременен режисьор).

    Im Kapitalismus wird der Mensch durch den Menschen ausgebeutet; im Sozialismus ist es umgekehrt. "Gleichberechtigung ermöglicht Freiheit, weil Ungleichheiten nicht negiert werden. Gleichstellung ist Gleichmacherei, die den Menschen nicht mehr in seiner Individualität, sondern nur als Vertreter eines Kollektivs wahrnimmt"
  12. 12 Профил на ivangabrovo
    ivangabrovo
    Рейтинг: 682 Неутрално

    До коментар [#11] от "DDR":

    В допълнение към написаното от Вас - винаги, когато в Чехия разказвам за приноса на чехите в развитието на българската държава след Освобождението, винаги, когато казвам, че в основата на българската модернизация са почти 43 000 чехи и словаци /до тридесетте години на ХХ век/, винаги са ме гледали странно и неразбиращо - за тях това е абсолютно неизвестно.
    Моето мнение е, че не бива да забравяме този факт - не от сантименталност, а за да подредим делата си за напред.

  13. 13 Профил на ivangabrovo
    ivangabrovo
    Рейтинг: 682 Неутрално

    Конкретно към повода на писанията ни тук - споминалият се Иржи Менцел - загубих част от чувството си за хумор /може би заради годините/; загубих част от надежата, че с хумор и ирония се преживява по-лесно.
    Но винаги ще се връщам към творчеството на този присмехулник, като част от своето остаряване.

  14. 14 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1719 Неутрално

    "Тъпаците решават нещата в демократичната държава - те просто са повече."

    Очевидно Менцел се не е мислил за тъпак. Но може би е бил тъпак за някой по способен и по интелигентен от него? Може би този някой друг, споделяйки горната максима, би причислил и Менцел в групата на тъпаците?

    Изобщо такива фрази за мен не са признак за мъдрост.

    Бих искал да обърна внимание и на това:

    "Цялата човешка история е проява на егоизъм. Кога е имало някаква саможертва? От време на време възниква идея, която се опитва да спре егоизма. Обаче човешката история е история на егоизма. Не бива да бъдем слепи за това"

    Не сме слепи. Но не сме слепи и за следното:

    "Просто имах голям късмет. За това, което мога и знам, стигнах доста високо. Получих повече, отколкото заслужавам. "

    Защо тогава вместо той да се саможертва, е избрал обратното - да получи повече, отколкото заслужава?

    Проблемът с призивите за саможертва е, че те винаги са призиви и никога пример.



    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  15. 15 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 2782 Неутрално

    До коментар [#13] от "ivangabrovo":

    За тях, това са хора хурбетчии/изселници, които са отдали енергията си за чужда кауза. Горе долу, гледат на тях така, както повечето българи в България гледат в момента на българските емигранти. Виж, отношението към ”чужбински”чехи, но работили за чешката кауза е съвсем друго (като към цитираният от мен по долу Владимир Сис, който обикаля с чета из Македония, но пи време на ПСВ е в София и въпреки симпатиите си към Бг, събира разузнавателни сведения, които предава на Антантата)
    По интересно беше, че няколко пъти по отношение на К.Иречек са ми правили коментар, че едва ли не е срамно, да ходиш да ставаш министър по чужди държави, вместо да работиш за собствения си народ ....

    Im Kapitalismus wird der Mensch durch den Menschen ausgebeutet; im Sozialismus ist es umgekehrt. "Gleichberechtigung ermöglicht Freiheit, weil Ungleichheiten nicht negiert werden. Gleichstellung ist Gleichmacherei, die den Menschen nicht mehr in seiner Individualität, sondern nur als Vertreter eines Kollektivs wahrnimmt"
  16. 16 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 725 Неутрално

    До коментар [#15] от "DDR":

    а ти лично себи си как ситуирваш ?

  17. 17 Профил на Густав
    Густав
    Рейтинг: 909 Неутрално

    Никаква лпбов няма, има гонене на интерес.
    —цитат от коментар 11 на DDR


    На ниво международна политика може да е така. Но за непосредствено човешко отношение твърдя, че чехите ни обичат. Винаги, когато се представям на чех/чехкиня, първоначално ми се озъбват, защото ми мислят за руснак. Затова бързам да уточня, че съм българин и автоматично стават изключително сърдечни към мен. Като човек, живеещ в Чехия, не вярвам сам да не сте го изпитали.

  18. 18 Профил на maka
    maka
    Рейтинг: 634 Неутрално

    До коментар [#15] от "DDR":

    По интересно беше, че няколко пъти по отношение на К.Иречек са ми правили коментар, че едва ли не е срамно, да ходиш да ставаш министър по чужди държави, вместо да работиш за собствения си народ ....
    —цитат от коментар 15 на DDR


    Да не е било на някакви седенки на Окамура това, къде ? ;)

    Шегата настрана, възприятието зависи от събеседника и средата - за повече от 13 години, никога не ми се е случвало точно такъв тип коментар (не, че постоянно коментирам Иречек и безспорният чешки принос за модернизацията на България, де, но все пак...). Както каза още някой по-горе, и моят опит е, че в повечето случаи не са наясно и го приемат с интерес и любопитство, особено споменавайки и многото други подобни примери.

    И да, вероятно не е от любов, а от стремеж за лично развитие и реализация - това не го омаловажава, нито пък го прави достойно за някакъв национален култ, но при всички положения е добър пример ;)

  19. 19 Профил на maka
    maka
    Рейтинг: 634 Неутрално

    До коментар [#14] от "Боян Таксиров":

    "Защо тогава вместо той да се саможертва, е избрал обратното - да получи повече, отколкото заслужава?Проблемът с призивите за саможертва е, че те винаги са призиви и никога пример.
    —цитат от коментар 14 на Боян Таксиров


    Цитатът, който апострофираш съвсем не е призив за саможертва, напротив - сваляне на саможертвата от "шибаният и пиедестал" ако позволиш да цитирам Алекс Фъргюсън ;)

    Това не е оправдание или някакво въздигане на егоизма, просто припомняне на човешката природа, с която е добре да сме наясно.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK