Диктаторите, яхнали "счупените си държави", не виждат парчетата от болка

Стихосбирката "Влюбване в диктатора" е продължение на "Балът на тираните".

© "Кралица Маб"

Стихосбирката "Влюбване в диктатора" е продължение на "Балът на тираните".



Текстът е препубликуван от "Портала Култура". Заглавието е на "Дневник".


Новата книга на Пламен Дойнов продължава подхванатата от него тенденция - да проследи конюнктурите на конкретното емпирично време, регистрирано като манталитети, персонажи, типажи и поведенчески страсти. "Влюбване в диктатора" (2020) е продължение на "Балът на тираните" (2016), двете стихосбирки регистрират релефни места от съвремието, за да изваят колажа на действителността.


Да хванеш емпирията "на голо", да направиш от нея фикция, да я избавиш от "партизански пръсти" - това е възможност обобщителният глас на политическото да зазвучи човешки. Политическото е обикната величина на днешната култура. Тя е отказ от вечността, корекция на теориите за гениите, обединяване на масите в ежедневния им стремеж към консумация на живота. Неслучайно диктатори и тирани са фигурите-диригенти, които изтръгват полифонията на реалността.




Стокхолмският синдром е мелодията на травмата, уязвила хората в болни, затворени общества, населени с вечно повтарящи се митове. Когато познаваш само болката, нямаш мяра за радостта. Точно този синдром се оказва нормалност за българското битие. Затова имаш нужда от тиран, диктатор, ментор. За да олицетвориш колективното. За да кажеш, че "такъв е животът" и така да забравиш, оправдаеш, да приемеш, че си закърмен с философията да не видиш и да не чуеш. Да приемеш популизма като мислене и поведение и да му имаш безкрайна вяра. Да чакаш да се случи това, което единствено може да помогне насред "нощта" - "страхът ти се разлиства в тъмно влюбване" ("Влюбване в диктатора").

Влюбване в диктатора
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Диктаторите, яхнали "счупените си държави", не виждат парчетата от болка. Събира ги поетът, който прозира погребаните дълбоко срам и обида зад фасадата на ежедневната претенция. В неговата визия "новата политическа поезия помни лицата на всички тези идентичности". Защото "поезията е съпротива срещу реалността". В сноп от делнични случки Пламен Дойнов представя протести и контрапротести, катастрофирали автобуси, погребали жертвите си от немарливост, премиери и вицета, генерали. Във веригата на ежедневието наглостта яхва примирението, болката се съгласява с несправедливостта, самотата няма сили за бунт. Новата политическа поезия се оказва нова само с току-що отбелязани случки.


Политическото е толкова старо, колкото и светът. Човекът е вечен, защото помни. "А другото име на паметта е съвестта". Показано пред съвестта на света, "момчето, което бият" ще зададе въпрос: любовта към унижението начин ли е да понеса травмата, или е върнат огледален образ на спасението:


Да натрупам мъст за двеста
унизени малки хора,
но да стискам зъби - никой,
никой да не го боли,
аз да съм самата болка,
да усетя всеки колко
иска чужда кръв да гледа,
сякаш е на бой с петли.


("Момчето, което бият")


Точно тук е работата на поета. Да не остави политическото в обсега на новинарското. Да превърне политическото във важните въпроси на битието. Обобщението на делничното да се превърне в обобщение на екзистенциалното. Така убиецът, духовно смален до примитив, проектира своя насилствен, безсъвестен свят в "зинала срещу смъртта врата" ("След работа").


Синът на интернирания "враг на народа" се опитва да убие своята отхвърленост чрез прошка ("Синът на интернирания: 1948/2018"). Животът побеждава политическото, превръща го от ново в старо време, в памет. А поетът е този, който трябва да раздроби общия му скелет и от вестникарските истории да изпреде нишката на философията. В Пламен-Дойновата книга конкретните случки или личности, които съвременниците веднага ще познаят, набъбват до социален манталитет. Не ще и дума, политическото е силно социално, защото е общо, защото афишира тенденции. Но Дойнов далеч не спира до назоваването.


Под разпознаването на явленията стоят скритите мотиви на жеста и мисълта, оголва се човешката истина. А тя никога не е патетична, алтруистична или идеологична. Тя е просто егоистична в най-буквалния фройдистки нагон. Престижната същност на политическото се оказва театър, суетата и фалшът са завладели сцената още в началото. Всъщност тях нито тираните, нито поданиците са ги пъдели някога от живота. Суетните генерали влюбено си отдават сами на себе си чест, човешката същност е стъпкана по време на парад, пък и защо им е, когато ще ги накара да заплачат ("Нарцис и Психея, или В страната на суетните генерали"). Награденият с орден "Стара планина" поет знае, че му дават незаслужена награда, но с каква радост и скромност я приема. Повече: поетът се е наредил сред толкова чакащи ордени грешници, всички те равни с него.


А той е могъл да бъде не един от тях, а Поетът. Но не е успял, защото човекът е политическо животно. Твърде слаб е сам, уязвим е като индивидуалист. И ще приеме ордена, ще се включи в играта, така поне някой ще чуе за него ("Докато получавам орден "Стара планина" - първа степен"). Още по-трагична дълбочина виждаме в "Слабият поет взема важно решение". "Отровата на изкуството" е провалила живота на квазитвореца, подигран от всички. "Господ дава,/ но поезията не разрешава" - най-после прозряна истина, зад която стои лъжата на политическото, опитало се да представи маниащината за талант. И слабият поет най-после взема достойно решение: самоубива се. Отказва се от политическата игра и се връща в обсега на собствения си човешки живот.


В границите на днешните конюнктури изкуството не е повече от имитация на дух. Уредил сделките с журито, последвал вятъра на модата, подушил желанието за стръв в "тълпата", осребрил се така, че да "завижда до смърт съседката", артистът е част от забързаната игра със смисъла. Той е повече автор на театрална режисура, отколкото демиург на битието. Ето защо и унижението на бедния, и страданието на малтретирания, и ужасът от катастрофата нямат дълбоки корени. Те са факти.


Пламен Дойнов отлично хваща обществото, което регистрира себе си, което съобщава новина след новина, всички те без корена на емоцията и смисъла. Политическото не е толкова за хвалба. То оголва живота до простите нагонни истини, до сметките на ежедневието. Успелите в живота са ловки играчи, безскрупулни организатори на действието; неуспелите обаче са цяла гвардия, легион:


Той играе, но все не завършва играта си,
никой вече не чака от него знамения,
нито празничен вик за късмет от лотария


("Балада за неуспелия в живота")


Задължителна част от политическото пространство е моралният съд. За да го има едно общество, то изгражда скелета на приети и утвърдени конюнктури. Социалистическото време е задължителната жертва на днешната политическа мисъл. То е антиподът на днешната патетика, митологията на злото, което отхвърлено, вече е безсилно да помрачи установеното и извоювано добро. Всички от миналото, от паметта, встъпили в новото време, трябва да се разкаят, да се самоизобличат, да се пречистят и изповядат. За да могат да се молят, да са праведни, да получат прошка. Агенти и функционери са новите врагове, фигурите на аморалността, защото всяко общество има нужда от граница между доброто и злото. Веднъж излязъл от твърдата митология на затвореното време, колективният човек не желае да изпусне инструментите си за защита, да предостави голия си живот ей така, даром на новите. Които прочее са същите като старите. При Пламен Дойнов успехът е, че политическото винаги се пробива от човешкото. Вина, съвест, разкаяние - метанагонни категории на фалшиви хора, играещи театъра във всяко общество. Героите и предателите, почтените и непочтените са претенциозни пози в оцеляването в живота:


Обърнете се назад и вижте:
Някой да е виждал добротата?
И когато скучните фанатици
пробват се с трактати за морала,
нека се огледат в свойто нищо,
за да видят как сами се мятат
в празни пози - винени мушици,
за които времето е спряло -
никога не ще опитат вино.


("Днес разсекретеният агент ви казва")


Популярните социалистически първенци - писатели и функционери - автори на всеизвестни сюжети, оживяват като реставрация на времето. Людмил Стоянов, Пенчо Кубадински, Тодор Павлов и кой ли още не се оказват "граждани, над които висне постоянна заплаха за неприкосновеността на техния интимен свят". Направено като хроника от сюжети и герои, миналото не се сатиризира, нито морализира. То реконструира човешките слабости, заблудата на абсолютния морал, глупостта на фанатичната вяра за всеки "нов свят".


"Новата идея" е утопията на света, с която той се движи напред, но това е забрава, загуба на интимността, на човешкото. Във "Влюбване в диктатора" идеята за "новото" е разобличена чрез разбирането, че човекът по принцип е несъвършен. Че колективността на ситуациите често, много често насилва индивидуалното и полека-лека го претапя в конюнктурите на деня. Точно срещу това се съпротивлява авторовата гледна точка. Тя е осъзнала, че "героят не винаги е бил герой; предателят не винаги е бил предател; невинният днес може би е бил крадец или насилник вчера; утрешният убиец е детето със светли очи от днес". Предложеният списък на моралните превръщения е дълъг. От което следва въпросът: къде е границата на морала и откъде започва аморалността? И има ли някой право да съди според абсолютни ценности?


Едно от питанията на "Влюбване в диктатора" е дали загубата на митовете в едно общество е от полза. Защото това води до безверие. До безпомощност. До заличаване на всякакви граници между полярностите и оттам до неяснота и объркване. С любов да си простим, призовава стихосбирката. С любов да понесем политическото. Защото, оказва се, много рисковано е да бъдеш индивидуалист. Колективният човек е ситуационен и това му помага. Оцелява и се нагажда, което означава, че продължава човечеството, отдава се на нагоните, а това го прави животински силен. Индивидуалистът е винаги застрашен.


Тълпата рядко му прощава. Индивидуалното разобличава фалша на общото, но това носи ли му щастие? В последните десетилетия българската литература се бореше да бъде политическа. Считаше това за чест. Мразеше митовете и ги преследваше. Но точно тази стихосбирка на Пламен Дойнов пита: накъде да вървим без митове? Разголени, обезверени, раздвоени - как да стигнем до "новото"? Знаем, всъщност казаха ни, че недавното минало е зло, че хората са били нещастни. Помним и се мъчим да се учим и поправяме. Но за какво да се хванем днес?

Балът на тираните
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Да съдим - вече осъдихме достатъчно хора. Те нито станаха по-добри, нито по-лоши. Осъдихме и грешни обществени теории. Те пак не изчезнаха, а метаморфозираха в други актуалности. Явно, че част от човешката, не политическата, а човешката съдба е да бъдем самозалъгани. Затова май винаги ще имаме нужда от митове.

Ключови думи към статията:

Коментари (46)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Dariya Koleva
    Dariya Koleva
    Рейтинг: 3318 Неутрално

    Цитат Когато познаваш само болката, нямаш мяра за радостта. Точно този синдром се оказва нормалност за българското битие. Затова имаш нужда от тиран, диктатор, ментор.

    Или президентска република, скроена по шапката на президента?

  2. 2 Профил на svoboden
    svoboden
    Рейтинг: 1757 Неутрално
  3. 3 Профил на samarianin
    samarianin
    Рейтинг: 600 Весело

    наистина не мога да разбера хора които могат да четат каквото и да е съвременно...
    празнота оглеждаща се в липса...

    това е отреди 200 години - то е английско, чел съм го на руски, на английски сигурно е по-хубаво; без да си го чел, а и още толкоз стари невероятни неща, да се опитваш да търсиш нещо в днешното нищо е като да четеш ... форум на съвременници
    маколи за милтън
    http://az.lib.ru/m/makolej_t_b/text_1825_milton_oldorfo.shtml
    /инак вътре има и за тираните.../

    Въ грубомъ состояніи общества люди -- тѣ же дѣти, только съ большимъ разнообразіемъ идей. Поэтому въ такомъ состояніи общества мы можемъ надѣяться найти поэтическій темпераментъ въ его высшей степени совершенства. Въ просвѣщенномъ вѣкѣ будетъ много ума, много знанія, много философіи, бездна тонкой классификаціи и тонкаго анализа, бездна остроумія и краснорѣчія, бездна стиховъ и даже хорошихъ стиховъ, но мало поэзіи. Люди будутъ судить и сравнивать, но не будутъ творить. Они будутъ толковать о древнихъ поэтахъ, объяснять ихъ и до нѣкоторой степени наслаждаться ими, но едва-ли будутъ въ состояніи постичь ту агонію, тотъ восторгъ, ту полноту вѣры -- словомъ, то впечатлѣніе, которое поэзія производила на ихъ грубыхъ предковъ. Греческій рапсодъ, по словамъ Платона, едва могъ декламировать Гомера безъ судорожныхъ припадковъ. Сѣверо-американскій дикарь почти не чувствуетъ скальпирующаго ножа, когда поегъ свою предсмертную пѣснь. Вліяніе, какое древніе валлійскіе и германскіе барды имѣли на своихъ слушателей, кажется нынѣшнимъ читателямъ почти сверхъестественнымъ. Такая впечатлительность очень рѣдко встрѣчается въ образованномъ обществѣ и всего рѣже между тѣми сословіями, которыя наиболѣе участвуютъ въ общественномъ преуспѣяніи. Долѣе всего сохраняется она между крестьянами.

    Поэзія производить иллюзію умственнаго ока, какъ волшебный фонарь производитъ иллюзію ока тѣлеснаго. Какъ волшебный фонарь дѣйствуетъ лучше всего въ темной комнатѣ, такъ и поэзія совершеннѣе всего выполняетъ свою задачу въ грубомъ вѣкѣ. По мѣрѣ того, какъ свѣтъ знанія озаряетъ ея представленія, по мѣрѣ того, какъ очертанія вѣрнаго дѣлаются опредѣленнѣе, а тѣни вѣроятнаго отчетливѣе, цвѣта и черты вызываемыхъ поэтомъ призраковъ становятся блѣднѣе и блѣднѣе. Нельзя соединить несовмѣстныхъ выгодъ дѣйствительности и обмана, яснаго сознанія истины съ изящною прелестью вымысла.

    Тотъ, кто въ просвѣщенномъ и образованномъ обществѣ мечтаетъ быть великимъ поэтомъ, долженъ прежде всего сдѣлаться маленькимъ ребенкомъ. Онъ долженъ разорвать всю ткань своего духа. Онъ долженъ забыть многое изъ того знанія, которое, быть можетъ, составляло дотолѣ главное основаніе его права на превосходство. Самые таланты его будутъ для него помѣхою. Его затрудненія будутъ соразмѣрны успѣхамъ его въ тѣхъ занятіяхъ, которыя въ модѣ у его современниковъ; а эти успѣхи будутъ вообще соразмѣрны силѣ и дѣятельности его духа. И хорошо еще, если, послѣ всѣхъ его жертвъ и усилій, произведенія его не будутъ похожи на шепеляваго человѣка или новую руину. Мы видѣли въ наше время великіе таланты, напряженный трудъ и продолжительное размышленіе потраченными въ этой борьбѣ съ духомъ вѣка -- и потраченными, не скажемъ совершенно безплодно, но съ сомнительнымъ успѣхомъ и слабымъ одобреніемъ.

    Je suis дани кирилов
  4. 4 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1752 Неутрално

    Жалък текст.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  5. 5 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2375 Весело

    Социалистическото време е задължителната жертва на днешната политическа мисъл. То е антиподът на днешната патетика, митологията на злото, което отхвърлено, вече е безсилно да помрачи установеното и извоювано добро.

    Бездарно
    —цитат от коментар 2 на svoboden


    Либералните халтури са си като пренаписани от времето на соца мемоари на излезлите от гората партизани-шумкари, за лошите богаташи от времето на Хитлер!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  6. 6 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 4905 Неутрално

    До коментар [#1] от "Dariya Koleva":

    Президентската република е мокрия сън на бойко ти.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  7. 7 Профил на Michael Jordan
    Michael Jordan
    Рейтинг: 1704 Неутрално

    Когато сомунист те управлява,
    живота в недостиг ти минава.

  8. 8 Профил на Michael Jordan
    Michael Jordan
    Рейтинг: 1704 Неутрално

    С комунизма напълно си се провалиха,
    с всичко останало нищо не направиха.
    Народа с години безотговорно го лъгаха,
    нищо добро за този народ не постигнаха.

  9. 9 Профил на KRAFTWERK
    KRAFTWERK
    Рейтинг: 964 Неутрално

    Прилича на платена публикация......колкото до съдържанието ....огромен набор от думички , които автора е подредил в изречения ,за да запълни белите страници....

  10. 10 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1347 Неутрално

    До коментар [#3] от "samarianin":

    “ на английски сигурно е по-хубаво“
    ——
    Нито съм го чувала, още по-малко — чела. Стана ми любопитно и потърсих оригинала. До есето за Милтън не стигнах, щото се зачетох в друго едно. Човекът, вярно, пише витиевато:
    “ To charge men with practical consequences which they themselves deny is disingenuous in controversy; it is atrocious in government. The doctrine of predestination, in the opinion of many people, tends to make those who hold it utterly immoral. And certainly it would seem that a man who believes his eternal destiny to be already irrevocably fixed is likely to indulge his passions without restraint and to neglect his religious duties. If he is an heir of wrath, his exertions must be unavailing. If he is preordained to life, they must be superfluous.

    Ама що са го превеждали на “старо”-руски не ми е ясно ... английският му е съвсем съвременен, изказът му само — не. Човекът е ерудиран, както повечето от неговата каста, ама не ги чактисва много причинно-следствените връзки:
    “ Privileges are power. Civil and political are synonymous words, the one derived from the Latin, the other from the Greek.”

    В днешно време щяха да му сложат етикета на умнокрасив “Англикан (църковно) либераст”... елитно привилегирован при това.Мисли ги работите, ама го избива най-вече на празнословие.
    (Туй — само повърхностно впечатлениe на основата на долното есе. Not my capatea:
    http://www.gutenberg.org/files/55902/55902-h/55902-h.htm #link2H_4_0010

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  11. 11 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1347 Неутрално

    “ Диктаторите, яхнали "счупените си държави", не виждат парчетата от болка. Събира ги поетът,”
    ——
    Разсеях се покрай английския лорд. Да си довърша първоначалната мисла:
    ако е вярно това, че поетът събирал парчетата (в тия показани откъси), то значи самото понятие “поезия” е било предефинирано без аз да усетя. Може, що не

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  12. 12 Профил на Michael Jordan
    Michael Jordan
    Рейтинг: 1704 Неутрално

    Много малко диктатори останаха,
    хората им протести им спрегнаха.

  13. 13 Профил на Michael Jordan
    Michael Jordan
    Рейтинг: 1704 Неутрално

    Лошото е, че тези диктатори милиардери станаха,
    страните, здраво по своемо до мизерия ги докараха.

  14. 14 Профил на Michael Jordan
    Michael Jordan
    Рейтинг: 1704 Неутрално

    Във двадесети и първи век вече навлизаме,
    на новите поколения, напълно разчитаме.

  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  16. 16
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  17. 17 Профил на Лопе де Вега
    Лопе де Вега
    Рейтинг: 410 Неутрално

    Отдавна се опитвам да разбера защо не мога да чета съвременна поезия? Най-после ми обясниха със сложни и засукано-увъртяни думи. Ами то просто няма какво да четеш. Словесни орнаменти и винетки, няма смисъл, нито съдържание.

    За да не предизвикам скандал с конкретно (спорно?) име на нашенски поет, ще се позова на един руски - Пушкин. Каквото и да прочетете от него е поезия.

    За да не се дразнят русофобите - ето един велик англоезичен поет (в проза!) Рей Бредбъри!

    За статията благодаря от сърце. Вече не се чувствам ощетен откъм усет за поезията!

    без подпис!
  18. 18 Профил на krummm
    krummm
    Рейтинг: 732 Неутрално

    Поезията не влиза в тикви.

  19. 19 Профил на simChо
    simChо
    Рейтинг: 2102 Неутрално

    Поезията не влиза в тикви.
    —цитат от коментар 18 на krummm


    Абсолютно..
    Ей го Michael Jordan
    Във двадесети и първи век вече навлизаме,на новите поколения, напълно разчитаме.
    —цитат от коментар 14 на Michael Jordan


    остава донякъде неразбран, мисля си ..
    Много малко диктатори останаха,хората им протести им спрегнаха.
    —цитат от коментар 12 на Michael Jordan


  20. 20 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3831 Любопитно

    До коментар [#11] от "Gretel":

    Виж.....това е интересно.....

    "Индивидуалистът е винаги застрашен.
    Тълпата рядко му прощава. Индивидуалното разобличава фалша на общото,...."

    Как мислиш.....не е ли диктатор оня индивидуалист.....на когото тълпата му дава гарант, че ще му прощава за сметка на нещо по голямо.....?

    Тук вълшебната думичка е.... 'рядко'.....
    Колко рядко?

    Bukalemun
  21. 21 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3921 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.Лелиина


    Поредна тъпота...
    не видят... от болка.

    Всички виждали сме снимка
    как аскет сладко спинка!

    "Диктаторите, яхнали "счупените си държави",
    не виждат парчетата от болка"

  22. 22 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1347 Неутрално

    До коментар [#20] от "eti mehter":

    “ "Индивидуалистът е винаги застрашен.
    Тълпата рядко му прощава. Индивидуалното разобличава фалша на общото,...."
    ——
    Ети, я да са определиш кого визираш с тоя цитат тука — застрашеният индивидуалист (Бойко?), който разобличава фалша на тълпата (велико-въстаници?). Фнимавай в картинката, ей!

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  23. 23 Профил на todor._89
    todor._89
    Рейтинг: 775 Весело

    До коментар [#6] от "КМЕТ В СЯНКА":


    До коментар [#1] от "Dariya Koleva":Президентската република е мокрия сън на бойко ти.
    —цитат от коментар 6 на КМЕТ В СЯНКА

    Пак не позна, кмете! Президентската република е точно мокър сън на Резидентати, а Бойко си е твоя сън. Мокър или кошмар!?

    Мазохист съм.Минусите ви ми докарват оргазми.
  24. 24 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3921 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.Лелина

    Индивид е диктаторът, индивидуалист, но не може сам.
    Без матрял, над кво ще диктува...

    Вълшебната думичка е "нещо по-голямо".

    Хотел небостъргач "Земен рай", по-най.
    Рай извънземен.
    Финансова Пирамида здраво стъпила на земята.
    ...

    Коя да е Велика и славна идея.

    Да грабне въображението, захапе, и да не пуща

    До коментар [#20] от "eti mehter":

    не е ли диктатор оня индивидуалист.....
    на когото тълпата му дава гарант,
    че ще му прощава за сметка на

    нещо по голямо.....?

    Тук вълшебната думичка е....

  25. 25 Профил на Time is on my side
    Time is on my side
    Рейтинг: 1249 Любопитно

    До коментар [#3] от "samarianin":“ на английски сигурно е по-хубаво“...
    В днешно време щяха да му сложат етикета на умнокрасив “Англикан (църковно) либераст”... елитно привилегирован при това.Мисли ги работите, ама го избива най-вече на празнословие.(Туй — само повърхностно впечатлениe на основата на долното есе. Not my capatea: http://www.gutenberg.org/files/55902/55902-h/55902-h.htm #link2H_4_0010
    —цитат от коментар 10 на Gretel


    Блазе ти, че си толкоз бърза! Аз постингите на самарянина ги чета по три дни и пак не мога да му стигна мисълта, нито критиката.
    Снощи още намерих оригинала на есето, но нямаше как да кажа, че в оригинал е "по-хубаво", без да съм прочела внимателно и превода (църковно-славянски ни преподаваха в първо отделение, ех, старост-нерадост). Трябва да ти кажа, че още съм доникъде - клъввам оттук-оттам като кокошка, каквато със сигурност съм, но не искам да го зная.
    По-надолу пишеш нещо за "предефиниране" на поезията и веднага ми изскочи цитат от споменатото есе, който просто е зашеметяващ... според мене, де. Щото винаги съм си мислила, като непоет, че поезията е нещо като зашеметяваща феерия от добре подбрани думи, нещо като музика без музика.

    Ето за какво ти говоря:

    "What is spirit? What are our own minds, the portion of spirit with which we are best acquainted? We observe certain phenomena. We cannot explain them into material causes. We therefore infer that their exists something which is not material. But of this something we have no idea. We can define it only by negatives. We can reason about it only by symbols. We use the word; but we have no image of the thing; and the business of poetry is with images, and not with words. The poet uses words indeed; but they are merely the instruments of his art, not its objects. They are the materials which he is to dispose in such a manner as to present a picture to the mental eye. And, if they are not so disposed, they are no more entitled to be called poetry than a bale of canvas, and a box of colours to be called a painting."

    http://spenserians.cath.vt.edu/CommentRecord.php?action=GET&cmmtid=12214

    “In an age in which the media broadcast countless pieces of foolishness, the educated man is defined not by what he knows, but by what he doesn't know.” ― Nicolas Gomez Davila
  26. 26 Профил на Time is on my side
    Time is on my side
    Рейтинг: 1249 Неутрално

    До коментар [#15] от "Гола Пробойчева":

    Ама ти това го чете?! Аз що не можах, не знам!
    За теб, като поет, който ме е разплаквал, имам друг цитат:

    The poetry of Milton differs from that of Dante as the hieroglyphics of Egypt differed from the picture-writing of Mexico. The images which Dante employs speak for themselves: — they stand simply for what they are. Those of Milton have a signification which is often discernible only to the initiated. Their value depends less on what they directly represent, than on what they remotely suggest.

    “In an age in which the media broadcast countless pieces of foolishness, the educated man is defined not by what he knows, but by what he doesn't know.” ― Nicolas Gomez Davila
  27. 27
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  28. 28 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2594 Неутрално

    "Стокхолмският синдром е мелодията на травмата, уязвила хората в болни, затворени общества, населени с вечно повтарящи се митове. Когато познаваш само болката, нямаш мяра за радостта. Точно този синдром се оказва нормалност за българското битие. Затова имаш нужда от тиран, диктатор, ментор. "
    *
    Когато някой започне да ми говори за обществото като едно цяло, направо ми става зле. Обществото се състои от материално, интелектуално и културно обособени слоеве, които съществуват паралелно, като между тях може да има и съществени различия. А да говорим за затворено общество в 21 век при отворени европейски граници е направо смешно.
    Да говорим за "тирани" и "диктатори" в държава от ЕС, където им поне 20-30 активни партии и всякакви граждански сдружения и се провеждат редовно избори е смешно и пресилено.
    Това, че някои партийни лидери са неспособни да убедят хората да гласуват за тях не значи, че има диктатура. Вместо да плачат за власт като вдовица за ***, по-добре да тръгнат из страната и да създават структури. То вярно във фейсбук е най-лесно да се разобличава политическата мафия и тираните, но Вуте и Пена нямат компютри, а те също гласуват. Не можеш да действаш всеки път по един и същи начин и да очакваш различни ресултати. Това, че в София можеш да изкараш на протест 20-30 000, а във Варна и Пловдив 2-3 000 не значи, че си разпознаваем в политическото пространство.

  29. 29 Профил на Лопе де Вега
    Лопе де Вега
    Рейтинг: 410 Весело

    До коментар [#27] от "Гола Пробойчева":

    РЕмбо или РАмбо, че нещо взех да ги бъркам?

    без подпис!
  30. 30 Профил на samarianin
    samarianin
    Рейтинг: 600 Весело

    До коментар [#10] от "Gretel":

    човекът е гений... чист
    обжавам стила му, макар да съм го чел само на такъв руски/ то друг няма, на български го няма, на руски са го превеждали 1855-1865, 16 тома/, с английския не съм толкоз добре, че толкоз да чета...
    при него едно е повтаряно винаги безкрайно, но някак различно и илюстрирано с безброй примери - с една непдоражаема историческа култура и литературна енциклопедичност, при това за милтън го е писал на 25 години - като го чета никога не искам да свършва, макар че разбирам защо на някой е претрупан и многословен...
    колкото повече многословие при него - толкова повече знание и лафове трупам; днес това е безвъзвратно загубено...
    днес никой не може да пише така - не щото не искат, а защо не могат...
    нямат Културата и Знанието, запазено е единствено навика е претенцията за "културност" и "знание"
    и да - той е Либераст - но Боже, ако днешните либерасти бяха като него, щях да искам да съм пръв либераст...
    изобщо - както е добре известно едно време какви пеераси, балерини, либерасти и реакционери имеше...
    днес имаме само информационни бройлери с претенция за ... култура - които се опитват да са като старите пеераси, балерини, либерасти и реакционери, щото не знаят какво да правят с Нищото

    горната .../анотация/ на горната ... /анатоционерка/ за горната ... /сбирка стихчета/ на горния ... /списовател/ е диагноза на бройлеризма във времената на Нищота

    това което исках да кажа на Нищата които в своя ограничен хоризонт на Време нищуват Нищото си изтичащи във виртуалния форумен сифон, че не е задължително точно с това да се хранят, че има и друго, и ако щат да го опитат...

    да старо е, да, не е смески, да можеш да си счупиш някой зъб, да не се свои леко
    /трудно става твое, иска малко усилие - "Култура" идва от култивирам - обработвам земя, почва, о не идва от ям, поглъщам - готов чипс/
    но може пък и да нахрани, да отлепиш, може пък и политнеш... да погледнеш Нищото си и отгоре и така, току виж да осъзнаеш, че да си Нищото е само ... съвременен разказ, а не Битийна реалност, и зависи с какво се храниш, за бъдеш ... Нещо си

    каквото и да се говори Прогресът не решава никакви пробелеми - тактиката на Новото и Младото не е да реши задачата и въпросите на старите, а да я обяви за безсмислени...

    така се печели време... и се трупат само нови проблеми
    докато не дойде "ново" младо
    няма никакво учене - златни рибки в аквариум с обиколка от 8 секунди
    като видя нещо Модно - виждам единствено бъдещо Ретро

    както давила казва

    "Прогресистът оправдава прогреса, заявявайки, че той съществува. Убиецът също съществува, но съдията го осъжда."

    "Днес новото изобретение вече е само средство против последствията от предишното изобретение."

    "Не вярвам на нито една идея, която не изглежда остаряла или смехотворна на моите съвременници."


    но наистина трябва да се извиня, че го пуснах, човек по нощите може само глупости да прави...

    Je suis дани кирилов
  31. 31 Профил на kvasimodo
    kvasimodo
    Рейтинг: 1571 Любопитно

    Преди години имаше един поет Иван Дойнов. Интересно пишеше. Мисля, че това е синът му. Ако да - далече е от таланта на баща си!

    "Което беше порок стана обичай" - Сенека
  32. 32 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1347 Неутрално

    До коментар [#30] от "samarianin":

    “ човекът е гений... чист
    обжавам стила му, макар да съм го чел само на такъв руски/ то друг няма,”
    ——
    Ами Вие сте късметлия, имате си “скришно място” — всеки път когато имате нужда, протягате ръка към лавицата и се потапяте в позната приятна атмосфера. Четенето като медитация. За мнозина такова място и подслон е Библията. Не е дадено всекиму.

    Само защо приемате езика като даденост? Човек не се ражда готов със сичките там мускули, да речем. Требе си да са дигат гири.

    Щом имате автор, които Ви харесва и пише на чужд език, ами научете езика заради автора. Разшифровайте избраната книга изречение по изречение, отначало, по параграф после, докато не почнете да четете свободно, накрая. Аз така почнах китайския — зарад Дао дъ джинг, години... отначало съм разшифровала по 1-2 символа (!) на вечер, чертичка по чертичка, гледайки в речника за подобни символи със същия корен и различна употреба. Сега поне е лено, копи и пейст в електронния речник, или хайлайт анд лукап

    Освен че научаваш езика, добиваш много интимно о-познание на текста такъв, какъвто е бил направен. Преводът е винаги пресъздаване през призмата на преводача и много рядко резултатът подобрение на оригинала. Попадали са ми десетки преводи на Дао дъ джинг и знам, че са измишльотини, изсмукани от нейде

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  33. 33 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1347 Неутрално

    До коментар [#25] от "Дилема":

    “ Щото винаги съм си мислила, като непоет, че поезията е нещо като зашеметяваща феерия от добре подбрани думи, нещо като музика без музика.”
    ——
    Има я и тая, структуралистка, гледна точка, що не. Попадала ми е на времето една книжка на Р. Якобсон в тая посока. Сигурно след него има много подобни.

    На мене също ми харесва повече идеята за поезията като образна експресивност ... или образна импресия от другата страна, на възприятието на “приемника” ... екстремален пример— хайку-то. Същевременно си давам сметка, че и туй не е само. И това е едномерие. Има го и асемблажът на думите, и хармонията им, и графичната симетрия, и звуковият ефект (ррр-ъмженето, примерно, за което ни разправяха в училище), и смисловия и емоционален заряд, и кво ли още не. Едва ли има сребърен куршум за тая работа... както и за всичко останало

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  34. 34 Профил на samarianin
    samarianin
    Рейтинг: 600 Весело

    До коментар [#32] от "Gretel":

    оххх...
    нЕма новина че не се разбираме, но това е естествен резултат от срещата...
    трябва да се приеме...
    доуточняването само набъбва неразбирането...

    значи маколи, за мен основно е историк, и като такъв ми харесва...
    неговата история на англия, макар и забравена/или никога не открита/ е удивителна като стил...
    той е и поет... и критик, и много други неща в живота...

    разбира се в уикипедия страничката му е по-бедна от тази на бионсе, но туй говори за днешното време, не за него...

    аз имам проблем с езиците - не знам и един - и българския не знам като хората и това е очевидно...
    да науча английски добре заради маколи или заради който и да е англичанин не ми е задача - щото нямам времето - мерака е винаги налице, но той е безразличен за Господаря Време

    примера с Дао Дъ Дзин е идеален - аз имам сигурно 6-7 различни превода на български и руски, но не мисля, че ако хвана да уча китайски - ще имам времето да разбера изобщо нещо повече
    /стига ми да знам - че не го разбирам истински - илюзията че нещо знам винаги е налична /

    с Дао Дъ Дзин и И Дзин/ първия слой - в 7 превода / съм правил опит да чета успоредно различните преводи - да открия "точното" - напълно безсмислено е...

    но все пак - и без китайски знаем -
    че пътя който може да се назове не е истинския път / името което е име не е истинското име
    /и всичко което се върти по различни начини около това/

    и че
    никой не може да стои дълго на пръсти
    и
    че никой не може да опази стая пълно със злато

    тъй че Пътя на китайския език - надали е истинското Дао, както и пътя на английския няма чак толкоз много да ме приближи към маколи, колкото съм успял да видя през руския дувар

    пускал съм го преди време
    има един лаф, че поезия е туй което се губи в превода, гьоте пък казва в "поезия и истина" е , че дълбокото и трайното което остава от поета е, когато бъде преведен в проза...

    кое е вярно - всяко за себе си

    в този свят всичко може да се докаже - рудолф ото в "идеята за свещеното" цитира мартин лутер с лафа - "блудницата разум"
    с "блудницата разум" можем да си създадем илюзия за разбиране за каквото си поискаме
    но истинскато разбиране става само без опосредстването на разума
    то е като вода във водата
    /лафа го има точно в Ригведа - пълно разбиране - което е божествено
    а батай в "теория на религията" с "вода във водата" описва ... животното
    както ти уйдиса тъй го разбирай/

    с това искам да кажа - че гири не помагат - езика е само пречка, или имаш интуицията и чувството и "през" езика разбираш - или и съвършеното знание на думите не помага

    руми казва
    "какво са думите? бодли в плета, който лозето обгражда"
    без интуицията за лозето/ Градината, ще спрем само пред бодлите, колкото и да се дерем в тях - не можем да минем оттатък
    щото са имена които могат да се назоват и не са истинските имена

    Je suis дани кирилов
  35. 35 Профил на Time is on my side
    Time is on my side
    Рейтинг: 1249 Весело

    До коментар [#34] от "samarianin":

    Не е необходимо да се разбираме, нито да се обясняваме.
    Прав си за Маколи, както и за повечето неща, които пишеш, а и да не забравяме, че темата е ... горната боза.
    Езиците не са най-важното нещо, а в случая руският превод е наистина много добър и разликата с оригинала е толкова незначителна, че просто няма значение, освен за езиковеди. Повечето тук сме хора, които никога няма да прочетат нито оригинала, нито превода. Дали е Рембо или Рамбо, Маколи или Кълкин, къв ни е проблемът!
    Не сме тъпи да си усложняваме живота, хахах...
    Аре, горе главата! Тук няма и един, който да се мери по знания с теб.

    “In an age in which the media broadcast countless pieces of foolishness, the educated man is defined not by what he knows, but by what he doesn't know.” ― Nicolas Gomez Davila
  36. 36 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1347 Неутрално

    До коментар [#34] от "samarianin":

    “ гири не помагат - езика е само пречка, или имаш интуицията и чувството и "през" езика разбираш - или и съвършеното знание на думите не помага”
    ——
    Ша ма звинявате, ма тая позиция ми напомня на бленуванията на младо момиче дето миналата вечер е имало първото си кръвотечение и сега бичи на пълна пара образи на съвършенния принц дето иди да я грабне на бял ат.

    Не оспорвам, че ку имаш крава пиеш мляко, т.е. при наличието на някакъв endowment, дар —дали пари, дали интуиция, акъл или друго — нещата са, предполагам, по-лесни. Ама дори да си се пръкнал в Иеде-нската градина, пак трябва да откъснеш ябълката и иеде-ш. Не става само да кесаш със зинала уста отдолу и да чакаш ябълката да протече готово-смляна надолу по гърлото ти. Нищо не става без “гири”, дори в кенефа. За ненадарените хора като мене единственият Път е пътуването към някаква апроксимация на Абсолютната Истина. За нас езикът не е дувар, а плочникът на пътя. Без него затъваш в калта при първия дъжд

    Интуицията се създава и развива с много усилия. Дори тоя вид интуиция, дет Ви се върти в главата, си иска събуждане. Начинът, по който това става изисква сопа — седиш си, медитираш върху мъха в пъпа си и ненадейно шифу-то та халосва по тиквата с тая спа и тебе ти про-светва ... пред очите. От двата инструмента за получаване на про-светление — гири и сопа, аз лично предпочитам първия

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  37. 37 Профил на samarianin
    samarianin
    Рейтинг: 600 Неутрално

    До коментар [#35] от "Дилема":

    оффф, мило, отчаян ли изглеждам...
    няма такова нещо
    надеждата е майка на отчаянието...
    не познавам майката, и синът не съм го срещал...

    инак като си вдигна главата все се спъвам, затуй си гледам в краката
    туй със знанието е много смешно, ако тук съм със най-много "знание" - яко сме го закъсали - давай да раздигаме седянката...

    инак не съм и особено чувствителен - казах прост факт - разминаването е просто следствие от срещата; двама да се срещнат и разберат е Чудо, другото е естествено състояние... драми няма
    наистина напоследък се разпищолих в подробности, което е не просто глупаво, а срамно, малко трябва да се посъбера...
    ей на как ме вкарваш в обяснителен режим - наистина само разводних темата за "влюбването в диктатори"

    Je suis дани кирилов
  38. 38 Профил на samarianin
    samarianin
    Рейтинг: 600 Неутрално

    До коментар [#36] от "Gretel":

    Ша ма звинявате, ма тая позиция ми напомня на бленуванията на младо момиче дето миналата вечер е имало първото си кръвотечение и сега бичи на пълна пара образи на съвършенния принц дето иди да я грабне на бял ат.
    —цитат от коментар 36 на Gretel


    удивително е, вие ме познавате...

    иначе за останалото - Да

    Je suis дани кирилов
  39. 39 Профил на Time is on my side
    Time is on my side
    Рейтинг: 1249 Весело

    До коментар [#37] от "samarianin":

    Ти какво? Помисли, че те успокоявам ли?
    Не, просто си мислех за новата пързалка, по която ме пусна снощи с този произволен цитат и без много обяснения за връзката, както си свикнал. Случайно, неслучайно - подведе ме! Факт!
    Знам, че нищо не знам, но е човешко да се изкушиш да поплуваш в чужди води. С пояс, без пояс - все едно ще се удавиш, освен ако не е закратко и на плитко.
    Е, изкуших се, поплувах и днес вече не съжалявам, че ме заведе там. Тъй че и да съжаляваш, няма да си виновен ти.
    Гледай си в краката, това няма общо с клишето "горе главата", хаха...

    “In an age in which the media broadcast countless pieces of foolishness, the educated man is defined not by what he knows, but by what he doesn't know.” ― Nicolas Gomez Davila
  40. 40 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1347 Неутрално

    До коментар [#35] от "Дилема":

    “ Не е необходимо да се разбираме, нито да се обясняваме.”
    ——
    Мярнах, че някой Ви е сложил минус, та по-скоро за да покажа, че не съм аз, отколкото за друго: Ако ползвах тия математически символи за да изразя несъгласие с дадена позиция, аз също бих го направила — защото отказът от диалог ( а оттам и на разбиране) свежда комуникативния акт до размяна на псувни. Хубава седмица!

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  41. 41 Профил на Time is on my side
    Time is on my side
    Рейтинг: 1249 Весело

    До коментар [#35] от "Дилема":“ Не е необходимо да се разбираме, нито да се обясняваме.”——Мярнах, че някой Ви е сложил минус, та по-скоро за да покажа, че не съм аз, отколкото за друго: Ако ползвах тия математически символи за да изразя несъгласие с дадена позиция, аз също бих го направила — защото отказът от диалог ( а оттам и на разбиране) свежда комуникативния акт до размяна на псувни. Хубава седмица!
    —цитат от коментар 40 на Gretel


    Обичам минусите аз, хах... Един минус значи "три пъти обичам те", както четох в някакъв девически лексикон преди 123 години.
    Приятна седмица, и вечер, и живот!

    “In an age in which the media broadcast countless pieces of foolishness, the educated man is defined not by what he knows, but by what he doesn't know.” ― Nicolas Gomez Davila
  42. 42 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 2773 Неутрално

    Диктаторите имат само едно място - на бунището на историята

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  43. 43 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1347 Неутрално

    До коментар [#38] от "samarianin":

    “ удивително е, вие ме познавате...”
    ——
    Аз съм случаен външен човек. Важното е, че Дилема Ва кльопа! Не се разсейвайте и не бъдете алчен!

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  44. 44 Профил на samarianin
    samarianin
    Рейтинг: 600 Весело

    До коментар [#43] от "Gretel":

    външен, външен, колко да сте външен
    когато човек срещне такова рядко проникновение като вашето и с ушанка и шуба се чувства като гол пуритан насред нудистски плаж
    нямам тайни от вас - вие ме видяхте и аз се познах - само изразих удивлението си
    и никога няма да си простя, ако пропусна общуването с човек, който може да знае йероглифа "кльопа" на китайски
    инак
    аз съм заплес без джобни, как си ме представяте съсредоточен и алчен

    Je suis дани кирилов
  45. 45 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1347 Неутрално

    До коментар [#44] от "samarianin":

    “ гол пуритан насред нудистски плаж“
    ——
    Продължавайте да ги ръсите таквизи, да видим колко пъти без-дилемно ще ме ан-френдват. Имаше миналата година една Султанка, дето го беше докарала до 3 или 4 пъти, не съм броила специално... да видим колко пъти тоя път.

    И дайте да не са обиждаме: естествено, че знам (поне един от) котайския сленг за “кльопам”.. а ако го не знаех, лесно можех да го науча и да се престоря, че го знам. Само дето не е един, а два символа и означава приблизително “сакам да та скашкам”. Восток дело тонкое, ма както и при нас сичко са върти покрай манджата... Както казваше баба ми, БДЯП, “ курварлъкът е до време, йеденето и пиенето — до живот”

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  46. 46 Профил на Time is on my side
    Time is on my side
    Рейтинг: 1249 Весело

    До коментар [#44] от "samarianin":“ гол пуритан насред нудистски плаж“——Продължавайте да ги ръсите таквизи, да видим колко пъти без-дилемно ще ме ан-френдват. Имаше миналата година една Султанка, дето го беше докарала до 3 или 4 пъти, не съм броила специално... да видим колко пъти тоя път. И дайте да не са обиждаме: естествено, че знам (поне един от) котайския сленг за “кльопам”.. а ако го не знаех, лесно можех да го науча и да се престоря, че го знам. Само дето не е един, а два символа и означава приблизително “сакам да та скашкам”. Восток дело тонкое, ма както и при нас сичко са върти покрай манджата... Както казваше баба ми, БДЯП, “ курварлъкът е до време, йеденето и пиенето — до живот”
    —цитат от коментар 45 на Gretel


    Виж какво, Гретел... Да не ти пука!
    Ти явно си hot stuff, щом все на секс и забелязване на чужда "алчност" те избива. Колкото до ан-френдването, бях го решила още като мернах, че казваш на някого да не си бърка под колана, докато си говори с теб. Някак твърде агресивна за жена ми се видиш, не е женско поведение това, нда. А и не му е мястото тук, НО това си е твоя работа. Не правя забележки, не се меся. Не го прави и ти - не е твой бизнес кого "кльопам" и защо. Султанка беше много емоционална, за разлика от мен. При мен е само веднъж и завинаги, това го запомни. А и наистина няма никакво значение в тази виртуална реалност. На мен не ми пука, че на теб ли, хахах...
    https://www.youtube.com/watch?v=gVpzrxjiAtc

    “In an age in which the media broadcast countless pieces of foolishness, the educated man is defined not by what he knows, but by what he doesn't know.” ― Nicolas Gomez Davila




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK