Навършват се 42 години от убийството на писателя Георги Марков

"Дневник" публикува откъс от ученическа анкета, проведена на 5 февруари 2020 г. с Димитър Кенаров - журналист, поет и биограф на Георги Марков, Димитър Бочев - приятел на писателя и Любен Марков – първи братовчед на писателя.

© Издателство

"Дневник" публикува откъс от ученическа анкета, проведена на 5 февруари 2020 г. с Димитър Кенаров - журналист, поет и биограф на Георги Марков, Димитър Бочев - приятел на писателя и Любен Марков – първи братовчед на писателя.



На 7 септември 1978 г. следобед журналистът и писател Георги Марков претърпява наглед незначителен сблъсък със "случаен" минувач на моста Ватерло в Лондон. По думите на писателя е блъснат от човек, който се навел, взел чадъра си от земята и изчезнал. Последвалите събития показват, че инцидентът съвсем не е бил случаен - в крака му е изстреляна миниатюрна сачма с отрова, вероятно рицин. Марков е приет в болницата "Сейнт Джеймс" със съмнение за отравяне на кръвта. На 9 и 10 септември състоянието му постоянно се влошава и той изпада в безсъзнание. На 11 септември сутринта е констатирана смъртта му.


"Дневник" публикува откъс от ученическа анкета, проведена на 5 февруари 2020 г. с Димитър Кенаров - журналист, поет и биограф на Георги Марков, Димитър Бочев - приятел на писателя, и Любен Марков - първи братовчед на писателя.
Въпросите са зададени от Симона Колева, Йоанна Ненкова и Иван Друмев - десетокласници от ЕГ "Гео Милев" - Добрич. Модератор на събитието е Дияна Боева, преподавател по български език и литература в училището.


Разговорът е част от подготовката на гимназистите за ученическа научна конференция на УчиБАН, която се осъществява по Програма "Образование с наука" на МОН и БАН. През учебната 2020-2021 година българският писател Георги Марков за първи път ще се изучава по литература в профилирана подготовка в 11-и клас със "Задочни репортажи за България".


Желание да не отстъпва България на случайни хора




Симона Колева (X "a"): Бих искала да започнем нашата среща с един кратък откъс от уводните думи на Георги Марков от "Задочни репортажи за България":


"Желание, което ми казва, че миналото е по-реално от настоящето, защото в него съм се родил и чрез него съм познал себе си, че то е неделима част от тялото и духа, че макар и в друг свят, аз все още непокътнато съм си там - край Витоша, и всичко там е по-живо, по-звучно, по-цветно от това, което е тук, около мен. Желание, което ми заповядва да не отстъпвам моята България на онези случайните хора, които случайно са се родили в нея, случайно живеят там и случайно ще си отидат, защото нито я познават, нито я обичат, нито ги е грижа за нея, защото са слепи и прости слуги на чужда воля и чужда страна. Желание, което ми повелява, че има смисъл да съм тук само ако продължавам да бъда там, че имам привилегията и задължението да разкажа за онзи живот - такъв, какъвто е."


Въпросът ми е какво за вас е родолюбието и любовта към родината?


Димитър Бочев: Според мен сърцатият човек може да намери навсякъде под слънцето родина. Моя родина не може да бъде една територия, моя родина не може да бъде дори една национална литература, а най-малкото може да бъде моя родина една държава, която те пребива за един прошепнат политически виц, а такава беше България. От цялата компания само двама знаем затова, аз и Любо (Марков - бел. ред.).


Дияна Боева: Ние сме три поколения тук, събрани на едно място: десетокласниците, Димитър Бочев и Любен Марков, аз и Димитър Кенаров

Задочни репортажи за задочна България – Том 1
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Задочни репортажи за задочна България – Том 2
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Димитър Бочев: Аз съм стар като камък. Какъв беше случаят в България, докато аз реших Една държава, в която се арестува за посещение на черква, за слушане на западни радиостанции, за политически вицове, такава държава не може да бъде моя духовна родина. След като няма да бъде моя духовна родина, няма защо да бъде и моя географска родина... След като ме изключиха от университета за пореден път по политически причини, аз реших да се себеизключа от нацията по един много авантюристичен начин, да не кажа безумен начин, напуснах тази страна. ()


За мен родината, както ви казах, не е територията, не е дори нацията, родина е моята библиотека, родина е клавиатурата на пишещата ми машина, родина е обичта на мама, колкото приятели и приятелства, толкова родини...


Димитър Kенаров: Симона, да ти отговоря на въпроса за родолюбието. Този цитат, който се появява в това есе, той е от много рано, от 70-та година, когато Георги пише на тогавашния вътрешен министър Ангел Солаков...Това е много интересен въпрос, защото при Георги нещата са сложни, чисто вътрешно в него. При това с родолюбието, проблемът е, че партията отъждествява себе си с държавата: ако си против комунистическата партия, ти си родоотстъпник, ти не си против държавата си, но ти си против партийното ръководство на държавата. Партията до такава степен се е била сляла с държавата Това е все пак дълъг процес още от 1944 г., който се наслагва, наслагва. Така ако се критикува партията, значи се критикува държавата.


Някъде от 60-те години се губи идеологическият заряд на партията и тя започва да използва национализма. Това се случва не само в България, но и в СССР. Поема се тази линия от СССР като цяло. Изведнъж се оказва, че комунизъм трябва да е обвързан с интернационалната идеология, не трябва да е в една-единствена държава, трябва да има мир между народите, братство Този комунизъм започва да използва старите прийоми на национализма, за които е критикувал предишния режим, започва да ги използва по свой начин Кои са двете години на стария ни герб?


Иван Друмев (X "б"): 681 г. и 1944 г.


Димитър Бочев: Друго няма.


Димитър Kенаров: Друго няма, както се казва. Аспарух основал държавата, комунистите също.


Любен Марков: И винаги е СССР.


Димитър Kенаров: В крайна сметка се оказва една супер изкривена идея за национално, родолюбие и т.н., в която Георги Марков е против режима, това го казва много пъти. Като четете есетата се вижда колко много обича българския език, България.


Крахът на тоталитарната система


Дияна Боева: Иване, ти познаваш различни политически системи в исторически план. За да се срути една тоталитарна система, само "тежест" ли трябва, или тя и отвътре загнива, изразходвайки едни и същи механизми?


Иван Друмев (X "б"): Самата система, съветската конкретно, загнива отвътре, но тя пада под собствената си тежест понеже използва неинтелектуални методи за "промяна", да речем. Имаме пътя на силата, също така манипулацията, дори в едно от есетата, сега не мога да си спомня заглавието, Георги Марков казва точно, че самите писатели и творци са манипулирани от държавата и реално се превръщат в търговци на пропаганда. Самата държава ги принуждава към това.


Дияна Боева: Политическата система се руши отвътре и отвън, а цензура има ли днес, Иване? Така както я вижда Георги Марков или е по-различна?


Иван Друмев (X"б"): Отново има цензура, за жалост, макар и в по-различен аспект. Използва се с цел манипулация на масовото население. Това ни пречи да еволюираме напред.


Димитър Бочев: Да, така е. Има все пак някаква завоалирана форма на цензура, но тази форма е несравнима с онова, което беше при комунизма. Това е нещо много по-меко. Самият факт, че можем да кажем, "има цензура", означава, че няма цензура. В ония времена, ако бяхме казали, че има, щяха да ни надянат белезниците там долу и да ни поведат поетапно към Белене. ...


Последна среща в България


Йоанна Ненкова (X "а"): Г-н Марков, какъв е Вашият последен спомен от братовчед Ви?


Любен Марков: Аз съм последният човек, който го е виждал на българска земя. Мисля, че беше събота - 15-ти юни 1969 г., тогава се работеше до обяд в събота. Беше към един часа, виждам там където имаме една уличка, между нашата къща и тази на майката и бащата на Георги, на един ъгъл Георги си паркира колата и с една четчица нещо си мажеше по калниците. Камъчетата са се хвърляли от пътя към колата и са премахнали част от боята. Тогава колите ги продаваха с половин килограм боя, с която човек да си възстанови повредата от надрасканото. Разликата ни с Георги е петнадесет години.


Тогава ми каза, че довечера трябва да замине за Италия, защото утре ще му вземат паспорта. Аз не знаех, че сутринта е имало предпремиера на пиесата "Аз бях той", че баща му е бил там Каза ми, че ще се обади на няколко телефона и че до довечера ще напусне. Аз си отидох до вкъщи, хапнах нещо и си спомням, че след четири, четири и половина тръгнах да излизам.


Прежуряше слънце, но от време на време валеше дъжд В "Чувство за непоносимост" го има този дъжд. Като излизах, му пожелах лек път, между двете къщи се видяхме, беше със синя карирана риза. Бръкна в джоба си и извади едни петолевки.


Следовател в пустинята


Любен Марков: Има едно интересно нещо, следователят, който води следствието - Константин Гетов Добрев, който няколко години след делото на Георги Марков напуска ДС и заминава за Германия, а след това за Америка, Митко (Кенаров - бел. ред.) го е видял в Америка.


Димитър Кенаров: Много е интересно, този човек, който е водил делото, е от ДС, следствен отдел. Той преди е бил част от системата. Аз се запознах с него в калифорнийската пустиня. Когато бях в Щатите, понеже се познавам с дъщерята на Георги Марков - Саша, тя живее в Лос Анджелис, и когато бях при нея, тя ми каза, че там има един човек, който е водил следствието срещу баща й. Аз го намерих, той живее в калифорнийската пустиня в един фургон.


Димитър Бочев: Отишъл е там да си изстрада гузната съвест, така ли?


Димитър Кенаров: Чакай-чакай, историята е сложна. Качваме се на колата, аз и дъщерята на Георги Марков и заедно през пустинята, за да намерим този човек, който е водил следствието срещу баща й. Тя му се беше обадила предварително, така че той знаеше, че отиваме. Посрещна ни, беше много интересно, защото ни разказа историята си, че наистина е водил това следствие. След това е започнал да слуша репортажите на Георги и те са били част от причината той да си обърне мнението за системата. Всъщност човекът, който е водил следствието за Георги Марков, се оказва, че слуша репортажите и самият бяга заедно със семейството си през граница, след което получава убежище в Америка и от тогава живее там. ()


Дияна Боева: Има сюжет


Димитър Кенаров: Да, тотален сюжет. Саша много прилича на Георги, дух някакъв негов, който човек изведнъж вижда.


Гласът му

Убийте „Скитник“: Българската и британската държавна политика по случая Георги Марков
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Дияна Боева: Пазят ли се записи от гласа на Георги Марков, там, където е чел репортажите си?


Димитър Бочев: Това се опитваме да издирим.


Любен Марков (с усмивка): Пазят се на Бочев репортажите, но на Георги Марков - не!


Димитър Кенаров: Слушали ли сте гласа му? Искате ли да пусна Георги по ВВС Лондон?


Гласът му по ВВС Лондон: ТУК

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK