"Риба и пържени картофки – моята невероятна година в Полша" на Бен Ейткън (откъс)

Издателство "Ера"

Издателство "Ера"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Риба и пържени картофки - моята невероятна година в Полша" с автор Бен Ейткън, предоставен от издателство "Ера".


Каква е вероятността един британец да се премести в Полша, за да работи в магазин за риба и пържени картофки?


Пътуващият писател Бен Ейткън заминава за Полша за една година, за да разбере защо толкова много поляци напускат страната си. Той резервира най-евтиния полет - до град Познан, и започва да живее като местен.




Бен прекарва времето си в пътуване и изследване на страната и местните хора и е очарован от културата, традициите, изключителното гостоприемство и богатата история на Полша. Той отсяда при монахини край Краков, получава неустоимо предложение за работа от скептичен и намусен фермер, присъства на полска сватба и прекарва Бъдни вечер с непознато семейство по стара коледна традиция.


Този откровен, написан с невероятно чувство за хумор пътепис е личният разказ на Бен за една неподправена, многообразна страна, която с право се гордее с цветната си идентичност.


Риба и пържени картофки. Моята невероятна година в Полша
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Из "Риба и пържени картофки - моята невероятна година в Полша" на Бен Ейткън, или как пътешествието в неизвестното се превръща в букет от цветни истории


10 януари. Моят американски приятел Райън ме свързва с Патрик Ней, който според него е изключителен случай на тотално асимилиран имигрант от 2010 година. Решавам да направя интервю с него за "Ютюб". Подготвям следните въпроси:
1. Ти си от Ипсуич, но твърдиш, че би умрял за Полша. Добре ли си? 2. Защо в Обединеното кралство има милион и двеста хиляди поляци? 3. Би ли ми обяснил Брекзит?


Провеждам интервюто по телефона. Патрик е в колата си на път за работа. Още на първия въпрос разбирам, че разговорът няма да следва никакъв план, а ще се води между паузите и възклицанията при внезапните завои и резки спирания на събеседника ми, докато бърза за офиса.
- Влюбих се в полска сервитьорка преди десет години - подхваща той. - Оттогава досега икономиката се е удвоила!
- Искаш да кажеш, че двете неща имат нещо общо?


- Полша привлича чужди инвеститори. Хората се трудят и не се бунтуват. Бинго! Искам дъщеря ми да живее тук и никъде другаде! Важен лубрикант за икономиката е и фактът, че поляците не обичат да спестяват, а да харчат. Петдесет години са живели без портокали и шоколад! Може някой ден пак да закъсат и затова харчат на воля.
Настъпва мълчание - вероятно колата е на светофар. След малко Патрик продължава:
- Не е лесно да си имигрант. Нямах приятели през цялата първа година. Разбрах, че трябва да науча езика, и то добре.


По всичко личи, че го е научил, защото работи, мисли и прави деца на полски. Дори пише епични поеми за нацията, а аз още бъркам "господин" с "госпожа". Бива си го тоя Патрик! Ако бях държава, щях да искам да ме населяват такива като него.


- Трябва да се абонираш за канала ми. Следващият клип ще събере милиони гледания. Посветен е на Витолд Пилецки. Герой на героите! Отишъл по желание в "Аушвиц", за да организира съпротивата.
- Господи!
- Невероятна история, Бен. Ако стана полски гражданин, ще се запиша в армията, та ако се наложи, да мога да защитавам страната.


Чувам затръшване на врата, кликане на мишка и бръмчене на машина за кафе - Патрик е пристигнал в офиса. Бързам да го попитам:
- Би ли изразил мнението си за Брекзит с една дума?
- Не.
- Интересно...


- От историческа гледна точка Великобритания е пример за толерантност към всякакви различия. Жалко, че тръгва по друг път. Както и да е, благодаря за интервюто и не забравяй да се абонираш.
Патрик наистина направи филм за Пилецки и събра десет милиона гледания. Стана водещ на популярна новинарска телевизионна програма и няма да се учудя, ако един ден стане президент.


9 март. Ям кнедли в парка до хотела. Не знам как да ги опиша, те са едновременно "красиво" и "грозно". Паркът се казва "Шопен". Има паметник. Едното ухо на композитора липсва. Ято гълъби интелектуалци са обядвали с него. Питам се дали Шопен е писал музика, за да бъде запомнен като издялан от камък и побит в парк, в който студентите се отбиват да похапнат и да дремнат. Налягат ме мисли за поемата "Озимандий" от Шели (или Байрон?), в която се споменават вечността и заветите. Всъщност защо дойдох в Полша? От една страна, билетът беше евтин и имах желание за промяна. От друга, исках да напиша книга, за да се чувствам жив. Да пътувам и да пиша - ето кое е най-важно за мен. Мога да живея без много неща - печени филийки, секс, Канада - но не и без пътешествия и думи.


От работнически произход съм и затова влизам в бар "Пролетариат". Няма да напиша името на улицата, тъй като ще ме обвините, че нарочно се изтъквам с трудни думи. Барманът, изглежда, ме е забелязал как се суетя и се чудя как да отворя вратата, тъй като ми връчва менюто на английски. Барът е украсен с бюстовете на Маркс и Енгелс, Ленин, Мао и Ръсел Бранд, чиято книга "Революция" отказа милиони хора от четенето. Ще ми се да мисля, че на съседните маси се обсъждат селски въстания и значими социални промени, но едва ли.


Повечето клиенти са млади и нямат вид на революционери. Маратонките "Ню Баланс" са едва ли не униформени. Тук струват колкото и в Англия - триста и петдесет злоти, или седемдесет паунда. Само че в Полша това е седмичната заплата на нископлатен трудещ се. Започвам да разбирам какво означава "Източна енергия и западен стил". Поляците трябва да работят три пъти повече, за да се сдобият с тези маратонки. Желязната завеса е вдигната и на сцената са излезли компаниите с впечатляващите си маркови стоки.


Намирам площада със стария надлежно възстановен след войната пазар. Не се наемам да определя архитектурните стилове на сградите - малко рококо, малко ар нуво, малко хоросанова замазка. Какво значение има, след като площадът е толкова красив, че не се налага да правиш какъвто и да е анализ. Рядко питаме: "В какво точно се състои красотата?". И рядко отговаряме на този въпрос.


Едно момиче с червен чадър ме спира и ме кани да посетя клуб "Еуфория", където танцуват двайсет и две красиви момичета. Казвам, че е още следобед, но тя настоява - момичетата обичали да танцуват, а можело също да пийна чай или кафе. Двайсет и две момичета, повтаря тя, сякаш би имало значение, ако бяха с едно повече или с едно по-малко. Устоявам на поканата и влизам в пъба "Лондончанин" едва ли не с идеята за скорошно връщане на Острова. Седя с халба ейл под снимките на Биг Бен и Тауър Бридж и реклами на "Килкени" и "Лондон Прайд".


За пръв път съм на такова място. Питам един младеж дали говори английски. Разбира се, отговаря той, после питам възрастен господин дали говори английски и той ми посочва улицата пред пъба. На площадчето под красивата часовникова кула на кметството се заговорвам с Алфи от Норвегия и Емре от Турция. Настояват да се преместя в хостела им - там можело да разговарям на английски почти с всеки. Обяснявам им, че съм тук не за да получавам бърза и лесна информация за хората и страната, а за да положа усилия и да прозра всичко в черно-бели краски.


10 май. Трудно е да научиш полски, докато ходиш по улицата или из полето. Дори най-простата и банална дума, като банан например, може да придобие двайсетина различни форми и яко да те подхлъзне. Това е полската падежна система, която се опитвам да избегна. Представлява хилядолетна граматическа конспирация, която прави живота ненужно труден и е едва ли не общ противник, който обединява поляците. Непрестанно надавам ухо да разпозная някоя дума и правя сравнения с нещо вече чуто.


Тъкмо научих думата за хляб и чух, че го наричат и с друга дума, а после и с трета, която видях на един етикет. Усъмних се, че поляците хич ги няма с правописа. Но после разбрах, че дори това е за предпочитане пред факта, че всъщност думата за банан се променя в зависимост от това дали го поръчваш, белиш или пустосваш. От два месеца съм в Полша и все още пелтеча. Любимата ми телевизионна програма е "Болек и Лолек", тъй като героите не говорят. Общувам успешно само с двегодишните деца. Сочим с пръст и назоваваме съществителните само в именителен падеж. Но се налага да упорствам и да общувам и с възрастни - или поне с Джени - като се надявам на най-доброто.


4 януари 2017. Решавам да сготвя бигос. Довечера ще ни гостуват приятели на Джени. Купувам кисело зеле - два килограма за шест души по съвет на възрастната госпожа на пазара. Взимам лук, моркови, прясно зеле и за сладост ябълка вместо сливи. Отбивам се в месарницата и искам месо за бигос. Добавям, че ще го готвя довечера.
- Как така? Нямаш време! - заявява месарят. - От кое зеле си взел?


Поглежда в торбата ми, одобрява зелето и ми дава пушен бекон, свинска плешка и наденици. От бакалията взимам червено вино, домати, доматено пюре и подправки. Забравям да взема сухи гъби, връщам се, но вече е затворено. Джени твърди, че без гъби не може, разучава магазините по интернет и хуква с колелото. Чудесен приятел е този Джени! Пускам Елтън Джон и разтопявам маслото. Добавям киселото и прясното зеле, запържвам бекона, плешката и нарязаните наденици.


Върху матрака от зеле мятам одеяло от месо, накълцвам лука, карамелизирам го, изсипвам чесъна, заливам с вино, деглазирам, рендосвам морковите и ябълката, накисвам гъбите, за да омекнат, нарязвам ги, слагам ги заедно с чушките, пускам дафинов лист, хвойна, малко гъбен бульон, доматено пюре и... тенджерата вече ври. Разбърквам през трийсет минути в продължение на три часа. Свалям ястието от печката и го оставям да изстине.


Гостите идват и гледаме филма "Бунтовник без кауза" с Джеймс Дийн. Доволен съм от кулинарните си способности и заявявам, че искам да отворя заведение "Бигос и книги". Мирек е "за", но другите предпочитат суши. Анна запява песента в чест на бигоса: "Make the world a better place със зелето начело!". Кой знае, може би светът наистина ще стане по-хубав, ако всеки жител на планетата бъде задължен да произвежда ежегодно по двайсет кила бигос. Готвенето продължава толкова дълго, че на никого не би останало време за пререкания.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2696 Весело

    Много интересна и с чувство за хумор книга!

  2. 2 Профил на Bai nik
    Bai nik
    Рейтинг: 2300 Неутрално

    Браво на англичанина ,истински писател , наблюдателен ,описва всичко точно .

  3. 3 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1721 Неутрално

    Браво, много готино! Май ще си потърся тази книга.
    Полша е странна страна. На пръво поглед без характерен образ. Винаги остава встрани от вниманието ни, когато говорим за туризъм. А е най-изненадващата. За мен през през 1987 беше културен шок, какъвто не беше дори отиването в западна страна. Беше завръщане във времето отпреди съветската окупация и болшевишката простащина, озоваване в 18 век, във века на рицарството, религията и чувствеността.

  4. 4 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4283 Весело

    Посмях се. За всеки случай традиционният полски бигос се готви доста по-дълго. Сушените гъби се накисват за през нощта. Киселото зеле (50% от зелето) се вари с малко вода около час, накълцаното прясно зеле се вари отделно също с малко вода около 30 минути, след което се отцежда водата и зелето се смесва заедно с нарязаните на ивици гъби и водата от гъбите, добавят се подправки (дафинов лист, бахар, карамфил и т.н). Свинското нарязано на кубчета се запържва. Отделно с лук се запържва нарязан бекон, поне два вида нарязани колбаси (обелени). Месото и колбазите се добавят към зелето заедно с нарязани сухи сини сливи и малко червено вино. Вари се поне 1 час, след което се сваля от огъня. Остава се да "пренощува", и на следващия ден се вари на слаб огън, и така поне три дни. Тогава се получава истински полски бигос който е поел миризмите и зелето е станало меко и деликатно.
    Истината е, че обикновено по традиция ястието се готви по време на подготовката за Коледа заедо с правенето на шунки, колбаси, бекон и пушени меса и се използват парчета от същите. Домакините готвят голямо количество, и което не се изяде на празника след това затваря в буркани и се притопля за ядене през януари :-)

  5. 5 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 2273 Неутрално

    В Гданск, задължително да се хапне ”осмийорка”😉

    Im Kapitalismus wird der Mensch durch den Menschen ausgebeutet; im Sozialismus ist es umgekehrt. "Gleichberechtigung ermöglicht Freiheit, weil Ungleichheiten nicht negiert werden. Gleichstellung ist Gleichmacherei, die den Menschen nicht mehr in seiner Individualität, sondern nur als Vertreter eines Kollektivs wahrnimmt"
  6. 6 Профил на troi
    troi
    Рейтинг: 573 Неутрално

    В Гданск, задължително да се хапне ”осмийорка”😉
    —цитат от коментар 5 на DDR


    Какво имаш предвид, такава дума в полския не знам?

    забавление и приключение




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK