Дълговете на съвременната българска литература

Навършват се 42 г. от убийството на писателя Георги Марков в Лондон.

© Надежда Чипева, Капитал

Навършват се 42 г. от убийството на писателя Георги Марков в Лондон.



"Дневник" препубликува от "Портал Култура" статия на Георги Марков, прострелян преди 42 г. на моста "Ватерло" в Лондон с отровна сачма по поръчка на Държавна сигурност, вследствие на което няколко дни по-късно умира. Атентатът срещу него е на рождения ден на комунистическия лидер Тодор Живков.

Убийте „Скитник“: Българската и британската държавна политика по случая Георги Марков
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга "Анкета" и сборникът с разкази "Между деня и нощта". През следващата 1962 г., излиза "Мъже", която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите "Победителите на Аякс", "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава", с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман "Покривът". През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на "Дойче Веле" и Радио "Свободна Европа". През август 1974 г. неговата пиеса "Архангел Михаил" спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му "Да се провреш под дъгата". След неговата смърт на Запад излизат "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.


Всеки път, когато партията преценява състоянието на съвременната българска литература, независимо дали я намира за успешна или не, като неизбежен рефрен идва заключението, че тя е длъжник на времето и живота.


Аз съм напълно съгласен с това заключение. Но докато за партийните идеолози дългът на съвременната българска литература се състои в отсъствието на "ярко партийни произведения и завладяващи образи на положителни герои", което е твърде метафизическо искане, за мен този дълг се изразява в нещо много по-просто и по-ясно - бягство от действителните проблеми на живота и времето и инертност в търсенето на нови съвременни художествени форми. Или ако приемем, че художествената литература е отражение на живота на определено общество в определено време, трябва да кажем, че дългът на съвременната българска литература е, че




почти не отразява живота на своето общество и своето време, такъв, какъвто е в действителност.


Обективно погледнато, едва ли в цялата българска история има друга епоха, по-богата на конфликти, обществени и индивидуални сътресения и драми, промени, вариращи от изменение на пейзажа до принудителна замяна на една душевност с друга, на един морал с друг, на един свят с друг свят. Едва ли друга епоха би могла да предложи по-богат избор на теми и сюжети, по-голямо разнообразие на прототипи, по-интересни идеи за форми. Без никакво съмнение днешната българска литература е далеч от експлоатиране на съвременността.

Задочни репортажи за задочна България – Том 1
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Задочни репортажи за задочна България – Том 2
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Почти всичко значително у нея и по идея, и по сюжет, е малко или много далеч от тази съвременност. Ако се съгласим с официалния списък на постиженията на тази литература, ние ще видим, че по съдържание те са или исторически, или псевдосъвременни, или просто вън от времето, и човек трябва да напряга въображението си, за да търси в тях поне някакви алегорични отблясъци на сегашния български живот. Романите на Димитър Талев, романите на Емилиян Станев, цялата проза на Радичков, прозата на Хайтов, пиесите и романите на Димитър Димов, драматургията на Камен Зидаров, романите на Георги Караславов и т.н. поне сюжетно се отнасят за друго време.


И в действителност те не засягат, не решават и не отговарят на никакви съвременни въпроси.


Приемам напълно валидността на историческата тема и нейната връзка със съвремието, но не мога да приема, че драмата на цар Борил всъщност представлява драмата на объркан партиен ръководител, колкото и общо да има между двамата. Талевата Ния е красив и силен образ, но тя е изразител на едно време, което по моему е безкрайно далеч от това, на което и да е днешно българско момиче. Авторът би могъл да премести Ния петстотин или хиляда години назад, но не би могъл по никакъв начин да я засели в съвременна България. Дори обърканият Иван Кондарев на Емилиян Станев е абсолютно несъвместим със съвременните български условия, защото е прекалено индивидуален.


Ето че стигаме до първата голяма тема на българското съвремие - до конфликта индивид-общество. Този конфликт е стар, колкото е стар и светът, но днес у нас той има нови измерения и нов мащаб. Никога преди с такава крещяща яснота и категоричност не е бил поставян въпросът за отказа на човек от своята собствена индивидуалност и превръщането му в униформен член на униформеното общество. "Ти не си повече това, което си, ти си това, което ни е нужно да бъдеш". Действието на този лозунг в живота съдържа един от най-драматичните литературни заряди. Отказът от себе си е много повече от физическо самоубийство, защото с него животът не свършва, а се разделя на две взаимоотричащи се половини, които създават нравствения ад. Защото за щастие или нещастие човек помни своята индивидуалност и инстинктивно се стреми към нея, което личи дори под най-добре скроената униформа.


Нека да вземем най-простия пример на отказ от себе си.


Вие сте на събрание, където се решава важен въпрос. Вашето мнение е точно обратното на резолюцията, която се гласува, но вие ТРЯБВА да вдигнете ръка и да гласувате за нея. Процесът на вдигането на ръката (която вероятно в този момент тежи тонове) е процес на отричане на вашето съзнание, на вашата нравственост, на вашата индивидуалност. Вие гласувате срещу себе си. И както сте заставен да отречете себе си, вие можете да бъдете заставен да отречете любовта си, творбата си, рожбата си, чувството си за красота, скръбта си - всичко близко, чрез което живее вашата индивидуалност. Вие трябва да бъдете като другите, защото те не искат да има никой, който да им напомня какво всъщност са те.


Да вземем втората съвременна тема - властта. Няма по-актуална и по-страховита тема в българската действителност от властта. Дори "Калигула" на Албер Камю с цялата си необуздана всевъзможност на властен дявол би избледнял пред съвременните български аспекти на властта. А в цялата наша литература бледите схематични образи на разните ръководители се опитват да ни убедят в някакво "елейно" съзнание за направляване на живота. Нито помен от демоничните моменти на деня, когато властта се стоварва с всичка сила, за да ви принуди, да ви насили, да ви преобърне, да ви спре, да ви накаже, да ви покори. Властта, която приема ту форма на огромна непробиваема стена, в която можете да си блъскате главата, ту форма на ръка, която ви сграбчва, за да ви води, ту форма на нощен мрак, който се спуска, за да ви плаши, ту форма на безценна валута, чрез която можете да имате всичко, ту трезва утрин, в която разбирате, че не ви е останало нищо


Властта, която ви учи, че както вие сте принуждаван, така един ден ще можете да принуждавате другите.


Властта, която замества всички други права. Единственото литературно напомняне на този демоничен образ у нас досега е само поезията на Константин Павлов. Но в останалата българска литература тази тема не съществува. Дори в документални произведения като тези, описващи т.нар. произволи на култа към личността или пък биографични творби като тези за Георги Димитров, черният, зловещ призрак на властническата амбиция и нейната рушителна сила са неумело прикривани. Всеки от нас познава десетки и десетки примери, но нито един от нас никога не е чел за този пласт в българската литература. Ако пък вземем най-последните преображения на властта, ще видим щурма на т.нар. "пробивачи", онези граждани, устремили се към разни върхове с цената на всички позволени и непозволени средства.


Третата голяма тема неизбежно ни води при оправданието на първите две. Твърдението, че всичко се прави за доброто на народа и то не в наше време, в някакво абстрактно бъдеще, което се нарича комунизъм, е нещо, в което дори най-отчаяният фанатик у нас не вярва. Не звучи ли твърде странно, че темата за комунизма отсъства напълно в литература, която нарича себе си комунистическа. Какъв е този път към комунизма, който струва така скъпо? В каква посока води? През какви препятствия трябва да се премине? Какви са неговите етапи? Кога ще се стигне до целта и какво представлява животът там - това са въпроси, на които няма нито отговор, нито опит за отговор. Векове наред Църквата твърдеше, че бедните и онеправданите ще бъдат възнаградени в Божия рай.


Но ако творческото въображение на Църквата все пак роди Дантевия "Ад", то


въображението на Партията не роди нищо.


Дълги години имаше повик в литературата за обрисуване образа на комуниста. Понеже го нямаше в действителността, някои писатели добросъвестно се опитваха да го измислят, следвайки идеологическите инструкции, но не успяха, защото е невъзможно да се даде живо тяло на мъртва, примитивна илюзия. Комунистическата тема в нашата съвременна литература се изчерпва с празни приказки. А образът на комуниста се появява под стереотипните фигури на ентусиазиран ударник, предан служител на Държавна сигурност или вечно мъдър партиен ръководител.


Но ако българската литература свенливо избягва темата за комунизма, тя едва ли може да бъде похвалена за избягването на оправданието с нея. Крещящи престъпления и несправедливости бяха извършени в името на Партията, народа или комунизма. Всеки грях може да бъде оправдан, стига този, който го извършва, да докаже, че го е направил в името на Партията. А българската литература знае много добре, че много от тези герои престъпваха заради себе си, убиваха или мъчеха, или разрушаваха заради себе си, удовлетворяваха собствените си инстинкти, а отговорността умело се прехвърляше на униформата. Може ли наистина всичко да се оправдае чрез Партията и комунизма? Писателите не желаят да отговарят на този въпрос, който би внесъл в произведенията им истински съвременен елемент.


Най-широко разпространеното и най-дълбоко проникналото чувство в днешната българска съвременност е страхът.


Хората са се страхували във всички исторически епохи и по всички географски ширини. Българският народ също е преминал през страховити времена. Но като че ли малко примери могат да се намерят на страх, превърнат в основен инстинкт и в основно съображение. Страх, който приема командни функции, равни на тези на властта. Страх, който изяжда нравствени норми и разбива на пух и прах здравомислещ разсъдък. Страх не толкова от смъртта (което е разбираемо). А страх от всичко и за всичко. Аз поне не познавам нито един човек у нас, който да не е показал, че се страхува.


Не става дума за страхливост, а за страх във всичките му норми - от твърде внимателно благоразумие до най-неудържима паника. Страх, който ви кара да съобразявате и пресъобразявате, да се самоцензурирате, да се огъвате и прегъвате, да се озъртате, да се подмазвате, да се прекланяте, да ръкопляскате и скандирате, да ругаете, да се кълнете или отричате, да се съюзявате, да търсите покровителство под нечие топло крило Стефан Цвайг написа навремето блестяща новела за страха на една майка от детето ѝ, което неволно я е видяло с любовника ѝ. В цялата наша съвременна литература няма дори силует на дете, което да гледа нашите страхливи преображения.


Но дори когато все пак се подхване съвременна тема,


днешната българска литература не отива по-далеч от перваза.


Имам предвид героичната тема. Купища поезия, дузини пиеси и най-малко пет дузини романи се опитват да развият героичната тема. Героизмът, разбира се, е сведен до един-единствен аспект - самопожертвователност в името на партията и народа. Героите, нормално, са служители на сигурността или пък трудови герои. Всеки би се засмял на подобно разбиране на героичното. Нито един от тях не е носител на някаква правда или завладяващи идеали, или просто на висока нравственост. Служителите са герои, защото просто служат добре, а ударниците са герои, защото работят добре. Няма нито ред за героизма на човек, който се опитва да живее според убежденията си, който се ръководи от чувство за дълг спрямо истината и любов към хората. Така или иначе българският живот днес предлага прототипи на герои, които изявяват себе си, прави или криви, и храбро устояват на удари и натиск. Героичният елемент е съществен в живота на хората у нас, но не е съществено изразен в нашата литература.


Като изключа твърде обещаващата новела на Георги Мишев "Матриархат" и няколко стихотворения,


в нашата литература липсва и голямата тема за жената.


Липсват силни и пълнокръвни образи на жени, макар че животът изобилства с тях. Ето че се напрягам, за да си спомня поне един приличен женски образ било на сцената, било в литературата, който да е отражение на огромните промени, настъпили в живота на българската жена. Не мога. Логично липсва и темата за любовта. Това, което ни се поднася, не надхвърля нивото на евтините романчета, преразказани в социалистически стил.


Но като че ли повече от всичко друго в нашата литература днес липсва съвременна авторска душевност. Колкото и да харесвам Йордан Радичков, не мога да намеря голяма връзка между творчеството му и съвременната душевност. За да бъде ясно за какво говоря, нека посоча авторската душевност на Толстой като изразител на неговата Русия, авторската душевност на Уилям Фокнър като изразител на неговата Америка. Или на дядо Вазов, или на Яворов.


Темата за обезличаването на индивидуалността като че ли е най-показна при писателите.


Безспорно ние имаме добри професионалисти, хора, които знаят да пишат и да описват, но ние нямаме ония личности, каквито големите писатели винаги са били. Като всички други народи, българската литература разполага с талантливи хора, което звучи малко парадоксално, защото литературата, която те пишат, не е добро доказателство за таланта им. Някой ще каже, че цялата работа няма нищо общо с таланта и ще ми посочи примера на съветските писатели. Всеки ще признае, че дълговете на българската литература спрямо съвремието са точно копие на дълговете на съветската литература. Толкова повече, че съветската литература се появи върху територия с изключително богата традиция, бих казал със задължаваща традиция. И ако руските класици направиха от своето време световна литература, човек съвсем не може да приеме дребните ръстове на съветските им наследници.


Ако трябва да сумирам накратко в какво се състои дълга на съвременната българска литература, ще кажа, че е в отсъствието на честност към живота. А дългът на един писател е и в отсъствието на вярност към таланта му.

Коментари (43)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bib45647808
    bib45647808
    Рейтинг: 792 Неутрално

    Когато Димитър Бочев информирал английските служби за писмото на Георги Марков в което пише:

    „…вече не вярвам в „свобода на словото“... я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите.“

    Англичаните утрепали сценариста на филма „На всеки километър“.
    Ето линк към посмото:
    http://nikikm.blog.bg/politika/2013/06/24/pismo-na-georgi-markov-ot-1977-g-do-dimityr-bochev-za-koeto-.1123455


    „Борисов е най-добрия политик на прехода“ - Георги Марков

  2. 2 Профил на ju.li
    ju.li
    Рейтинг: 1694 Неутрално

    Хубаво е да знаем основите на които стъпваме. Жалко е, че самият Георги Марков е много ронлива опора...

  3. 3 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 2153 Неутрално

    Интелигент, с изострено чувство за справедливост.
    Системата не търпи такива.
    Вечна му памет.

  4. 4 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1700 Неутрално

    Едно от най-гнусните престъпления на комунистическият режим !!!
    Светла му памет на Георги Марков!!!

  5. 5 Профил на Петя
    Петя
    Рейтинг: 2681 Неутрално

    За да пишеш трябва да си влюбен, трябва и да си независим, а не "роб". Някой който дръзва от обикновените да е различен или го подиграват...айде ве не се прави на Лили Иванова или го "преследват/долно" по форумите. Това е в подчинените държави каквато е БГто,каквато я направи Премиера с първите си думи на властването.

  6. 6 Профил на KRAFTWERK
    KRAFTWERK
    Рейтинг: 1216 Неутрално

    "Задочни репортажи" Едно произведение , което е разтърсило и озлобило тогавашните казионни "писатели" ....дано човечеството никога не се върне във времена , когато "Задочни репортажи" ще бъдат отново актуални.....

  7. 7
    bib45647808
    Рейтинг: 792 Неутрално

    Коментарът е скрит от модераторите, защото съдържа вулгарни, нецензурни квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на други коментиращи и лица, цитирани в публикациите. Ако въпреки това желаете да го видите, натиснете тук.

    Едно от най-гнусните престъпления !!!Светла му памет на Георги Марков!!!
    —цитат от коментар 4 на selqnin


    Това гнусно престъпление може да е извършено от английските служби, след като са разбрали, че за Г.Марков няма разлика между свободата на словото в Англия и в Родината на Г.М.


    До коментар [#4] от "selqnin":

  8. 8 Профил на Шакир  Зулов
    Шакир Зулов
    Рейтинг: 611 Любопитно

    Едно от най-гнусните престъпления на комунистическият режим !!!Светла му памет на Георги Марков!!!
    —цитат от коментар 4 на selqnin


    Революцията изяжда децата си.....,а другара Марков е бил комунист.😎👮‍♂️😎

    Много съм прост
  9. 9 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3561 Неутрално

    Символично главата на Георги Марков беше поднесена на Тодор Живков като подарък по случай неговия рожден ден /7.9/ и като рапорт за изпълнено от него поръчение.

  10. 10 Профил на bra58590017
    bra58590017
    Рейтинг: 164 Неутрално

    До коментар [#1] от "bib45647808":

    Нещо не сте разбрали. Публикацията е обърната към страха и неспособността на българските писатели отново да бъдат редом с народа - с малки изключения: Захари карабашлиев, Деян Енев, Здравака Евтимова .
    Ако някой писател се чувства пропуснат, да се запише с подходящ пост. Оставка!

  11. 11 Профил на bra58590017
    bra58590017
    Рейтинг: 164 Неутрално

    До коментар [#2] от "ju.li":

    Ронлива опора са "опорките" на ДС, прозиращи в морала и посланията на ГЕРБ .

  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  14. 14
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  15. 15 Профил на МОЙШЕ  ТОЛКОЗ
    МОЙШЕ ТОЛКОЗ
    Рейтинг: 1687 Весело

    За другите не знам! За мен казусът Георги Марков/кой го уби е "лакмусовата хартия" -комундясала мижитурка или нормален човек😀 И първото комундясало нищожество припка да се иСтропа, ГНУС!

    ГО'УЕМА работа ако в началото на "бягството" си бил гуци'муци'дарлинга на Таймс и ББС, а след няколко години ставаш "един от многото"😀 И евентуално не толкоз интересен/рейтингов. Що не се е опитал в Гардиан или Дейли Уоркър? Или разните жълти Мейл'и и Експрес'и по средата. Явно свикнал да бъде в ТОП, и не му се слиза стъпало/две. И пише писмо (или някой публикува писмо написано от него) до приятел...ТОВА не е причина МИ5/6/7/128 да го убият!

    ОБАЧЕ това че е изкарал гнусотиите около тато (и обкръжението му, и цялия този соц'рай) пред всички, па още и ги излъчвали до НРБ Е ЯКА ПРИЧИНА КДС ДА ГО УТЕПАТ! И да сплашат който трябва да сплашат.

    THOSE ARE MY PRINCIPALS! BUT IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE SOME OTHERS TOO! П.С. МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ МОЯ КОМЕНТАР № 59 С ПОДРОБНИ ИНСТРУКЦИИ ЗА ФУНКЦИИТЕ НА ТОЗИ САЙТ В ТЕМАТА https://bit.ly/3dLkIhi
  16. 16 Профил на dedoliben
    dedoliben
    Рейтинг: 1476 Неутрално

    Георги Марков,Георги Коритаров,Владимир Костов абе уж все борци ама много смърди на ДС от тях.

    "Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил". Цар Борис III
  17. 17 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3561 Неутрално

    До коментар [#1] от "bib45647808":

    Относно цитираното от теб писмо:
    Георги Марков е разочарован от политиката на ББС , която е била левичарска още по времето на Студената война. ББС не се съгласява "Задочните репортажи" да се излъчват по радиото на тази медия , за не дразнят комунистическите управници на България. Постъпила е "политкоректно" спрямо тях. Затова "Задочни репортажи" се четат по радио "Свободна Европа" В Мюнхен.
    Относно неговото убийство:
    Знае се кой е поръчителя и кой е организатора и кой е физическия изпълнител на убийството.
    Поръчител е Тодор Живков.
    Убийството е организилано от ДС и КГБ , които помагат за изработването на "българския чадър" с който става убийството.
    Знае се кой е физическия убиец. Това е италианец вербуван от ДС за изпълнение на "мокри" поръчки в чужбина.

  18. 18 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3561 Неутрално

    До коментар [#16] от "dedoliben":

    Георги Марков не е бил агент на ДС.

  19. 19 Профил на Шакир  Зулов
    Шакир Зулов
    Рейтинг: 611 Неутрално

    До коментар [#16] от "dedoliben":Георги Марков не е бил агент на ДС.
    —цитат от коментар 18 на tacheaux


    Не е ,той е бил агент на МИ-6 и КГБ.
    😎🐮🐷🐮😎

    Много съм прост
  20. 20 Профил на bib45647808
    bib45647808
    Рейтинг: 792 Неутрално

    До коментар [#10] от "bra58590017":

    Заради тези думи, написани от Г.Марков до Димитър Бочев, англичаните са убили сценариста на „Навсеки километър“!

    „струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации.“
    и
    „Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си?“

  21. 21 Профил на НеКой
    НеКой
    Рейтинг: 1420 Неутрално

    Политическа литература, други достойнства няма.

  22. 22 Профил на bra58590017
    bra58590017
    Рейтинг: 164 Неутрално

    До коментар [#14] от "Шака Зулу":

    Не, но чета тънки вестници.

  23. 23 Профил на bra58590017
    bra58590017
    Рейтинг: 164 Неутрално

    До коментар [#13] от "Шака Зулу":

    НЕ чета тънки вестници.

  24. 24 Профил на bra58590017
    bra58590017
    Рейтинг: 164 Неутрално

    До коментар [#20] от "bib45647808":

    Английските служби не убиват в Лондон.

  25. 25 Профил на МОЙШЕ  ТОЛКОЗ
    МОЙШЕ ТОЛКОЗ
    Рейтинг: 1687 Весело

    Хубаво е да знаем основите на които стъпваме. Жалко е, че самият Георги Марков е много ронлива опора...
    —цитат от коментар 2 на ju.li


    Не е ронлива, а сложна опора. Родените до 65 ще го разберат. За тези родени след 85-той е неразбираем.

    Пример от юдаизма: Книгата "Зохар" я споменават много бягло в на1алното образование в религиозните училища, и много малко по подробно в средните класове. Има концензус между равините че задълбочено учене на тази книга да е позволено САМО на мъже над 30 г, и вече женени, И ВИНАГИ под надзор на равини. Щото тя е дълбока философия, с куп противоречия на една и съща страница за един казус, и още 235 такива в произволни 10 страници.

    Приликата с "Репортажите" на Георги Марков? Средно'статистичен ИНТЕЛИГЕНТЕН тийн'ейджжър/младеж понятие си няма от обстановката в която се развиват нещатА описани в репортажите.

    Личен пример: Даскалицата по литература в Киров (и партийната секретарка) в 3ти курс в Киров поиска да ме изключат от КоНсомола (НО ЧАНС, не бях член!!!) и Киров! Щото след като рецитирах "народът прост, животът тежък...скучен...и т.н.) от Вапцаров добавих (то беше почти фраза клише)-това Е АКТУАЛНО и днес!

    Е, "дърпаха ми ушите", ама не ме изключиха за това (в първия триместър), изключиха ме за друго нещо през втория триместър (тогава ме изключиха и от Славия, доживотно) и ме "заточиха" в Горна Оряховица. Бях ЕГАСИ и уважаваният индивид там, от учениците до даскалите😀 Дигнаха ми "поведението" до 5...6...не помня коя система беше, и ми дадоха най високите оценки следващите два триместъра, само и само да се отърват от мен и да ме върнат в Киров😀
    До коментар [#2] от "ju.li":

    THOSE ARE MY PRINCIPALS! BUT IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE SOME OTHERS TOO! П.С. МОЛЯ ПРОЧЕТЕТЕ МОЯ КОМЕНТАР № 59 С ПОДРОБНИ ИНСТРУКЦИИ ЗА ФУНКЦИИТЕ НА ТОЗИ САЙТ В ТЕМАТА https://bit.ly/3dLkIhi
  26. 26 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 701 Неутрално

    ами щом толкова гудини по късно все тъй неизменно цитирвате гошко явно бг лрата е в голем дълг....

  27. 27 Профил на Петя
    Петя
    Рейтинг: 2681 Неутрално

    До коментар [#15] от "МОЙШЕ ТОЛКОЗ":

    Мошето затова НикогА, не подценявай зубрачите. За тебе е късничко, но другите от форума ще "го усетят".

  28. 28 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1433 Неутрално

    “ въпросът за отказа на човек от своята собствена индивидуалност и превръщането му в униформен член на униформеното общество.“
    ——
    Универсален проблем, може би по-остър при социализъма, просто заради формата на организация на обществото. Тука — простичко емоционално наблюдение, вярно но едномерно. За свястно представяне на проблема за “социалната клетка” просветеният лаик може да прочете The Narrow Corridor на Асемоглу, където той се разглежда във взаимовръзката му с монопола върху насилието от страна на държавата и контекстуализирано във рамката на индивидуалната свобода.

    Интервюто е хубаво и човек не може да изисква нещо повече от едно интервю. Моите резерви са другаде — точно в идентифицираните “дългове” на литературата и на писателя, ама няма смисъл с това позициониране на текста спрямо отровната сачма

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  29. 29 Профил на Петя
    Петя
    Рейтинг: 2681 Неутрално

    До коментар [#28] от "Gretel":

    Стрелата е по-непредвидима и точНА.

  30. 30 Профил на Шакир  Зулов
    Шакир Зулов
    Рейтинг: 611 Любопитно

    До коментар [#20] от "bib45647808":Английските служби не убиват в Лондон.
    —цитат от коментар 24 на bra58590017


    От къдя знаиш?Аз съм чувал,че убиват убитаците!
    😎👮‍♂️😎👮‍♂️😎

    Много съм прост
  31. 31 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7484 Неутрално

    Първата книга, която прочетох от Георги Маков беше "Жените на Варшава". Този роман обсебва и никога не се забравя.

  32. 32 Профил на Петя
    Петя
    Рейтинг: 2681 Неутрално

    До коментар [#30] от "Шака Зулу":

    Божков имал тото-лото в Кения, що не пУснеш фиш А...

  33. 33 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3855 Весело

    Аман вече с тази собственна имдивидуалност и лошавото общесттво което се се стреми да я подтисне и убие! Един голям писател беше възкликнал "Ема Бовари - това съм аз!"
    Пък и има лесно,отиваш да живееш в гората дето никой няма да те формира и вкарва в рамки и готово!

    klimentm
  34. 34 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1663 Неутрално

    До коментар [#33] от "klimentm":

    Тъпо.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  35. 35 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1794 Неутрално

    Самият факт, че след толкова години възбужда емоции и определени хора не могат да му простят дори посмъртно, показва, че им е бръкнал дълбоко и още ги боли.

    Иначе, на фона на новината за смъртта на Менцел, докато чехословашката литература и кинематография през периода 1948 - 89 успя да генерира няколко филма и книги с голям международен отзвук - Нобелови награди за литартура, Оскари - или дори само предложения за такива, българските литература и кинематография не успяха. Това не е въпрос на талант. А е въпрос на показване на локална тематика така, че да е разбираема и интересна на световния зрител или читател, да го вълнува и да му дава отговори на негови въпроси и търсения. Но за да предложи това на една международна публика, то трябва да е залегнало в произведението, т.е. в мисленето на самия автор.

    E PLVRIBVS VNVM
  36. 36 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 2364 Неутрално

    До коментар [#24] от "bra58590017":

    Питай Березовски.

    Георги Марков са го убили, защото е разпространявал истината за комунизма. Като гледам поведението на неокомунистите - те също ще убиват за това, само да се докопат до властта.

  37. 37 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1433 Неутрално

    До коментар [#29] от "Петя":

    “ Стрелата е по-непредвидима и точНА.”
    ——
    ?!?
    От кое? От сачмата? ( в чадъра) ... или в нечия умна главица? Стрелата от време оно е символ на посока и детерминизъм ... така че и най-изрусените като я следват стигат до женската, а не мъжката тоалетна. А Вие? ... къде попадате обикновено?

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  38. 38 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3033 Неутрално

    Аз пък съм чел "Мъже". Безкомпромисният кристално чист комунист блика отсекъде като герой на нашето време. То хич без нищо става ли се член на съюза на писателите на 30 години и се кара чисто ново БМВ.

  39. 39 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3092 Неутрално

    До коментар [#10] от "bra58590017":

    Здравка Евтимова е слугиня на днешните комунистически управници.

  40. 40 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3092 Неутрално

    До коментар [#38] от "blondofil":

    Стана ми интересно следното. Защо Георги да не кара БМВ?! Ти усещаш ли се колко абсурдно "обвинение" отправяш?! "Обвинение",което издава че си кретен! Зловещ кретен,който обвинява заможните българи че карали БМВ! (За сценария на "На всеки километър",на Марков трябваше да се заплатят милиони лева по днешен курс,защото този филм и до днес си остава рекордьор по продажби.)

  41. 41 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3033 Неутрално

    До коментар [#40] от "deaf":

    В НРБ десидентите караха ли БМВ-та? И ако да, какво точно му е било репресивното на режима?

  42. 42 Профил на scott
    scott
    Рейтинг: 670 Неутрално

    нещо супер типично за българейшъните!
    сценариста на "на всеки километър" - знаме на антикомонизъмъ! Така сички го харесват. партизани, ятаци, царски полицаи, че и политици и банкери. знаме-идеал и на едните и на другите. Е, с различни произведения, верно, ама карай.
    Голема забава.

  43. 43 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 1785 Неутрално

    ".....Георги Марков, прострелян преди 42 г. на моста "Ватерло" в Лондон с отровна сачма по поръчка на Държавна сигурност, вследствие на което няколко дни по-късно умира. Атентатът срещу него е на рождения ден на комунистическия лидер Тодор.....'
    ..................
    А какъв запой се е оформил в ловната дружинка на Дрогаря Живков, след убийството може да разкаже само бащата на Минеков, член на същата и баща на един от Тримата свързочници.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK